№ 5812
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110143899 по описа за 2023 година
Ищецът *** извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
ответницата В. Д. – собственик на отделен обект в ЕС, има неплатени задължения, както
следва: общата сума 1806 лева, която е за заплатени вместо нея, от останалите етажни
собственици, суми за извършени ремонти по решения на ОС на ЕС, както следва: сумата 137
лева, за смяна на дограма в общите части по одобрена оферта на „Уют стил” ООД, като на
24.10.2015г. се твърди, че отделните собственици взели решение да платят сумата вместо
нея; сумата от 1141 лева – за ремонт на плочник около кооперацията, по одобрена оферта на
***, като се твърди че на 31.10.2020г., е взето решение сумата да се плати от останалите
собственици; сумата 292 лева – за частичен ремонт на покрива по оферта на „Роде
България” ООД, като се твърди, че на 9.10.2021г. е взето решение сумата да се плати от
останалите собственици; сумата 236 лева за ремонт на фасадата, по оферта на ***, , като се
твърди, че на 7.5.2023г. е взето решение сумата да се плати от останалите собственици,
както и сумата 270 лева – за поддържане и управление на общите части за период 1.2.2021г.-
31.10.2022г. Сочи се в исковата молба, че е допусната техническа грешка в задълженията,
претендирани от ответницата – същите са на обща стойност 2076 лева, не 2222лева. Твърди
се издадена заповед по чл.410 ГПК, срещу която е подадено в срок възражение, което
обосновава интереса на ищеца от установителен иск.
Ответникът, в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който оспорва
основателността на иска, като сочи, че представените доказателства не обосновават
необходимост от неотложен ремонт, не се установява липса на средства във фонд „Ремонт и
обновяване”, с които да бъдат покрити разходите за ремонта. Сочи се, че липсва решение на
ОС на ЕС за извънредно събиране на средства, размер, начин на разпределянето им, нито
1
действителното им заплащане. Не се установява ремонтът да е извършен, наложителността
му, нито сумата, която е разходена, неясно е как е определена припадащата се сума на
ответницата. Сочи се нарушение на чл.50,ал.2 ЗУЕС, липсва решение по чл.51,ал.2 ЗУЕС а
определяне на размера на разходите за управление и поддръжка на общите части за исковия
период. Оспорва се твърдението за покана.
Прави се възражение за погасителна давност.
С определението по чл.140 ГПК и доклада на делото е обявено за безспорно, без
възражения на страните, че ответницата към началото на исковия период и към подаване на
заявлението по чл.410, ГПК е собственик на отделен обект в ЕС – ап.6. От правна
страна. Разпоредбата на чл.38 ЗУЕС предвижда, че фасадата на сграда, плочникът около
сградата, покривът на сградата, в която различни апартаменти принадлежат на различни
собственици, са общи части в етажна собственост. Разпоредбата на чл.48,ал.3 ЗУЕС по
императивен начин предвижда разходите за ремонт на общите части да се разделят между
етажните собственици. Законът по задължителен начин предвижда начинът на определяне
на вноските, които всеки етажен собственик е длъжен да направи, за ремонта на обща част
от сградата. Същият извод следва и от разпоредбата на чл.41 ЗС, предвиждаща задължение
на всеки собственик да участва в разноските, необходими за поддържане на общите части,
съразмерно с дела си в тях. При изложеното, се налага изводът, че ответницата - собственик
на отделен обект в етажна собственост – апартамент 6, дължи заплащане на извършения
ремонт на общите части – фасада на сградата, покривът на сградата, плочникът към сградата
и смяната на дограмата на общите части. Възможно и необходимо, по силата на ЗУЕС, е
предварителното събиране на средства, чрез създаване на фонд „Ремонт и управление“.
Възраженията на ответницата, че ищецът не е доказал липсата на средства в този фонд
касаят евентуалната претенция за възстановяване на средства за неотложен или необходим
ремонт, или ремонт, извършен от етажен собственик / чл.48,ал.5 и 6 ЗУЕС/.На собствено
основание, ответницата не е доказала да е плащала вноски в този фонд. Ето защо, при
съобразяване, че за претенциите на ищеца за възстановяване на средства за: смяна на
дограма, ремонт на плочник, ремонт на покрив, ремонт на фасада, са представени решения
на ОС на ЕС, както следва- с решение на ОС на ЕС от 24.10.2015г. е одобрена оферта за
смяна на дограма и входна врата, на стойност в размер 1641 лева. В представения протокол,
с решение 4,3 е взето решение, припадащата се част от 137 лева на ответницата да бъде с
падеж 30.10.2016г. По делото е представен договор, сключен на 8.12.2015г. и фискални
бонове, с които на 20.11.2015г. в полза на фирмата – изпълнител „Уют стил „ ООД е
заплатена сумата от 1254,11 лева и 386,57 лева/по извършената в о.с.з. по оригиналите
констатация от СРС/. Представен е от неучастващото по делото лице ***, приемо –
предавателен протокол, от 8.12.2015г., с който работата е приета, и приемо – предавателен
протокол от 7.12.2015г.
С решение на ОС на ЕС от 8.9.2017г. е обсъждано, че за планирания ремонт на
плочник, следва да се съберат още средства. На ОС на ЕС от 31.10.2020г. е одобрена оферта
на стойност 13691 лева без ДДС при фирма ***, като е взето решение, припадащата се част
2
на ответницата от1141 лева да се плати разсрочено до 31.10.2021г. Представен е договор за
строителство, сключен на 4.11.2020г. с това дружество, протокол от 12.12.2020г. за
приемане на работата и две разписки от управителя на ЕС , от 4.-11.2020г. и 12.12.2020г, с
които е платена на изпълнителя от ЕС сумата от 13691 лева. Представена е разписка от
12.12.2020г. за плащане на изпълнителя на сумата от още 114 лева.
С решение на ОС на ЕС от 9.10.2021г. е одобрена оферта на *** за частичен ремонт
на покрив на стойност 3800лева, като е взето решение припадащата се сума на ответницата –
292 лева да се отсрочи до 30.10.2022г.
Представен е договор, сключен на 18.10.2021г. с това дружество, както и разписка, с
която на 18.10.2021г., управителят на ЕС е платил 114 лева. На същото ОС на ЕС е
одобрена оферта на *** за частичен ремонт на фасада, на стойност 18435 лева, като е взето
решение, предвид несъгласието на всички собственици да извършат саниране, сумата да се
разпредели след приемане на обекта и преди плащането, за което да се проведе ново
събрание. Същото е проведено на 7.5.2022г., като управителят е дал отчет за ремонта,
посочил е обща стойност, като е взето решение припадащата се част на ответницата да се
разсрочи до 30.10.2022г.
На 26.11.2020г. е взето решение на ОС на ЕС да се започне месечно събиране на база
на такси за поддръжка на общи части – всяка първа неделя на месеца, от 1.2021г. от 3 лева
на член на семейство над 7 години, и сума за сформиран фонд „Ремонти“, от 10 лева на
месец.
На 26.9.2022г. е взето решение на ОС на ЕС срещу ответницата да се пристъпи към
събиране на неплатено вземане.
На 26.4.2023г.- е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение да се определи нов
индикативен размер на основен ремонт на покрив, от 85500лева, като е прието, че същият
ще се разпредели между собствениците, съобразно идеалните им части.
Ищцовата страна е представила протоколи за изготвяне и поставяне на табло на
покана за сочените ОС на ЕС.
Относно претенцията за заплащане на сумата 270 лева. В заповедното производство,
заявлението е оставено без движение, с указания да се посочат месеците, за които е
задължението. С уточнителна молба от 24.1.2023г., заявителят е посочил, че сумата 270 лева
е дължима, както следва: сумата 210 лева за фонд „Ремонт и обновяване“ за период
1.2.2021г.- 31.10.2021г. по 10 лева, и 60 лева за управление и поддържане на общи части за
период 1.3.2021г.- 31.10.2022г. по 3 лева.
Разпоредбата на чл.50 ЗУЕС предвижда създаването на фонд Ремонт и обновяване,
състоящ се от : месечни вноски, в размер, определен въз основа общите части на
собствениците, не по – малък от 1 % от минималната работна заплата в страната. Съгласно
разпоредбата на чл.11,ал.1, т.5 ЗУЕС / в редакцията му към датата на приемане на
решението/, ОС на ЕС приема размера на разходите за управление и поддържане на общите
части. Най – често тези разходи формират общ прогнозен бюджет на ЕС, като в него са
3
включени както разходите за управление на общите части / чл.48,ал.8 ЗУЕС/, така и
разходите за ремонт и обновяване. Тук е моментът да се посочи, че доводи за
незаконосъобразност на взето решение на ОС на ЕС, извън преклузивния срок по чл.40
ЗУЕС, в рамките на нарочно производство по отмяна на решение на ОС на ЕС, са
недопустими за разглеждане в производството по искове за изпълнение на влязло в сила
решение на ОС на ЕС. Решенията са многостранни сделки, ето защо, ако същите не бъдат
оспорени в рамките на 30- дневен срок от обявяването им, същите влизат в сила и обвързват
етажните собственици, длъжни да ги изпълняват. Определянето на размера на разходите,
които ЕС ще извърши, също не е от компетентността на съда, предвид определянето им от
самата ЕС, по целесъобразност.
С решение на ОС на ЕС 26.11.2020г. е взето решение на ОС на ЕС да се започне
месечно събиране на база на такси за поддръжка на общи части – всяка първа неделя на
месеца, от 1.2021г. от 3 лева на член на семейство над 7 години, и сума за сформиран фонд
„Ремонти“, от 10 лева на месец. Относно разходите за управление на ЕС, съгласно
разпоредбата на чл.51,ал.1 ЗУЕС, същите се определят на брой живущи в домакинство, като
на ответницата е събирано за 1 човек. Следователно, ответницата дължи сочените такси за
Фонд и управление на ЕС, за които не е представила доказателства за плащане към ЕС.
Относно останалите вземания на ищеца, за ремонти – смяна на дограма, ремонт на
плочник, частично и цялостно ремонтиране на покрив, ремонт на фасада. Контролът върху
взетите решения от ОС на ЕС не е от компетентността на съда. Ответницата не е
представила доказателства да е оспорила, в срока по чл.40 ЗУЕС решенията на ОС на ЕС, с
което са одобрени офертите. Ищцовата страна е представила надлежно сключени договори с
изпълнители, разписки за плащане на уговорените в договорите суми. Относно доводите за
некачествен ремонт, ответницата не е ангажирала никакви доказателства. Ето защо, сумите
са дължими от нея. Заплащането на припадащата се част от сумите се следва по силата на
правото на собственост, а въпросът за разходване на сумата е относим към отчета на
управителя на етажната собственост, респективно – към отговорността на управителя за
неизпълнение на задълженията му по ЗУЕС, предвидена в чл.56 ЗУЕС. Изложеното
обуславя основателност на претенциите на ищеца.
Относно възражението за погасителна давност.
Претенциите на ищцовата страна за сторени разходи за ремонт на фасадата на сграда,
плочникът около сградата, покривът на сградата, и смяна на дограма, се погасяват с
изтичане на 5- годишна давност, на основание чл.110 ЗЗД, тъй като съставляват вземания на
ЕС към ответницата, за припадащата й се част от платено възнаграждение на изпълнителя на
работата. Вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ и за поддържане и управление на
общите части, са периодични вземания, и се погасяват с изтичане на 3- годишна давност,
според даденото от ВКС тълкувание в ТР № 3/2011г. от 18.5.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. , „понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
4
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви“. Вноските за фонд и за поддържане и управление на ОС,
са дължими от ответницата, въз основа на решение на ОС на ЕС, което определя размера им,
същите се дължат на определен ден, посочен в решението, следователно отговарят на
даденото определение на „периодични вземания“.
Съгласно разпоредбата на чл.114,ал.1 ЗЗД, давността за вземането тече от
изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.114 , ал.2 ЗЗД, когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, то давността тече от датата на възникването му.
Падеж е датата, на която следва да се изпълни. Изискуемост, по силата на закона, е датата,
от която кредиторът може да иска да му се изпълни, включително използвайки държавната
принуда. Съгласно разпоредбата на чл.69 ЗЗД, изискуеми след покана са само безсрочните
задължения / обратно - при срочните задължения, срокът кани длъжника/.
От казаното дотук се налагат два извода. Първо, падеж, изискуемост и начало на
течене на давностния срок са различни понятия. Относно делото, при всички вземания на
ЕС по отношение на ответницата, за припадащите й се суми за ремонт на общите части, са с
определен в решенията на ОС на ЕС падеж, като изискуемостта, респективно –
задължението й да изпълни, им е била отсрочена за по – късна дата. За сумата 1641 лева за
подмяна на дограма по решение на ОС на ЕС от 24.10.2015г. е посочено, че сумата ще се
разпредели поравно между собствениците, но не е определен срок за събирането й.
определен е срок само на ответницата – до 30.10.2016г., следователно, от 1.11.2016г.
настъпва изискуемостта на вземането, респективно – тече погасителна давност. Изводът на
съда не се променя от вписаното в протокол от 8.9.2017г., т. 2, тъй като в това решение е
прието нещо несъответно на решението от 24.10.2015г. Както се посочи по – горе, с
решението от 24.10.2015г е прието, че ответницата ще дължи сумата 137 лева в срок до
30.10.2016г. В протокола от 8.9.2017г. е обсъдено, че съгласно решението от 24.10.2015г.,
сумата 137 лева е следвало да се възстанови до 30.10.2017г./ каквото решение не е взимано
на 24.10.2015г./ и се решава, срокът да се продължи до 30.10.2018г. От изложеното дотук, се
налага извод, че с решението от 24.10.2015г. на ответницата е определен падеж – до
30.10.2016г., след която дата вземането става изискуемо, и от която дата тече погасителната
давност. Последващите действия на кредитора съставляват изявление сумата да не се събира
принудително до 30.10.2018г., без данни това решение да е по признание на длъжника/
чл.116 ЗЗД/, поради което и това искане да е прекъснало теченето на давностния срок. Ето
защо, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.11.2022г., петгодишният
давностен срок, започнал да тече на 1.11.2016г. е изтекъл, и искът за сумата 137 лева следва
да се отхвърли.
Относно платеното възнаграждение за ремонт на плочник. С решение от 8.9.2017г.
/т.1/е взето решение предварително да се събират, от м.10.2017г., сумата по 50 лева на
апартамент. С решение от 31.10.2020г е одобрена конкретна оферта на обща стойност 13691
лева без ДДС, която да се разпредели поравно, като с т. 1,3 по искане на ответницата
5
изпълнението на нейната припадаща се част е отсрочено до 30.10.2021г. Искът е за сумата от
1141 лева, не за 50лева по решение от 8.9.2017г. За него, с решение от 31.10.2020г. е
определен падеж – до 31.10.2020г.,, както и изискуемост на вземането от ответницата, и
дата, от която да тече давността за вземането /от 1.11.2020г./, поради което и към
23.11.2022г., давността за вземането не е изтекла. Същото се отнася и до останалите
вземания на ищеца, за 292 лева за ремонт на покрив /по решение на ОС на ЕС от 9.10.2021г.,
с определен падеж за ответницата 30.10.2022г. и начало на погасителна давност
1.11.2022г./, за фасада – 236 лева – действително, размерът на разходите е определен с
решение от 9.10.2021г., но на това ОС на ЕС не е взето решение как ще се разпределят
същите. На ОС от 7.5.2022г. това е сторено и припадащата се част от 236 лева на
ответницата, е с определен падеж – 30.10.2022г., като изискуемостта и давността за
вземането е от 1.11.2022г.
Относно вземанията за фонд и вноски, по решение на ОС на ЕС 26.11.2020г.-
сумата 210 лева за фонд „Ремонт и обновяване“ за период 1.2.2021г.- 31.10.2021г. по 10
лева, и 60 лева за управление и поддържане на общи части за период 1.3.2021г.- 31.10.2022г.
по 3 лева, като за нито една вноска не е изтекъл 3- годишен срок до 23.11.2022г. и искът за
тях е основателен.
По размера на иска.По заявлението по чл.410 ГПК, заявителят е претендирал
следните суми: 149 лева за смяна на дограма, 1275 лева за плочник, 292 за ремонт на покрив,
236 лева за изолация, 270 лева за поддръжка на входа. С уточнителна молба, претенциите са
разделени на две – 1952 лева и 270 лева. Така е издадена заповедта. С исковата молба, въз
основа на взето решение на ОС на ЕС, проведено след датата на подаване на заявлението –
на 26.4.2023г., ищецът е посочил на съда, че е констатирано, че в протокол от
19.9.2022г../датата, на която е взето решение да се събират принудително сумите, неплатени
от ответницата/ е допусната техническа грешка и задълженията на ответницата са 2076
лева, а не 2222лева, както следва: 1806 лева, вместо 1952 лева. Разликата се формира от 137
лева претендирани като припадащи се по решение от 24.10.2015г., а не 149 лева, 1141 лева
за плочник, по решение от 31.10.2020г.-а не 1275 лева. За тези суми, констатирани като
разлика, заповедта следва да се обезсили, защото не е предявен иск за тях.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, но само въз основа
на уважения, респективно – отхвърления иск, защото заповедта е следвало да се обезсили
още преди образуване на исковото дело.
Ищецът доказва разноски от: сумата 45лева държавна такса за заповедното
производство, както и сумата 410лв адвокатско възнаграждение, платено в заповедното
производство и 98лева държавна такса за исковото производство и сумата 411 лева
адвокатско възнаграждение. Съразмерно с основателната част на иска – за 1939 лева, на
ищеца се следва сумата от 424,97 лева и сумата от 475,41 лева.
Ответницата претендира разноски за исковото производство от 510 лева. Съразмерно
с неоснователната част на иска – за сумата 137 лева, на ответницата се следва сумата от
33,66 лева. Воден от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. Д. ЕГН ********** с адрес *** дължи на
*** представлявана от домоуправителя *** сумата от 1936 лева, от които сумата 1141 лева -
припадаща се сума за ремонт на плочник около кооперацията по решение на ОС на ЕС от
31.10.2020г., сумата от 292 лева – припадаща се част за частичен ремонт на покрив по
решение на ОС на ЕС от 9.10.2021г., сумата от 236 лева – припадаща се част за частичен
ремонт на фасада по решение на ОС на ЕС от 7.5.2022г., сумата от 210 лева за фонд
„Ремонт и обновяване“ за период 1.2.2021г.- 31.10.2021г. по 10 лева, и 60 лева за управление
и поддържане на общи части за период 1.3.2021г.- 31.10.2022г.; заедно със законната лихва
от 29.11.2022г. до плащането, за които суми по гр.д.№ 65383/2022г.на СРС, 125 - ти състав е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** представлявана от домоуправителя *** против В. П.
Д. ЕГН ********** с адрес *** за установяване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 65383/2022г.на СРС за сумата от
137 лева – припадаща се сума на ответницата по решение на ОС на ЕС от 24.10.2015г. за
смяна на дограма, поради изтекла давност.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по гр.д.№ 65383/2022г.на СРС за горницата над 2076 лева до 2222лева, и по претенции: над
сумата 137 лева до 149 лева по решение на ОС на ЕС от 24.10.2015г, и над 1141 лева до
1275 лева за ремонт на плочник, по решение от 31.10.2020г.
ОСЪЖДА В. П. Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на *** представлявана от
домоуправителя *** сторените по делото разноски – сумата от 424,97 лева за заповедното
и сумата 475,41 лева за исковото производство.
ОСЪЖДА *** представлявана от домоуправителя *** да заплати на В. П. Д. ЕГН
********** с адрес *** сторените в исковото производство разноски от 33,66 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7