№ 284 /13.12.2019г.
гр. Шумен
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на петнадесети
ноември, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Зара Иванова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от
съдия Зара Иванова гр.д. №377 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.288, ал.11,
вр. ал.1, т.2, б. „а” от КЗ (отм.)
Депозирана е искова молба от С.М.Е., ЕГН ********** и Е.М.Е.,
ЕГН **********, от които първият
действащ чрез своята майка и законен представител Е.С.Д., ЕГН **********, а
вторият действащ лично и със съгласието на майка си Е.С.Д., чрез пълномощник
адв. А. М. от САК срещу Гаранционен фонд,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.., представлявано от
изпълнителния директор Б.М., в която посочват , че на 04.04.2015 г.,
около 17 часа, на главен път І–7 от В. проход към гр. В., км. 178+792,
управлявайки товарен автомобил „ ГАЗ 66 „, рег. № Н .... АТ, водачът О.Ш.М.,
при извършване на маневра завой на дясно на Т-образно кръстовище, загубва управлението
на автомобила, вследствие на което камионът се удря челно в насрещната
мантинела, отделяща пътя от стръмен скат. В резултат от удара, голяма част от
лицата, седящи в каросерията на автомобила, отхвръкват напред и падат от
височина 11 метра в дерето. Основната причина за настъпване на произшествието
са технически неизправности в спирачната и кормилната уредба на товарния
автомобил. Водачът О.М. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.147,
ал.3, чл.139, ал.1 от ЗДВП, чл.10, ал.1 от ППЗДВП, чл.126, чл.134, ал.2 от
ЗДВП, вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на повече от
едно лице, както и телесни повреди на повече от едно лице. Сред починалите лица
е и Я.И.И.– баба на ищците. Във връзка с инцидента, с влязла в сила присъда №
15/30.06.2016 г. по НОХД № 241/2016 г. по описа на ШОС, водачът О.Ш.М. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4, вр. чл.343,
ал.3, предл.2, б.”б”, предл.1, вр. чл.342, ал.1 от НК и му е наложено
съответното наказание. Вследствие загубата на баба им Я.И., ищците търпят
значителни болки и страдания. Нейната неочаквана смърт силно ги травмирала.
Приживе връзката с баба им била много
силна. Те израснали с нея, поради което били много привързани. Я.И. помагала в
отглеждането им, като се грижила за тях непрекъснато и имали ежедневен контакт.
Пострадалата била на 50 години, жизнена, здрава и работоспособна. Остана
вдовица, тя изцяло се била посветила в това да се грижи и помага на своите деца
и внуци. Предвид крехката им възраст и привързаността им към нея, те много
трудно понасят загубата й. Споменът за баба им винаги щял да предизвиква тъга,
болки и страдания у ищците. В случая, между Я.И. и двамата й внука е била създадена
дълбока и трайна емоционална връзка, прекъсната от внезапната смърт на баба им.
Поради това ищците следва да бъдат обезщетени за претърпените от тях болки и страдания от нейната смърт. За товарен
автомобил „ ГАЗ 66 „, рег. № Н .... АТ, с който О.М. е причинил произшествието
няма сключена валидна застраховка „ Гражданска отговорност „ към тази дата,
поради което ищците са предявили, по установения от КЗ ред, писмена претенция
до ГФ, с вх. № 24-01-763/10.10.2018 г. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната баба, настъпила при ПТП. Въз
основа на претенцията е образувана щета № 210373/10.10.2018 г., по която, с
писмо изх. № 24-01-763/12.10.2018 г. ответникът уведомил ищците, че с решение №
21-3/12.10.2018 г. е постановил отказ да изплати обезщетение по щетата, тъй
като не са били представени искани от него писмени доказателства,
удостоверяващи житейски обстоятелства и ситуации, които да са причина между
починалата и внуците й да се е породила трайна емоционална връзка, както и, че
същите са понесли интензивни и продължителни морални болки и страдания от
загубата й. Поради това, на основание чл.558, ал.5 от КЗ, за ищците възниква
правен интерес да предявят претенциите си по съдебен ред. Позовавайки се на изложеното,
молят съдът да постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд да заплати
на С.М.Е. и Е.М.Е., чрез техния законен представител Е.С.Д., сумите от по
100 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, следствие смъртта на тяхната баба Я.И.И., загинала при ПТП
на 04.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
отказа на ГФ – 12.10.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендират и
направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар по реда на чл.36а,
вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В хода на делото ищците са направили намаление на
главните претенции от 100 000 лева до размер от 5 000 лева за всеки и правят отказ от исковете по
чл.86,ал.1 от ЗЗД , поради което съдът с протоколно определение е прекратил
производството в частта над 5000 лева , за главните искове и изцяло за
акцесорните .
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор
, в който възразява, че исковете са неоснователни , тъй като не са
представени доказателства, че ищците и загиналата са имали изключително близки
и топли отношения. Алтернативно, в случай, че съдът намери, че предявените
искове са основателни, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, в размер на 50 %, от страна на наследодателката на ищците, която, в
нарушение на чл.134 от ЗДВП се е съгласила да пътува в необезопасена каросерия
на процесния автомобил, без той да бъде оборудван за превоз на пътници. Оспорва
и размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди като прекомерно
завишени с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика,
установените в страната икономически условия на живот и наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателката на ищците. Заявява,
че не оспорва факта, че процедурата по чл.288 от КЗ ( отм.) е изпълнена и ищците са получили отказ за
изплащане на обезщетения по предявените от тях писмени молби. Предявява и
искане за конституиране, в качеството на трето лице помагач на страната на
ответника на виновния за процесното ПТП водач: О.Ш. М., ЕГН **********,***, за
което представя съответна молба.
По искане на ответника , на негова страна, в качеството на
трето лице-могач е конситуиран О.Ш. М., ЕГН **********,***
, който в предоставения срок за отговор и в хода на делото не взема становище
по исковете.
Съдът като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказатества приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
По делото не е спорно и се доказва от приложените писмени доказателства, че на 04.04.2015
г., около 17 часа, на главен път І–7 от В. проход към гр. В., км. 178+792,
управлявайки товарен автомобил „ ГАЗ 66 „, рег. № Н .... АТ, водачът О.Ш.М.,
при извършване на маневра завой на дясно на Т-образно кръстовище, загубва
управлението на автомобила, вследствие на което камионът се удря челно в
насрещната мантинела, отделяща пътя от стръмен скат. В резултат от удара,
голяма част от лицата, седящи в каросерията на автомобила, отхвръкват напред и
падат от височина 11 метра в дерето. Основната причина за настъпване на
произшествието са технически неизправности в спирачната и кормилната уредба на
товарния автомобил. Водачът О.М. е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.147, ал.3, чл.139, ал.1 от ЗДВП, чл.10, ал.1 от ППЗДВП, чл.126, чл.134, ал.2
от ЗДВП, вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на повече от
едно лице, както и телесни повреди на повече от едно лице , включително и на - Я.И.И.. За горното престъпление с Присъда № 15 от 30.06.2016 г., постановена
по НОХД № 241/2016 г. по описа на ОС – Шумен, влязла в сила на 28.03.2017 г., О.Ш. М., е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.
343, ал. 4 от НК във вр. с чл.
343, ал. 3, предл. 2, б.
"б", предл. 1 от НК във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, за причиняване по непредпазливост смърт, респ. телесни
повреди на пострадалите, като му е наложено и съответното наказание – 3 години
и четири месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за
срок от четири години. Между страните също не е спорно , че към момента на ПТП,
товарният автомобил „
ГАЗ 66 „, рег. № Н .... АТ не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. От представеното
Удостоверение за родствени връзки изх.№36/16.08.2018г. на Община В. е видно, че
ищците са внуци на починалата Я.И.И.. С дадените задължителни указания в ТР №
1/2016 г., ОСНГТК на ВКС е разширен
кръгът на лицата, които са материално легитимирани да претендират обезщетение
за неимуществени вреди следствие на смъртта на близък, като това право изрично
е признато и на братята, на сестрите и на възходящите или низходящите по втора
степен. Понятието "жертва" е дефинирано в чл.
2, пар. 1, б. "а" от Директива 2012/29/ЕС, според който за целите
на Директивата "жертва" означава физическо лице, което е претърпяло
вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или
икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, и членовете на
семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са
претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Също така за възникване на
правото на обезщетение е необходимо да се установи съществувалата житейска
връзка. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може
да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително
е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.
52 от ЗЗД.
В настоящият случай съобразно показанията на св.М.А., които съдът възприема като достоверни, децата са били много привързани към баба си, въпреки, че не са живеели в едно домакинство, тя ги е посещавала много често, грижела се е за тях, те често са преспивали при нея. Помагала финансово за издръжката им. От друга страна към момента на смъртта и ищецът Е.М.Е. е бил на 10 години , а ищецът С.М.Е., на 7 години , което предполага, че психическото им развитие е в степен, в която да усетят не само интелектуално, но и емоционално загубата на близък човек. Посочената свидетелка твърди, че те са плакали много след смъртта на баба си, страдали са за загубата, „търсели я“ . С оглед посоченото съдът намира, че със смъртта на Я.И.И., в неимуществената сфера на ищците са настъпили негативни последици , както от непосредствената загуба на близък за тях човек, който е бил част от ежедневието им , така и в по-продължителен план .
При формиране на становище относно конкретния размер на обезщетението съдът намира за необходимо да изложи мотивите си относно правните последици на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД КЗ, съгласно който до влизането в сила на Наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя в размер до 5000 лв. Според ал.3 от същия §, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон се определя по ал. 1, като тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска. Настоящата хипотеза се покрива от регламента на горните текстове т.к. ищците са лица по чл. 493а, ал. 4 от КЗ – внуци на починалото лице, искът е заведен на 30.10.2018г. , т.е. в периода от 21.06.2018г. до 07.12.2018 г. – влизане в сила на §96 от ПЗР на ЗИД КЗ. Съдът намира , че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност". В чл. 9, ал. 1 последната са предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Разпоредбите на посочената директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл. 266 от КЗ от 2005 г. (отм.), съгласно който задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице; б)10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за всяко събитие. Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Л.) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. и за Република България съгласно чл. 633 от ГПК. При констатиране на противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право. Ето защо приложими спрямо ищеца по отношение на претендираното обезщетение са нормите на чл. 266 и сл. КЗ (отм.), т.к. като както те, така и общностното право не съдържат ограничение в размера на дължимото обезщетение. Допълнително следва да се посочи, че дори и да се приеме, че към момента визираните по-горе директиви не са транспонирани ( поради отмяната на предходния КЗ) , същата е приложима, т.к в множество решения съдът на ЕС счита, че директива, която не е транспонирана, може да произведе директно някои ефекти, когато:транспонирането в националното законодателство не е извършено или е направено неправилно ; разпоредбите на директивата са безусловни и
достатъчно ясни
и точни; разпоредбите на директивата дават права на физически лица. В
конкретния казус е налице именно посочената хипотеза , което отново води до
извода, че определеният с §96 ПЗР
на ЗИД КЗ
лимит на обезщетението не обвързва съда при определяне размера на действително
преживените неимуществени вреди.
Относно възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
За да има основание за прилагане на института на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСГТК). Направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалата е основателно, тъй като от събраните по делото доказателства – САТЕ и СМЕ, съдът приема за доказано, че починалата Я.И.И.допринесла чрез поведението си – возейки се по необезопасен начин в каросерията на процесното МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от ЗЗДвП за настъпването на вредоносния за нея резултат. Съдът приема, че съпричиняването от страна починалата е 1/3 , като същият процент при сходен случай е приет в определение № 834 от 18.11.2016 г по гр.д. № 60045/2016 г, ГК, ІV ГО на ВКС. Не може да не се отчете факта,че основен виновник за ПТП е поведението на виновния водач, който е причинил самото произшествие, при което починалата е изпаднала от каросерията .
Обобощавайки горното съдът намира, че с оглед основния принцип залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, доразвит в ППВС № 4/68 г. с посочване на конкретни критерии, справедливото обезщетение за изпитаните от всеки от ищците неимуществени вреди следва да е в размер на по 6 000 лева . Отчитайки съпричиняването , което съдът приема , че е 1/3 претенцията се явява основателна за всеки от ищците за сума от 4 000 лева , до който размер се явяват основателни исковете. За разликата от 4000 лева , до пълния предявен размер от 5000 лева , исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени .
На
основание чл.78 , ал.6 от ГПК ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на СВ ,
по сметка на ШОС сума в размер на 320 лева – държавна такса върху уважения размер на
исковете.
На
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв във вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Щ.Щ.
от АК-Х. с адрес на кантора гр.С...
сумата от 1020 лева - адвокатско
възнаграждение , определено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.., представлявано от изпълнителния директор Б.М. да заплати на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б."а" КЗ (отм.) , на всеки от С.М.Е., ЕГН ********** и Е.М.Е., ЕГН **********, от които първият действащ чрез своята майка и законен представител Е.С.Д., ЕГН **********, а вторият действащ лично и със съгласието на майка си Е.С.Д., чрез пълномощник адв. А. М. от САК сума от по 4 000 (четири хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Я.И.И.(баба по майчина линия), по причина на ПТП на 04.04.2015 г на главен път I-7 (Върбишки проход-В.) км 178+792 по вина на О.Ш. М., управлявал т.а.ГАЗ 66 с рег. № Н .... АТ без сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2018г. , до окончателно заплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ посочените искове за разликата от 4 000 лева , до пълния предявен размер от 5 000 лева , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК ..., да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв във вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, на адвокат Щ.Щ. от АК-Х. с адрес на кантора гр.С... сумата от 1020 (хиляда и двадесет) лева - адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв .
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК ..., да заплати полза на Бюджета на СВ , по сметка на ШОС сума в размер на 320 (триста и двадесет) лева – държавна такса върху уважения размер на исковете.
Решението е постановено при участието на О.Ш. М., ЕГН **********,*** като трето лице помагач на ответника Гаранционен фонд, ЕИК ....
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- В., в двуседмичен срок от връчване на страните .
СЪДИЯ: