№ 331
гр. Варна , 18.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Маринела Г. Дончева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500323 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по подадена частна жалба от и.с.в.. от гр.
Варна чрез адв. Б. Ф. от АК-Варна, насочена против разпореждане №
260264/21.05.21г. по в.гр.д. № 983/20г. на ОС-Добрич, с което й e върната
касационна жалба вх. № 262524/12.05.21г. срещу постановеното по делото
решение № 260085/06.04.21г. В частната жалба е изложено, че е неправилно
указанието на въззивния съд за необжалваемост на въззивното решение, тъй
като с касационната жалба пред ВКС са приведени аргументи именно за
обжалваемост на този съдебен акт. С разпореждането си въззивният съд е
отнел правомощията на компетентния ВКС да разрешава въпросите относно
обжалваемостта на въззивното решение. Допълва се, че касационната жалба
съдържа оплакване и за очевидна неправилност на въззивното решение, което
е самостоятелно основание за допустимостта на касационното му обжалване и
не зависи от наличието на селективния критерий за допускане до касационно
обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито от този по
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Отделно от това се поддържа, че цената на иска по
см. на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПКследва да представлява сбора от предявените
по делото отделни претенции, вкл. и тази за изтекли към момента на
постановяване на акта лихви, както и разноските по делото. Възпроизведени
са и посочени в касационната жалба основания за допускане до касационно
1
обжалване на въззивното решение, които наред с горните съображения се
счита, че преодоляват селективния критерий, залегнал в чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК. Претендира се отмяна на разпореждането и връщане на делото за
администриране на касационната жалба, както и присъждане на разноските за
настоящото производство.
Въззивният съд е администрирал частната жалба и в указания срок е
депозиран отговор на същата от насрещната страна с.с. в качеството му на
ЧСИ с рег. № 739 на КЧСИ, гр. Добрич. Частната жалба е оспорена като
неоснователна, тъй като не съдът постановява необжалваемост на въззивното
решение, а същият се е съобразил с постановките на закона, че граждански
дела с цена на иск до 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Освен
това се цитира и възприетото в определение № 60495/15.06.21г. по дело №
3658/20г. на ВКС, ІІІ г.о. становище, че при субектгивно и обективно
съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното
обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на
отделните искове. Счита се, че основанието за допускане на касационно
обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК не може да преодолее ограничението,
въведно с нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК относно подлежащите на
касационен контрол съдебни актове. Претендира се частната жалба да бъде
оставена без уважение.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Въззивното производство по в.гр.д. № 983/20г. на ДОС е имало за
предмет подадените от всяка от насрещните страни въззивни жалби срещу
различни части на първоинстанционното решение по гр.д. № 2853/18г. на
ДРС, както следва: въззивна жалба на ищцата и.с.в.. срещу частта, с която е
бил отхвърлен иска й против с.с. в качеството му на ЧСИ с рег. № 739 на
КЧСИ, гр. Добрич на осн. чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение на вредите й от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. № 20137390400185, за
разликата над присъдения размер от 111.97лв. до претендирания размер от
2 983 лв.; въззивна жалба на ответника с.с. в качеството му на ЧСИ с рег. №
739 на КЧСИ, гр. Добрич – в осъдителната част на решението за сумата от
111.97лв., ведно със законната лихва от 17.03.16г. до окончателното
2
изплащане на присъдената сума. С първоинстанционното решение в полза на
всяка от страните са били присъдени и разноски. С въззивното решение,
постановено на 06.04.21г., обжалваният първоинстанционен съдебен акт е бил
потвърден и на страните е указано, че въззивното решение е окончателно.
На 12.05.21г. е депозирана касационна жалба от и.с.в.. чрез адв. Б. Ф., с
която е обжалвано въззивното решение. В касационната жалба се поддържа,
че въззивното решение подлежи на касационен контрол, тъй като към
момента на постановяването му цената на иска за обезщетение за забава,
надвишава постановения минимум за касационно обжалване. Освен това се
поддържа, че решението подлежи на касационен контрол и поради
очевидната му неправилност, което е самостоятелно основание за допускане
на касационното обжалване, преодоляващо ограниченията на чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
С обжалваното понастоящем разпореждане съдът е върнал
касационната жалба на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като въззивното
решение е необжалваемо предвид цената на иска по делото, която е под 5 000
лв.
Настоящият състав на съда намира, че разпореждането е
законосъобразно, тъй като процесуалният закон е ограничил касационният
контрол, осъществяван чрез касационно обжалване пред ВКС спрямо
решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела.
Именно такъв е и настоящият случай – делото е гражданско, а цената на иска
му е 2 983 лв. В тази цена на иска не се включват нито присъдените по делото
и извършени от страните разноски, нито натрупаните към момента лихви за
забава, когато върху размера на последните не се формира сила на пресъдено
нещо /в случая лихвата за забава е начислена от датата на деликта и не
съставлява отделен иск, определен по период и размер към датата на подаване
на исковата молба/.
Горното ограничение на процесуалния закон не може да бъде
преодоляно чрез релевирано оплакване за очевидна неправилност на
решението съобразно чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като за такава ВКС може да
провери само при наличието на подлежащи на касационен контрол актове.
Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а разноски не
3
следва да се присъждат за настоящото производство, тъй като такива са
направени само от частния жалбоподател.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260264/21.05.21г. по в.гр.д. №
983/20г. на ОС-Добрич.ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4