Определение по дело №1239/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано е по искова молба на П.Т.З. *** против бездействие на министъра на правосъдието.

В исковата молба се сочи, че с влязло в сила Решение № 4769/18.05.2022г. по адм. д. № 5508/2021г. на ВАС, потвърдено с Решение № 10549/21.11.2022г. по адм. д. № 6842/2022г. на ВАС, 5-членен състав, била отменена Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, с изключение на чл.1, ал.1, т.4, чл.16, ал.2, чл.22 и глава шеста от нея. Предвид отмяната на нормативния акт следвало в тримесечен срок, считано от 02.12.2022г. до 02.03.2023г., министърът на правосъдието да уреди служебно правните последици от това, в т.ч. и да извърши обезвредата за имуществени и неимуществени вреди за времето от 06.07.2015г. до 02.12.2022г., когато действала порочната Наредба №2, но той не изпълнил това свое задължение и така формирал бездействие. Твърди се, че по време на действието на Наредба № 2 на ищеца били причинени имуществени вреди в размер на общо 1150 лева, които се изразявали в заплатени от него възнаграждения за вещи лица, определени му от съда по реда на глава четвърта, чл.18-32 от вече отменената Наредба № 2, в т. ч. 350 лева по адм. д.№ 6721/2021г. на АдмС – София-град и от 800 лева по адм. д. №9/2021г. на АдмС – Хасково, приключили с негативни за него влезли в сила съдебни решения. С изрична молба, вх.№ 94-П-128/07.09.2023г., припомнил на министъра на правосъдието, че трябва да изпълни законовото си задължение по чл.195, ал.2 от АПК и да уреди служебно правните последици за времето когато действала порочната Наредба №2, но молбата му била отклонена и оставена без уважение. По този начин от една страна, имал пряк, личен и непосредствен правен интерес да оспори твърдяното бездействие, а от друга страна правният му интерес се извеждал с неизпълнението на дължимото по закон благо в полза на ищеца. В случая бездействието било несъвместимо с принципите на правовата държава, поради което следвало да бъде отменено от съда и да се даде на ответника едномесечен срок за изпълнение.

Исковата претенция на ищеца е да бъде задължен министърът на правосъдието на основание чл.256, ал.1, вр. с чл.195, ал.2 АПК да издаде административен акт за уреждане на правните последици от отменената по съдебен ред Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Наред с претенцията за осъждане на министъра на правосъдието да извърши визираното в исковата молба действие, се иска и присъждане на разноски по делото.

С допълнителна писмена молба се прави възражение за родова подсъдност, като се счита, че спорът следва да се разгледа от Върховния административен съд.

Ответната страна – Министър на правосъдието, чрез пълномощник, изразява писмено становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Иска се присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу претендирания от ищеца размер на сумата за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в исковата молба твърдения и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.09.2023г. ищецът П.Т.З. е подал до министъра на правосъдието молба, заведена в Министерството на правосъдието с рег.индекс 94-П-128 от същата дата. С молбата е поискал да му бъде изплатена обезвреда за имуществени вреди, причинени му пряко и непосредствено по време на действието на отменената по съдебен ред Наредба №2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, за изплатени от него възнаграждения за вещи лица от общо 1150 лева – 350 лева по адм.д. № 6721 по описа за 2021г. на АССГ и 800 лева по адм. д. №9 по описа за 2021г. на AдмC – Хасково, влезли в сила.

В отговор, министърът на правосъдието е адресирал до П.Т.З. писмо с рег.индекс 94-П-128/13.09.2023г., в което са изложени съображения за неоснователност на молбата, съответно същата не е уважена.

След запознаване с писмото на министъра на правосъдието, З. подава жалба пред Върховния административен съд, която е заведена под вх.№13581 на 21.09.2023г.

С Определение №10876 от 09.11.2023г. на ВАС по адм. д. 9612/2023г., образуваното съдебно производство е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на АдмС – Хасково.

Няма спор, че по силата на постановено по адм. д.№6721/2021г., АдмС – София-град протоколно определение от 02.03.2022г. П.Т.З. е заплатил възнаграждение за вещо лице в размер на общо 350 лева (150 и 200 лева, л.23) и че съдебното решение по това дело, с което е бил отхвърлен предявения от З. иск, е оставено в сила от ВАС с Решение №3277 от 28.03.2023г. по адм. д. №7674/2022г. (л.25).

Не се спори също, че по силата на протоколни определения от 12.05.2022г и 09.06.2021г. по адм. д. №9/2021г. на АдмС – Хасково (л.13, 15), З. заплатил възнаграждение за вещо лице в размер на общо 800 лева (500 и 300 лева – л.16) и че съдебното решение по това дело, с което е била отхвърлена жалбата на З., е оставено в сила от ВАС с Решение №5246 от 01.06.2022г. по адм. д. №10547/2021г. (л.20).

Безспорно е също, че с Решение № 4769/18.05.2022г. по адм.д. №5508/2021г. на ВАС, потвърдено с Решение№ 10549/21.11.2022г. по адм.д. №6842/2022г. на ВАС, 5-членен състав, Наредба №2 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, без чл.1, ал.1, т.4; чл.16, ал.2; чл.22 и глава шеста, е отменена.

С оглед компетентността на Административен съд Хасково да разгледа процесната искова претенция, следва да се посочи, че производсвтото се явява родово подсъдно на административните съдилища. Разпоредбата на чл.132, ал.2 от АПК изрично посочва кои оспорвания се разглеждат от ВАС, като процесното не е сред тях. Производствата по чл.256 от АПК касаят действия и бездействия на административни органи и са искови, и във всички случаи са подсъдни на административните съдилища, независимо това срещу кого е насочено искането. По общите правила за местна компетентност и с оглед постоянния адрес на ищеца, административен съд Хасково се явява родово и местно компетентен да разгледа предявения иск.

Процесната искова претенция е предявена по реда на чл.256 от АПК, която разпоредба предвижда, че неоснователните бездействия могат да се оспорят без ограничение във времето. Предвид последното ищецът не е обвързан с конкретен срок и допустимостта на производството не зависи от момента на неговото иницииране.

Защитата предвидена с осъдителния иск по чл.256, ал.1 и ал.2 от АПК се изразява в правото на дадено лице или организация да търси дължими и конкретни фактически действия от административен орган, за които последният е задължен пряко от закона. Фактическият състав на посочените норми, включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт, а съответно бездействието на административния орган се изразява в неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт. В случая, ищецът претендира ответната страна да е задължена да извърши тези фактически действия по силата на чл. 195, ал.2 от АПК.

Съгласно чл.195, ал.2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.

Предвид така цитираните разпоредби, настоящият съдебен състав намира, че процесната искова претенция не е насочена към извършване на фактически действия по смисъла на чл. 256, ал.1 от АПК. Ищеца иска ответната страна да бъде осъдена да издаде административен акт, с който да уреди правните последици от частично отменената Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като се разпореди да се възстановят направените от ищеца разноски за вещи лица по две съдебни производства.

Предвид изложеното, така предявената исковата претенция се явява недопустима за разглеждане по реда на чл. 256 от АПК.

На първо място следва да се посочи, че дължимите действия от страна на административния орган по силата на чл. 195, ал.2 от АПК са правни, а не фактически такива и на следващо място такива са били предприети от страна на министъра на правосъдието, който съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет е издал нова наредба, а именно Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещие лица. Предвид последното следва да се приеме че същият е изпълнил задължението си да уреди правните последици от отмяната на коментираната наредба. Последното води на извод за липсата на формирано бездействие от страна на министъра на правосъдието, а то от своя страна до липсата на предмет на оспорване.

Предметния обхват на правната защита в производството по чл.256 от АПК обхваща задължението на конктеретен административен орган за извършване на конкретно фактическо действие, но не и задължето му за издаване на конкретен индивидуален административен акт. В хипотезата на чл.256 от АПК на оспорване пред съда подлежи неизвършването на фактически действия, които са вменени пряко като задължение за административния орган в закон или подзаконов нормативен акт. Сочените от ищеца действия, които счита, че следва да се предприемат от ответната страна, не представляват фактически действия по смисъла на чл. 256 от АПК, а са правни действия, изразяващи се в издаване на административен акт.

В подкрепа на последно изложеното е и практиката на ВАС, изразена с Определение № 8761 от 25.09.2023г. по адм. д. № 8233/2023г. и Определение №6253 от 12.06.2023г. по адм. д. № 4729/2023г.

За пълнота следва да се отбележи, че отменените разпоредби от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица са били действащо право към момента на разглеждането на адм. д.№6721/2021г. по описа на АдмС – София-град и адм. д. №9/2021г. по описа на АдмС – Хасково, предвид което заплатените по тези дела възнаграждения за вещи лица не може да се считат за недължими от лицето поискало извършването на съответните експертизи.

Претенцията на ищеца за възстановяване на заплатени възнаграждения за вещи лице, които същият счита за недължимо платени се явява гражданскоправна такава и извън предметния обхват на защитата по реда на чл. 256 от АПК.

По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.159, т.1 от АПК за оставяне на оспорването без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство, с оглед липсата на бездействие на административния орган, подлежащо на съдебен контрол по реда на чл.256 от АПК.

При този изход на спора ответната страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото, на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.159, ал.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от П.Т.З. ***, с която на основание чл.256, ал.1 от АПК се претендира да бъде задължен министърът на правосъдието да уреди служебно с акт правните последици от отменената по съдебен ред Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. дело № 1239/2023г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА П.Т.З. ***, ЕГН: **********, да заплати на Министерството на правосъдието разноски по делото в размер на 100 (сто) лева

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: