Р Е Ш Е Н И Е
№255, 09.03.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Бургас, ХІХ-ти касационен състав, в публично заседание на девети февруари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.НЕЛИ
СТОЯНОВА
2.КОНСТАНИН
ГРИГОРОВ
При участието на
секретаря Десислава Фотева и в присъствието на прокурора Соня Петрова, като разгледа докладваното от съдията Н.
Стоянова КАНД № 2179 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на М.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Г.К. ***
против решение № 1040/09.11.2022 година, постановено по АНД № 2117/2022 година
по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 21-0346-000372/17.12.2021 година на началник
група в РУ – Созопол към ОД на МВР - Бургас, с което е
ангажирана административно - наказателната отговорност на касатора за нарушение
по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба”, в
размер 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Касаторът
оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и
необосновано. Твърди, че административна проверка е извършена
незаконосъобразно, което води до незаконосъобразен акт. Поради изложените
доводи прави искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на
Районен съд – Бургас и да отмени процесното наказателно постановление. Не сочи
нови доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не ангажира становище по жалбата.
Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението
на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211
от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.
210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218
от АПК, настоящият съдебен
състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С НП № 21-0346-000372/17.12.2021 година на началник група в РУ – Созопол към
ОД на МВР - Бургас, административнонаказателната отговорност на М.А. е
ангажирана, затова че на 26.11.2021 година в 00:49 часа в гр.Созопол на
ул.“Мусала“ до дом номер 59 в посока към дом номер 61, като водач на лек
автомобил „Д. Л.“, с рег. № А **** МС, собственост на „Черно Море Груп“ ЕООД, отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Дрегер 7410+“ с фабр. № ARRМ-0454 за установяване на употреба на алкохол
в кръвта. Не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. На водача бил
издаден талон за медицинско изследване с № 0008243 за даване на кръвна проба, с
указано място и срок за явяване до 40 минути от връчването на талона за кръвната
проба. Водачът
отказал да получи талона.
За посоченото нарушение е съставен АУАН сер. GA № 525069
от 26.11.2021 година, който нарушителя отказал да подпише, което било
удостоверено с подписа на един свидетел. Писмени възражения
срещу констатациите в АУАН не били подадени в определения от чл.
44, ал. 1 от ЗАНН срок. Въз основа
на констатациите в съставения АУАН наказващия орган издал процесното НП, с
което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на М.А. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца. НП е връчено на
лицето на 17.05.2022 г., и в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е оспорено пред РС-Бургас.
Тази фактическа обстановка районният съд е установил
въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните
свидетелски показания.
В производството
пред РС-Бургас нарушителят е направил оплаквания за допуснати в хода на
проведеното административнонаказателното производство формални и процесуални
нарушения, ограничаващи правото му на защита. След извършване на проверка
законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за
неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че извършеното
от същия деяние е безспорно доказано, осъществява от обективна и субективна
признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на ЗДвП и като
такова е наказуемо по административен ред. Съдът е формирал извод за
законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП,
съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и правилност
на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършеното
нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на наложените
санкции, съответстващ на абсолютния такъв, определен в закона. С тези мотиви
РС-Бургас е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се
подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен
състав.
Обжалваното
решение не е постановено в нарушение на закона. Обратно на поддържаното от
касатора, в административно наказателното производство не са били ограничени
неговите процесуални права. Актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на компетентността, определена им с чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и съдържащата се в преписката Заповед № 8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи. Съгласно т.1 от заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018
година на министъра на вътрешните работи, са определени полицейските органи
които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане
на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП, сред които са и младши автоконтрольорите в териториалните структурни
звена на ОД на МВР (т.1.3. от заповедта). В настоящият случай проверката е
извършена от Георги Иванов Деспов - младши автоконтрольор в РУ – Созопол към ОД
на МВР – Бургас, който е съставил и акта за установеното административно
нарушение по ЗДвП. Предвид цитираната заповед и двете дейности са сред
определените му правомощия, поради което несъстоятелни са и възраженията на
касатора за опорочаване на процедурата по извършване на проверката, доколкото
едно и също лице я е извършило и е съставило АУАН.
Съдът не споделя и
възраженията на касатора, че е недопустимо полицейските служители извършили
проверката да съставят АУАН и да са свидетели по него. Законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, че актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В настоящият случай АУАН е издаден в присъствието на нарушителя и
свидетелите Димитър Ванев Димитров и Иван Райков Момчилов, и двамата очевидци,
което е в съответствие с разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН. Няма пречка,
нито изрична законова забрана, актът да се състави в присъствието на другите
двама полицейски служители (очевидци), които са били част от патрула на РУ –
Созопол. Съответно няма и законова разпоредба, която да създава задължение за
осигуряване на страничен обективен свидетел, който да потвърди или не защитната
теза на касатора. В този смисъл извършената проверка е законосъобразна и
правилно Районен съд – Бургас е приел, че не се установява от материалите по
делото полицейските служители да са били предубедени при извършването й.
Подробно и изчерпателно са анализирани показанията на всички разпитани
свидетели, в резултат на което първоинстанционният съд е достигнал до правилни
изводи.
От
изслушаните във въззивното производство свидетелски показания, се установява по
безспорен начин, че касаторът е отказал както проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, така и даване на проба за лабораторни изследвания. Отказът
е изрично вписан от полицейския служител - Деспов и в предявения на нарушителя
АУАН. Не се установява наличието на процесуални нарушения при издаването на
АУАН и НП, довели до затруднения пред нарушителя при организирането на защитата
му. Действително от наказващия орган е извършена непрецизна правна квалификация
на деянието, чрез посочване като нарушена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдържаща повече от една хипотези. Следва обаче да се има
предвид, че съгласно константната съдебна практика, отменително основание е не
всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за форма на АУАН и/или
НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на нарушителя (арг. от чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК). Безспорно елемент от
правото на защита е възможността нарушителят да разбере за какво е привлечен да
отговаря, като в тази връзка значими са и реквизитите на АУАН и НП съответно
по чл. 42, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай както в акта, така и в постановлението
нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано чрез словесното описание на
признаците от неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е той.
Отказвайки да бъде тестван с техническо средство за наличие
на алкохол в кръвта и като не е изпълнил издадения талон за медицинско
изследване, в който е вписано, че касаторът отказва да го подпише, което е
надлежно удостоверено с подписа на един свидетел, М.А. безспорно е осъществил
състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно който „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години с
глоба 2000 лв.„
Извършеното от
касатора деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в отказ от извършване на проверка за
употреба на алкохол, посредством техническо средство или медицинско изследване.
Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява
фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление
законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата законова разпоредба. Не е налице основание за прилагане на чл.
28 от ЗАНН, процесното нарушение е типично за
вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на
държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Наказващият
орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответните за
извършеното нарушение наказания, които са определени от закона в абсолютен
размер.
Предвид изложеното, касационният състав намира, че
първоинстанционното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила,
респективно жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1040/09.11.2022
година, постановено по АНД № 2117/2022 година по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.