Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260301 16.02.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Зинаида Монева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2187/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев против Н.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 547.50 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 24.02.2017г. до 20.12.2019г., с отчетен период по фактури от 14.01.2017г. до 19.12.2019г., сумата от 12.26 лева мораторна лихва за периода от 27.03.2017г. до 24.01.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства – фактури, справка за показанията на водомера. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство. Претендира се и разпит на един свидетел, който да установи реда на отчитането на измервателните устройства и осигуряването на достъп на отчетниците.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез особения й процесуален представител, с който исковете се оспорват. Заявява, че не е налице облигационна връзка между страните, тъй като няма доказателства, че ответницата е собственик на водоснабдявания имот. Прави възражение за нищожност на договора за ВиК услуги поради липса на съгласие. Възразява и срещу претендираните размери на сумите. Отчитани са служебни показания на водомера, без да са налице причини за такъв вид отчитане. Няма доказателства каква методика е използвана за изчисляване на количествата вода и дали претендираните количества са реално доставяни. Не е представен и протокол, който да удостоверява отказа на лицето да осигури достъп до имота. Фактурите не носят подпис на ответника и не доказват извършването на доставките. Моли за отхвърляне на иска.
Първоначално ищецът се е снабдил за
претендираните вземания със заповед за изпълнение № 206/03.02.2020г. на БРС по ч.гр.дело
№ 681/2020г., връчена
по чл.47, ал.5 ГПК, поради което е заведено настоящото дело за доказването на
претенцията по общия ред.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният от ищеца ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД иск се явява частично основателен.
Според чл.3 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно по сега действащата Наредба, потребител на ВиК услуги може да е собственикът на имота или лице, което притежава ограничено вещно право върху същия.
В случая особеният представител на ответницата е оспорил изрично, че тя
е в облигационна връзка с ВиК ЕАД, т.е. оспорва се, че И. е собственик на
имота. В тази връзка БРС, като съобрази данните по делото, намира, че
оспорването е само частично основателно, доколкото се установява, че
ответницата е съсобственик, а не едноличен собственик на имота. По делото няма
приложен нотариален акт или други преки доказателства, които да сочат
ответницата за носител на правото на собственост. Издадените от ВиК фактури на
нейно име са частни документи, освен това те не могат да породят вещно право
върху имота. Протоколите за отказ на потребителя да осигури достъп за отчитане
на водомера са подписани от инкасатор и свидетел, но не и от ответницата, за да
се счита, че тя извънсъдебно е признала собствеността си върху къщата. Единствената
индиция за правото на собственост на И. са представените от ищеца в хода на
делото писмо от Община Бургас и копие на подадена декларация по чл.14 ЗМДТ. В
писмото е записано, че собствениците на имота в с.Равнец са Пенка И.
Костадинова, Василка М. Василева, Минка М. Георгиева, Иванка М.
Кънчева-Тодорова и Н.М.И. /ответницата по делото/. В самата данъчна декларация,
подадена от Пенка И. Костадинова, е записано, че всички посочени лица са
съсобственици на имота, като подателката на декларацията има 6/10 ид.ч., а
всички останали лица – по 1/10 ид.ч. от имота. Следователно от тези
доказателства се установява, че Н.М.И. има 1/10 ид.ч. от собствеността върху
имота. Останалите идеални части са собствени на други лица, които не са
ответници в процеса. Ето защо, по силата на чл.3 от НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г., всички посочени лица,
като съсобственици, са и абонати на ВиК ЕАД и имат облигационна връзка с това
дружество. Няма данни другите собственици да са заявявали, че искат партидата
да бъде открита само на името на ответницата. След като всички са собственици
на имота, всеки от тях отговаря за плащане на потребената студена вода само до
размера на своите идеални части в собствеността. Ответницата има 1/10 ид.ч. и
ще отговаря само до този размер, ако се установи, че е доставена и потребена
вода в твърдяните количества.
БРС счита, че количествата потребена вода са правилно начислени от ВиК.
Според справка за показанията на водомера, е било извършено реално отчитане на потребената вода за периода до юни 2018г., а след това отчитанията са служебни. Представени са множество протоколи, с които е удостоверен отказ на потребителя да осигури достъп до имота, като те са подписани от инкасатор и свидетел, каквото е изискването на чл.35, ал.5 от Наредбата. Разпитаната свидетелка Ш., инкасатор на ВиК, е заявила, че тя е попълнила и подписала протоколите. Служебният разход е начислен въз основа на хората, които обитават имота. БРС приема, че в имота са живеели поне двама души, тъй като свидетелката е заявила, че когато реално е виждала водомера, са присъствали Н., мъжът й или децата й. Съгласно изготвената съдебно – техническа експертиза за процесния период потребеното водно количество е 359 куб.м. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че когато количествата са служебно начислени, се прилага чл.39, ал.5, т.1 от Наредбата. При нетоплофицирано жилище се начисляват по 5 кубика на човек. В случая експертът е заявил, че са спазени изискванията за начисляване на служебни количества, освен това няма заявление от страна на ответницата, че иска спиране на водата, поради отсъствие. При тези данни – показанията на свидетеля и установеното в експертизата, БРС приема, че количествата вода са правдоподобно начислени. Част от тях са реално отчетени, останалите са служебно записани, тъй като е нямало достъп до имота. При отказ да се осигури достъп до имота следва да намери приложение разпоредбата на чл.35, ал.6 Наредбата, според която в този случай разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В случая обаче операторът не е приложил чл.35, ал.6, а е приложил разпоредбата на чл.39, ал.5, т.1 от Наредбата, според която по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В съдебно заседание вещото лице изрично заявява, че е приложена разпоредбата на чл.39, ал.5, т.1 от Наредбата и се начисляват по 5 кубика на човек. БРС намира, че предвиждането чл.39, ал.5 от Наредбата е по – благоприятно за ответника отколкото чл.35, ал.6, тъй като последната предвижда изчисляване на водното количество при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1.5 м/сек.
При отчитането са били начислявани в случая по 10 куб.м. на месец, тъй като явно е прието, че обитателите са двама, а жилището не е топлофицирано – чл.39, ал.5, т.1. Ето защо следва извод, че служебните начисления на потребена вода са правомерни, като цените за доставката съответстват на тези по съставените фактури.
Следователно вземанията на ищеца се доказват по основание, още повече че
няма твърдения, нито данни ответникът да ги е погасил с плащане. По отношение
на размера на предявения иск, съдът съобразява, че между страните е нямало спор
за редовността на воденото от ищеца счетоводство. Фактурите имат всички
реквизити по ЗСч и доказват дължимите суми, след като количествата вода са
доказани по делото.
Следва заключение, че се дължи за целия имот главница за доставена и
отведена вода в размер на 547.50 лева. Отделно, тъй като сумите не са плащани в
срок и е настъпила забава, се дължат и мораторни обезщетения от 12.26 лева за
периода от 27.03.2017г. до 24.01.2020г.
Тези суми обаче се дължат за целия имот. Както стана ясно, ответницата И.
се легитимира като собственица само на 1/10 ид.ч. от имота и следователно
трябва да отговаря само за своя дял от задълженията. Тя дължи да заплати на ВиК
1/10 от вземанията за главницата и лихвата, а именно 54.75 лева за главница и
1.23 лева за лихва.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на
ищеца 54.75 лева за главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и 1.23 лева мораторна лихва. В останалата си част
исковете се отхвърлят като недоказани.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни
разноски в исковото производство в размер на 55.50 лева и разноски по
заповедното дело в размер на 7.50 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3,
представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев сумата от 54.75 лева /петдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 24.02.2017г. до 20.12.2019г., с отчетен период по фактури от
14.01.2017г. до 19.12.2019г., сумата от 1.23 лева /един лев и двадесет и
три стотинки/ мораторна лихва за периода от
27.03.2017г. до 24.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 206/03.02.2020г.
на БРС по ч.гр.дело № 681/2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 54.75 лева до целия претендиран размер от 547.50
лева главница и за горницата над 1.23 лева до целия претендиран размер от 12.26
лева лихва.
ОСЪЖДА Н.М.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния
директор Ганчо Йовчев Тенев сумата от 55.50 лева /петдесет и пет лева и
петдесет стотинки/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и
сумата от 7.50 лева /седем лева и
петдесет стотинки/ съдебно – деловодни разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: