Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 10.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 359 по описа за 2012 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл. 45 от ЗЗД, чл. 84 ал.3 вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД с цена на иска-10000лв.
В исковата молба ищцата чрез процес. си представител твърди, че на г. около 20 часа в с. Г., общ. П. била с приятели извън селото. По телефонът на приятелката й П.В. се обадил бившият й приятел Д. Д., който започнал да я притеснява и заплашва. Същият, след около 2-3 минути пристигнал на мястото с автомобила си, като отново отправял закани. Последвало преследване между автомобила на Д. и този, в който била ищцата с приятелите си. Когато спрели, от автомобила на Д. излязъл брат му В./ ответника/, който хванал ищцата с дясната си ръка и й нанесъл удар в челюстта от лявата страна на лицето. След това ответника продължил да нанася удари и на другите присъствали. През цялото време Д. Д. заплашвал ищцата и приятелите й. Вследствие на удара ищцата започнала да говори трудно и да плюе кръв, като получила оток, а долната й челюст била изместена вдясно. На следващата сутрин ищцата отишла в гр. К., за да й направят снимка. Зъболекарят й обяснил, че долната й челюст е пукната от дясно и счупена отляво, като се налагала оперативна намеса. На г. ищцата била приета на лечение в УМБАЛ „ С. Г.”, гр. П., където останала до г. За травматичните увреждания, вследствие нанесения й от В.Д. удар, ищцата се снабдила със съдебно- медицинско удостоверение. В исковата молба се сочи, че на ответника било повдигнато обвинение за нанасяне на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК. По образуваното НОХД № г. по описа на РС- Казанлък, с влязло в сила споразумение, ответника бил признат за виновен в това, че на г. в землището на с.Г., общ.П. е причинил другиму – на Д.К.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – пълно открито счупване на тялото на долната челюст в областта на четвърти и пети долни десни зъби и пълно открито счупване в областта на левия долночелюстен ъгъл – престъпление по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което бил осъден на десет месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието било отложено с тригодишен изпитателен срок. Ищцата твърди, че и до настоящия момент изпитва затруднение на дъвченето и говоренето, както и болки, вследствие на удара.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат от извършено престъпление по чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането- г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита иска за основателен, но го оспорва по размер. Не оспорва обстоятелството, че на г. вследствие нанесен от него удар в лицето е причинил средна телесна повреда на ищцата, но счита за силно пресилени и некореспондиращи с истината твърденията в исковата молба, че дълго след инцидента и към настоящия момент ищцата изпитвала болки и страдания от причиненото от него счупване на челюстта. От общи познати знаел, че са виждали ищцата скоро след изписването й от болница в различни заведения в гр. К. и същата е демонстрирала съвсем нормално и дори весело поведение, което с нищо не показвало за изпитвани болки и страдания. Счита, че претендираното от ищцата обезщетение в размер на 10 000лв. е изключително завишено с оглед на характера на причиненото травматично увреждане и сравнително краткия период на възстановяване. Изрично заявява, че признава вината си и е съгласен да заплати на ищцата обезщетение, но не в претендирания от нея размер.
Моли съда да постанови решение, с което да го осъди да заплати на ищцата обезщетение за причинените й вследствие извършеното от ответника деяние неимуществени вреди в размер, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът е пасивно легитимиран по иска.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
По делото е безспорно установено виновното поведение на ответника за извършеното от него деяние (това, че на г. в землището на с.Г., общ.П. е причинил другиму – на Д.К.К./ ищцата/ средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – пълно открито счупване на тялото на долната челюст в областта на четвърти и пети долни десни зъби и пълно открито счупване в областта на левия долночелюстен ъгъл – престъпление по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК, за извършването на което със Споразумение № г. по НОХД № г. по описа на РС- Казанлък В.Г.Д./ ответника/бил признат за виновен, като на осн. чл.129 ал.2, вр. с чл.129 ал.1 от НК и при приложението на чл.54 от НК бил осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на осн. чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието било отложено с тригодишен изпитателен срок).
Съгласно чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК, влязлата в сила присъда (респективно определение, с което е одобрено споразумение) на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние по въпросите, извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.
Съгласно твърденията на ищцата, на г. в с.Г., общ. П. ответника й нанесъл средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – пълно открито счупване на тялото на долната челюст в областта на четвърти и пети долни десни зъби и пълно открито счупване в областта на левия долночелюстен ъгъл.
От показанията на свидетелката П. Я. В., трета братовчедка на ответника, желае да свидетелства, се установява, че е станала очевидец на инцидент, при който ответника е нанесъл удар на ищцата,като е счупил челюстта й. На следващия ден ищцата отишла на лекар, който установил, че се налага спешно лечение в гр. П.. Ищцата за около месец била шинирана. Свидетелката твърди, че лечението в гр. П. продължило около седмица, а едва след около два месеца ищцата започнала да посещава учебни занятия. Сочи, че ищцата се страхувала, а здравословното й състояние не било добро. Твърди, че и до днес ищцата се оплаквала от болки в челюстта.
Видно от показанията на свидетеля И. С. Й. е, че същият е присъствал на инцидента, при който било счупена челюстта на ищцата. Последната била приета по спешност в клиника в гр. П. и шинирана за около месец- месец и половина. Свидетелства, че през време на лечението й имало и усложнения, а ищцата изпитвала болки. Сочи, че за около месец и половина ищцата не ходила на училище.
От показанията на свидетелката П. Х. К., майка на ищцата, желае да свидетелства се установява, че вечерта след инцидента ищцата се прибрала подута и насинена, като през нощта започнала да изпитва силни болки. На сутринта след посещение при стоматолог било установено счупване на челюстта, като се наложило спешно лечение в клиника в гр. П.. На ищцата била поставена шина, имала оток по лицето и била на системи. Болничното лечение продължило една седмица, а след това се налагали контролни прегледи и спешен такъв, поради скъсване на ластик на шината. Свидетелката К. твърди, че ищцата се хранела със сламка по време на домашното лечение, което продължило около месец- месец и половина. Твърди, че дъщеря й тръгнала на училище два месеца след инцидента, като за този период е излизала от вкъщи единствено за прегледи в гр. П..
От показанията на свидетелят Д. Г.Д., брат на ответника, желае да свидетелства, се установява, че при инцидент на г. брат му ударил ищцата Д.К.. Сочи, че след този случай не е разговарял с ищцата. Твърди, че многократно след инцидента я е виждал в различни заведения в гр. К. да се весели, като с нищо не показвала да изпитва твърдяните болки и страдания.
Видно от показанията на Е. К. Д., съпруга на ответника, желае да сивдетелства е, че при неволно стечение на обстоятелствата съпруга й ударил ищцата, при който челюстта й била счупена. Свидетелства, че ответника изпитвал вина и затова тя лично е търсила по телефон ищцата, за да разбере как се чувства и какво може да се направи. Сочи, че след инцидента от г. е виждала ищцата с компании в различни заведения в гр. К.. Отрича да е отправяла закани към ищцата.
От показанията на свидетелят И. С. И., без родство със страните, се установява, че миналата година ответника е ударил ищцата, като при удара й счупил челюстта. Свидетелят твърди, че през м. май миналата година в заведение в гр. К. е видял ищцата да се забавлява с компания и тя му изглеждала нормално.
По делото е назначена съдебно- медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Е.Б.. Видно от заключението на същата, неоспорено, което съдът възприема, като обективно и мотивирано изготвено е, че във връзка с нанесен побой на г. ищцата Д.К. е получила счупване на долната челюст на две места- пълно открито счупване на тялото вдясно на ниво 45/44 зъб и пълно открито счупване в областта на левия долночелюстен югюл, травматичен оток на лицето и разкъсване на лигавицата на устата. Описаните травматични увреждания осъществяват медико- биологичният признак счупване на челюст. Същите са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани в делото. Според вещото лице при оперативно поставена междучелюстна фиксация, същата остава за срок от 45 дни и през това време горната и долна челюсти са фиксирани една към друга и пациентите не могат да се хранят с твърда храна, а само с течности, както и не могат да говорят разбираемо. След свалянето на фиксацията става възможно отварянето и затварянето на устата и речта става разбираема, но храненето с твърди храни все още не е позволено. Възстановителният процес до пълното възстановяване на дъвкателната функция отнема два- три месеца.
От изложеното става ясно и че деянието на ответникът е в пряка причинна връзка с гореописаните, причинени на ищцата неимуществени вреди.
По отношение на разпитаните свидетели, чиито показания съдът прецени с оглед на всички други данни по делото, като имаше предвид възможната тяхна заинтересованост, съдът не им дава пълна вяра, като се осланя единствено на съвпадащата им част и на тази, кореспондираща с останалите доказателства по делото. От една страна, техните показания разгледани поотделно, очевидно обслужват каузата на страната, която ги е довела да свидетелстват в съдебно заседание- т.е. свидетелите косвено са заинтересовани от изхода на делото, но от друга страна, разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.
Обобщавайки свидетелските показания съдът счита, че безспорно не са налице противоречия относно авторството на деянието, а именно: че ответника е нанесъл телесното увреждане довело до счупване челюстта на ищцата.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по
чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои
виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи (разбира се, в
рамките на изложеното по-горе). По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД,
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В резултат на гореописаното престъпление, ищцата е
претърпяла средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – пълно
открито счупване на тялото на долната челюст в областта на четвърти и пети
долни десни зъби и пълно открито счупване в областта на левия долночелюстен
ъгъл, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си,
са неизмерими с пари, затова, размерът на следващото се за тях обезщетение,
както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. Понятието "справедливост", по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредените,
общественото им положение. Правилното прилагане на закона изисква за
неимуществени вреди да бъдат обезщетени пострадалите, едва след като се
установи, че действително са претърпели такава вреда, което, с оглед на
гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които
имат право на неимуществени вреди, се определя от съда и в случая, обхваща само
ищцата по делото. От вида и характера на причинените от ответника увреждания се
налага изводът, че ищцата е претърпяла средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст – пълно открито счупване на тялото на долната челюст в
областта на четвърти и пети долни десни зъби и пълно открито счупване в
областта на левия долночелюстен ъгъл, болки и страдания, чийто равностоен
еквивалент се явява сумата общо в размер на 5000 лева (пет хиляди лева).
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му (
г.), когато деецът е известен още тогава (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Причинителят
на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана (чл.84, ал.3 от ЗЗД).
Горното налага извода, че в патримониума на ищцата е възникнало ликвидно и изискуемо притежание спрямо ответника последният да й заплати репарации за обезвреда в посочения по-горе размер от 5000 лева (пет хиляди лева), а до претендирания размер от 10 000лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен в тази му част.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде уважена и акцесорната на главния иск ищцова претенция за заплащане на направените по делото разноски, които общо са в размер на 1150,00 лв., от които 1000.00 лева (хиляда) ищцата е заплатила като адвокатско възнаграждение на своят пълномощник, видно от приложения договор за правна защита и съдействие и 150,00 лв.(сто и петдесет) - заплатен депозит за изготвяне на съдебно- медицинска експертиза, като съразмерно на уважената част от иска - в размер на 575.00лв. (петстотин седемдесет и пет лева и 00 стотинки) следва да й бъде заплатена от ответника.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като видно от Договор за правна защита и съдействие не е договорено заплащане на адв. възнаграждение.
Следва да бъде присъдена окончателна държ. такса в размер на 200лв./ 4% върху уважената искова претенция в размер на 5000лв./, които ответникът следва да заплати по сметка на РС- Казанлък.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН ********** от с. Г. да заплати на Д.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 5 000.00 лева (пет хиляди лева и 00 стотинки), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от извършеното от В.Г.Д. на г. в землището на с.Г., общ.П. престъпление по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК, за извършването на което със Споразумение № г. по НОХД № г. по описа на РС- Казанлък бил признат за виновен, като на осн. чл.129 ал.2, вр. с чл.129 ал.1 от НК и при приложението на чл.54 от НК бил осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на осн. чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието било отложено с тригодишен изпитателен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършеното престъпление - г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му до претендираните 10 000,00 лв. (десет хиляди лева), като неоснователен .
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Д.К.К., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 575.00 лв. (петстотин седемдесет и пет лева и 00 стотинки), съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА В. Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК, гр. Казанлък деловодни разноски в размер на 200.00лв., представляващи държ. такса, съгласно Тарифа за държ.такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: