Р Е Ш Е Н И Е
№ 260109 19.04.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на тринадесети април март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 307 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М.К.М. ***, чрез пълномощника адв. М.Б. срещу Наказателно постановление № 20-1253-001747 от 29.06.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба, след възпроизвеждане на съдържанието му, се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от жалбоподателя, че в хода на производството било допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, налагащо отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, а преди това, и по чл. 42, т. 3, 4, 5 и 7 от ЗАНН – при съставяне на процесния АУАН от гледна точка описанието на деянието. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. М.Б. от АК - Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата като моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 09.06.2020 г. свидетелите Д. Н. Т. и Д.А.А., двамата на длъжност „мл. експерт“ в РУ на МВР - Хасково били на работа и установени със служебен автомобил на МВР в с. Г., обл. Хасково с цел да упътят дежурна група и обезпечат извършването на предстоящи процесуални действия по повод информация за държане на оръжия и боеприпаси в разрез със закона в същото населено място. В около 20:00 часа възприели движение на моторно превозно средство - автомобил марка „****“, модел „****“ в границите на населеното място – с. Г., обл. Хасково, по път без асфалтова настилка, като им направило впечатление, че на процесното МПС нямало поставени на видно място временни регистрационни табели, поради което го спрели за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че моторното превозно средство - автомобил марка „****“, модел „***“ било с номер на рамата: ****, не било обявено за издирване, но не било и регистрирано, като водачът в лицето на жалбоподателя М.К.М., разполагал с необходимата правоспособност за управление на МПС. Поискали съдействие, като на място бил изпратен дежурен разследващ полицай и извършен оглед на местопроизшествие, което процесуално действие било обективирано в съответен надлежен Протокол за оглед на местопроизшествие и по този начин било отпочнато Бързо производство № 625/2020 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, представляващо пр.пр. № 1156/2020 г. по описа на РП – Хасково.
С оглед тези констатации, на същата дата – 09.06.2020 г., срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. Д. Н. Т. и Акт за установяване на административно нарушение серия Д бл. № 0669173 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който М.К.М., подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му, респ. връчването осъществено на дата 09.06.2020 г., според отразеното в приложената разписка.
С резолюция на наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП било прекратено, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.06.2020 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че макар и деянието макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление, прекратил образуваното наказателно производство – БП № 625/2020 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, представляващо пр. № 1156/2020 г. по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на ОД на МВР – Хасково с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на М.К.М., а за резултата да се уведоми РП – Хасково.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, но наложил процесните санкции, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.06.2020 г., прокурор в РП – Хасково БП № 625/2020 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, представляващо пр. № 1156/2020 г. по описа на РП – Хасково, с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност, като посочил все пак и съставения АУАН и вписал, че НП се издава за това, че на „09.06.2020 г. в 20:00 часа, в община Хасково на път ТРЕТИ КЛАС № 80604, като Водач на лек автомобил“, след което продължил: „при обстоятелства: за това, че на 09.06.2020 г. в около 20:00 часа в с. Г., общ. Хасково управлява лек автомобил **** с рама *** без рег.табели поставени на определените за това места и не е регистрирана по надлежния ред е извършил: 1/ управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетелите Д. Николов Т. и Д.А.А. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка –пряко, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, за визираното нарушение, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички, характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере, всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си, като този извод не се променя от факта, че едновременно са отправени твърдения, както че управлението е осъществено с лек автомобил, който е без поставени на съответното определено за това място регистрационни табели, така и че то въобще не е регистрирано по надлежния ред. Поради това, възраженията на жалбоподателя за нарушения по чл. 42 от ЗАНН по отношение необходимото съдържание на съставения АУАН не могат да се приемат за основателни, с уговорката, че в случая в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е било и необходимо.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че сам наказващият орган с резолюция е прекратил административнонаказателното производство, отпочнато на 09.06.2020 г. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя М.К.М., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност. Такова прекратяване на административнонаказателното производство по отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и наказващият орган, но е следвало действително да изчака влизането в сила на постановлението на прокурора и едва тогава да пристъпи към издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Същата обаче към момента на произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно производство, административнонаказателното е реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи и следното:
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.06.2020 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че макар и деянието макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление, поради което прекратил образуваното наказателно производство и прекратил БП № 625/2020 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, представляващо пр. № 1156/2020 г. по описа на РП – Хасково, и препис от постановлението, ведно с преписката са изпратени на ОД на МВР – Хасково с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на М.К.М., а за резултата да се уведоми РП – Хасково. Преценката на прокурора за обществената опасност на деянието и предпоставките за реализиране на административнонаказателната отговорност не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки по реда и в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление, наказващият орган правилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние, което формално консумира признаците от състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно е квалифицирано, доколкото причината регистрационните табели да не се поставени на определените за това места е тази, че превозното средство не е въобще регистрирано към датата на процесното управление и тъкмо за тази проявна форма на изпълнително деяние, наказващият орган е конкретизирал и обективирал волята си за налагане на санкцията. Доказателственият анализ също обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред към процесната дата, в който момент е осъществено и съставомерното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти в първоначално съставения АУАН. Дори издаването на санкционния акт да е станало в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН обаче, това не освобождава наказващия орган от задължението да изложи ясни и конкретни твърдения относно всички съставомерни признаци, характеризиращи твърдяното административно нарушение от обективна страна съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – дата, място, начин на осъществяване. В конкретната хипотеза тъкмо това изискване не е изпълнено, тъй като въпреки посоченото в съставения, непосредствено след установяване на деянието, акт за установяване на административно нарушение място на неговото извършване – с. Г., обл. Хасково, където се твърди, че е осъществено процесното управление на МПС в разрез с изискването по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП то да е регистрирано по надлежния ред, който е посоченият в Наредба № 1 - 45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях предвижда условията, при които се извършва и прекратява регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, издадена от Министъра на вътрешните работи, възприето впоследствие при описание на фактическата обстановка и в цитираното по – горе постановление за прекратяване на наказателното производство, то при издаване на наказателното постановление, наказващият орган е въвел нови фактически твърдения. А именно, че то се издава за това, че „на 09.06.2020 г. в 20:00 часа, в община Хасково на път ТРЕТИ КЛАС № 80604, като Водач на лек автомобил“, след което продължил: „при обстоятелства: за това, че на 09.06.2020 г. в около 20:00 часа в с. Г., общ. Хасково управлява лек автомобил **** с рама **** без рег.табели поставени на определените за това места и не е регистрирана по надлежния ред“, които освен нови са и взаимно изключващи се фактически твърдения за място на извършване на нарушението, тъй като път трети клас № 80604, като Водач на лек автомобил“ не преминава през с. Г., обл. Хасково. Доколкото твърденията за дата и място на извършване са определящи признаци за всяко деяние, индивидуализиращи нарушението от обективна страна, то в конкретната хипотеза безпротиворечивото посочване на място на нарушението е в още по – голяма степен необходимо, тъй като в нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че движението само на моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места се отнася за управлението им по пътищата, отворени за обществено ползване. Или, няма пречка наказващият орган да установи нови фактически положения, но това следва да стане по разписания в закона ред, като във всички случаи, те не могат да бъдат вътрешно противоречиви или взаимноизключващи се, а ако е установено управление на повече от едно място, което е характерно за този вид дейност, това следва ясно и последователно да се отрази от наказващия орган. В противен случай би се стигнало, както в настоящата хипотеза, до накърняване правото на защита на лицето, по отношение на което е реализирана отговорността, явяващо се критерият, определящ за квалифициране на нарушението като съществено. Оттам и за необходимостта от отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на ОД на МВР – Хасково, в чиято структура е Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото и липсва искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, за да се изследва въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-001747 от 29.06.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на М. К.М., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.