Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията
Ширкова гр. д. № 6067 по описа за 2018 година и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК по реда на
чл.422 ГПК.
Делото е
образувано по искова
молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***
срещу Т.К.Б. с ЕГН **********, в която се твърди, че на 30.03.2017г. бил
сключен договор за заем *** № ***между „***“ АД и ответницата, по силата на който „***“ АД отпуснало на ответницата кредит в размер на 1500 лева, за което
били попълнени формуляри „Искане за
кредит“ и „Договор за кредит“, а неразделна част към „Искането за кредит“ са
Общите условия, при които е отпуснат. Твърди, че по силата на договора
ответницата се задължила да върне на кредитодателя сумата общо в размер на
1595,40 лева, представляваща чиста стойност на заема заедно с договорната лихва
по него. Твърди, че съгласно Общите условия, договорната лихва била в размер на
95,40 лева, разделена на 15 равни седмични вноски, които заедно с главницата
били в размер на по 106,36 лева. Ищецът твърди, че на същата дата между страните
бил подписан и Договор за допълнителни услуги, съгласно който заемодателят се
задължил да предостави на заемополучателя допълнителни услуги с обща пакетна
цена в размер на 247,50 лева, която сума, разделена на 15 седмични вноски била
в размер на 16,50 лева месечно. Ищецът твърди, че на основание сключения договор за допълнителни
услуги, в качеството си на застрахователен посредник „***“ АД, предоставил на заемополучателя
сключена с негово посредничество застраховка „Защита“ с „***“ АД. Съгласно този
договор за допълнителни услуги, заемателят се задължил да върне на заемодателя платената от него на
застрахователя сума в размер на 371,25 лева на 15 равни седмични вноски в
размер на по 24,75 лева. Ищецът твърди, че на дължника е начислена и лихва за
забава, която по договора за заем е в размер на 79,70 лева за периода
11.05.2017г. до датата на заявлението, по договора за допълнителни услуги е в
размер на 30,92 лева за периода 11.05.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди, че срокът на договора
изтекъл на 19.07.2017г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди, че ответницата не е заплатила изцяло дължимите суми. Твърди, че е
заплатила сума от 591,00 лева, с която е погасила 383,05 лева главница, 42,95
лева договорна лихва, 66 лева допълнителни услуги, 99 лева застрахователна
премия. Ищецът твърди, че на 10.08.2017г. е подписано приложение 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015г., сключен между А.з.с.н.в.
ООД и ***АД, по силата на който вземането срещу ответницата било
прехвърлено н.А.з.с.н.в. ООД, сега АД. ***
била упълномощена в качеството си на цесионер от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжника за цесията. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи неизплатена
главница по договор за заем в размер на 1116,95 лева, 52,45 лева договорна
лихва по договора за заем за периода 10.05.2017г. до 19.07.2017г. ; 181,50 лева
представляваща сума по допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода 10.05.2017г. до 19.07.2017г.; 272,25 лева застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 10.05.2017г. до 19.07.2017г.;
79,70 лева лихва за забава по договор за заем за периода от 11.05.2014г. до
датата на подаване на заявлението в съда ; 30,92 лева лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода 11.05.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане.
На ответницата е
изпратено съобщение на постоянен адрес, което е върнато в цялост с отбелязване,
че лицето е било наемател. След залепване на уведомление, на ответницата е
назначен особен представител. В едномесечния срок е представен писмен отговор,
с който ответницата оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства поотделно приема за установено следното:
По делото е предявен иск с правно
основание чл.79 ЗЗД по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет
- признаване за установено по отношение на ответницата вземане, претендирано от
ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже сключването на валиден договор
за заем между ответницата и “***“ АД, предоставяне на дължимата по договора за
заем сума на ответницата, сключване на Договор за допълнителни услуги, описани
подробно в приложението към Договора, валиден договор за прехвърляне на
вземането н. “А.з.с.н.в.” ООД, с правоприемник „А.з.с.н.в. “ ЕАД, надлежно
уведомяване на кредитополучателя за настъпилото прехвърляне. Съдът е указал на
страните доказателствената тежест в производството с определението за
насрочване на делото. По делото следва да се установи дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2910/2018г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, или заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по реда на чл.422 от ГПК.
Установява се от
представения на лист 4 Договор „***“ № 118200018942 от 30.03.2017г., че между „***“ АД и ответницата е
сключен договор за заем по силата на който
дружеството ѝ е предоставило заем в размер на 1500.00 лева. Видно от
договора, при подписването му, ответницата е запозната с Общите условия, копие
от които са ѝ връчени при подписването му.
Установява се от представения договор, че договорената сума в размер на 1500
лева е получена от ответницата при подписване на договора. Установява се от
договора, че ответницата се е задължила да погаси кредита на 15 седмични вноски
в размер на по 106,36 лева. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент 40,60%
и ГПР 49,85 %. Датата на първо плащане е 12.04.2017г. В договора е отразено, че
общата сума, която ответницата дължи е в размер на 1595,40 лева, представляваща
чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Установява се, че ответницата е сключила Договор за допълнителни услуги с
предмет „Комфорт“ с вноска 16,50 лева и „Застраховка премиум живот“ с вноска 24,75
лева.
За сключване на допълнителен пакет „Комфорт“ и застраховка „Премиум живот“,
заемополучателят е подал искане от същата дата, приложено на лист 10, в което
изрично е посочено, че изборът на тези две услуги не е задължителен за да бъде
сключен договора за заем.
Съгласно клаузите на допълнителни услуги Пакет „Комфорт“, клиентът дължи заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 247,50 лв., като му е предоставена възможността
да я заплати на 15 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 16,50 лв. с ден
на плащане - сряда.
На основание сключения договор за допълнителни услуги заемодателят предоставил
на ответницата финансиране и разсрочване на сключена „Застраховка Премиум живот“
към застрахователна компания „***" АД, ЕИК ***, конкретните условия по
която са посочени в индивидуална застрахователна полица. Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги ответницата се е задължила да върне на
Заемодателя платената от страна на „***“ АД застрахователна премия, в срок от 15
седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 24,75 лева или обща
сума за застрахователна премия – 371,25 лева, която покрива следните
застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Установява се от приложения договор, че в чл.4 на ответницата е разяснено,
че ползването на пакет „Допълнителни услуги“ не е предпоставка за сключване на
договора или усвояване на кредита и ответницата сама е пожелала сключването на
този допълнителен пакет.
Установява се от представения по
делото Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. и извлечение
на Приложение №1 към него, сключен между „***“ ООД и “А.з.с.н.в.” ООД, че
вземането на „***“ ООД към ответницата Т.Б., по договора за кредит е
прехвърлено н. “А.з.с.н.в.” ООД под №188.
Установява се от представеното по
делото пълномощно на лист 27, че „***“ АД, чрез изпълнителния си директор, е
упълномощил “А.з.с.н.в.” ООД да уведоми от името на „***“ АД всички длъжници по
всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключени между „***“ АД като цедент и “А.з.с.н.в.”
ООД.
Видно от уведомително писмо
изх.№УПЦ-П-МКР/***от 18.08.2018г. до ответницата, ответницата е уведомена от
името на „***“ АД за прехвърлянето на вземането по договора за кредит, като
писмото е получено лично от нея.
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че платените от
ответницата вноски по Договора са в общ размер на 591 лева, като по счетоводни
данни на ищеца с тях са погасени 383,05 лева главница, 42,95 договорна лихва, 66
лева пакет преференциално обслужване, 99 лева застраховка.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
С оглед представените писмени доказателства, съдът
приема, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по
договор за паричен заем. Не се оспорва и валидността на извършената цесия.
Относно твърдението на ответницата, че не са
налице доказателства, че ответницата е получила сумата, съдът не приема това
възражение, тъй като видно от втора
страница на договора, приложен в копие на лист 5 от делото, ответницата е
удостоверила получаването на сумата с подписа си. Отделно от това и частичното
плащане на дължимите по договора суми също съдът приема за извънсъдебно
признание за получаване на сумата по кредита.
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответницата не е му е
изплатила сумите по цитирания по-горе договор за кредит. Твърдението на ищеца
на отрицателен факт го освобождава от доказателствена тежест за този факт. Т.е.
в тежест на ищеца е да докаже извършено плащане. Тъй като доказателства от
ответницата не са представени, то за преценка на тези факти следва да се обсъди
заключението на вещото лице.
Съгласно практиката на ВКС, „първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато
констатира наличие на такива обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по
същество, е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че
ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност
да изразят становище и да ангажират доказателства.“ В случая съдът счита, че в
договора не са налице нищожни клаузи.
В тази връзка, следва да се
отбележи, че видно от застрахователната полица, приложена на лист 8, „***“ АД
има качество на застрахователен посредник и е регистриран като застрахователен
агент на „***“ АД, а съгласно чл.294 ал.6 КЗ, „Когато застрахователен посредник или посредник,
предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, сключва
застрахователен договор от името на застраховател и получава от ползвателя на
застрахователна услуга застрахователна премия или вноска, се смята, че премията
или вноската е получена от застрахователя.“ В случая, обаче с договора за допълнителни
услуги е уговорено, че ответницата ползва допълнителна услуга финансиране и разсрочване на дължимата
застрахователна премия, т.е. „Микрокредит“ АД е финансирал ответницата при заплащане
на застрахователната премия и ответницата дължи тази сума, разсрочена на 15
седмични вноски на кредитодателя „Микрокредит“ АД, а не на застрахователя,
каквото би било задължението ѝ, ако не беше ползвала такъв пакет
допълнителни услуги, тъй като видно от приложената на лист 8 застрахователна
полица, в т.7 страните са уговорили, че
„застрахователната премия е определената в застрахователната полица парична
сума, която застрахованият плаща на застрахователя.“
Не е нищожна и клаузата,
с която страните са договорили ГПР, тъй като видно от договора е в размер на
49,85 % и съответно не надхвърля пет пъти законната лихва съгласно изискванията
на ЗПК.
Не води до нищожност и
шрифта на приложените към исковата молба договор, тъй като е четлив и
разбираем.
Не са нищожни и договорените в Пакет
допълнителни услуги „Комфорт“ и „застраховка“, които ответницата сама е
поискала при сключване на договора. Пакетът „Комфорт“ дава възможност на
кредитополучателя, срещу заплащане на сума, която в случая е в размер на 247,50
лева за целия срок на договора да се ползва от услуга“посещение вкъщи или на
удобно за потребителя място за събиране на вноските по кредита“, „предоговаряне
или разсрочване на кредита“ и други. Тези привилегии за потребителя, са избрани
и поискани от него и съдът приема, че не са неравноправни. На
кредитополучателят е предоставена услуга, която получава срещу сравнително
ниска сума – 247 лева за целия срок на договора. Същото съдът приема и за
сключената застраховка, която покрива определени рискове.
От заключението се установява, че
задължението на ответницата е общо в размер на 1733,77 лева и включва остатък
от главница в размер на 1116,95 лева, остатък от договорна лихва в размер на 52,45
лева, остатък от договора допълнителни услуги Пакет „Комфорт“ 181,50 лева ,
Застраховка 272,25 лева, лихва за забава върху главницата за периода
11.05.2017г. – 30.04.2018г. в размер на 79,70 лева и лихва за забава върху
пакет „Комфорт“ 11.05.2017 – 30.04.2018г. 30,92 лева. По отношение на лихвата
за забава върху главницата от 1116,95 лева, съдът счита, че такава лихва не се
дължи за срока на договора. Върху тази главница, в срока на договора,
ответницата дължи договорна лихва и тя е в претендирания размер на 52,45 лева,
колкото е и по заключението за периода от първата падежирала неплатена вноска
10.05.2017г. до 19.07.2017г. Лихвата за забава е дължима за периода след
изтичане на договора – 19.07.2017г. до датата на заявлението – 30.04.2018г. и е
в размер на 88,73 лева. Тъй като ищецът е претендирал по-малка сума, то и този
иск се явява основателен до предявения размер.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че предявеният установителен иск се явява основателен изцяло до размера
на сумите, предявени в исковата молба и следва да бъде уважен.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в
исковото производство в размер на 75 лева за държавна такса, 180 лева за
депозит за вещо лице, 351,79 лева депозит за особен представител на
ответницата, 5 лева за депозит за удостоверение, както и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение. По отношение на претенцията за юрисконсултско
възнаграждение, съдът счита, с оглед ниската правна сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г, не следва да
бъде присъждана изцяло претендираната сума от 350 лева, а само част от нея –
100 лева.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство за държавна такса в размер на 34,68 лева и
юрк.възнаграждение в общ размер на 50 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
по отношение на ответника Т.К.Б. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от Н.Т.С. – ***, и М.Д.Д. – ***, сумата 1116,95 лв., представляваща главница, сумата 52,45 лв., представляваща
договорна лихва по договор за заем за периода от 10.05.2017г. до 19.07.2017г., сумата 181,50 лв., представляваща сума за
допълнителни услуги Пакет „Комфорт“ по
договор за допълнителни услуги за периода от 10.05.2017г. до 19.07.2017г., сумата 272,25 лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 10.05.2017г. до 19.07.2017г., сумата 79,70 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 19.07.2017г. до 30.04.2017г., сумата 30,92 лв., представляваща
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.05.2017г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2017г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 1773/02.05.2018г. по ч.гпр.дело 2910/2018г. по описа на
РС Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.К.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от Н.Т.С. – ***, и М.Д.Д. – ***, разноски в исковото производство
в размер на 75 лева за държавна такса, 180 лева за депозит за вещо лице, 351,79
лева депозит за особен представител на ответницата, 5 лева за депозит за
удостоверение, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК Т.К.Б. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С. – ***, и М.Д.Д.
– ***,
направените разноски
в заповедното производство в размер на 84,68 лева, от които държавна такса
34,68 лева и юрк.възнаграждение 50 лева.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: