Р Е Ш Е Н И Е
Номер285 / 4.2.2020г. 04.02.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и седми януари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №05445 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б.Й.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П., ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1207,51лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2007г.- 30.04.2009г., сумата от 278,09лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2007г.- 18.06.2010г., както и сумата от 114,57лв. за направени по делото разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ Е. Д.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- П.”АД не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът “Топлофикация- П.”АД е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
Видно от приложеното към настоящето дело копие на изп.д.№***. по описа на ЧСИ изп.д.№***. по описа на ЧСИ Е. Д. същото е образувано по молба на ищеца от 07.09.2011г. въз основа на молба от ответното дружество, към която е приложен и изпълнителен лист от 26.11.2010г. по ч.гр.д.№***. на ПРС, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
С процесния изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1207,51лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2007г.- 30.04.2009г., сумата от 278,09лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2007г.- 18.06.2010г., както и сумата от 114,57лв. за направени по делото разноски, или общо сумата от 1600,17лв.
В молбата на ищеца от 07.09.2011г. е посочено, че по процесния изпълнителен лист ответникът вече е заплатил сума от 480,00лв., което следва да бъде отчетено. Поради това и с писмо от 06.12.2011г. ЧСИ е поискал от взискателя да посочи точния размер на вземането. С молба от 20.12.2011г. ответникът е посочил, че остатъчния размер на вземането по изпълнителното дело е 1180,17лв.
Видно от поканата за доброволно изпълнение ищецът е следвало да заплати по изпълнителното дело сумата от 1120,17лв. /дължима по изпълнителния лист след приспадане на платените 480,00лв./, сумата от 60,00лв. разноски по изпълнителното дело в полза на ответното дружество, както и такса в полза на ЧСИ в размер на 137,53лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че задължението на ищеца по изпълнителното дело е бил в общ размер на 1180,17лв., от които сумата от 60,00лв. разноски по изпълнителното дело в полза на ответното дружество и неплатена сума по изпълнителния лист от 1120,17лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011г., ОСГК, вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл. 415, респ. чл. 422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и вземанията се погасяват с общата петгодишна давност. Такова решение в случая няма. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и следв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр.дело №2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № ***., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр. дело №***. на ПОС.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207 по гр. д. № 7030/2014 г. IV г. о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК правнорелевантни в настоящето производство са само фактите, които са настъпили след 26.11.2010г., когато е настъпил стабилитет на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
С молба от ответното дружество от 07.09.2011г. е образувано производство по принудително изпълнение, като длъжникът е извършил възлагане на изпълнителни правомощия на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ. Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГКТ при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. По аргумент от същото решение редовната молба за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както и при молба с наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, се прекъсва давността. Поради това и молбата на ответника от 07.09.2011г. прекъсва давността.
Видно от изпълнителното дело по същото по същото е връчена покана за доброволно изпълнение и са извършени различни справки, които не са същински изпълнителни действия.
Видно от изпълнителното дело по същото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца от 11.07.2012г., по който са извършени два превода от работодателя на суми от по 80,00лв. на 18.03.2013г. и 15.05.2013г., които са изплатени на ответника съответно на 12.04.2013г. и 13.06.2013г. с разпореждания на ЧСИ.
С молба от 30.10.2012г. ответникът е поискал налагане възбрана върху апартамент на длъжника, а с разпореждане на ЧСИ от 31.01.2013г. ЧСИ е наложил възбрана върху апартамент на длъжника.
Горепосочените две действия- запор и възбрана са и единствените същински изпълнителни действия по изпълнителното дело, като съдът намира, че последното такова е с дата 13.06.2013г. Това е действие, което прекъсва давността и започва да тече нова давност. Към този момент обаче е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство на 13.06.2015г. по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в продължение на две години не са предприети каквито и да било други действия от съдебния изпълнител по собствена инициатива или по възлагане от взискателя. В тази връзка е ирелевантно липсата на изрично постановлението на ЧСИ за прекратяване на същото изпълнително дело..
Поради това и от 13.06.2015г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 13.06.2018г.
Ответникът е признал, че ищецът му е платил доброволно по процесния изпълнителния лист сума от 480,00лв. преди образуване на изпълнителното дело.
На основание чл. 121 и сл. от Правилник за администрацията на съдилищата, съдът приема отбелязванията върху изпълнителния лист за надлежно направени и отразяващи вярно реално извършени плащания от съдебния изпълнител в полза на взискателя по реда на чл.455, ал.2 ГПК. Правната логика е върху изпълнителното основание да бъдат отбелязани само реално изплатените суми в полза на взискателя, а не всички събрани от длъжника суми. Видно от същия изпълнителен лист в процесното изпълнително производство са събрани суми в общ размер на 160,00лв.
Следователно по процесния изпълнителен лист ищецът е заплатил общ сума от общ 640,00лв., от които сумата от 480,00лв. пред образуване на изпълнителното производство и сумата от 160,00лв. в изпълнителното производство.
След съобразяване правилото на чл.76, ал.2 ГПК, то съдът намира, че със сумата от 640,00лв. са платени сумата от 60,00лв.- разноски по изпълнителното дело, сумата от 278,09лв.- обезщетение за забава за периода 01.05.2007г.- 18.06.2010г., сумата от 114,57лв.- разноски по изпълнителния лист и част от главницата по изпълнителния лист в размер на 187,34лв. Същите суми са погасени чрез плащане преди и в хода на принудителното изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че непогасени чрез плащане, но погасени по давност по процесния изпълнителен лист са следните вземания на ответника: сумата от 1020,17лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2007г.- 30.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Поради това и съдът следва да признае, че ищецът не дължи на ответника плащане на горепосочените суми, тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 600,00лв., от които сумата от 100,00лв. за държавна такса, и сумата от 500,00лв. за адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 382,52лв. за направените по делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. ответникът е доказал разноски и за сумата от 24,00лв. такса за прилагане на препис от изпълнителното дело. Съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 81,20лв. в съответствие с отхвърлената част от исковете.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Б.Й.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П., ж.к.“Мошино“, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1020,17лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2007г.- 30.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ Е. Д., поради изтекла погасителна давност, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност и разликата до пълния претендиран за установяване размер на главницата от 1207,51лв., сумата от 278,09лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2007г.- 18.06.2010г., както и сумата от 114,57лв. за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА "Топлофикация- П."АД, със снети данни, да заплати на Б.Й.Б., със снети данни, сумата от 382,52лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., със снети данни, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П., ж.к.“Мошино“, сумата от 81,20лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и такса за прилагане препис от изпълнителното дело в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: