Решение по дело №375/2019 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 02.12.2019 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на девети октомври две хиляди и деветнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка П., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 375 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 230 от 05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 704/2017 г., на Районен съд – гр. Сливница, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на В.А.Й., че Г.М.А., З.Г.П. и В.Г.Я. притежават право на преминаване през недвижим имот в строителния полигон на махала „15-ти кантон” в гр. Д., с площ 111 кв.м., при граници: от север – имоти на наследници на А. П.,от изток – път, от юг – Е. Т., Г. Т., Д. Г.ов, и от запад – Г.М., който е идентичен с имот пл. № 2 и осигурява достъпът до собствения им имот, намиращ се в строителния полигон на махала „15-ти кантон” на гр. Д., с площ 2443 кв.м., при граници: наследници на А. П., В. М., земеделска земя, Д. Г.ов, Г. Г. Т. и Е. Г. Т..

С решението В.А.Й. е осъдена на основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, ограничаващи упражняването правото на преминаване на Г.А.М., З.Г.П. и В.Г.Я., като премахне оградата от източната страна /откъм пътя/ на имот в в строителния полигон на махала „15-ти кантон” в гр. Д., с площ 111 кв.м., при граници: от север – имоти на наследници на А. П.,от изток – път, от юг – Е. Т., Г. Т., Д. Г.ов, и от запад – Г.М., който е идентичен с имот пл. № 2, върху който ищците имат право да преминават и им осигури достъп до собствения им имот, намиращ се в строителния полигон на махала „15-ти кантон” на гр. Д., с площ 2443 кв.м., при граници: наследници на А. П., В. М., земеделска земя, Д. Г.ов, Г. Г. Т. и Е. Г. Т..

            Решението е обжалваното от ответницата в първоинстанционното производство с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. В жалбата е въведено възражение за липса на учредено по реда на чл. 192 от ЗУТ право на преминаване в полза на ищците през имота на ответницата, както и с влязло в сила решение по адм. дело № 1139/2016 г. на Административен съд – София област е отхвърлено правото на преминаване през имота, учредено по силата на Указа за опазване на селското стопанство, обн. ДВ, бр. 38/12.05.1953 г. Излага се и довод срещу извода за придобиване на правото на преминаване по давност. С оглед липсата на валидно учредено право на преминаване през имота на жалбоподателката, същата счита за неоснователен и предявения иск по чл. 109 от ЗС. Във връзка с този иск навежда довод, че по делото е установено наличие на друг път за преминаване до имота на ищеца, както и че той е разширил предоставеното му право но ползване за достъп от 111 кв.м. на 138 кв.м. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че правото на преминаване е идентично с имот пл. № 2, тъй като заповедта за нанасянето му е отменена и  такъв имот няма.

            Ответниците по жалба не са предсатвили писмен отговор. В съдебно заседание същите, чрез пълномощника си адв. А., оспорват жалбата.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            В исковата молба ищците Г.М.А., З.Г.П. и В.Г.Я. твърдят, че са собственици на поземлен имот, находящ се в строителния полигон на махала „15-ти кантон” на гр. Д., одобрен с решение № 51 от 24.11.1981 г., с площ 2443 кв.м., при граници: наследници на А. В. П., земеделска земя, Д. Г.ов, Г. Г. Т. и Е. Г. Т.. Твърди се, че този имот е бил придобит от първия ищец по наследство и давностно владение през 1955 г., като към 1957 г. в него се е намирало единственото му жилище, в което той живее и в настоящия момент. Твърди се, че имотът не е имал излаз на път, като в полза на собственика му по реда на Указа за опазване на селското стопанство било учредено право на преминаване през съседния имот, собственост на А. В. П. – наследодател на ответницата В.А.Й.. Определеното обезщетение за учреденото право на преминаване било заплатено от първия ищец на А. П. през 1958 г., когато определената за достъп до имота на М. част от имота на П. била отделена чрез поставяне на ограда, като неоградена останала само частта от имота за достъп, границеща с пътя, до кото е следвало да се осигури достъп.  Твърди се, че от 1958 г. до 2017 г. достъп до имота на ищците е бил осигуряван непрекъснато, явно и безспорно. През 1982 г. първият ищец дарил на втората и третата ищца по 800 кв.м.от имота, но нямало поставена ограда между отделните части и имотът винаги се ползвал като един имот, достъпът до който за тримата собственици се осъществял по описания начин. Твърди се, че през 2017 г. ответницата преградила имота си от изток /откъм границата му с пътя/, с което възпрепятствала упражняването на правото на собственост на ищците в пълен обем. Въз основа на тези твърдения е отправено искане за признаване по отношение на ответницата, че ищците са носители на правото на преминаване през имот с площ около 111 кв.м., описан в исковата молба, идентичен с имот пл. № 2 съгласно приложена скица-проект, което право им е учредено по реда на Указа за опазване на селското стопанство. Като евентуално основание за придобиване на правото на преминаване ищците сочат придобивна давност в периода от 2003 г. /приемането на ЗУТ/ до момента на предявяване на исковете. Отправено и е искане за осъждане на ответницата да премахне оградата от източната страна /откъм пътя/ на имота, върху който ищците имат право на преминаване.

            С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете. Твърди, че е собственик по наследство от А. В. П. на поземлен имот, находящ се в строителния полигон на гр. Д., махала 15-ти кантон. Излага възражение, че представеният от ищците нотариален акт не ги легитимира като собственици на обслужван имот по смисъла на ЗС. Оспорва твърдението на ищците за осигуряван непрекъснато, явно и безспорно в периода от 1957 г. до 2017 г. достъп до имота им по описания в исковата молба начин. В тази връзка се твърди, че между Г.М. и ответницата /респ. нейните праводатели/ винаги е имало спорове относно преминаването през имота й, като искането на ищеца за нанасяне на правото на преминаване в отделен имот е отхвърлено със съдебно решение, с което е отменена заповедта за нанасянето му. Ответницата не оспорва, че през 2016 г. е поставила ограда в имота си, с което е ограничила достъпа до него, както и че през 2017 г. временно е премахнала оградата, като на 08.06.2017 г. /след получаване на съдебното решение по адм.д. № 1139/2016 г. на Адм. съд – София област/ тя е възстановила оградата. Твърди, че в периода от 20 юни 2016 г. до настоящия момент тя е владяла целия имот, с което евентуално теклата давност е била прекъсната. Оспорва твърдението в исковата молба, че описаната част от имота е единственият достъп до имота на ищците. В обобщение се сочи, че при липсата на подробен устройствен план, кадстрален план или кадстрална карта за процените имоти, с което да се докаже, е друго техническо разрешение за осигуряване на достъп е явно икономически нецелесъобразно, при липсата на индивидуализиран поземлен имот в действащ план, на който да е признато качеството на обслужван имот, при липса на доказателства ищците да притежават имот в махала „15-ти кантон”, бивша местност „Над прогон”, респ. при прекъснато право на преминаване за повече от 6 месеца, предявените искове са неоснователни.

            Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

            С нот. акт № 258, т. І,дело № 434/1974 г. на Сливнишки районен съдия, Г.М.А. е признат за собственик по давност на недвижим имот, находящ се в застроената част на гр. Д., м. „Космина”, а именно: дворно място с пространство около 2500 кв.м., при съседи: път, А. В., Н. В., Г. Т., Д. Г.ов, М. П. и ДЗС, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня  и стопанска постройка.

            С нот. акт № 57, т. І, дело № 113/1982 г. на Сливнишки районен съдия, Г.М.А. е дарил на  З.Г.П. и В.Г.Я. недвижим имот, находящ се в землището на гр. Д., м. „Космина”, както следва: на З.П. – празно дворно място от 800 кв.м. при съседи: път, Е. Г. Т., Г. Г. Т., Д. Г.ов Г., А. В. П., АПК и В.Г.Я.; и на В.Г.Я. – празно дворно място от 800 кв.м. при съседи: З.Г.П., Г.М., АПК, А. В. и Н. В..

            Представен е протокол от 13.12.1957 г. на комисия, назначена от председателя на селския народен съвет в гара Д., Сливнишка околия, в който е констатирано, че лицето Г.М.А. е построил нова къща в местността „15 кантон” извън регулационния план и няма път за изход до шосето. Отразено е, че на място в присъствието на заинтересованите страни – А. В. П. и Г.М.А., комисията е определила път за преминаване съгласно Указа за опазване на селското стопанство през селището на А. П. – 111 кв.м., като е посочено, че най-късият път за преминаване до шосето е през селището на А. П.. Комисията е определила обезщетение в размер на 333 лева / по 3 лв. на метър/, което следва да се заплати от Г.А. на А. П.. Видно е от представеното писмо изх. № 5015/12.06.1958 г. на селски народен съвет – гара Д. до Г.М.А., че горепосоченият протокол на комисията, с който е даден излаз на Г. Атасов до обществен път през имота на А. П., е потвърдено с решение на Околийски народен съд – Сливница.

            Видно от разписка № 63, сериен № 001035 от 29.05.1958 г. на селски народен съвет – гара Д., Г.М.А. е внесъл сумата 333 лева за сметка на А. П. за отпуснато място от същия, което се дава на Г.М. за път от 111 кв.м., съгласно горепосочения протокол на комисията.

            Представена е ситуационна скица № 63/06.04.1982 г. на ОбНС – Д., на имота на Г.М.А., находящ се в строителния полигон на махала „15-ти кантон”, одобрен с решение № 51/24.11.1981 г. на ИК на ОНС София, от която е видно, че същият е с площ 2443 кв.м.,  разположението му и съседите, както и застроените в него сгради.

            Представена е скица-проект на поземлен имот № 4 в строителния полигон на махала „15-ти кантон”, в която под този проектен номер е отразено дворно място с площ 2100 кв.м., собственост на А. В. П. на основание нот. акт № 88/1945 г. С проектен № 2 на скицата е отразена частта от този имот за преминаване до съседния имот /проектен № 1/, който няма друг достъп до улица.

            С нот. акт № 88, т. І, рег. № 264, дело № 121/1945 г. на Сливнишки околийски съдия, А. В. П. е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Ярлово, сред които нива в м. „Над прогон” от два декара и един ар, при съседи: бр. Атанасови, шосе-селски път и С. Т..

            Видно от представеното удостоверение за наследници, ответницата В.А.Й. е един от наследниците на А. В. П., починал през 1985 г.

            Видно от представения регистър на имотите по кадастрален план на кв. „15 –ти кантон” в гр. Д. от 1999 г., на името на А. В. П. е записан имот № 0059 с площ 2100,45 кв.м., с начин на трайно ползване жилищна територия.

            С решение от 11.05.2016 г. по адм. д. № 1055/2015 г. на Административен съд – София област, е отменено решение № 156/16.09.2015 г. на ОбС-Д., с което е одобрен проект за ПУП за строителния полигон „15-ти кантон” в гр. Д..

            Със заповед № РД-15-854/15.11.2016 г. на кмета на Община Д. е одобрен проект за кадастрален план и регистър по §4 от ПЗР на ЗКИР чрез нанасяне на нов имот, заснет с новопроектен № 2, като част от изработения геодезически план за целия полигон – „15 ти кантон” в землището на гр. Д..

            С решение от 23.05.2017 г. по адм. д. № 1139/2016 г. на Адм. съд – София област, е отменена по жалба на В.А.Й. горецитираната заповед.

            Според приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л. Ч. Я., процесният имот /имот с проектен № 2 от скицата –проект на л. 11 от делото/ се намира югоизточно от основната урбанизирана територия на гр. Д. и попада изцяло в строителен полигон на местност „15-ти кантон”. Към момента имотът е ограден от четирите си страни. Първоначално районът, в който попада процесния имот и съседите му от север, запад и юг, са представлявали дворни места извън регулацията на гр. Д.. С решение № 51/24.09.1981 г. на ИК на ОНС – София са одобрени границите на строителния полигон на местност „15-ти кантон”, след което всички имоти в тези одобрени граници са със статут на урбанизирана територия и този статут не е променян до настоящия момент. Изработен е и кадастрален план на кв. „15-ти кантон” в гр. Д., който не е бил одобрен. За територията, в която попада процесния имот и съседните му от север, запад и юг, няма действащ кадастрален план или кадастрална карта, както и действащ подробен устройствен план. Описаният в нот. акт № 258/1974 г. имот е идентичен с имота, отразен в ситуационна скица № 63/1982 г., както и с имот № 1 от скицата-проект. Налице е идентичност между черен път, посочен в ситуационната скица /с незатворен контур от изток/, и поземлен имот с проектен № 2 по скицата-проект. Към заключението е приложена изготвена от вещото лице скица, в която върху картата на строителния полигон са отразени имотите на страните и имота за достъп, като имотът на ищците е обозначен под № 1 и оцветен в син цвят, имотът на ответницата - под № 4 и оцветен в червен цвят, а имотът за достъп – под № 2 и оцветен в зелен цвят. Площта на имот № 2 по скицата проект е 138 кв.м. Вещото лице сочи, че имотът на ищците е вътрешен за строителния полигон на м. „15-ти кантон”, заобиколен от всички страни от имоти, което препятства достъпа до него. Достъпът да имота на ищците през процесния имот е сравнително икономично решение като най-близко разстояние и връзка до съществуващ път с трайна настилка, без да се засягат съществуващи сгради и съоръжения и да нарушава нормалното застрояване на имотите. При разпита му в съдебно заседание вещото лице сочи, че процесният имот има характеристиките на път и при огледа не е установено да има характеристиките на път за достъп до имота на ищците.

            Според показанията на св. Б. Г., в имота на бай Г. от 1970 г. се влизало от черен път, насипан с чакъл, който път бил собственост на А., и не е имало спорове за минаването на бай Г. по тази пътека, докато А. бил жив. . Бай Г. е насипал чакъла по черния път. От година и нещо тази черна пътека била заградена на самата улица с мрежа. Бай Г. в момента минавал през нивата на В., но този достъп бил много труден.

            Според показанията на св. Н.С., от главния път има черен път, насипан с чакъл, който води до къщата на Г.. От 50 години винаги по този път се е стигало до имота на Г.. Сега този път е затворен с оградна мрежа, поставена откъм главния път.

            Съгласно показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели С. Г. и В. Г., между Г. и А. /впоследствие  В./ имало спорове във връзка с минаването на Г. през мястото на В.. Г. минавал по този път от 60 години до преди 4 години. Пътят бил насипан с чакъл и отделен от имота на А. с телена ограда. Според свидетелите, Г. може да влиза в имота си откъм запад, от където имало път за Я.. По този път той минавал с кола, откакто му затворили пътя през имота на А..

            От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

            Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване правото на ищците на преминаване през имота на ответницата, и чл. 109 от ЗС – за осъждането на ответницата да прекрати неоснователното действие, което пречи на упражняване на правото им на преминаване, като премахне изградената от нея ограда от източната страна на имота й.

            Исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК са допустими предвид твърденията на ищците, че са носители на ограничено вещно право – сервитут, а именно право на преминаване през съседния им собствен на ответницата недвижим, което право се оспорва от последната. Ограничените вещни права, каквито са сервитутите, могат да бъдат предмет на вещноправна защита чрез някой от предвидените собственически искове.

            Исковете по чл. 109 от ЗС са допустими предвид твърдението на ищците, че упражняването на притежаваното от тях ограничено вещно право – право на преминаване през имота на ответницата, е възпрепятствано от извършеното от последната неоснователно действие, изразяващо се в поставяне на ограда на частта от имота й, служеща за осигуряване на достъп до имота на ищците, и отправеното искане за осъждането на ответницата да я премахне.    

            Разгледани по същество, исковете са основателни.

            Правото на преминаване е вид сервитут - ограничено вещно право. Наличието на сервитутно право е предпоставено от съществуването на два имота, единият, от който служещ, т.е. обременен със сервитута имот и господстващ имот, в чиято полза се учредява сервитут. Сервитутът дава правото на своя носител /лицето, в чиято полза е учреден, а при прехвърляне на правото на собственост на господстващия имот- и в полза на приобретателя/ да го упражнява по отношение на служещия имот и да иска от всички трети лица да се въздържат от действия, които пречат за упражняването на това право. Сервитутът за преминаване е положителен, прекъсван сервитут, т.е. за неговото упражняване е необходимо действие на човека, а именно- преминаването през определен имот.

 Ищецът по предявен положителен установителен иск за правото му на преминаване следва да докаже, че върху собствения му недвижим имот е учредено такова право на преминаване през имота на ответника чрез някой от предвидените способи за това и, че ответникът –собственик на служещия имот, оспорва това негово право.

            В случая по делото не се спори, а се установява и от събраните писмени доказателства, че ищците от една страна и ответницата от друга,  са собственици на съседни имоти, находящи се в строителния полигон на махала „15-ти кантон” в гр. Д.. Тъй като за местността, в която се намират имотите на страните, няма действащ кадастрален план, регулационен план и кадастрална карта, индивидуализацията на тези имоти е възможна само по описаните в легитимиращите ги нотариални актове признаци – местоположение, площ и съседи, а разположението им – от приетите  ситуационна скица от 06.04.1982 г. /л. 10/ и скица-проект /л. 11/. Установено е от представения нот. акт № 258/1974 г., че първият ищец през 1974 г. е / бил признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Д., с площ 2500 кв.м., при посочени граници и съседи. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че имотът, предмет на този нотариален акт, е идентичен с изобразения на горепосочената ситуационна скица, както и с имота, посочен като № 1 на горепосочената скица-проект. Същевременно, от посочената ситуационна скица е видно, че съсед от североизток на този имот е имот на А. В. П. – наследодател на ответницата.

Ищците основават претендираното от тях право на преминаване през имота на ответницата на учредено им по административен ред право на преминаване по реда на Указа за опазване на селското стопанство /обн. в Известия, бр. 38/12.05.1953 г., отм., за което са представили протокол от 14.12.1957 г. на комисия, назначена от председателя на селския народен съвет в гара Д., Сливнишка околия. Съгласно чл. 15 от Указа за опазване на селското стопанство, собственик, чиято работна земя е заобиколена от чужди земи без изход на обществен път, има право да иска достъп за преминаване през съседните земи. Фактическият състав на учредяване на право на преминаване е уреден в разпоредбите на чл. 15 – чл. 18 от Указа. Съгласно тези разпоредби, правото на преминаване през съседен имот възниква за собственика на господстващия имот с влизане в сила на решението на назначената от председателя на изпълнителния комитет на народния съвет комисия по чл. 15, ал. 3 от Указа и заплащането на определеното обезщетение на собственика на служещия имот. В случая представеният протокол от 13.12.1957 г. обективира взето от назначената от председателя на местния народен съвет комисия решение, с което е определен път за преминаване на Г.М.А.  през селището на А. В. П., с площ 111 кв.м. Въпреки, че в горепосочения протокол имотите на Г.А. и А. П., които са предмет на взетото решение за определяне на път за преминаване,  не са индивидуализирани по съседи, площ и документи за собственост, вън от съмнение е, че решението касае процесните имоти, индивидуализирани по местонахождение, площ и съседи в представените от страните нотариални актове. По делото не се твърди, а и не са налице данни, към момента на издаване на решението на комисията Г.А. и А. П. да са притежавали други съседни имоти в посочената в протокола на комисията  махала „15-ти кантон”. Видно е представената ситуационна скица на имота на Г.А. в строителния полигон на махала „ 15-ти кантон”, че същият няма излаз на улица, като достъпът до него се осъществява по черен път, намиращ се в имота на съседа му от североизток А. П.. Всички разпитани по делото свидетели еднозначно сочат в показанията си, че Г.А. от около 60 години винаги е минавал през пътека в имота на А. П., за да достигне до своя имот. Всички тези обстоятелства налагат извод, че определеният с решението на комисията по чл. 15 от Указа път за преминаване на Г.А. през имота на А. П. касае имота, описан в исковата молба.

Установява се от представеното писмо до Г.А. от 12.5.1958 г., че решението на комисията по протокола от 13.12.1957 г. е обжалвано по реда на чл. 18 от Указа и е потвърдено с решение на съда. Установява се също, че Г.А. е заплатил определеното от комисията обезщетение на собственика на служещия имот А. П.. С оглед на това, са осъществени всички елементи на фактическия състав, предвиден в действащия към 1957 г. Указ за опазване на селското стопанство, на учредяване на право на право на преминаване. В полза на ищеца Г.А. надлежно е учреден сервитут – право на преминаване през съседния му имот, собственост на наследодателя на ответницата А. П.. Отмяната на Указа за опазване на селското стопанство с приемането на Закона за опазване на селското стопанство /обн. ДВ, бр. 54/1974 г./ няма са последица отпадане на вече възникналите сервитутни права на преминаване през чужд имот. В ЗОСС не се съдържа разпоредба относно заварените към влизането му в сила правоотношения във връзка с учредените права на преминаване, поради което уредената в чл. 35-37 от този закон регламентация на фактическия състав на учредяване на право на преминаване е приложима за учредяване на това ограничено вещно право след влизането му в сила. 

С извършеното през 1982 г. от ищеца Г.А. в полза на втората и третата ищца дарение на реални части от собствения му имот, последните са придобили и правото на преминаване през имота на наследодателя на ответницата А. П.. Доколкото придобитите от дарените лица реални части от имота не са обособени в самостоятелни имоти, то всички ищци - собственици на реални части от имота, са придобили общо сервитутно право на преминаване през собствения на ответницата имот.

Съгласно чл. 18 от Указа за опазване на селското стопанство, достъпът отпада по искане на собственика на служещата земя, когато се установи, че не е налице нужда от такъв. Тази разпоредба предвижда като прекратително основание на учреденото право на преминаване отпадането на нуждата от преминаване. С оглед съдържанието на разпоредбата, следва да се приеме, че учреденото право на преминаване се прекратява след установяване на отпадналата нужда от преминаване, по искане собственика на служещия имот, с решение на органа, издал решението за право на преминаване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 38 от действащия ЗОСС относно реда е предпоставките за прекратяване на правото на преминаване. Правото на преминаване се погасява и при урегулиране на имотите, предмет на сервитута - с влизане в сила на регулационен план, тъй като същият следва задължително да предвижда излаз към улица /лице/ за всички урегулирани поземлени имоти. В случая, няма данни да е било издадено решение на комисията по чл. 15 от Указа за прекратяване на учреденото в полза на Г.А. право на преминаване през имота на А. П.. Няма данни и за издадена заповед на кмета на общината за прекратяване на това право след влизане в сила на ЗОСС на основание чл. 38 от този закон. Няма одобрен след учредяването на правото на преминаване дворищно-регулационен план досежно господстващия и служещия имот. С оглед на това, не са налице предпоставки за отпадане на съществуващото в полза на ищците право на преминаване през имота на ответницата, и това право съществува към настоящия момент.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за липса на предпоставките на чл. 192 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване и позоваването в тази връзка на мотивите на съдебното решение по адм. дело № 1139/2016 г. на Адм. съд – София област. Разпоредбата на чл. 192 от ЗУТ /след изменението й с ДВ, бр. 65/2003 г./, установяваща предпоставките и реда за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот, е неприложима в настоящия случай, тъй като правото на преминаване през имота на ответницата е учредено преди влизането в сила на ЗУТ – по реда и условията на действащата към момента на учредяването му уредба. Освен това разпоредбата на чл. 192 от ЗУТ урежда способите за учредяване на право на преминаване върху урегулирани поземлени имоти, какъвто статут нямат процесните имоти.  Посоченото от жалбоподателя в подкрепа на възражението му решение на административния съд, няма относимост към настоящия гражданскоправен спор, касаещ съществуването на претендираното вещно право на ищците. С това решение на административния съд е отменена заповедта на кмета на общината за нанасяне на частта за преминаване през имота на ответницата като нов имот в геодезическия план на строителния полигон на махала „15-ти кантон”. Влязлото в сила решение на административния съд обвързва настоящия съд да приеме, че процесната част от имота на ответницата не е нанесена като нов имот с действащ кадастрален план, но мотивите на съда, обусловили отмяната на заповедта на кмета, която е била предмет на оспорване, не се ползват обвързваща сила.

Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че  ищците не са придобили  претендираното от тях право на преминаване през имота на ответницата по административен ред на основание Указа за опазване на селското стопанство с решението на комисията по чл. 15, същите са придобили това право на заявеното от тях евентуално основание - давностно владение на това право, упражнявано в посочения от тях период от 2003 г. до предявяване на исковете. Правото на преминаване през чужд недвижим имот, като ограничено вещно право, може да бъде придобито по давност – чл. 55 и чл. 85 от ЗС.

 Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От всички събрани по делото гласни доказателства се установява, че ищецът Г.А. е упражнявал фактически правото на преминаване през съседния му имот, собственост на наследодателя на ответницата, още от края на 50-те години на миналия век. Всички свидетели еднозначно сочат, че бай Г. винаги е преминавал през имота на А. през черен път. Това владение, продължило до 2017 г., когато ответницата заградила достъпа до имота си откъм улицата, е било спокойно, явно и несъмнително. В подкрепа на този извод са установените от гласните доказателства и от заключението на СТЕ обстоятелства, че пътят, през който е минавал ищецът, е бил насипан от него с чакъл, и че този път е бил ограден и по този начин отделен от имота на ответницата. Не са налице пречки за придобиване по давност на правото на преминаване в процесния период предвид статута на имотите. Не са установени по делото обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давностния срок по чл. 81 и 84 от ЗС, вр. чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. Не се установява по делото ищците да са загубили владението на правото им на преминаване в продължение на повече от 6 месеца, за да се приеме прекъсване на давността. По делото е безспорно установено, че ищците са били лишени от възможността на преминават през имота на ответницата временно през 2016 г., както и след повторното заграждане на имота от ответницата през  2017 г., но тези обстоятелства са без значение, тъй 10-годишният давностен срок за придобиване на правото на преминаване по давност е изтекъл още през 2013 г.

С оглед на горното, предявените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на правото на ищците на преминаване през имота на ответницата, са основателни. Процесната част от имота на ответницата за осигуряване на достъп до имота на ищците е обозначена като имот № 2, оцветен със зелен цвят на приложената скица към заключението на СТЕ. Същата е идентична с имот проектен № 2 по приложената към исковата молба скица-проект. В диспозитива на обжалваното решение е налице неточност при индивидуализацията на спорната част от имота, представляваща предмет на установеното право на преминаване на ищците, като в него е посочено, че тази част е идентична с имот пл. № 2, вместо имот проектен № 2, която неточност, доколкото е само техническа, може да бъде отстранена с въззивното решение.

Основателни са и предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС – за осъждане на ответницата да премахне изградената от нея ограда от източната страна на имота й /откъм пътя/, касаеща частта от имота за достъп до имота на ищците. С изграждането на оградата в частта от имота, осигуряваща достъпа до имота на ищците,  упражняването на съществуващото в полза на ищците право на преминаване през имота на ответницата до собствения им имот, е осуетено. Установеното по делото от гласните доказателства обстоятелство, че след затварянето от страна на ответницата на достъпа до имота им през нейния имот /откъм улицата/ ищците са преминавали през други съседни имоти, не може да се отрази на извода за основателност на претенцията по чл. 109 от ЗС. В тази връзка е неоснователно направеното във въззивната жалба възражение за наличието на друг път за преминаване до имота на ищците. Ищците имат право на защита на придобитото от тях сервитутно право на преминаване чрез искане за преустановяване на действията, които им пречат да упражняват това свое право във вида и обема, в който го притежават. След като ограниченото вещно право съществува и не е прекратено по законоустановения ред, собственикът на обременения имот е длъжен да търпи ограничението и да се въздържа от действия, които пречат на носителя на това право да го упражнява. Поради това каквито и да било други обстоятелства, дори и свързани с евентуална възможност на носителя на сервитутното право фактически да реализира достъп до имота си по различен от предмета на учреденото му право му начин, не освобождават собственика на обременения със сервитут имот от задължението му да се въздържа от действия, които възпрепятстват осъществяването на това право. Вън от горния извод и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от показанията на свидетелите С. Г. и В. Г. се установява единствено обстоятелството, че ищецът фактически е осъществявал достъп до имота си през друг съседен имот от запад по съгласие със собственика на този имот, след като през 2017 г. бил затворен пътя му през имота на ответницата. Фактическото преминаване от ищеца през друг съседен имот за излаз от неговия имот в посочения период е било обективно наложено от затварянето на изхода му през имота на ответницата, а не е осъществявано въз основа на придобито право на преминаване, поради което не може да се направи и извод, че нуждата от процесното право на преминаване е отпаднала.

Предвид съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

               

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 230 от 05.03.2019 г. по гр.д. № 704/2017 г. на Районен съд – гр. Сливница, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на В.А.Й., че Г.М.А., З.Г.П. и В.Г.Я. притежават право на преминаване през недвижим имот  в строителния полигон на махала „15-ти кантон” в гр. Д., с площ 111 кв.м., при граници: от север – имоти на наследници на А. П.,от изток – път, от юг – Е. Т., Г. Т., Д. Г.ов, и от запад – Г.М., идентичен с имот № 2 и оцветен в зелен цвят на скицата, приложена към заключението на вещото лице Ч. Я., която скица, приподписана от настоящия съдебен състав, представлява неразделна част от решението, и на основание чл. 109 от ЗС  В.А.Й. е осъдена да преустанови неоснователните си действия, ограничаващи упражняването правото на преминаване на Г.А.М., З.Г.П. и В.Г.Я., като премахне оградата от източната страна /откъм пътя/ на имот в строителния полигон на махала „15-ти кантон” в гр. Д., с площ 111 кв.м., при граници: от север – имоти на наследници на А. П.,от изток – път, от юг – Е. Т., Г. Т., Д. Г.ов, и от запад – Г.М., идентичен с имот № 2 и оцветен в зелен цвят на горепосочената скица.

 

ОСЪЖДА В.А.Й. да заплати на Г.М.А. сумата 400 лв. за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                          

 

                                       2.