М О Т И В И по ПРИСЪДА № 26/03.06.2020 г.
по НОХД № 33/2020 год.
Наказателното производство от общ
характер е образувано по обвинителен акт на РП – Ямбол, ТО – Тополовград,
против подс.К.И. *** за престъпление по чл.151, ал.1 от НК.
Делото бе разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция, по
искане на подсъдимия и неговия защитник.
В съдебно заседание представителят на Прокуратурата
заявява, че е съгласен делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие, като поддържа обвинението и съгласно разпоредбата на чл.373, ал.1 и ал.2
от НПК предлага наказанието да бъде определено при условията на чл.58а, във вр.
с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като се пледира наказание „лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подс. К.И.А. се явява лично в с.з., заедно
с упълномощения си защитник – адв. К. и не оспорва обвинението, дава съгласие
да не се провежда разпит на свидетелите и при постановяване на присъдата да се
ползва непосредствено съдържанието на съответните протоколи и експертно
заключение от досъдебното производство. Признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия се придържа изцяло към становището на подзащитния си,
като пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
в минимален размер, което да бъде отложено за минималния изпитателен срок.
От съвкупната оценка на събраните и
проверени в с.з. доказателства, съдът прие за установено следното:
Подсъдимия А. се е запознал със
свидетелката Д.Т. в края на месец декември 2019 г. В началото на
м.февруари 2020 г.,
двамата са били в апартамент намиращ се в гр.Тополовград на ул.“Х. С.“. Там
започнали да се целуват и А. предложил на Т. да правят секс. Последната се
съгласила, съблекли се голи, след което А. проникнал с члена си във влагалището
на Т.. Половото сношение продължило около 5-10 минути, като А. еякулирал на
крака на свидетелката Т.. След което последната е отишла и се измила в банята,
а подсъдимия се е избърсал с тениската си. От приложената справка на лист 31 от
ДП е видно, че св.Т. е родена на *** г., т.е. към момента на извършване на
деянието е била на 12 години – малолетна. В показанията си същата посочва, че
доброволно се е съгласила да прави секс
с А..
От приложената справка за съдимост е
видно, че подс. А. не е осъждан.
Така изложените фактически положения се
установяват по несъмнен и категоричен начин от приложения по делото
доказателствен материал, а именно: обясненията на подсъдимия, дадени на
досъдебното производство, както и от признанията му от съдебното производство
по реда на чл.371, т.1 и т.2 от НПК; както и от писмените доказателства по
делото, които съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа
обстановка и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.151, ал.1
от НК, тъй като се установява, че се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна
възраст – свидетелката Т., до колкото извършеното не представлява престъпление
по чл.152 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимия
е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Затова съдът го призна за виновен по повдигнатото му
обвинение.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, според която
при съкратено съдебно следствие в производството в първата инстанция, ако
постанови осъдителна присъда, съдът е длъжен да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК.
В случая съдът намира, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят
приложението на чл. 55 от НК и най-лекото предвидено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко за подсъдимия. Въпреки сравнително високата степен
на обществена опасност на деянието са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: пълните самопризнания, разкаяние и критично отношение
към деянието, младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало. Затова
съдът приложи чл.58а, ал. 4 от НК, съгласно който в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал. 1 -3 и условията на чл. 55 от НК, съдът
прилага само чл. 55 ако е по-благоприятен за дееца. В случая именно този член е
по-благоприятен за подсъдимия.
С оглед изложеното по-горе за
приложение на чл. 55 от НК, съдът приложи чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, тъй като за престъплението
за което подсъдимия е признат за виновен е предвиден минимум на наказанието
„лишаване от свобода” и това наказание не може да бъде заменено с друго. Затова
съдът слезе под минимума и определи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода” в размер на три месеца, което е минималния размер предвиден в НК, като
взе предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Тъй като подсъдимия не е осъждан и за поправянето му
не е необходимо той да изтърпи така наложеното наказание, съдът приложи чл. 66
от НК и отложи изтърпяването за минималния изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така
наложеното наказание би въздействало предупредително и възпитателно и биха се
постигнали целите на чл. 36 от НК.
Тъй
като няма данни по делото да са направени разноски, съдът не присъди такива
съгласно разпоредбите на НПК.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
15.06.2020 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: