Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 23.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осми юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 84 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ТД на НАП, гр. Варна, депозирана чрез
старши юрисконсулт Ц.С., срещу Решение № 110/24.02.2020г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 2611/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 471467-F508860 издадено на
21.10.2019г. на зам. директор на ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.
74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на „А.К.“ ООД, с ЕИК *********,
представлявано от е наложена административна санкция в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не са
налице предпоставките за квалифициране на неизпълнението като „маловажно“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което отправя претенция за отмяна на съдебния
акт и за потвърждаване на процесното постановление. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, касаторът не се представлява.
Ответната страна, „А.К.“
ООД, депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната установена от районния съд фактическа обстановка:
На 27.08.2019г. в ТД на
НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод писмо и списъци за
лица, които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/, свидетелят П.М.И.– инспектор по приходите, констатирал,
че „А.К.“ ООД не е изпълнило задължението си да публикува в Търговския
регистър, Годишния финансов отчет за дейността, извършвана през 2018г., в срок
до 01.07.2019г., тъй като 30.06.2019г. е неприсъствен ден, съгласно чл. 38, ал.
1, т. 1 от Закона за счетоводството.
По повод констатираното
неизпълнение на задължение била изпратена Покана с изх. № 3095/10.09.2019г.,
която била връчена на представляващ дружеството на 18.09.2019г. На
19.09.2019г., свидетелят П.И.съставил
АУАН серия АN, № F508860, срещу „А.К.“ ООД за това, че в качеството си
на задължено лице не е изпълнило задължението си да публикува чрез заявяването
у за вписване и представяне за обявяване в регистъра на ЮЛНЦ - Годишния
финансов отчет за дейността, извършвана през 2018г., изискващ се съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. в законоустановения срок, съгласно
същата разпоредба, а именно не по-късно от 01.07.2019г. /30.06.2019г. – неприсъствен
ден/. Към момента на съставяне на АУАН, ГФО за 2018г. не бил заявен за вписване
в Агенцията по вписванията, като нарушението било извършено на 02.07.2019г. в
гр. Шумен. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в
присъствие на представляващия дружеството Небиля Хасанова Юсеинова, която го
подписала без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани
писмени възражения.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения, а вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената
материално - правна норма, както и санкционната такава. На следващо място,
съдебният състав формирал извод за безспорната установеност на приписаното на
търговеца неизпълнение. Независимо от това, съдът констатирал наличие на
предпоставките за определяне на простъпката като „маловажна“ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, поради което отменил оспорения пред санкционен акт.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно
възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни
изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
На първо място,
касационната инстанция приема, че санкционираното деяние съставлява
неизпълнение на административно задължение по приложения
административнонаказателен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, регламентиращ
отговорност за нарушаване на разпоредбата на чл. 38 от с.з.
По делото няма спор, че
ответникът, в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон - ЕООД,
има задължение да публикува годишния финансов отчет, чрез заявяване за вписване
и представяне за обявяване в Търговския регистър. Срокът за това е
регламентиран в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, а именно - до 30 юни на следващата
година. Няма спор, а и се установява от доказателствата по делото и, че
годишният финансов отчет за 2018г. на дружеството е бил заявен за вписване и
представяне за обявяване в Търговския регистър на 20.09.2019г., т.е. след
изтичане на нормативнорегламентирания срок за неговото заявяване, с оглед на
което е безспорно установено, че с бездействието си санкционираният нарушител е
осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по
чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвиждащ административнонаказателна отговорност за
лицата, които са задължени и не публикуват финансовите си отчети в сроковете по
чл. 38 от ЗСч.
Същевременно обаче, в
унисон със застъпената от районния съд теза, настоящият съдебен състав приема,
че санкционираната деятелност съставлява маловажен случай на неизпълнение на
задължение към държавата по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. Фактът на
нарушението е безспорно установен, доколкото с непубликуването в срок на
годишния финансов отчет за 2018г. е нарушена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1
на ЗСч. Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички
възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите
правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно
затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не
наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така,
защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред,
съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че
нарушението е извършено за пръв път и макар и след законоустановения срок, е
отстранено, което дава основание същото да се третира като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на
ЗСч. Поради това санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по
смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, респективно административнонаказващият орган
е следвало, вместо да санкционира дружеството с предвидената в чл. 74, ал. 1 от
ЗСч имуществена санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно
нарушение от същия вид ще бъде наложено визираното в санкционната разпоредба
наказание.
Горното мотивира
настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци
на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 110/24.02.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2611/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 23.06.2020 г.