РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Бургас, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100500245 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, образувано по реда на чл.258 и сл. от
ГПК, по жалбата на ищцата по гражданско дело №1108/21 година по описа на
Районен съд-Бургас-Н. П. Б., от гр.Б. ,ж.к. „С.“ бл.*, вх.*, ет.*, чрез адв.
Борислав Янков, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“№18,ет.2,
подадена срещу Решение №261208/25.11.21 година по горното гражданско
дело в частта, с която е отхвърлен искът й за неимуществени вреди в размер
над 3000лв., като се моли за отмяна в тази част и постановяване на решение
по същество, с което претенцията й бъде уважена в първоначално поискания
размер от 15 000лв., ведно със законната лихва от деня на злополуката, до
окончателното й изплащане. Моли се също в разноските по делото да бъде
включена стойността на извършеното медицинско изследване ЯМР в размер
на 320 лв. Не се ангажират нови доказателства.Претендира се заплащането на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон в насока, че първоинстанционният съд не е преценил
данните по делото, съобразно критерия за справедливост, визиран в чл.52 от
ЗЗД и създадената в тази връзка съдебна практика, вкл. ППВС №4/1968г.
Цитира се съдебна практика в подкрепа на тезата, че обезщетението,
адекватно на претърпените от Б. болки и страдания, е пълният размер на
заявената по делото претенция, а не само присъдената от първата инстанция
1
част, явяваща се твърде занижена и неосъществяваща предвидената в закона
репарационна функция.
Страната намира за неоснователен и отказа на районния съд да й
присъди като разход по делото сумата от 320лв., сторен извънсъдебно за
изследването Ядрено магнитен резонанс(ЯМР), необходимо за уточняване
вида на получената травма(да установи дали при злополуката е причинена
руптура на ставата).
В отговора на жалбата, подаден от въззиваем ответник ПГРЕ
„Г.С.Раковски“ с административен адрес: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“
№19, ЕИК *********, представлявано от директор Радостина Георгиева, чрез
адв. Мима Кънева от БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Александровска“,ет.1,ап.десен, се заявява становище за нейната
неоснователност, споделят се мотивите на първата инстанция, обосновали
правния извод за отхвърляне на претенцията в обжалвания размер. Травмата е
квалифицирана като трайно затруднение на движението на десния крак с
обичаен срок за възстановяване 2-3 месеца, липсвала причинно следствена
връзка между злополуката и останалите оплаквания за влошено здраве на
пострадалата.
Поддържа се, че причина за инцидента, осъществен в края на работния
ден, е поведението на въззивницата. Страната счита представената по делото
от Б. съдебна практика за ненамираща приложение към конкретния казус.
Възразява срещу искането за присъждане на сумата, дадена за изследването
ЯМР, т.к. то е било необходимо във връзка с доказването на твърдението за
наличие на руптура и именно на база това изследване вещото лице по делото
е отрекло да има такава. Моли за потвърждаване на съдебното решение в
обжалваната част. Дири разноски.
Въззиваемият е подал и насрещна въззивна жалба срещу осъдителната
част на съдебното решение на първата инстанция, с която моли за отмяната
му и за произнасяне при пълно отхвърляне на заявената претенция.
В насрещната жалба се поддържа, че в тази част решението е
постановено в нарушение на материалния закон, защото претенцията на
ищцата е уважена, макар и частично, при липса на елемент от фактическия
състав, пораждащ имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.1
от Кодекса на труда(КТ). Въпреки направеното от ответника възражение още
с отговора на исковата молба, до края на производството пред първа
инстанция, ищцата не била представила индивидуален административен акт
по чл.60 от КСО, установяващ характера на злополуката като трудова. В
случая следвало да бъде представено влязло в сила разпореждане на ТД на
НОИ Бургас, но такова по делото нямало. Счита обстоятелството за
достатъчно да аргументира отхвърлянето на заявената претенция изцяло.
Позовава се на съдебна практика (Решение №36/18.02. 20г. на ВКС по гр.д.
№3334/19г. на ІVГО) в горния смисъл.Не ангажира нови доказателства.
В отговора на насрещната жалба, въззивницата ищца я оспорва като
2
неоснователна.Възражението, изнесено в нея, се сочи за вече преклудирано,
т.к. не било сторено с отговора на исковата молба, в който също така нямало
искане за събиране на доказателство в насока, че злополуката е трудова-това
обстоятелство изобщо не е било спорно. В отговора пред първа инстанция са
били направени само възражения за съпричиняване на вредата, поради груба
небрежност на пострадалата и е оспорена поставената й диагноза.
При условие на евентуалност, ако съдът счете възражението за
непреклудирано, страната е молила за приемане като доказателство на
Разпореждане №5104-0234 от 31.03.20г. на НОИ-ТП-Бургас, влязло в сила на
17.06.20г., което прилага и въззивният съд е приел предвид оплакванията за
допуснати процесуални нарушения от първата инстанция- непълнота на
доклада и липса на изрично дадени указания в такава насока, покриващи
хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК. Страната цитира съдебна практика в
подкрепа на становището си.Моли насрещната жалба да бъде оставена без
уважение и решението да бъде потвърдено в тази обжалвана част.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК, извършена с Определение
№979/21.04.22г. по делото, сочи постъпилата въззивна жалба, както и
насрещната такава срещу първоинстанционното съдебно решение за редовни
и допустими.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за
валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд
оплаквания за неправилност на постановеното от първата инстанция съдебно
решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано пред БРС по претенцията на Н.
П. Б. от гр.Бургас, подадена чрез пълномощник – адв.Б.Янков- БАК, със
съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Гурко“ №18, ет.3, против ПГРЕ „Г.С.Раковски“-
Бургас за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат на претърпяна на 14.08.2019г. трудова
злополука, ведно със законната лихва за забава (компенсаторна), считано от
датата на увреждането, до изплащането на главницата.
Претенцията е била обоснована с твърдение, че ищцата се е намирала в
трудово правоотношение с ответника, при който е изпълнявала длъжността
„хигиенист“, като по време на същото, на 14.08.2019г., в края на работния
ден, минавайки пред входа на библиотеката, намираща се в близост до изхода
на гимназията, ищцата стъпила с десния си крак в дупка на пода, от това
загубила равновесие, кракът й се усукал и тя паднала на земята, като
почувствала силна болка в глезена. Сочи, че не успяла да се изправи сама, а с
помощта на колежката си М.С., след което се прибрала у дома с
такси.Описва, че от падането получила навяхване и разтягане на ставните
3
връзки на глезена, за което й бил издаден първоначално болничен лист за 14
дни домашно лечение. Въпреки проведеното лечение, състоянието на глезена
й не се подобрило, което наложило ново посещение при лекар и
допълнително предписано лечение. Ищцата е описала подробно същото,
както и неговата продължителност до 03.02.21г., когато била изписана с леко
подобрение в обема на движение на глезенната става и намаляване на болките
в нея след извършена физикална терапия и рехабилитация в МЦ
„Месемврия“-гр.Несебър. Позовава се и на обстоятелството, че във връзка с
получените увреждания е била в болнични за период от шест месеца. Твърди,
че въпреки положените усилия, не е постигнала пълно възстановяване от
травмата и е напуснала работа.
В горепосочения възстановителен период била претърпяла болки,
трудно се самообслужвала, а това я карало да се чувства безполезна,
депресирана и безсилна.
Своевременно по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, в който претенцията е оспорена като неоснователна с
довода, че трудовата злополука е настъпила при проявена от ищцата, в
качеството й на работник, груба небрежност, поради което отговорността на
работодателя следвало да бъде намалена. Претендираната сума следвало да
бъде намалена и със заплатената от работодателя и НОИ сума от
общественото осигуряване, въз основа на издадените на пострадалата
болнични листи за периода на лечение.
Претенцията е с правно основание чл.200 от КТ.
Съдът я е уважил частично, в размер от 3000лв., като е присъдил и
компенсаторна лихва върху главницата от датата на деликта.Отхвърлил е като
неоснователно заявена претенцията за неимуществени вреди в останалата
част до поискания по делото размер от 15 000лв.Присъдил е разноски на
страните за първоинстанционното производство, а също е осъдил ответната
страна да заплати държавна такса за делото и разноски за назначената
експертиза по сметка на БРС.
Постановявайки горепосочения правен резултат, районният съд е
обсъдил и приел за неоснователно възражението на ответната страна за
допусната груба небрежност от страна на ищцата при изпълнение на
възложената й работа, заради което е искано намаляване на обезщетението по
размер, а също е счел, че дължимото от работодателя неимуществено
обезщетение за вредите от трудова злополука не може да бъде намалено с
платеното от него и от общественото осигуряване обезщетение за
нетрудоспособност по време на възстановяването на Б. от причинената й
травма, т.к. основанията на обезщетенията са различни.Това във връзка с
установената с болнични листи временна нетрудоспособност е за
имуществени вреди, а заявените по делото репарации са за претърпени
неимуществени такива. Съдът е оставил без уважение и искането за
присъждане като съдебно-деловодни разноски на сумата 320лв.,
4
представляваща сторени от ищцата разходи за образна диагностика на
засегнатата от падането дясна глезенна става, с аргумента, че са неотносими
към настоящото производство.
Съдебният състав изцяло възприема изнесените в обжалваното решение
крайни правни изводи на първата инстанция по спора, което и с оглед
възраженията на двете страни във въззива, обосновава така:
Фактическата обстановка по делото е безспорна за страните в
настоящото производство, поради което съдебният състав приема тази, която
е установил въз основа на събраните доказателства БРС, в следния смисъл:На
14.08.19г. ищцата е работила като хигиенист на трудов договор при
ответника. В края на работния ден, при напускането на сградата, в която е
извършвала трудовата си дейност, ищцата внезапно изгубила равновесие,
стъпвайки на десния си крак, усукала го и паднала на пода, при което
почувствала силна болка в същия крак.Трудно се придвижила до дома си,
положила усилие да възстанови наранения глезен, но т.к. оттекъл, се наложил
медицински преглед(вж. св.М., живущ на семейни начала с ищцата).
Прегледът и издаденият в тази връзка болничен лист(от 15.08.19г.)
установили диагноза, потвърдена и от експерта по назначената пред първа
инстанция СМЕ „навяхване и разтягане ставните връзки на глезен“.
Изписаното лечение е консервативно: „покой и поставяне на лед“.Следват
амбулаторни листи и болнични такива, издавани без прекъсване до 03.02.20г.,
но по делото има данни за отмяната на болничните листи с решения на ТЕЛК
за периодите: 28.10.19г.-26.11.19г., 13.12.19г.-11.01.20г. и 12.01.20г.-27.01.20г.
Болничният лист за домашно лечение на ищцата в периода 27.11.19г.-
12.12.19г. е за други оплаквания-„увреждания на междупрешленните дискове
в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, увреждане на
седалищен нерв“, а за периода от 27.01.20г. до 03.02.20г. й е издаден
болничен лист с диагноза: „последици от изкълчване, навяхване и разтягане
на долен крайник“. Междувременно Б. е полагала усилие за възстановяването
си от травмата, като е посещавала рехабилитационни процедури.Прегледът на
ищцата от експерта по делото е установил причинно- следствената връзка
между гореизложения механизъм на злополуката и настъпилите вреди, от
които са изключени:болките в кръста, в седалищния нерв, изтръпването на
крайници и пр.заявени от ищцата по делото, както и вертебралния синдром,
от който тя страда. Посочени са от експерта обективни причини, свързани с
възрастови ставни и прешленни изменения, обясняващи оплакванията на
ищцата за горепосочените страдания. Скъсване на ставни връзки не е
установено от експерта, включително от извършената през м. юни 2021г. за
сметка на ищцата образна диагностика на дясната глезенна става, поради
което съмненията за такова увреждане при злополуката, не се потвърждават
по делото.Травмата е квалифицирана от вещото лице като трайно
затруднение движението на десния крак, обичайно възстановяваща се в
рамките на 2-3 месеца, ако няма разкъсвания на връзки, за каквито в случая
няма категорични данни.Според експерта, към момента на прегледа на
5
ищцата(22.04.21г.), функцията на десния й крак е възстановена с лек оток на
глезена и намалена флексия и външна ротация.От описателната част на
представения резултат от образно изследване на дясна глезенна става на
ищцата, извършено в МДЛ-Русев ЕООД-гр.Бургас на 02.06.21г., не е видна
констатация за други освен остеоартрозни промени на ставата. Свидетелят М.
споделя, че ищцата продължава да изпитва болка в крака.
При тези данни спорът е изцяло правен.
На първо място в насрещната въззивна жалба на ответника се поставя
въпросът дали злополуката е трудова или не, като механизмът й не се
оспорва, но се поддържа, че в случая не са доказани всички елементи на
отговорността на работодателя, дължима на основание чл.200 от КТ, а
именно-липсва влязъл в сила индивидуален административен акт
(разпореждане на ТД на НОИ по чл.60 от КСО), установяващ, че злополуката
е приета за трудова.
Съдът приема възражението за преклудирано, т.к. оспорване в тази
насока не е било осъществено своевременно с отговора на исковата молба. В
него са били направени възражения само досежно размера на
неимущественото обезщетение, изразяващи се в това, че ищцата е допринесла
за противоправния резултат със собственото си поведение, квалифицирано от
работодателя като „груба небрежност“, а също с оспорване на
продължителността на нетрудоспособността й и причинно- следствената
връзка между злополуката и част от изтъкнатите в исковата молба травми,
представени за нейна последица.
Тъй като страните не са спорили пред БРС, че злополуката е
квалифицирана от компетентния за това орган като трудова по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО, е недопустимо спорът за нейната квалификация да бъде
повдиган за първи път пред БОС.В случая е приложимо правилото на чл.266,
ал.1 от ГПК- непредявеното в срок възражението се счита преклудирано.
Следователно представеното в тази връзка доказателство-разпореждане по
чл.60 от КСО, сочещо злополуката на Б. за трудова, прието от въззивния
състав в контекста на евентуално заявени оплаквания за допуснати
процесуални пропуски по разпределянето на доказателствената тежест между
страните в процеса и с необходимост от попълването на делото с нужните за
разрешаването му доказателства, не следва да бъде обсъждано в настоящия
акт в контекста на основателността на заявената претенция за
обезщетение.Трудовата злополука на ищцата е безспорно установен по
делото факт.
По размера на обезщетението:
Констатациите на изслушания в първа инстанция експерт д-р Парасков
и приложената медицинска документация установяват получените от ищцата
като последица от злополуката травми на дясна глезенна става- навяхване и
разтягане на ставни връзки.Експертното заключение заявява обичайна
продължителност на възстановяване от такава травма за 2-3 месеца, при
6
липса на усложнения, както е в случая, но разпитаният по делото свидетел М.
установява емоционално неблагоприятни изживявания на ищцата,
включително усещане за болка, изискваща прием на лекарства за
успокояването й и след това. Тук съдът съобразява, че т.к. през м. декември
2019г. медицинските прегледи и образна диагностика по инициатива на
ищцата установяват необходимост от отпуск за лечението на други
причиняващи й болки и страдания заболявания на опорно-двигателния
апарат, а болничният лист, издаден заради навяхването на глезена за период
на домашно лечение 13.12.19г.-11.01.20г., е отменен с решение на ТЕЛК,
възстановяването от травмата вследствие трудовата злополука следва да се
счете за продължило за Б. най-късно до м. декември 2019г.Болките и
страданията, изпитани от нея след този момент, във връзка с влошено
здравословно състояние, съдът приема за причинени преимуществено от
другите нейни междувременно проявили се опорно-двигателни смущения и
възрастови изменения.
Издаденият болничен лист за лечение на последиците от травмата в
края на м. януари 2020г. сочи, че усещането за дискомфорт и болка в някога
травмираната става се възстановява спорадично у ищцата, което този съд
взема под внимание при преценката си за размера на дължимото обезщетение.
При определянето му съдът съобразява всички обстоятелства, имащи
конкретно отношение към критерия справедливост, визиран в нормата на
чл.52 от ЗЗД, който съгласно трайно установената съдебна практика не е
абстрактно понятие и подлежи на преценка във всеки казус.
Паричното обезщетение е заместващо действителната морална щета на
увредения, поради което представлява стойностен еквивалент на
претърпените страдания и негативните изживявания на пострадалото лице и
размерът му е функция от продължителността и интензитета им, както и от
значимостта на засегнатите от травмата правни блага.Затова се преценяват в
съвкупност всички обективни данни, имащи отношение към горното.
Предвид казаното, настоящият съд съобразява, че ищцата е на 58
годишна възраст към датата на злополуката и макар да е била лекувана
консервативно, като по делото няма данни за усложнения при
възстановяването, е имала трайно затруднение в придвижването за период
малко по-дълъг от обичайния, през който е изпитвала битови затруднения,
болки от увредения крайник, правила е медицински изследвания, посещавала
е лекари-специалисти, провеждала е рехабилитационни процедури, не е
можела да полага труд, т.е. е търпяла страдания и ограничения, които
съобразени и със стандарта на живот в страната и основаното на него
обществено разбиране за справедлив размер на парично обезщетение за
неимуществени вреди, следва да бъдат оценени на 3000лв.(за подобна
хипотеза вж. Решение 523/20.04.16г. по гр.д.№5267/15г. на Пернишки
РС).Цитираната във връзка с доводи за по- висок размер на обезщетението
съдебна практика на БАС, БОС и БРС, не се споделя от този състав, като
7
ненамираща приложение към казуса, защото касае травми от ПТП или
упражнено физическо насилие, които са множествени и част от тях
представляват фрактури на кости, а лечението на пострадалите не е
консервативно(така Решение 87/16.09.20г. по в.гр.д.№216/20г. на БАС,
присъждащо обезщетение от 15 000лв., Решение №16/27.02.19г. по в.гр.д.
№6/19г. на БАС- за 12 000лв. обезщетение, Решение №725/06.08.19г. по
в.гр.д.№908/19г. на БОС и др.).
Съдът счита, че размерът от 3000лв. не следва да бъде редуциран, т.к.
не е налице нито проявена „груба небрежност“ от страна на пострадалата, с
която да е съпричинен обективно вредоносният резултат (така изисква чл.201,
ал.2 от КТ, предвиждащ, че отговорността на работодателя може да бъде
намалена по размера в тези случаи), нито обезщетението може да бъде
намалено със сумите, платени от работодателя и от НОИ на ищцата като
обезщетение, заради ползвания за възстановяването й от травмата отпуск по
болест.В тази връзка съдът изразява пълно съгласие с правните съображения
на първата инстанция, изнесени в мотивите на обжалваното решение и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Неоснователно е и искането за присъждане на разноските от 320лв. за
ЯМР на ищцата за установяване състоянието на дясната й глезенна става, като
сторени за производството по делото такива. Чл.78, ал.1 от ГПК сочи, че по
исковите производства по ГПК се дължат направените в процеса
разноски.Извънсъдебните такива не са дължими по този ред и не следва да
бъдат включвани в списъка на разноските по чл.80 от ГПК, както са заявени
пред БРС от Б.. Претендираната в случая сума представлява реално сторен
във връзка с установяване на вредите от злополуката разход, който не
представлява неимуществено увреждане на ищцата.
В обобщение на горните разсъждения, съдът приема заявената
претенция за обезщетение за основателна в размер от 3000лв., поради което
искът за присъждането на главница над така определената, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.Дължима върху това обезщетение е и
компенсаторна лихва в размер на законната лихва за забава, считано от
датата на деликта. Искането за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК в
размер на 320 лв., сторени от ищцата за изследването ЯМР на засегнатия от
травмата глезен, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Т.к. първата инстанция е обективирала същия правен резултат и поради
съвпадението на крайните правни изводи на двете съдилища, обжалваното
8
решение на БРС следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването, въззиваемият ответник има право на
разноските, сторени за защитата му срещу неоснователната въззивна жалба на
ищцата, възлизащи на 800лв. и представляващи уговорено и заплатено
възнаграждение на един адвокат в настоящото производство.
Съответно, на адвоката на въззивницата ищца е дължимо
възнаграждение в размер от 440 лв., на осн.чл.38, ал.1 от ЗА, което следва да
бъде възложено в тежест на ПГРЕ“Г.С.Раковски“Бургас.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261208/25.11.21г., постановено по гр.д.
№1108 по описа на Бургаски районен съд за 2021г.
ОСЪЖДА ПГРЕ „Г.С.Раковски“-Бургас,с ЕИК ********* да заплати на
адв.Б.Янков от БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“№18,ет.3
сумата 440,00 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от
него по реда на чл.38 от ЗА процесуално представителство на Н.Б. по в.гр.д.
№245/22г. по описа на БОС.
ОСЪЖДА Н. П. Б. от гр.Б. ,ж.к. „С.“ бл.*, вх.*, ет.*, ЕГН********** да
заплати на ПГРЕ „Г.С.Раковски“-Бургас сумата от 800,00 лева,
представляваща направени по в.гр.д. №245/22г. по описа на БОС разноски на
страната за възнаграждение на един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9