РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на
седми декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 343 по описа за 2019г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.26, ал.1, предл.1,2
и 3 ЗЗД за нищожност поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба от 27.12.2018 г.,
сключен между синдика на Т.с. ЕООД /в несъстоятелност/ и ответника С.А. ЕООД в частта, в която са продадени следните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 12084.2757.1369 с площ от 33569 кв.м., находящ
се в гр.София, район Връбница, с. Волуяк,м. „Полето“, поземлен имот с
идентификатор 12084.2758.1831 с площ по скица от 20372 кв.м., находящ се в гр.София, с. Волуяк, м.“Полето“ и УПИ VІІІ-28,
кв.315 по плана на гр.София, м.********с площ от 402 кв.м.
Ищецът твърди в
негова полза да е учредена ипотека върху трите имота за обезпечение на задълженията
на Б.с. ЕООД /в несъстоятелност/ по договори за банков кредит 02.05.2007 г., от 13.07.2007 г. и 31.07.2008
г., като след учредяване на ипотеката имотите са преминали в собственост на
ответника Т.с. ЕООД, за което дружество е открито производство по
несъстоятелност, в което ищецът не е кредитор с приети вземания, а кредитор по
смисъла на чл.717 н ТЗ. Ответникът С.А. ЕООД имал качеството на мажоритарен
кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на Т.с. ЕООД,
като със същия кредитор е сключен от синдика на дружеството по реда на чл.718 ТЗ договор за покупко-продажба на вещи, с който са прехвърлени и ипотекираните
имоти, наред с други имуществени права и срещу обща цена. Ищецът счита, че тази
продажба, в частта относно имотекираните в негова полза
имоти, противоречи на разпоредбите на чл.717 и следващите ТЗ, във връзка с
чл.677, ал.1, т.8 ТЗ, тъй като синдикът е извършил продажбата в нарушение на
решението на събранието на кредиторите, като е формирал произволно
„пакети/съвкупности“, каквито не са били продавани по реда на чл.717 ТЗ,
синдикът е нарушил чл.717 н ТЗ, като е формирал „пакети/съвкупности“, които
включват, както ипотекирани, така и неипотекирани имоти и въз основа на оценка,
която е необоснована, невярна и необективна и не е изготвена съобразно
решението на събранието на кредиторите. Счита, че договорът противоречи на чл.718, ал.3, чл.717 н и чл.660 ТЗ, тъй
като ищецът е предложил цена за имотите, ипотекирани в негова полза, която е
значителна, а предложението й не е взето предвид, като синдикът е извършил
продажбата по измислени от него правила, в нарушение на задължението си да
положи дължимата грижа на добрия търговец, в нарушение на решението на
събранието на кредиторите и въз основа на необективна оценка. При условията на
евентуалност счита, че договорът в атакуваната част заобикаля закона, тъй като
не постига прогласената цел за справедливо удовлетворяване на кредиторите в
резултат на извършени действия по прехвърляне на процесните
имоти, въпреки вписани възбрани, откриване на производството по несъстоятелност
в Окръжен съд –Плевен, въпреки висящите производства със същия предмет пред
други съдилища, приемане на вземанията в производството и в частност на
ответника С.А. ЕООД с мажоритарни права, действия на мажоритарния кредитор по
приемане на решения на събранието на кредиторите за избор на синдик, избор на
оценител и закупуване на имотите,както и действията на синдика по обособяване
на произволни пакети/съвкупности и лишаването на определени лица от възможност
да участват в осребряването е постигнат
несправедлив резултат, а именно несправедливо удовлетворяване на ищеца.
Ищецът счита, че
договорът за продажба на трите имота накърнява и добрите нрави, тъй като
имотите са прехвърлени на незначителна цена, поради което е налице неприемлива
с оглед морала нееквивалентност на престациите, тъй
като имотите, ипотекирани в негова полза са продавани и в хода на индивидуално
принудително изпълнение, където са възложени на цени, надвишаващи със стотици
пъти сумата, която е разпределена като стойност на ищеца в производството по
несъстоятелност, в което са продадени.
Ответниците са депозирали отговори, като оспорват правния интерес от
воденето на исковете, а по същество ги оспорват по основателност, като твърдят,
че продажбата е извършена именно съгласно взето на 27.04.2017 г. решение на събрание на кредиторите на Т.с.
ЕООД, с което е овластен синдика да продава активите
по своя преценка, включително да взема решение за осребряването им „на части“ и
извън хипотезата на „обособени части“.Твърдят, че продажбата по чл.718 ТЗ е
извършена след изчерпване на реда за продажба чрез търг с тайно и явно
наддаване по отношение на същата група от имуществени права, като решението на
събранието на кредиторите оспорено от ищеца и жалбата му е отхвърлена. Считат,
че възможността на ипотекарен кредитор да придобие
имущество от масата на несъстоятелността е предпоставено
от обявяването му за купувач, като разпоредбата е неотносима
към действителността на договора от 27.12.2018 г. Оспорва ищецът да е лишен от
право да участва в прякото договаряне, като сочи, че предложението му не е било
съответно на предложените за продажба активи, като банката –ищец е предложила
цена само за трите имота, които са били ипотекирани в нейна полза, а синдикът е
предложил за продажба група от активи. Счита, че изготвената в производството
по несъстоятелност оценка на активите е ирелевантна
към нищожност, основана на противоречие или заобикаляне на закона, тъй като е
извършена от избран от събранието на кредиторите оценител и евентуална нейна
необективност не влияе върху законосъобразността на процедурата по осребряване,
а оценката косвено е контролирана от съда чрез обжалване на сметката за
разпределение. Сочи, че от значение за оценката е и правния статут на имотите,
който е спорен, тъй като са налице вещноправни
претенции на трети лица, които оспорват правото на собственост на
несъстоятелния длъжник, както и учредени ипотеки и вписани възбрани, които
влияят върху пазарната цена на имотите, тъй като създават правна несигурност
относно правата на евентуалния им купувач. Счита, че постигнатите в индивидуалното
изпълнение цени на имотите са нереални, тъй като за купувач е обявена именно
банката – ищеца, която е и ипотекарен кредитор и
която не извършва реално плащане на предложената цена, а има интерес счетоводно да изчисти непогасения
кредит. Считат, че са неоснователни доводите за неполагане на дължимата грижа
от синдика, тъй като е след два неуспешни търга е пристъпил към продажба чрез
пряко договаряне, като обстоятелството, че преговорите са проведени въз основа
на обявени от синдика правила не влияе върху законността на процедурата и финализиращата я сделка, а направеното в хода и предложение
от ищеца не съответства на параметрите на предприетата процедура по
осребряване, тъй като са продавани като пакет определени имуществени права в
предвидената от закона последователност на вида продажби, а предложението на
ищеца касае само част от имуществените права, а не и целия пакет.Оспорват да са
налице твърдените от ищеца нарушения на процедурата и задълженията на синдика и
оценителя, като считат, че дори и при обратен извод не би била налице
нищожност, тъй като никое от твърдените нарушения не може да се счита относимо към самата сделка като волеизявление. Оспорват да
е налице нарушение на добрите нрави поради липса на еквивалетност
на престациите, евентуално считат, че такава
нееквивалентност е относима към други правни
последици, но не и към нищожност. Считат, че не е налице е заобикаляне на
закона, тъй като от една страна производството по несъстоятелност защита
кредиторите на несъстоятелността,какъвто е ответникът С.А. ЕООД, но не и
ищецът, и на следващо място оспорват да е налице общност на умисъла като
елемент от заобикалянето на закона, тъй ката сключилият сделката синдик е
встъпил в задълженията си след осъществяването на действията,с които ищецът обосновава
тезата си.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
Съдебният състав
вече е изложил съображения защо счита за недопустим предявения иск за нищожност
на извършената продажба на недвижими имоти от масата на несъстоятелността, но с
оглед дадените указания от въззивния
съд с определение, постановено по ч.гр.д.№1389/2019 г. на САС, които на
основание чл.278, ал.3 ГПК са задължителни за първата инстанция е длъжен да се
произнесе по основателността на исковете.
Твърденията в
исковата молба са ищецът да е кредитор по чл.717 н ТЗ в производството по
несъстоятелност на Т.с. ЕООД, поради което и той счита, че разполага с правен
интерес да атакува валидността на сключената сделка от синдика, с която в
процедура по пряко договоряне са продадени
ипотекираните в полза на ищеца имоти.
Нищожността се
обосновава с противоречие на закона, заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави поради нееквивалетност на престациите.
Ищецът поддържа, че
сделката е сключена в нарушение на чл.717, ал. 1 ТЗ, тъй като ипотекираните в
негова полза имоти са продадени не съобразно решението на събранието на кредиторите
по чл.677, ал.1, т.8 ТЗ, като синдикът е формирал „произволни“ „пакети“ или
„съвкупности“, включващи ипотекираните имоти и е продал същите въз основа на
оценка на имуществото, изготвена по метода на пазарната стойност на активите.
Поддържа нарушение на чл.717, ал.2 ТЗ, която забранява осребряването на имуществото
да се извършва по друг начин освен като цяло, на обособени части или чрез
осребряване на отделни имуществени права, както и нарушение на чл.660, ал.1 ТЗ.
По становище на
настоящия съдебен състав наведените от ищеца факти относно съдържанието на решението
на събранието на кредиторите, оценката и формирането на съвкупности от права за
целите на осребряването изначално не могат да се квалифицират като противоречие
или заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, под които фактически
състави се подвеждат хипотезите, в които самата сделка като съдържание е
забранена от закона или макар и да е позволена чрез нея се постига забранен от
закона резултат. Продажбата на права от масата на несъстоятелността,
включително от синдика по реда на прякото договоряне
е предвидена от закона и представлява същността на процеса по осребряване, чрез
който в масата на несъстоятелността да се съберат парични средства за
удовлетворяване на кредиторите, а следователно и законова допустима цел. Аргумент за това, че
възраженията на ищеца, на които се основават исковете за нищожност и които
касаят спазване на процедурата, предхождаща сключването на сделката, не попадат
в приложното поле на чл.26, ал.1 ЗЗД, е разпоредбата на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ,
съгласно която нищожна спрямо кредиторите на несъстоятелността е извършена след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не по установения ред в производството сделка
с право или вещ от масата на несъстоятелността, както именно следва да се
квалифицират твърденията на ищеца, който обаче не е измежду легитимираните да предяват такъв иск лица по чл.649 ТЗ, тъй като не е
кредитор на несъстоятелността по чл.616, ал.1 ТЗ. Нарушенията на процедурата по
продажба на вещи на несъстоятелния длъжник е основание за нищожност по
специалния състав на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, за който иск са предвидени специална
легитимация и подсъдност, които са обусловени от спецификата на призводството по несъстоятелност и неговата цел, а именно
да се постигне оздравяване или удовлетворяване на кредиторите на длъжника, като
за защитата на кредиторите по чл.717 н ТЗ също са предвидени специални разпоредби,
които изключват възможността те да участват в производството по несъстоятелност
извън конкретно предвидените им права. С настоящите искове, като се позовава на
общите разпоредби на нищожноста ищецът се домогва да
ревизира действия на синдика, оценителя, съда по несъстоятелността, без да
разполага със съответна легитимация за това и то като атакува само частично сделка, с която са продадени
множество имуществени права на длъжника за обща договорена цена.
За пълнота следва
да се посочи, че по делото не се доказват твърденията на ищеца сделката да е
сключена в нарушение на събранието на кредиторите, тъй като от представените
доказателства не се установява да е налице такова по чл.677, ал.1, т.8 ТЗ. Бланкетното възпроизвеждане в протокол от събрание на
кредиторите на волеизявление на събранието да се овласти
синдика да вземе решение за продажба като цяло, на обсобени
части или на отделни имуществени права“ е по същество липса на решение с
конкретно съдържание относно реда и начина осребряване на имуществото на
длъжника, респективно овластява синдика да определи
същите на основание чл.677, ал.4 ТЗ.
На следващо място
съдържанието, начина на изготвяне на оценка и избора на оценител по становище
на настоящия състав са без всякакво правно значение за процедурата на пряко договоряне по чл.718 ТЗ, като на съдията –докладчик е
известно съществуването на богата в разнообразието на противоречията си съдебна
практика на съдилищата по делата за несъстоятелност по въпросите дали съдът и
събранието на кредиторите имат правомощия относно определянето на цена, начална
цена, стъпка на наддаване, правила за водене и параметри на преговорите и т.н.
Настоящият съдебен състав последователно застъпва тезата, че в процедурата по
чл.718 ТЗ синдикът е обвързан не от друго различно и нарочно за тази процедура
решение на събранието на кредиторите, а от същото решение , въз основа на което
са проведени продажбите на имуществените
права на длъжника чрез търг с тайно и явно наддаване, като продажбата по чл.718 ТЗ може да е само по отношение на същите имущества и в конфигурацията, в която
вече са предлагани от синдика за продажба на търг с явно и тайно наддаване,
като в тази процедура нито съдът, нито
събранието на кредиторите имат правомощия да определят правила, по които
синдикът да преговаря, начална цена, стъпки на наддаване и прочие параметри на
преговорите. Решаването на тези въпроси е предоставено на синдика, който е
длъжен да положи дължимата грижа на добрия търговец и при условията на пазара
относно търсене и предлагане да потърси купувачи и да продаде имуществото по
възможно най-високата цена, като за неизпълнение на тези си задължения носи
имуществена отговорност.
Изготвянето на
оценка съобразно решението на събранието на кредиторите е от значение за
продажбите на търг чрез тайно и явно наддаване, при които законът поставя
конкретно изискване относно началната цена, от която да започнат. В настоящата
редакция на чл.718 ТЗ няма правила за определяне на цена, корелиращи
с оценката, като ясно е посочено, че цената може да е по-ниска от нея и
следователно синдикът не е обвързан от нея.
Неоснователни са и
доводите на ищеца относно тълкуването на чл.717, ал.2 ТЗ в смисъл, че нормата
съдържа законова забрана имуществените права да се продават по друг начин,
освен във варианти – изцяло, на обособени части, съгласно легалната дефиниция
или поотделно всяко имуществено право. По становище на съда смисълът на
разпоредбата е да дефинира не начина на продажба, а съдържанието на акта на
съда за разрешението й, в смисъл, че следва да се посочени конкретно
имуществените права, за които се дава разрешение и начина на продажбата им, ако
са повече от едно, а не да се ограничават начините на осребряване, тъй като
подобно тълкуване не отговаря на предвидената от закона цел да се получи
максимално удовлетворяване на кредиторите чрез осребряването на имуществото на
възможно най-висока цена и при най-ниски разноски. В този смисъл не
противоречат на закона нито решения на събрание на кредиторите определени
имуществени права да се продават заедно, независимо дали отговарят на
определението за обособена част, нито заместващото го решение на синдика в
същия смисъл, тъй като в част от случаите само по този начин може да се
постигне осребряване на права, за които няма пазарно търсене, респективно да се
избегнат разноски за съхранение/поддръжка на такова имущество до приключване на
производството с решение на заключително събрание или по друг начин.
Що се отнася до
разпоредбата на чл.660, ал.1 ТЗ, на чието нарушение се позовава ищецът, то
същата определя дължимата от синдика грижа при осъществяване на правомощията
му, като неизпълнението на задълженията му е основание да се ангажира било
имуществената отговорност за вреди, било същият да бъде освободен от длъжността
с последица препястването на възможността му да упражнява
професията. По никакъв начин неполагането на дължимата грижа от синдика, която
касае изпълнение на задълженията му като орган на несъстоятелността по
отношение на длъжника и кредиторите, като неизпълнението на тези задължения
влече последици и в отношенията на синдика с тези субекти, а по никакъв начин
не може да повлече нищожност на сделката, а още по-малко поради противоречие
със закона. Настоящия състав не споделя доводите на ищеца, че аргументи в
подкрепа на тезата му, че неполагането на дължимата грижда
от синдика може да е основание за нищожност на сделка, сключена от синдика по
чл.718 ТЗ, се съдържат в решение №181/21.01.2018 г. по т.д.№ 2665/2016 г. на
ВКС, ІІ т.о., което представлява задължителна съдебна практика. Посоченото
решение е постановено въз основа на допускане до касационно обжалване по
различен въпрос и касае сделка, сключена при предходната редакция на чл.718 ТЗ,
съдържаща правила относно определяне на оценката на имуществените права в тази
процедура, поради което и няма отношеине към
настоящия казус.
По отношение поддържаното основание - противоречието с
добрите нрави, извън вече посочените доводи за недопустимост на търсената
защита, по вече изложените съображения
за ирелевантността на пазарната стойност на
имуществото и при липса на доказателства за конкретно предложение с по-висока
цена за всички продадени със същата сделка имущества или за част от тях, не може да се приеме, че оспорваната продажба
и то в частта, в която се твърди нищожност по отношение прехвърлянето на трите
имота, които са били ипотекирани в полза на ищеца, противоречи на добрите нрави
поради явна нееквивалентност на престациите. В
подкрепа на вече изложената теза, че в процедурата по осребряване при пряко договоряне оценки за пазарна стойност са ирелевантни за определяне на цената при преговорите е
обстоятелството, че нито в индивидуалното принудително изпълнение, нито в
несъстоятелността не се доказва да има проявен интерес за покупка на
имуществата от други кредитори, извън ответника С.а. ЕООД, който е кредитор на
несъстоятелността и покупката на права от масата е за сметка на прихващане с
вземанията му, чието удовлетворяване иначе е несигурно, а в индивидуалното
принудително изпълнение в същото положение е бил именно ищецът. Предложената от
тези двама кредитори цена не е пазарна именно поради останалите факти, които
мотивират предложенията им.
По изложените
съображения съдът намира исковете за неоснователни.
Право на разноски
при този изход от спора имат ответниците, които не са
претендирани разноски, поради което и съдът не
присъжда такива.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Б. ЕАД, ЕИК ******** срещу С.а. ЕООД, ЕИК
******** и Т.с. ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ******** искове по чл.26,
ал.1, предл.1,2 и 3 ЗЗД за нищожност поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави
на договор за покупко-продажба от 27.12.2018 г., сключен между синдика на Т.с.
ЕООД /в несъстоятелност/ и ответника С.А. ЕООД в частта, в която са продадени следните недвижими имоти: поземлен имот
с идентификатор 12084.2757.1369 с
площ от 33569 кв.м., находящ се в гр.София, район
Връбница, с. Волуяк,м. „Полето“, поземлен
имот с идентификатор 12084.2758.1831 с площ по скица от 20372 кв.м., находящ се в гр.София, с. Волуяк, м.“Полето“ и УПИ VІІІ-28, кв.315 по плана на гр.София,
м.********с площ от 402 кв.м.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: