РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Русе,
27.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ-ми
състав, в публично заседание на трети април през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 110 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от В.В.И. ***, против
Решение № 2153-17-16/10.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което
е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 3/02.12.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. В жалбата се твърди, че неправилно
административният орган се е произнесъл без да е било налице искане от страна
на жалбоподателя за отпускане на такава пенсия. Според жалбоподателя същият е
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж по реда на чл. 68, ал. 1
и ал. 2 от КСО и след като е установено, че не отговаря на условията за това
(има недостигащ стаж, който е отказал да заплати) е следвало документите да му
бъдат върнати, тъй като той е изявил желание да отработи недостигащият му стаж.
Иска от съда да отмени оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по
същество и в представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна и иска
същата да бъде отхвърлена от съда.
Жалбата е процесуално допустима. Жалбата изхожда от лицето,
адресат на акта. В случая съдът намира че за жалбоподателя е налице правен интерес
от оспорване на административния акт, макар същият да е в негова полза –
отпусната му е пенсия, тъй като възраженията са, че органът се е произнесъл
недопустимо по незаявено от жалбоподателя искане. Съдът намира, че жалбата е подадена
в предвидения законов срок, за което съобрази, че видно от приложеното по делото
известие за доставяне (л. 3 от преписката) решението е съобщено на
жалбоподателя на 15.02.2023 г. и същият е подал жалба срещу него чрез директора
на ТП на НОИ - Русе на 21.02.2023 г. (л. 3 от делото).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решение № 2153-17-162/10.02.2023 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
От данните по делото се установява,
че в хода на административното производство са събрани доказателства, релевантни
за преценка на правото на жалбоподателя на исканата от него пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя,
че постановеното от ответника решение и потвърденото с него разпореждане на
пенсионния орган са издадени при липса на надлежно сезиране с искане от страна
на жалбоподателя с такъв предмет.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че на 25.05.2022 г. В.И. е подал заявление за отпускане на пенсия вх.№
2113-17-727/25.05.2022 г. (л. 8-9 от преписката). Със заявлението си
жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, като изрично с подпис до съответното поле в заявлението е потвърдил
това свое желание. Въз основа на заявлението е образувано административно
производство пред пенсионния орган, в хода на което въз основа на представените
документи да осигурителен стаж, било установено, че към датата на заявлението
общият осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат към ІІІ категория е 37
години, 9 месеца и 2 дни. Съобразно правилата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО на И.
не достигал осигурителен стаж от 1 година 4 месеца и 28 дни, за да придобие
право на пенсия по посочените разпоредби. В.И. бил уведомен с Уведомително
писмо изх.№ 2113-17-727#13/27.09.2022 г. (л. 14 от преписката), че съгласно чл.
9а, ал. 2 от КСО има право внесе осигурителни вноски (да заплати) за
недостигащият му стаж в размер на 2 380,49 лв. За това му бил даден срок
от 14 дни от получаване на уведомлението, като И. бил информиран, че ако след
изтичане на този срок осигурителни вноски не са внесени ще бъде постановено
разпореждане за отказ за отпускане на пенсия на основание чл. 98, ал. 1 от КСО
във връзка с чл. 45а, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС).
И. отказал да заплати осигурителни
вноски за недостигащият му стаж като смятал да отработи това време, тъй като
към него момент продължавал да упражнява трудова дейност и очаквал да получи
разпореждане за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж по
чл. 68, ал. 1-2 от КСО, както било посочено в уведомителното писмо.
След извършена проверка от контролни
органи на ТП на НОИ – Русе, установила факта на невнасяне на осигурителните
вноски от И., пенсионният орган издал Разпореждане № 3/ прот.№ N01447 от 02.12.2022 г. (5-6 от
преписката), с което на В.И. била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 13.11.2022 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО по заявлението,
подадено на 25.05.2022 г. и навършена възраст 66 години и 10 месеца. В мотивите
на разпореждането пенсионният орган посочил, че към датата на заявлението –
25.05.2022 г. лицето има навършена възраст 66 години, 4 месеца и 12 дни и от представените
документи му е зачетен осигурителен стаж от втора категория – 4 години и 12
дни, от трета категория – 32 години, 6 месеца и 7 дни или общо осигурителен
стаж, превърнат към трета категория – 37 години, 9 месеца и 2 дни. Съгласно чл.
68, ал. 1-2 от КСО за 2022 г. за мъжете се изисква възраст 64 години и 5 месеца
и минимален осигурителен стаж 39 години и 2 месеца, поради което към датата на
заявлението И. не изпълнява условието на минимален осигурителен стаж и няма
право на исканата пенсия. В разпореждането се посочва също така, че съгласно
чл. 68, ал. 3 от КСО право на пенсия през 2022 г. се придобива при навършване
на възраст 66 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж като в конкретния случай пенсията следва да се отпусне от
служебно начало – 13.11.2022 г., на която датата жалбоподателят навършва
възраст 66 години и 10 месеца.
Петков оспорил разпореждане № 3/02.12.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване по реда на чл. 117 от КСО с искане
то да бъде отменено. В жалбата си до горестоящия орган (л. 4 от преписката) И.
посочил, че в заявлението си не е декларирал, че желае да получава пенсия по
чл. 68, ал. 3 от КСО. Посочил е, че към момента работи и ще отработи
необходимият му стаж, с който да изпълни изискванията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
Директорът на ТП на НОИ – Русе се
произнесъл по жалбата с оспорваното в настоящото производство решение №
2153-17-16/10.02.2023 г. (л. 1-2 от преписката) като я отхвърлил и потвърдил
разпореждането. В мотивите на решението са изложени подробно извършените по
преписката процесуални действия по установяване наличието на право на пенсия от
жалбоподателя. Горестоящият орган се е позовал на разпоредбите на чл. 9 от АПК
и чл. 6, ал. 3 от АПК, за да обоснове, че при отпускането на пенсията на
жалбоподателя административният орган служебно е приложил по-благоприятната за
лицето мярка, като му е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар и
от по-късна дата (а не датата на заявлението, към която той не е разполагал с право
на пенсия). В решението е посочено, че доколкото административното производство
пред пенсионния орган е приключило с издаването на разпореждане на отпускане на
пенсия, то не е възможно същото да бъде прекратено по реда на чл. 56 от АПК.
В случая по делото не се спори, че
към 25.05.2022 г. (датата на заявлението на И.) жалбоподателят няма право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както по чл. 68, ал. 1-2 от КСО
поради недостигащ стаж, така и по чл. 68, ал. 3 от КСО – поради ненавършена
изискуема възраст. Към 13.11.2022 г., когато И. навършва 66 години и 10 месеца
той изпълнява изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Спорният по делото въпрос е налице ли е искане
от негова страна за отпускане на такава пенсия, респективно произнасянето от
пенсионния орган реализирано ли е след надлежно сезиране от страна на лицето.
Съдът намира, че в конкретния случая отговорът на този въпрос следва да е
положителен.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС пенсиите
и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по
образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към
което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите,
заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно
чл. 9, ал. 2 от същата наредба. Нормата императивно постановява, че пенсия може
да бъде отпусната само ако е налице отправено от правоимащото лице искане за
това. Пенсия не може да бъде отпускана служебно – по почин на пенсионния орган.
В настоящия случай В.И. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж, т.е. налице е надлежно сезиране на административния орган с
искане за отпускане на пенсия, при което той е длъжен да проведе
административно производство по реда на КСО и АПК.
Пенсията за осигурителен стаж и
възраст е един от видовете пенсии, уредени в КСО, на които осигурените лица
имат право (наред с пенсиите за инвалидност – поради общо заболяване, трудова
злополука, военна инвалидност, гражданска инвалидност; социалните пенсии за
инвалидност и за старост и т.н.). Предпоставките, при които се придобива право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст и начинът за изчисляването й, са
уредени в Раздел І „Пенсии за осигурителен стаж и възраст“ от Глава Шеста
„Задължително пенсионно осигуряване“ на КСО (чл. 68 – чл. 70а). В този раздел
са уредени множество хипотези, при които лицата придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст като общото правило се съдържа в разпоредбите на
чл. 68, ал. 1-2 от КСО. С нормите на чл. 68, ал. 3, чл. 69, чл. 69а, чл. 69б и
чл. 69в от КСО са уредени специфични хипотези (изключения от общото правило),
при които лицата могат да придобият право на лична пенсия за осигурителен стаж
било то по-рано поради това, че са полагали труд при определени специфични
условия или пък без да разполагат с изискуемия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО
осигурителен стаж, стига да са навършили по-висока възраст и да имат 15 години
действителен стаж. Във всички случай обаче става въпрос именно за придобиване
на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която съгласно чл. 70
и чл. 70а от КСО се изчислява по еднакъв начин, независимо при условията на коя
точно от предвидените в този раздел хипотези е придобито правото на този вид
пенсия.
С оглед на това при подадено от
лицето заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
пенсионният орган е длъжен да прецени наличието, съответно липсата на всяка от
визираните в чл. 68-69в от КСО хипотези, относими към конкретния случай. По
този начин органът може да откаже отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст само ако не е изпълнена нито една от възможните хипотези за отпускане
на този вид пенсия. В случай,че са изпълнени изискванията на някоя от
предвидените в закона хипотези, пенсионният орган следва да отпусне исканият
вид пенсия. От своя страна лицата не са длъжни да заявяват конкретно
основанието, на което искат отпускане на пенсия. Достатъчно е те в заявлението
си да посочат вида пенсия, който искат да им бъде отпусната, а правното
основание, на което може да стане това, ако са изпълнени съответните условия,
се преценява от административния орган.
В случая, както вече се посочи,
жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и пенсионният орган е извършил преценка съобразно всички относими към
случая основания за отпускането й като е установил, че лицето няма право на
пенсия по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, но в хода на административното
производство е придобило право на същия вид пенсия, но съобразно предпоставките
по чл. 68, ал. 3 о КСО. Това означава,
че от 13.11.2022 г. В.И. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и доколкото оспорваното разпореждане е постановено на 02.12.2022 г., то
пенсионният орган е бил длъжен да съобрази това обстоятелство при постановяване
на административния акт по заявлението на И..
В случай, че жалбоподателя е желаел
прекратяване на производството, същият е следвало да оттегли заявлението си,
при което административното производство да бъде прекратено. При наличие на
висящо административно производство по искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст пенсионният орган е длъжен, както вече се посочи,
да разгледа всички приложими към случая хипотези (мерки) и по аргумент от чл.
6, ал. 3 от АПК да приложи тази от тях, която е най-благоприятна за лицето – в
случая да отпусне исканата пенсия на И. от датата, на която той е придобил това
право.
Съдът намира за нужно да посочи, че в
случая не става въпрос за друг вид пенсия – на И. е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, чийто размер с оспореното разпореждане е определен
в минимален размер, но до определянето й по реда на КСО, който ред е
регламентиран в чл. 70 и чл. 70а от КСО и е еднакъв както за пенсиите отпуснати
на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, така и за пенсии, отпуснати на основание
чл. 68, ал. 3 от КСО (а също и по чл. 69 – 69в от КСО). В този смисъл пенсията
на И. се изчислява по същия начин, както ако би придобил правото да я получава
при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО като в изчислението й участва целия
зачетен на лицето осигурителен стаж, а не само изискуемите минимално 15 години
действителен стаж за придобиване на правото на този вид пенсия. Следва да се
има предвид и факта, че придобитият след пенсиониране осигурителен стаж също
може да намери отражение при определяне на размера на пенсията чрез
преизчисляването й по реда на чл. 102 от КСО.
В обобщение на казаното до тук съдът
намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-16/10.02.2023
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 3/02.12.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са постановени при спазване на
изискванията за законосъобразност, включително изискването за надлежно сезиране
на административния орган с искане за отпускане на определен вид пенсия. Това
налага жалбата да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата В.В.И. ***,
против Решение № 2153-17-16/10.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с
което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 3/02.12.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което му е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж на основание чл. 68, ал.3 от КСО, считано от 13.11.2022 г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: