Решение по дело №1841/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260197
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20205530201841
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

град Стара Загора

23.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

в открито заседание на Единадесети Ноември през Две хиляди и Двадесета година в състав:

 

Председател:  Р. Чиликов

             Съд. Заседатели :

 

 

при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор …………   като разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 1841 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е наказателно постановление № СЗ-6 / 28.06.2019 г.на Началник на РДНСК – Стара Загора.

         Жалбоподателят недоволен от наложеното  му наказание моли съда да го отмени.Мотивира се с неправилно приложение на материалния закон и с допуснати процесуални нарушения.

         В с.з. чрез адвокат Н. Я. поддържа жалбата и пледира наказателното постановление да бъде отменено .В писмено становище също поддържа жалбата.

 

          Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт Р. взема становище,че наказателното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди.Представя и писмена защита, в която развива подробни съображения в подкрепа на тезата си.

 

 

        От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

 

         Жалбата е подадена в срок  и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

 

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

         Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено следното :

 

     Жалбоподателят Арх. Е.Н. в качеството си на правоспособен проектант, през периода м. януари - 26.03.2019 г., в гр. Стара Загора, ул. „Иван Гарванов“ №2, е изготвила част „Архитектурна” на инвестиционен проект за строеж: „Укрепване и преустройство на жилищна сграда с идентификатор 68850.515.291.1”, находящ се в УПИ XI-880, кв. 59 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.515.291 по кадастрална карта, с административен адрес: ул. „Света Богородица” №63 и възложител „ФИНАНСОВО ИНВЕСТИЦИОННА ГРУПА ПЛЮС”ООД, в несъответствие с изискванията на §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015г./ относно преустройство на търпими сгради без постоянен устройствен статут.

УПИ XI-880, кв. 59 по плана на гр. Стара Загора, представляващ имот с идентификатор 68850.515.291 по КК на гр. Стара Загора, с площ 297 кв. м е съсобствен между възложителя „ФИНАНСОВО ИНВЕСТИЦИОННА ГРУПА ПЛЮС”ООД (82,5 кв.м), Цоню Ганчев Иванов, Румяна Цонева Профирова и Гинка Маркова И., съгласно Скица на поземлен имот №15-353103-20.07.2016 г. на СГКК - Стара Загора, Постановление за възлагане на недвижим имот №29698/28.08.2014 г. на ЧСИ и  Договор  за продажба на общински недвижим имот №1326/08.06.2016 г. Съгласно постановлението за възлагане възложителят е собственик на находищата се в имота сграда с ид. 68850.515.291.1 и предназначение: еднофамилна жилищна сграда.

За УПИ XI-880, кв. 59 е в сила подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със Заповед №1584/15.10.2003г. на кмета на община Стара Загора Според предвиждането на ПЗ, имотът, в който е разположена преустройваната сграда попада в устройствена зона, отредена за жилищно високоетажно свързано застрояване с височина до 18м; плътност на застрояване - 60%, коефициент на интензивност - 3 и озеленяване - 20%.

За съществуващата в имота сграда с идентификатор 68850.515.291.1 е издадено Удостоверение за търпимост №19-32-82/07.03.2019 г. от Община Стара Загора на основание §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Жалбоподателят Арх. Н. в качеството си на проектант с пълна проектантска правосопособност, вписана в регистър при Камарата на архитектите в България за 2019 г. с per. №01008, през 2019 г. /направено отбелязване върху печата за проектантска правоспособност/, е изработила част .Архитектурна” на технически инвестиционен проект за: „Укрепване и преустройство на жилищна сграда с идентификатор 68850.515.291.1”, находящ се в УПИ XI-880, кв. 59 по плана на гр. Стара Загора, ул. „Света Богородица” №63. С проекта се предвижда замяна на съществуващия гредоред над сутерена и етажа със стоманобетонови плочи, изграждане на изцяло нова дървена покривна конструкция и ново стоманобетоново стълбище.

Изработеният проект касае сграда, която не е елемент на действащия ПЗ, одобрен със Заповед №1584/15.10.2003 г. на кмета на община Стара Загора. Видно от графичната част на плана, в имота е предвидено ново жилищно строителство в рамките на посочените ограничителни лиини, свързано на южната регулационна граница с основно жилищно застрояване в УПИ Х11-879. За да представлява елемент на ПУП преустройваната сграда с идент. 68850.515.291.1 трябва да е отразена върху ПРЗ с плътна черна линия, като запазваща се или да е оцветена в меднокафяво, като съществуваща - това са правилата на чл. 48, ал. 2, б. ж" от Наредба №8 от 14 юни 2001г за обема и съдържанието „а устройствените планове във вр. Приложение № 2 към чл. 68 ал. 2 от Наредбата. Таблица 2, т. П.5.1 и П.5.2. В действителност върху ПЗ е отразена една МЖ /едноетажна масивна жилищна сграда/ в свободната зона извън ограничителните' линии на застрояване, но като част от кадастралната основа, послужила за изготвяне на ПУП, а „е като предвиждане на застроителння план те отразена е като сграда, която не подлежи на запазване. Сграда, която не е елемент „ , а ПЗ има постоянен устройствен статут по действащия ПУП, съответно не представлява търпим строеж по смисъла на §53, ал. 1 от ЗИДЗУТ /обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015г./, за който е допустимо извършване на основен ремонт, реконструкция и преустройство. Съществуващата заварена сграда попада в обхвата на строежите по §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ - търпими строежи без постоянен устройствен статут, за които е допустимо да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции.

Предвидените с проекта в част „Архитектурна” СМР са „реконструкция” по смисъла на §5, т. 44 от ДР на ЗУТ, тъй като представляват замяна на носещи конструктивни елементи и изграждане на нови, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата, поради което са недопустими за търпим строеж без постоянен устройствен статут.

Изготвеният от арх. Н. архитектурен проект е послужил като задание на проектанта по част „Конструктивна” за изработване на проект за изпълнение на изцяло нова конструкция на сградата, състояща се от стоманобетонови колони от основи до покрив, единични фундаменти за колоните, укрепващи греди, стоманобетонови плочи, нов покрив и ново стоманобетоново стълбище.

Нарушението е извършено през 2019 г., според направено отбелязване върху печата за проектантска правоспособност, и по-конкретно, в периода от началото на годината (м. януари) до 26.03.2019 г. (датата на внасяне на проекта за одобряване в Община Стара Загора със заявление вх. №19-01-134).

Мястото на извършване е посочено в таблицата на чертежите и съвпада с адреса на проектантско бюро „Байер”: гр. Стара Загора, ул „Иван Гарванов” №2.

Нарушението е установено при проверка от служители на РОНСК Стара Загора по реда на чл. 156 от ЗУТ на PC №19-161/29.03.2019 г., издадено от главен архитект на Община Стара Загора, приключила със съставянето на констативен протокол №527/12.04.2019 г. и издаването на заповед №ДК-11-СЗ-4/17.04.2019 г. от началника на РОНСК - Стара Загора при РДНСК — Югоизточен район за отмяна на строителните книжа /разрешението за строеж, заедно с одобрения проект/.

 

 

         Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.К. / актосъставител/, Диана Р,експертно заключение на техническата експертиза, писмените - Заповед № РД-15-1277/04.06.2019 г. и Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на началника на ДНСК; Констативен протокол от 26.06.2019 г. на РДНСК – Стара Загора за постъпило възражение; възражение, вх. № PC-C3-370-01-155/05.06.2019 г.; акт за установяване на административно нарушение № C3-7/31.05.2019 г.; Заповед № ДК-11-СЗ-4/17.04.2019 г. на началника на РОНСК - Стара Загора; Констативен протокол № 527/12.04.2019 г. на РОНСК - Стара Загора; разрешение за строеж № 19-161/29.03.2019 г., от главния архитект на Община Стара Загора; Заявление за извършване на оценка за съответствие на инвестиционен проект, вх. № 19-04-50/26.02.2019 г.; Заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, вх. № 19-01-134/26.03.2019 г.; Заявление за издаване и разрешение за строеж на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ, вх. №19-21-143/26.03.2019 г.; Протокол № 09/27.02.2019 г., от проведено заседание на Експертния съвет по устройство на територията при Община Стара Загора - решение по т. 5.8; извадка от Протокол № 09/27.02.2019 г. по т.5.8. по оценка за съответствие на инвестиционен проект;  Скица № 3413/27.11.2014 г. на Община Стара Загора; Скица на сграда № 15-400086-04.11.2014 г. на СГКК - Стара Загора; Скица на поземлен имот № 15-353103/20.07.2016 г. на СГКК - Стара Загора; Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на на УПИ XI-880, кв.59 по плана за регулация и застрояване на гр. Стара Загора; Удостоверение № 19-32-82/07.03.2019 г. на Община Стара Загора; Договор за продажба на недвижим имот № 1326/08.06.2016 г.; Постановление за възлагане на недвижим имот, изх. № 29698/28.08.2014 г. на ЧСИ; Констативен протокол № 19-93-10/27.02.2015 г. по описа на Община Стара Загора за извършен оглед на място на масивна жилищна сграда; Заповед № 10-00-1947/11.09.2015 г. на кмета на Община Стара Загора; Удостоверение за проектантска правоспособност, peг. № 01008/01.01.2019 г.; Застрахователна полица № 13180182340000012/31.07.2018 г.; Инвестиционен проект /ИП/, част Архитектурна включващ челен лист, обяснителна записка, чертежи: ситуация; разпределение на кота -2,50; разпределение на кота 0,00; разпределение на кота +2,80; план на покрива; вертикален разрез А-А; фасади юг и изток; разпределение на кота -2,50 - заснемане; разпределение на кота 0,00 – заснемане; Инвестиционен проект /ИП/, част Строителни конструкции: челен лист, оценка за съответствие на инвестиционен проект по част „Конструктивна", доклад за сеизмична устойчивост на сградата, обяснителна записка, количествена сметка, чертежи: заснемане същ. положение; основи - укрепване; основи - детайли, фусове; нова плоча на кота 0,00 - кофраж; нова плоча на кота 0,00 - армировка /2 бр./; нова плоча на кота 2,80 - кофраж; нова плоча на кота 2,80 - армировка; греди плоча кота 2,80; дървен покрив;      .

 

           При така посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е  приел, че е нарушен параграф 53, ал. 2 ЗУТ и е осъществен състава на чл. 232, ал. 4 т. 2 ЗУТ и на основание чл. 239, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 т. 15 ЗУТ е наложил административно наказание Глоба в размер на 3 000 лева.

 

            Посочената правна квалификация на административното нарушение е в пълно съответствие с изложената фактическа обстановка, което от една страна дава основание да се приеме, че са спазени в пълнота изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5,6 ЗАНН, а от друга, че е осъществен и доказан състава на претендираното административно нарушение.

 

 

     С административно наказателната разпоредба на чл.232 ал.4 т.2 от ЗУТ е предвидена административно наказателна отговорност за лице, което като проектант изработва проекти несъобразени с този закон. Субект на отговорността е проектанта, който изработва проекта, а деянието се състои в несъответствие на проектираното строителство с изискванията на закона. Множественото число на думата проекти не може да се приеме като съставомерно изискване за изработване на повече от един проект, за да възникне основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на проектанта. Множественото число е употребено с оглед различните видове проекти, които се изработват под регулацията на ЗУТ, съобразно различните видове строежи – например и за яснота в разпоредбата на чл. 68 ал. 2 т.3 и т.4 от ЗУТ са посочени два различни вида проекти според предмета на строителство.  Обратното разбиране не служи на целта на закона и отрича прилагането на отговорността на проектанта.

 

Следователно жалбоподателят арх. Н. в качеството си на проектант се явява годен субект на АНО.

 

Необходимо и достатъчно е да се допусне несъответствие с едно изискване на ЗУТ при изготвяне на един проект, за да се осъществи посочения от АНО състав на административно нарушение, а допускането на повече от едно несъответствие със закона е от значение за тежестта на деянието и съответно за размера на наказанието, а не за съставомерността на поведението на проектанта. Този извод следва и от използваното множествено число на думата «проекти», несъобразени със закона. Степента на несъобразяване, опредЕ.от броя на допуснатите несъответствия се отнася към тежестта на деянието и определяне на съответното му наказание, чийто размер е определен с горна и долна граница. Доказано безспорно по делото е изготвянето на инвестиционен проект за строеж: „Укрепване и преустройство на жилищна сграда с идентификатор 68850.515.291.1”, находящ се в УПИ XI-880, кв. 59 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.515.291 по кадастрална карта, с административен адрес: ул. „Света Богородица” №63 и възложител „ФИНАНСОВО ИНВЕСТИЦИОННА ГРУПА ПЛЮС”ООД, в несъответствие с изискванията на §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015г./ относно преустройство на търпими сгради без постоянен устройствен статут.

 

 

       Постоянен устройствен статут придобиват търпимите строежи, които по определение са незаконни, а заварените сгради, които по разпореждане на §21 от ДР на ЗУТ са законни строежи / строеж е родово понятие, поради което заварената сграда по чл.53 от ЗУТ е строеж по §21 от ДР на закона/, загубват постоянния си устройствен статут и придобиват характера на строеж, който временно до реализиране на новите предвиждания не подлежи на премахване. В законността на строежа се състои съществената разлика между търпимите и заварените сгради, а общото е, че като не са предвидени в действащия застроителен план първите не придобиват изобщо, а вторите загубват  статута си на предвидено строителство. Поради тази съществена прилика, а именно че не подлежат на запазване, нормите на чл.53 от ЗУТ и на §53 ал.2 от ДР на ЗИДЗУТ имат идентично съдържание, като липсата на думата «съществени» в разпоредбата на §53 ал.2 от ДР на ЗУТ не обуславя извод, че за заварените сгради е допустимо укрепване на носещата конструкция от вида на предвиденото с процесния проект. За заварените сгради е забранено да се правят нови носещи конструкции, както и да се укрепват съществено съществуващите. За търпимите строежи е забранена направата на нови носещи конструкции и укрепване на съществуващите. И двата вида строежи могат да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение т..е не могат да се пристрояват и надстрояват, както и да се реконструират.

По въпроса за определяне вида на процесната сграда – търпим строеж или заварена строеж следва да се отчете, че законността на строежа и съществуването на пречка за неговото премахване като незаконен, защото е търпим са факти в тежест на собствениците и на наказаното лице. В настоящия случай проектанта се е позовал на документи за собственост към които има представено удостоверение за търпимост и на разрешение за строеж, от които не става ясна разрешената и съществуващата площ на жилищната сграда. При издадени разрешение за строеж и удостоверение за търпимост, АНО правилно е изследвал спазването както на чл.53 от ЗУТ, така и на §53 ал.2 от ДР на ЗИДЗУТ, които норми предвиждат едни същи правни възможности за вида на допустимите строежи по отношение на търпимите и на заварените сгради. Забраните и правно допустимите строежи по двете разпоредби са едни и същи поради еднаквия правен статут на търпимите строежи по §53 ал.2 от ЗИДЗУТ и на заварените сгради по чл.53 от закона – не са предвидено с план за застрояване строителство, а това условие е императивно необходимо за извършване на строеж в урегулиран и в неурегулиран поземлен имот. Строителството трябва да е предвидено в подробен регулационен план за застрояване, за да бъде изготвен проект за неговото осъществяване. След като в действащия план е предвидена една сграда, то съществуващата, независимо дали е търпима или заварена, не може да се реконструира по предвидения с проекта начин като се променя във вертикално отношение и се подменят основите и носещите елементи.

 

   В конкретният случай Изработеният проект касае сграда, която не е елемент на действащия ПЗ, одобрен със Заповед №1584/15.10.2003 г. на кмета на община Стара Загора. Видно от графичната част на плана, в имота е предвидено ново жилищно строителство в рамките на посочените ограничителни лиини, свързано на южната регулационна граница с основно жилищно застрояване в УПИ Х11-879. За да представлява елемент на ПУП преустройваната сграда с идент. 68850.515.291.1 трябва да е отразена върху ПРЗ с плътна черна линия, като запазваща се или да е оцветена в меднокафяво, като съществуваща - това са правилата на чл. 48, ал. 2, б. ж" от Наредба №8 от 14 юни 2001г за обема и съдържанието „а устройствените планове във вр. Приложение № 2 към чл. 68 ал. 2 от Наредбата. Таблица 2, т. П.5.1 и П.5.2. В действителност върху ПЗ е отразена една МЖ /едноетажна масивна жилищна сграда/ в свободната зона извън ограничителните' линии на застрояване, но като част от кадастралната основа, послужила за изготвяне на ПУП, а „е като предвиждане на застроителння план те отразена е като сграда, която не подлежи на запазване. Сграда, която не е елемент „ , а ПЗ има постоянен устройствен статут по действащия ПУП, съответно не представлява търпим строеж по смисъла на §53, ал. 1 от ЗИДЗУТ /обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015г./, за който е допустимо извършване на основен ремонт, реконструкция и преустройство. Съществуващата заварена сграда попада в обхвата на строежите по §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ - търпими строежи без постоянен устройствен статут, за които е допустимо да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции.

Вместо да се съобрази с посочените ограничения на параграф 53, ал. 2 ЗУТ проектантът и жалбоподател в настоящото производство с проекта в част „Архитектурна” СМР е предвидена „реконструкция” по смисъла на §5, т. 44 от ДР на ЗУТ, тъй като представляват замяна на носещи конструктивни елементи и изграждане на нови, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата, поради което са недопустими за търпим строеж без постоянен устройствен статут.

 

    Независимо от обстоятелствата и състоянието на сградата проектантът не може да се отклонява от посочените изисквания при изготвянето на проекта.

 

     В обобщение съдът приема, че строежът е търпим и няма постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план и при изготвянето на проекта е предвидена реконструкция изразяваща се в замяна на носещи конструктивни елементи и изграждане на нови, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата, което е в разрез с параграф 53, ал. 2 ЗУТ.В тази насока е и Решение по КАНД 489/18 г. на АС град Стара Загора.

 

      Видно от експертното заключение на техническата експертиза, което в с.з. се поддържа от вещото лице арх. В. състоянието на сградата е лошо и същата представлява опасност за обитателите и преминаващите около нея, укрепването на сградата неминуемо третира и носещата конструкция, новообособени стълбища водят до таванското помещение, проектът предвижда надзид над новопредвидената плоча, предвиден е противопожарен надзид, предвидени са капандури, предвидени са необходимите помещения за временно обитаване на сградата като жилищна, сградата е нанесена по плана като съществуваща.

 

       Следователно експертното заключение също доказва , че в изготвения проект е предвидена реконструкция / външна /  изразяваща се в замяна на носещи конструктивни елементи и изграждане на нови.

 

       Независимо обаче от лошото състояние на сградата както е посочено в експертното заключение предвид характера на сградата – търпим строеж – проектантът не е имал основание да предивиди в проекта външни преустройства.

 

 

        Изложеното до тук дава основание да се приеме, че жалбоподателят арх. Н. в качеството си на проектант при наличие на търпим строеж е изготвила проект предвиждащ външно преустройство, с което е нарушен параграф 53, ал. 2 ЗУТ и е осъществен състава на чл. 232, ал. 4 т 2 ЗУТ.

      В тази връзка направените до тук изводи правят възраженията по същество относно приложимостта на материалния закон неоснователни.

 

       Неоснователно е и позоваването на Заповед № 10-00-1947 /11.09.2015 г. на Кмета на Община град Стара Загора, с която се разпорежда укрепване на сградата. Цитираната заповед обаче на дава основание да се игнорира параграф 53, ал. 2 ЗУТ и в проекта да се предвиди външна реконструкция на сградата т.е. проектантът  е имал основание да изготви проект за вътрешно, но не и за външно преустройство на сградата.

 

 

       Без основание е и позоваването от страна на жалбоподателя на издаденото разрешително за строеж – РС № 19- 161/29.03.2019 г. на Главния архитект.

 

    Нарушението е извършено в периода от началото на годината м. януари до 26.03.2019 г. (датата на внасяне на проекта за одобряване в Община Стара Загора със заявление вх. №19-01-134), поради което издаденото разрешение е след извършване на нарушението, което прави издаденото РС № 19- 161/29.03.2019 г. на Главния архитект пост фактум и същото се явява неотносимо.

 

       Доводите за допуснати процесуални нарушения при реализацията на АНО са неоснователни.

 

 

       Претенциите за пороци във формата на АУАН и наказателното постановление относно липсата на дата и място на нарушението не отговарят на обективната действиетлност. Видно от самият АУАН и наказателно постановление в обстоятелствената част е посочено къде е извършено административното нарушение –

 

     Мястото на извършване е посочено в таблицата на чертежите и съвпада с адреса на проектантско бюро „Байер”: гр. Стара Загора, ул „Иван Гарванов” №2, посочен е и периодът на нарушението -м. януари до 26.03.2019 г. (датата на внасяне на проекта за одобряване в Община Стара Загора със заявление вх. №19-01-134),а така също и кога е констатирано –със съставянето на протокол от 12.04.2019 г.

 

     Следователно АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42 съответно чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.

 

 

        Нарушението е конкретизирано по време, място и начин на извършването му, като са конкретизирани всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение.Посочени са и нарушените законови разпоредби, които са в съответствие с изложената фактическа обстановка.

 

           При издаването на наказателното постановление и реализацията на АНО няма допуснати съществени процесуални нарушения даващи повод за отмяна.Наказателното постановление е из цяло в съответствие чл. 57 ЗАНН, посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, посочени са нарушените законови разпоредби и правното основание за налагане на администартнивното наказание.

           Освен , че са спазени всички стандарти за форма и съдържание на атакуваното наказателно постановление същото е обосновано и мотивирано. Административно-наказващият орган посочвайки всички обстоятелства , при които е извършено административното нарушение, е направил анализ на доказателствения материал, изложил е правна и фактическа мотивировка по приложимостта на закона, аргументирал е защо приема кои законови разпоредби са нарушени.

 

 

       При така установеното административно нарушение административно-наказващият орган на основание чл. 232, ал. 4 т. 2 ЗУТ е наложил административно наказание Глоба в размер на 3 000 лева. Същото е в минимален размер и е индивидуализирано правилно – отчетени са всички обстоятелства относими към чл. 27 ЗАНН, същото е съответно на тежестта на извършеното административно нарушение и на целите на чл. 12 ЗАНН.

 

        По изложените съображения съдът приема, че наложеното административно наказание е индивидуализирано правилно и  няма основание да се изменя.

 

         При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати други нарушения на материалния или процесуалния закон даващи повод за отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление, поради което същото следва да се потвърди.

 

            Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

 

             Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК  с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

 

     На основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски от РС град Стара Загора – за изготвяне на експертното заключение и за изслушване на вещото лице в с.з. – общо в размер на 360 лева следва да се заплатят от жалбоподателя.

 

 

 

     Водим от горните мотиви съдът

 

             

                 Р  Е  Ш  И:

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СЗ-6 / 28.06.2019 г.на Началник на РДНСК град Стара Загора , с което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3 000 / ТРИ ХИЛЯДИ / лева на арх. Е.Т.Н. *** и настоящ адрес *** , ЕГН – **********.

     

      ОСЪЖДА арх. Е.Т.Н. да заплати на ДНСК- РДНСК град Стара Загора направените по делото разноски в размер на 120 лева.

 

      ОСЪЖДА арх. Елена Т.Н. *** направените по делото разноски в размер на 360 лева.

     

       РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: