Р Е Ш Е Н
И Е
02.06.2020 год.
Номер . . . . . . .
. . . . Година 2020 Град Велики П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Велики П. трети състав
На 28 (двадесет и осми) май Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 586 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и
чл. 149 от СК.
В исковата си молба ищецът С.А.А. твърди, че с ответницата С.М.Р. са родители на децата – ищци Т., роден на *** г. и Т., роден на *** година. Същите живели в гр. С., обл. Ш.. През 2012 г., ответницата напуснала семейното жилище, пребивавала временно при майка си, а впоследствие се установила извън пределите на страната. Оттогава, ищецът полагал грижите по отглеждането и възпитанието на децата, а ответницата се дезинтересирала от тях. А. бил подпомаган от родителите си, както и от майката на Р., при която известно време пребивавал Т.. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на децата Т. и Т. да бъде определено в жилището му в гр. С.; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца; на ответницата бъде определен режим на лични отношения с децата; ответницата да бъде осъдена да заплаща на ненавършилите пълнолетие деца месечна издръжка на дете от родител в размер на по 200,00 лв.; ответницата да бъде осъдена да заплати на децата си и месечна издръжка за минало време – за периода от 26.07.2018 г. до 25.07.2019 г., включително за детето Т. и за периода 01.05.2019 г. – 25.07.2019 г. за детето Т. в размер по 200,00 лв. месечно за всяко от децата; ответницата да бъде осъдена да му заплати деловодните разноски.
Ответницата не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание, пълномощникът й счита, че претенциите по чл. 127, ал. 2 от СК са основателни, но тези за издръжки за минало време – неоснователни. Освен това, претендирания размер на същите бил завишен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 455/23.04.2007 г. и от 26.01.2009 г., изд. въз основа на акт за раждане № 115/26.01.2009 г., и двата издадени от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Ш. е, че С.М.Р. и С.А.А. са родители на Т.С.А., род. на *** г. и на Т.С.А., род. на *** година.
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Д.С.П.” общ. В. П. е отразено, че ищецът и ответницата имали общо четири деца, като живели в къща на А.,***. След раздялата им през 2012 г., всяко от децата било настанявано извън семейството, тъй като баща им полагал труд извън пределите на страната. Две от децата – Р. и Т., били отглеждани от своята баба по майчина линия в гр. В. П., а Ю. и Т. – от своите баба и дядо по бащина линия в гр. С.. По време на пребиваването си в гр. В. П., детето Т. демонстрирало буен нрам и непристойно поведение, като в резултат срещу него били образувани няколко възпитателни дела. През м. август 2019 г. бащата подал заявление, че желае да отглежда Т. и оттогава той заживял отново в гр. С.. Понастоящем, всички деца били отглеждани от своя баща, подпомаган от неговите родители. От друга страна, ответницата напълно се дезинтересирала от децата си. Понастоящем децата започнали да посещават училище в гр. С., като Т. бил напълно адаптиран към средата. Ищецът А. осигурявал доходите на семейството посредством събиране на трюфели, като месечния му доход възлизал на около 500 лв. По данни на майката на ответницата, последната била безработна, като се намирала в чужбина.
Разпитаните в съдебно заседание Ю.Я.(майка на ищеца С. А.) и А.Я.(баща на ищеца С. А.) сочат, че родителите на децата живели съвместно в гр. С.. Преди около десет години се разделили, като оттогава ответницата никога не посетила населеното място и напълно се дезинтересирала от децата си. Първоначално, С.А. полагал грижите за четирите деца, но и той напуснал пределите на страната, за да полага труд. Тогава, децата били разделени, като две от тях останали в дома на двамата свидетели, а Т. и Р. били отглеждани от своята баба по майчина линия в гр. В. П.. Понастоящем, бащата на децата се установил в гр. С., като съжителствал с друга жена, която го подпомагала при отглеждането на всички деца. А. осигурявал доходи като събирал гъби – трюфели. Детето Т. *** през лятото на 2019 година.
По делото, като свидетел е разпитана и Р. М. (майка на ответницата), която излага, че тя полагала грижите за детето Т. до лятото на 2019 г. Освен това, дъщеря й изпращала през период от три месеца сума в размер на около 100 евро, които свидетелката предавала на децата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на децата Т. и Т. и за упражняването на родителските права по отношение на същите са предявени единствено от ищеца А..
Установи се по делото, че родителите на децата не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди повече от десет години, когато С. Р. напуснала съвместно обитаваното жилище и се установила извън пределите на страната. Това обстоятелство не се оспорва от ответницата. Оттогава децата били отглеждани основно от ищеца А., но периодично били настанявани в семействата на своите баби. Понастоящем, именно бащата осъществява грижите по отглеждането и възпитанието на децата. При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живеят децата, но и кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – съдът намира, че бащата на децата Т. и Т. притежава в пълна степен родителските качества, необходими за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Съдът счита, че ответницата не доказа наличието на нужните родителски качества в необходимата степен. Основание за този извод е поведението на същата – фактическото разделяне с децата и дистанцирането й при отглеждането и възпитанието им, обстоятелство, сочещо фактическо отчуждение. Желанието на родителите – изявена е готовност за отглеждане на децата единствено от страна на ищеца А.. Този факт е указание за сериозната загриженост и желание да се изпълни родителският дълг от страна на същия; полът и възрастта на децата – детето Т. е на 13 години, а детето Т. – на 11 години – възраст, при която не се нуждаят от непосредствена майчина грижа; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живеят децата е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на децата е социалната среда в дома на ищеца. Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ищеца са осигурени сравнително добри битови условия, докато данни за обитаваното от ответницата жилище няма.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетните деца, съдът счита, че следва да бъде определено децата Т. и Т. да живеят при своя баща – С.А., който ще упражнява родителските права по отношение на същите. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с децата всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09,00 часа до 16,00 часа в неделя, както и петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Досежно определянето на издръжка на всяко от децата по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:
Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, децата Т. и Т. били последователно отглеждани, възпитавани и издържани от своите баби и дядо, както и от баща си. Понастоящем, последният самостоятелно осъществява родителските грижи и осигурява издръжката им. При определяне на размера на необходимата за децата издръжка, настоящият състав съобрази възрастта им, нуждите им, материалните възможности на родителите им. След извършване на тази преценка, съдът определя обща месечна издръжка, както следва: за детето Т. в размер на 280,00 лв., от които майката следва да заплаща по 180,00 лв. месечно, а останалите 100 лв. следва да се заплащат от бащата и за детето Т. в размер на 270,00 лв., от които майката следва да заплаща по 170,00 лв. месечно, а останалите 100 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на децата се понася от бащата.
Размерът на така определените
издръжки се дължи от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2019 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини,
изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Досежно претенциите с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и установения със свидетелските показания факт по делото, че родителите на децата са във фактическа раздяла отпреди десет години, съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Това е така по отношение на детето Т.. Досежно претендираната издръжка за минало време от детето Т. – доказа се, че до лятото на 2019 г. същото било отглеждано от своята баба по майчина линия, като било настанено по съдебен ред в семейството й. Не се събраха категорични данни за крайния момент на това пребиваване, освен заявеното от свидетелите – лятото на 2019 г. В социалния доклад е отразено, че през м. август ищецът А. депозирал заявление, че желае да отглежда детето Т.. Тоест, не се доказа по делото, че за претендирания период – 01.05.2019 г. – 25.07.2019 г. издръжката на детето била осигурявана от ищеца А., поради което претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид горното, С. Р. следва да бъде осъдена да заплати и издръжка за минало време на детето си Т., за времето от 26.07.2018 г. до 25.07.2019 г. (включително). Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите и потребностите на детето, определя обща месечна издръжка за този период в размер на 270,00 лв., от които майката следва да заплати по 170,00 лв. месечно, а останалите 100 лв. следва да се заплащат от бащата.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 81,60 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото, съобразно уважената част от исковете в общ размер 263,75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА децата Т.С.А. с ЕГН ********** и Т.С.А. с ЕГН ********** да живеят при родителя си С.А.А. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Т.С.А. с ЕГН ********** и Т.С.А. с ЕГН ********** на бащата С.А.А. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката С.М.Р. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** с децата Т. и Т. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09,00 часа до 16,00 часа в неделя, както и петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА С.М.Р. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Т.С.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.А.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180,00 (сто и осемдесет) лева, считано от 26.07.2019 г., с падеж – пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА С.М.Р. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Т.С.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.А.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 170,00 (сто и седемдесет) лева, считано от 26.07.2019 г., с падеж – пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.А. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител С.А.А. с ЕГН ********** срещу С.М.Р. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 149 от СК, за плащане на месечна издръжка за периода 01.05.2019 г. – 25.07.2019 г., вкл., в размер на 200,00 (двеста) лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.М.Р. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете Т.С.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.А.А. с ЕГН **********, месечна издръжка за периода 26.07.2018 г. – 25.07.2019 г., вкл., в размер на 170,00 (сто и седемдесет) лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА С.М.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 81,60 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С.М.Р., да заплати на С.А.А. направените разноски по делото, съобразно уважената част от исковете, в размер на 263,75 лв. (двеста шестдесет и три лева и 75 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Ш..
Районен съдия: