№ 1855
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100514575 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20173694 от 18.08.2021 г., постановено по гр. дело № 39083/2019г. по
описа на СРС, 69-ти състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
ответникът Г. Т. Л. дължи в полза на собствениците на Етажната собственост на жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. ****, представлявана от „В.М.“
ЕООД, сумата от 268, 30 лв., представляващи сбор от такса за управление на общите части
на сградата за периода 01.06.2017г. – 01.06.2018г. в размер на 60, 00 лв., такса за
поддържане на общите части на сградата за периода 01.06.2017г. – 01.06.2018г. в размер на
186, 00 лв., такса за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.06.2017г. – 01.06.2018г. в
размер на 14, 30 лв., и сумата от 8, 00 лв. за обезпаразитяване, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 27.12.2018г. до окончателното заплащане на вземанията, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 12.02.2019г. по ч.гр.д. №
81131/2018г. по описа на СРС, 69 с-в.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 125, 00 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата
от 25, 00 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Г. Т. Л.,
чрез процесуалния си представител – адв. П. П., с надлежно учредена представителна власт,
1
в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че съдът не е взел предвид, че по
делото ищецът не е представил доказателства, че ответникът е собственик на процесния
апартамент, поради което и същият не е легитимирана страна по материалното
правоотношение. Посочва, че съдът е игнорирал отказа на ищеца да представи намиращи се
у него документи, с които ответникът е бил ограничен във възможностите си да представи
доказателства по делото. Сочи, че доказателства относно извършените ремонтни дейности се
съдържат именно в протоколите на Общото събрание, които не са били надлежно
представени от ищеца. Посочва, че са останали необсъдени наведените твърдения за
дефектната сграда и заличаването на строителя преди изтичането на гаранционния срок,
които се явяват важни елементи от фактическата обстановка по делото. Моли решението да
бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
изцяло отхвърлен. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец –Етажна собственост „С.“, с административен адрес: гр. София,
Стрелбище, ул. ****, представлявана от „В.М.“ ООД в законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения. Поддържа, че съдът е изяснил съществуващата фактическа
обстановка, въз основа на което е достигнал до правилен извод, че ответникът е собственик
на процесния имот, находящ се в етажната собственост, поради което и същият дължи
заплащане на претендираните суми. Сочи, че не са доказани твърдените от ответника
ремонтни дейности, извършени в предходни години, както и наличието на уговорка,
съгласно която да е освободен от заплащането на такси. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци.
2
Съдът, като съобрази оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че като
безспорно по делото е установено обстоятелството, че ответникът е собственик на
процесния апартамент №4, който се намира в режим на етажна собственост, като е налице
валидно взето решение на Общото събрание за извършване на разходите за управление и
поддържане на общите части на сградата
С оглед на наведеното във въззивната жалба оплакване за липса на проведено
доказване от страна на ищеца, че ответникът е собственик на процесния имот следва да бъде
взето предвид, че с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил този факт, като
дори е потвърдил, че притежава „миноритарни“ идеални части процесния апартамент,
поради което и същото обстоятелство не се явява спорно между страните и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 153 ГПК не подлежи на доказване. Извод, че
качеството на ответника като собственик на процесния апартамент не се явява спорно
между страните, може да бъде направен и при преценка на твърденията на ответника за
ремонтни дейности по отношение на сградата, които са били предприети от него именно
като собственик на процесния апартамент, находящ се в сградата.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е
разполагал с възможност да представи доказателства относно конкретния размер на
притежаваните от него идеални части, с което да обоснове извод за определяне на по-малък
размер на дължимите се от него такси съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС такси, но
същият не е провел доказване в тази насока. Твърдението на ответника, че същият не
ползва процесния апартамент е наведено извън срока по чл. 133 ГПК и в нарушаване на
правилото на чл. 266, ал. 1 ГПК, поради което и същото не подлежи на разглеждане поради
настъпилата процесуална преклузия.
Видно от представите в първоинстанционното производство писмени
доказателства, сред които Протоколи за проведено Общо събрание на Етажна собственост
от 18.05.2017г., от 06.03.2018г. и от 11.06.2018г., които не са отменени като
незаконосъобразни по предвидения в закона ред, поради което и взетите на тях решения са
задължителни и обвързват всички собствениците, ползвателите и обитателите, за ответника
са възникнали задължения за заплащане на такси на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.
Наведеното оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с
извършената преценка на липсата на представени от страна на ищеца писмени
доказателства, за което същият е бил задължен да представи също се явява неоснователно. В
действителност, съдът е дал указания на ищеца, че при непредставяне на исканите от
ответника книги на Етажната собственост за периода 2012г.-2015г. може да приеме за
доказани обстоятелства за установяването, на които страната е създала пречки за събиране.
Въпреки това, следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ГПК не предвижда
задължение за съда, във всеки случай на неоказано съдействие, да признае за съществуващи
3
определени факти, а само възможност да ги приеме за осъществили се, и то с оглед
останалите обстоятелствата по делото /в този смисъл и Решение № 111 от12.07.2018 г. по
т.д. № 1892/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о./. Ответникът не е представил по делото доказателства,
които да позволят да бъде направен извод, че в действителност твърдените ремонти
дейности са били извършени и заплатени от ответника и праводателите му, поради което и
представянето на исканите от ответника книги на етажната собственост не би рефлектирало
върху крайните изводи за изхода на спора. В допълнение на това следва да бъде посочено,
че прихващането като материалноправен институт, уреден в чл. 103-105 ЗЗД, може да бъде
извършено при наличие на насрещни и изискуеми вземания, като в конкретния случай
ответникът не е посочил размера на вземането, което твърди във връзка с извършените
ремонтни дейности и не е индивидуализирал същото, което само по себе си се явява пречка
да бъде надлежно извършено прихващане с произтичащите от това правопогасяващи
последици.
Не следва да бъде споделено и наведеното оплакване за допуснати нарушения във
връзка с липсата на произнасяне на съда по отношение на прекратяването на дейността на
строителя на сградата, намираща се в режим на Етажна собственост, както и относно
съществуването на дефекти по същата, доколкото същите обстоятелства не се явяват
релевантни с оглед на предмет на спора и предмета на въззивната проверка.
Съвкупната преценка на представените по делото доказателства дава основание да се
приеме, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на сума в общ размер на 268,
30 лв., от които такса за управление на общите части на сградата за периода 01.06.2017г. –
01.06.2018г. в размер на 60, 00 лв., такса за поддържане на общите части на сградата за
периода 01.06.2017г. – 01.06.2018г. в размер на 186, 00 лв., такса за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода 01.06.2017г. – 01.06.2018г. в размер на 14, 30 лв., и сумата от 8, 00
лв. за обезпаразитяване, за която сума ответникът не е представил доказателства да е
заплатена, поради което и предявеният иск е изцяло основателен.
С оглед изхода на делото по иска с предмет главното парично задължение,
основателна е и претенцията за заплащане на акцесорното вземане за обезщетение за
забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Тъй като други оплаквания не са наведени с въззивната жалба, включително и по
отношение размера на предявените искове, и с оглед разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК
обжалвано решение следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции.
При този изход на спора, при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК , във
вр. чл. 273 ГПК въззиваемият има право на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС, но доколкото не са представени доказателства
за извършването им, то разноски не следва да бъдат присъждани
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр.
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.
4
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20173694 от 18.08.2021 г., постановено по гр. дело №
39083/2019г. по описа на СРС, 69-ти.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5