М О Т И В И към НОХД № 5474/2014г.
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против
Р.А.Х., с обвинение за престъпление по чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, М.А. А.
с обвинение за извършено престъпление по чл.159г, предл.”първо”, вр. чл.159б,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26, ал.1, ал.2 и ал.3 от НК, С.А.А. с обвинение за извършено престъпление
по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.26, ал.1, ал.2 и ал.3 от НК и Й.А.А. с обвинение за извършено
престъпление по чл.159г, предл.”първо”, вр. чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.159а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК.
Представителят на
Бургаската районна прокуратура поддържа обвинението и пледира на подсъдимите за
извършените престъпления да се наложат наказания, както следва: за подсъдимия Р.А.Х. с оглед
принципа за прилагане на по-благоприятния закон, да се приложи редакцията на НК
от бр. 75 от 2010г. - 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на
7 000 лева, като наказанието да бъде изтърпяно ефективно, съобразно чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС при общ режим.
По отношение на
М.А. А. - 10 години лишаване от свобода при строг режим и глоба в размер на 50
хиляди лева.
По отношение на
подсъдимата С.А.А. - наказание от 6 години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при строг режим и глоба в размер на 30 хиляди лева
По отношение на
подсъдимия Й.А.А. да бъде наложено наказание 10 години лишаване от свобода при
строг режим и глоба в размер на 50 хиляди лева .
Защитниците на подсъдимите
пледират за оправдателна присъда.
Подсъдимите считат,
че не е извършили престъпленията, в които са обвинени. Молят да бъдат оправдани
по повдигнатите обвинения.
Съдът след като
се съобрази със събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени следните обстоятелства:
На 16.06.2008
г. подсъдимият Р.А.Х., с прякор Бекир, ползващ и турското име Бекир, през ГКПП „Капитан
Петко войвода” влязъл на територията на Република Гърция и се настанил в жилище
в района на град Лариса. В периода от 26.06.2008 г. до 04.07.2008 г. подсъдимият
Х. се намирал в Република Гърция.
Свидетелите П.А.И.
и Ю.Г.Х. живеели на семейни начала в с. Каменар, обл. Варна. Двамата имали 7
деца, като към м. юни 2008г. свидетелката Ю.Х. отново
забременяла. Свидетелите П. И., Ю. Х. и децата на свидетелката живеели в едно
домакинство при изключително лоши битови условия. Двамата били безработни и
издържали домакинството си чрез получаването на социални помощи и събиране на
изхвърлени вещи от контейнери за отпадъци. Ю. Х. не била здравно осигурена,
нямала регистриран общопрактикуващ личен лекар и бременността й не се
наблюдавала от медицинско лице. Свидетелите Ю.Х. и П.И. мислили заедно да отидат
в Република Гърция, където да работят.
През м. юни
2008г. подс. Р.Х. разбрал, че свидетелката Ю. Х. е бременна. Подсъдимият решил
да убеди свидетелите Х. и П. И. да се настанят при него в Гърция и след
раждането на детето, подсъдимият да го продаде. Подсъдимият Х. успял да се
свърже със свидетелите П. И. и Ю. Х. и да ги убеди, че ще им осигури квартира и
работа в Република Гърция. Свидетелите Х. и И. се съгласили. На 24.06.2008 г.
те получили лични карти, каквито до този момент не им били издавани.
На 26.06.2008
г. свидетелите Х. и И. били взети с лек
автомобил от св. Й.А.Щ. и превозени от
него през ГКПП „Капитан Петко войвода” до жилището на подс. Р.Х. в Република
Гърция, намиращо се в района на гр.Лариса
Подсъдимият Х. настанил
свидетелите Ю.Х. и П.И. в жилището си. На свидетелите не била осигурена работа.
Ю. Х. и П. И. не разполагали и с никакви парични средства. Подсъдимият
осигурявал изцяло битовите нужди на Ю. Х. и П. И. по време на престоя им в неговото
жилище. По този начин подсъдимият Х. поставил Ю. Х. в зависимост спрямо него,
лишавайки я от реална алтернатива свободно да формира и изразява волята си,
съответно да действа в съответствие с нея.
Преди раждането
подсъдимият Р.Х. отвел свидетелката Ю. Х. ***. Там на 04.07.2008г., Ю. Х.
родила дете от мъжки пол. За раждането на детето бил издаден акт за раждане -
кръщение № 2078/2008г. от Община Лариса, окръг Лариса, област Тесалия, с
посочена дата на заявяване на раждането *** г. /п.10 л.127 от ДП/. След като Ю.
Х. била изписана от акушеро-гинекологичната клиника, подс. Р. Х. върнал
свидетелката в жилището си. Там свидетелят П. И. видял роденото от Ю. Х. дете.
В периода между
04.07.2008 г. и 12.07.2008 г. подс. Р. Х. предал роденото от Ю.Х. дете на
неустановени лица, срещу парична сума. На 14.07.2008г. Р.Х. завел Ю.Х. ***, където
свидетелката декларирала писмено, че дава съгласие за осиновяване на детето.
Декларацията била заверена от нотариус. Подсъдимият
Х. предал на П.И. сумата от 1 000 евро. Подсъдимият Р.Х. обяснил на Ю. Х. и П. И.,
че детето на свидетелката е имало физически увреждания и е оставил същото в
социално учреждение в Република Гърция. След 14.07.2008г. Ю.Х. и П.И. се
завърнали в Република България.
В последствие подс.
Р.Х. се свързал с Ю.Х. и П.И. и поискал свидетелката отново да отиде до Гърция.
Подсъдимият признал пред свидетелите, че е продал роденото от Х. дете, и
обяснил, че тя трябвало да подпише документи в Република Гърция. Ю. Х. трябвало
да се яви пред гръцки съд, за да декларира, че е съгласна роденото от нея дете
да бъде осиновено.
На 01.12.2008г.
Ю. Х. и П. И. и влезли в територията на Република Гърция през ГКПП „Капитан
Петко войвода” с автомобил марка „Опел“, с peг. № А ****КМ. Автомобилът бил
управляван от Й.Щ.. С него пътувал и св.
М.Л.С.. На 02.12.2008г. свидетелката Ю. Х. се явила пред Многочленния
първоинстанционен съд на гр.Лариса, пред който заявила, че не познава бащата на
детето и дава съгласие същото да бъде осиновено. С решение № 2/2009г. на
Многочленния първоинстанционен съд на Лариса, роденото от Ю.Х. дете било
осиновено от гръцките граждани Е.М. и М. Д., жители на Мелиас, Община
Платикамбу, Неа Лариса. Решението на съда било издадено на 09.01.2009г. и
публикувано на 13.01.2009г.
В периода между
02.12.2008 г. и 15.12.2008 г. подс. Р.Х., върнал в България свидетелите Ю. Х. и
П. И. с автомобил „Рено Еспас“, с peг. № А 0996 КМ, с цвят бордо металик,
собственост на подсъдимия. Подсъдимият дал на П. И. сума в размер на 500 евро.
Подсъдимите М.А.
А. (с предходни имена М. А.А., М. А.А. и М.А. Тахир, ползващ прякора Латиф) и С.А.А.
(с предходни имена С.Г. Ангелова и С.А. Чакърова, ползваща прякора Куту) са
съпрузи.
В периода от 01.08.2009г. до 15.10.2009г. М. А.
и С.А.А. се намирали на територията на Република Гърция.
През месец
август 2009 г. св. П.И. и св. Ю.Х. ***. Свидетелката Ю.Х. отново била бременна.
Подсъдимите С. А. и М. А. научили, че Ю. Х. е бременна и решили да мотивират
свидетелката да посети Република Гърция, където след раждането на детето да го
продадат. Взели решение да организират транспортирането на свидетелката включително
и през държавната граница между Република Гърция и Република България. Възнамерявали
да приемат Ю.Х. в своето жилище в Гърция.
През периода
01.08.2009 г. - 01.09.2009 г., подсъдимият М. А. се свързал по телефона с П.И.
и му предложил да посетят заедно с Ю.Х. Република Гърция. Казал му, че ще
организира транспорт и ще осигури подслон на него и свидетелката в жилището му в Република Гърция,
както и работа срещу заплащане. П.И. и Ю.Х. се нуждаели от парични средства и
мотивирани от перспективата да работят приели да заминат. Подс. М. А. се
свързал по телефона със св. А.С.Н., ползващ и турското име А.,***, който по
това време извършвал срещу заплащане превози на лица между Република България и
Република Гърция. М. А. поискал от А.Н. да транспортира П.И. и Ю.Х. *** през
границата до Република Гърция, като заявил, че ще заплати за превоза на свидетелите
100 евро. Свидетелят А.Н. се съгласил да извърши превоза. М. А. дал на А.Н.
телефонен номер за връзка с П. И.. Н. се свързал по телефона с П. И. и двамата
се уговорили за точната дата на пътуването и за начина на осъществяването му.
На 01.09.2009
г. свидетелят А. Н. с автомобил Рено
Еспас peг. № В**** КМ, червен на цвят, отишъл в село Каменар. В колата се
качили свидетелите П.И. и Ю.Х.. С лекия автомобил пътували още и Е.С.О., С. И. С. и Х.Ю. М.. И. и Х. не
разполагали с пари, поради което А. Н.
им дал на заем 20 лева за храна и цигари. На 01.09.2009 г. св. Ю.Х. и св. П.И. преминали
през държавната граница на ГКПП „Кулата” с автомобил „Рено Еспас“, peг. № В****
КМ в Република Гърция. След преминаването на границата, П. И. и Ю. Х. били
транспортирани до бензиностанция на територията на Р. Гърция в района на град
Лариса, където свидетелите били посрещнати от подсъдимият М. А.. Подсъдимият
заплатил на А. Н. извършения превоз на П. И. и Ю. Х. и дори му възстановил
паричната сума, която Н. дал на заем на И. и Х.. Подсъдимите С.А. и М. А. приели П. И. и Ю. Х. в своето
жилище в Р. Гърция. П. И. започнал да работи, но не получавал заплащане, а само
храна и цигари. Ю. Х. не била допусната от подсъдимите да работи.
На 16.09.2009
г. свидетелката Ю.Х. била приета в Акушеро - гинекологичната клиника на
Многопрофилната университетска болница Лариса, където била констатирана
бременност в 30 седмица и било предписано фармакологично лечение. Ю. Х. била
изписана от здравното заведение на 17.09.2009 г.
На 23.09.2009
г. Ю. Х. и П. И. с автомобил Опел Вектра с peг. № А **** КР се завърнали в Р.
България през ГКПП „Капитан Петко войвода”. В автомобила пътували и Надежда
Кирчева Ангелова и св. С.Д.М.. В последствие Ю. Х. и П. И. напуснали Р.
България и отново отишли в Р. Гърция в жилището на подсъдимите А. и А., където се намирали в периода от
23.09.2009 г. до 15.10.2009 г.
След като
започнали родилните болки на Ю.Х., свидетелката била заведена от подсъдимите С. А. и М. А. в Многопрофилната болница в
Лариса. На 15.10.2009 г. Ю. Х. била хоспитализирана в Акушеро-гинекологичната
клиника на болницата. Там на 15.10.2009 г. свидетелката Ю.Х. родила дете от мъжки пол.На 18.10.2009 г. Ю. Х. била изписана от
здравното заведение с детето си. С. А. и М. А. върнали свидетелката и новороденото
дете в жилището си.
В последствие в
Република Гърция, С.А. и М. А. предали роденото на *** г. от Ю. Х. дете на неустановени при
разследването лица, които им заплатили за това парична сума. М. А. предал на П.И.
сумата от 1500 евро, обяснявайки, че тези пари са за заплата и за роденото от
Ю. Х. дете. А. и А. заявили на Ю. Х. и на П. И., че детето на свидетелката щяло
да бъде оставено в социално учреждение в Р. Гърция, защото имало физически
увреждания и не можело да му бъде издаден акт за раждане.
През периода от
18.10.2009 г. - 09.01.2010 г., по неустановен начин Ю. Х. и П. И. се върнали в
България.
Подсъдимият Й.А.А.,
бил известен с прякора Близнака и турското име Юсеин (Хюсеин/Исеин). Й.А.А. е
брат на подс. М.А. А..
В началото на
месец февруари 2010 г. подс. Й.А. се намирал в Гърция. А. научил, че свидетелката
А.С. била бременна. Той решил да убеди С.
да отиде в Гърция, където да роди детето и после то да бъде продадено.
В периода от
01.02.2010 г. до 26.02.2010 г., в село в Р. Гърция, находящо се в близост до
град Лариса и до град Тирнавос, Й. А. се срещнал със свидетелите Р.Д.Й. -
сестра на бабата на Чавдар Щ., и И.Г.Й. - съпруг на Р. Й.. Й. и Й. познавали Й.
А., вкл. и под името Юсеин и Близнака. Й. А. им поискал телефонен номер на Ч. Щ.
и С.. Й. и Й. дали на подсъдимия А. телефонен номер, ползван от свидетелите Ч. Щ.
и от А. С..
В периода от
01.02.2010 г. до 26.02.2010 г., подс. Й. А., се свързал по телефона със св. А.С..
Й. А. се представил на свидетелката с името Юсеин. Подсъдимият предложил на А.С.
да й даде 4 500 евро, ако тя се съгласи да отиде в Гърция, да роди детето си
там и да го остави за отглеждане на
друго семейство. А. обяснил на А. С., че ще предаде детето след раждането му на
семейство в Гърция срещу парична сума, част, от която ще даде на свидетелката.
А. С. разказала на Ч. Щ. за предложението на подсъдимия. Тежкото социално и
битово положение на Ч. Щ. и А. С. и обещаното от Й. А., че ще им даде сумата от
4 500 евро за продажбата на детето, мотивирало свидетелите, да приемат предложението на Й. А.. За взетото
решение го уведомили по телефона. Подсъдимият казал на Ч. Щ. и А. С., че ще
организира транспортирането им от град Средец до Гърция, превеждането им през
държавната граница и настаняването им в жилище в Гърция. Й. А. обещал да чака
свидетелите на територията на Гърция в близост до границата с България.
Подсъдимият А.
се свързал по телефона със св. М.М.Д. (ползващ прякора Мемет), който живеел в
Сливен. Й. А. поискал от М. Д. да намери автомобил, с който да превози лица от
град Средец до Гърция, тъй като тези
лица щели да работят за него. Й. А. обещал на свидетеля Д. да му намери работа.
Свидетелят Д. се срещнал със свид. Т.М. *** и поискал от него да го превози до
Гърция. Т. К. и св. С.М.М. по това време извършвали превози на лица до Гърция
срещу заплащане. Т. К. се съгласил да превози М.Д. до Гърция. М. Д. предоставил
на Т. К. телефонния номер, ползван от подсъдимият Й.А.. При проведен телефонен разговор
подсъдимият А. потвърдил пред Т. К., че очаква свидетеля М.Д. при него в
Гърция. Й. А. казал на свид.Т. К., че ще трябва да вземе от град Средец още мъж
и жена. Обещал на К., че ще му плати 100 евро за превоза и ще ги чака на
границата. Подс. А. дал на Т. К. телефонен номер ползван от А. С. и Ч. Щ..
На 25.02.2010
г. срещу 26.02.2010 г. с автомобил Рено с peг. № СН **** КК, управляван от С.М.М.,
М. Д. и Т.К. ***. В град Средец Т. К. се
свързал по телефона с А. С. и Ч. Щ. и свидетелите се уговорили къде да се
срещнат. След това с управлявания от С.М. автомобил, Т. К., М. Д., А. С. и Ч. Щ.
се придвижили до границата на Р. България с Р. Гърция в района на ГКПП „Капитан
Петко войвода”. Т. К. се свързал по телефона с Й. А., който му обяснил, че трябва
да преминат държавната граница, а той ще ги посрещне след границата на гръцка територия.
На 26.02.2010 г., около 02.00 часа С.М., Т. К., М. Д., А. С. и Ч. Щ. преминали
през границата при ГКПП „Капитан Петко войвода”. На около десетина километра
след граничната линия, автомобилът, със свидетелите А. С. и Ч. Щ., бил пресрещнат от автомобил, в
който се намирали подс. Й. А. и свидетелите П.И. и Ю.Х.. Подсъдимият заплатил
за извършения превоз 120 евро и 20 лева на Т. К.. Свидетелите М.Д. и А.С. се качили
в автомобила на Й. А.. Й. А. поискал от Т. К. да превози П. И. и Ю. Х. *** и К.
се съгласил. Подсъдимият А. разговарял с Ч. Щ. и отново обещал да предаде 4 500
евро на А. С. за продажбата на детето след неговото раждане. Ч. Щ., П. И. и Ю. Х.
се качили автомобила на К..
На 26.02.2010
г., около 05.00 часа, с управлявания от С.М. автомобил Рено с peг. № СН ****
КК, Т. К., Ч. Щ., Ю. Х. и П. И. преминали през границата на Р. Гърция с Р.
България през ГКПП Капитан Петко войвода и се завърнали в страната.
С автомобила подсъдимият
Й. А. транспортирал А. С. и М. Д. на територията на Р. Гърция до населеното
място, където живеел. Подсъдимият А. настанил А. С. в жилището си. Подсъдимият
осигурявал изцяло битовите нужди на А. С.. По време на престоя на А. С. в
жилището на Й. А. продължил да я
уверява, че ще й даде сумата от 4 500 евро след продажбата на детето й. А. С.
провела няколко телефонни разговора с Ч. Щ., в които му споделила, че подсъдимият
допълнително я е уверявал, че ще й предаде обещаната сума след продажбата на
детето. Й. А. споделил на А. С., че е намерил семейство, на което щяло да бъде
продадено детето й, като само чакал свидетелката да роди.
Ч. Щ. *** СИМ -
карта с номер 990860280214 с абонатен номер ****. В хода на разследването
посочената СИМ - карта била предадена от А. С. по досъдебното производство и
изследвана чрез техническа експертиза. Във връзка с ползването на абонатен
номер **** били изискани данни и от мобилните оператори. Ч. Щ. ползвал
посочената СИМ - карта в Р. България до 19.03.2010 г.
На 20.03.2010
г. през ГКПП Златоград с автомобил Рено с peг. № В 73 61 КМ, в който се намирал и св. А.С.Н., Чавдар Щ. се
придвижил до Р. Гърция и се настанил в жилището на подсъдимия Й. А., в което се
намирала и А. С.. Ч. Щ., А. С. и Й. А. провели няколко разговора за сумата,
която свидетелите Щ. и С. следвало да получат от продажбата на детето. Тези
разговори били чути от св. М. Д..
След като
започнали родилните болки на А. С., подсъдимият А. отвел с автомобил свидетелката до АГ Клиника при
Университет Тесалия, град Лариса. А. С. била настанена в здравното заведение. С
персонала на болницата разговарял Й. А., който посочил данни, нужни за
регистрирането на свидетелката. Подсъдимият заявил, че А. С. ***.
На 09.04.2010
г. А. С. родила дете от мъжки пол в АГ Клиниката при Университет Тесалия, град
Лариса, а в здравното заведение престояла до 12.04.2010 г. В последствие, А. С.
получила извлечение от акт за раждане - кръщение № 1132, том В, година 2010 г.,
издаден от Окръг Тесалия, Област Лариса, Община Ларисеон, Отдел по гражданско
състояние, peг. № 287, с дата на деклариране 13.04.2010 г. и с посочена дата на
раждане *** г. на дете от мъжки пол. При разследването А. С. предала по
досъдебното производство посочения документ./папка 8, л.3-6 и сл. от ДП/.
След като А. С.
била изписана от здравно заведение, Й. А. върнал свидетелката обратно в
жилището си.
В периода от
12.04.2010 г. до 01.06.2010 г. подсъдимият Й. А. предал роденото от А. С. дете
на мъж и жена срещу неустановена по размер парична сума. Подсъдимият заявил на
Ч. Щ. и А. С., че не е получил никакви пари от продажбата на детето. При
изпълнение на молба за международна правна помощ от гръцките власти не било
установено детето на А. С. да е било осиновено или припознато по установения за
това ред в Р. Гърция.
На 01.06.2010
г. А. С. и Ч. Щ. се завърнали в Р. България без детето си, а и без да получат
обещаната им от Й. А. парична сума от 4 500 евро. Подсъдимият заплатил единствено
превоза на свидетелите от Р. Гърция до Р. България на стойност 50 евро.
Описаната фактическа обстановка, уличаваща подсъдимия Р.Х.
в извършването на престъплението, се установява от събраните в хода на
съдебното и досъдебното производство доказателства.
На първо място, това са показанията на свидетеля П.И..
В показанията си, депозирани пред органите на разследването /т.2. л.69-70;
л.118-119 от ДП/, свидетелят подробно е разказал за извършените от подс. Р.Х.
действия. Свидетелят е описал външния вид на подсъдимия - описал го като едър човек, с бяло, кръгло
лице и чуплива коса. Показанията на свидетеля са потвърдени и от извършените
разпознавания по снимки. При проведеното
разпознаване /т.2, л.122 от ДП и фотоалбум № 1, л.101 от ДП/ свидетелят И. е
разпознал подс.Х. като лицето, което е продало бебето. Свидетелят И. подробно
разказва, че подс.Х. ги е приел в жилището си и те са живеели там заедно с Ю. Х.
до раждането на детето. Х. осигурявал прехраната и жилището на свидетелите.
Подсъдимият водил свидетелката Ю. Х. да подписва документи във връзка с
роденото дете. След като продал детето подс.Х. дал на свидетеля П.И. сумата от
1000 €. Допълнително му дал още 500 €. Свидетелят П.И. е разказал също така
подробно и за лицата, които са го превозили от Република България до Република
Гърция. При проведеното разпознаване по снимки /т.2, л.124 от ДП/ И. е
разпознал свидетеля Й.А.Щ. като човекът, който ги е превозил с автомобил до
дома на подс. Р.Х. в Република Гърция.
Показанията на свидетеля П.И. кореспондират изцяло с
показанията на свидетелката Ю.Х.. При проведените разпити /т.2, л.73 и
л.120-121 от ДП/ свидетелката последователно е разказала как са били превозени
от с. Каменар до жилището на подс.Р.Х. в Република Гърция. Посочила е подс. Х.
като човекът, който е продал нейното бебе. Също подсъдимият Х. я е водил по
учреждения да подписва документи. Свидетелката разказва, че през времето, през
което се намирали в Гърция, са живеели в дома на подс. Х.. Подсъдимият е този,
който взел детето, а след това й е дал пари. Свидетелката сочи, че лично
подсъдимият ги е върнал впоследствие в България. При проведеното разпознаване
по снимки /т.2, л.128 от ДП/ Х. е разпознала категорично подс.Р.Х.. Тя е
разпознала и свидетеля Й.А.Щ. /т.2, л.13 от ДП/ като лицето, което ги е взело
от с.Каменар с автомобил и ги е закарал при подс. Х. в Република Гърция.
В хода на съдебното следствие в присъствие на подсъдимия
Р.Х. свидетелите категорично потвърждават, че той е лицето, което ги мотивирал
да отидат в Гърция , приел ги е в жилището си и е продал бебето. Свидетелите потвърдиха
своите показания относно деятелността на Р.Х. дадени в хода на досъдебното
производство.
Показанията на свидетелите П.И. и Ю.Х. са
добросъвестни и безпристрастни. По делото няма установена причина, поради която
съдът да се усъмни в показанията им. Свидетелите не демонстрират
заинтересованост от изхода на делото – не са предявили граждански иск. В показания
на свидетелите са налични факти, които няма как да ги знаят, ако и не познават
лично подсъдимия Х..***, а те са от с.Каменар, обл. Варна, няма как да имат
информация за негови близки или роднини и имената, с които са известни. П.И. свидетелства,
че жената на Бекир му е известна с името Пако, че Бекир има син, майката на
жена му я познава като Айше. Ю.Х. в разпит на същата дата също казва, че
познава жената на Бекир като Папе, Папи, а сина като А., майката на Бекир
отново й е позната като Айше.
Фактите, установени чрез показанията на двамата
свидетели, кореспондират с обстоятелствата, които са свързани с осиновяването
на роденото от Ю. Х. дете. В папка 10, от л.103 до л.145 от ДП са приложени
документи, получени чрез международна съдебна поръчка от властите на Република
Гърция. Документите са от разгледаното дело за осиновяване на роденото от Ю.Х.
дете от гръцките граждани Е.М. и М. Д.. От тези писмени доказателства се
установява, че на 02.12.2008г. свидетелката Ю.Х. се явила пред гръцкия съд и
декларирала съгласието си да бъде осиновено роденото от нея дете. В папка 10,
на л.127 от ДП е приложен акта за раждане на детето, в който са отразени
имената на свидетелката Ю.Х., датата на заявяване на раждането – ***г. и пола
на роденото дете.
По делото е налична писмена справка, че подсъдимият Х., Ю.Х. и П.И. заедно са се
завърнали в Република България, с автомобил „Рено Еспейс”, с рег. № А 0976 КМ,
собственост на подсъдимия.
От анализа на установените обстоятелства следва
фактическият извод, че през периода между 26.06.2008г. до 04.07.2008г., в
Република Гърция подсъдимият Р.Х. е мотивирал свидетелката Ю.Х. да отиде при
него в жилището му в Гърция, където да роди дете, същото да бъде предоставено
за осиновяване, срещу което да получи парична сума.. Приел я жилището си до
дата на раждане на детето. Продал детето
и впоследствие дал на Х. уговорената сума.
Съдът приема фактическата обстановка, касаеща
обвиненията към подсъдимите М. А. и С.А. основно върху показанията на
свидетелите дадени в хода на досъдебното производство. Основанията за това са,
че на първо място показанията са давани
в по-близко време до разследваните деяния. Второ, съдът констатира противоречие
в показанията на свидетелите, като на съдебното производство се заявяват факти,
които оневиняват подсъдимите или пък свидетелите заявяват, че не си спомнят
обстоятелства, които уличават подсъдимите в извършването на престъпление.
Обяснението за промяната на показанията на свидетелите П.И. и Ю.Х. в съдебното
производство съдът намира в заявеното от Х. пред разследващите органи.
Свидетелката е заявила:”Страхувам се да
идвам да ме разпитват. Много ме биха Латиф и Куту” /т.2, л.72/. Съдът не
приема като достоверно заявеното от свид. П.И.,*** го заплашвали и му казвали
да сочи като извършители Латиф и Куту. Разпитите на П.И. и Ю.Х. са извършени от
служители от ГПУ Варна, които са извън територията на Бургас и нямат
представа кои са „Латиф” и „Куту” и
очевидно тези имена няма как да бъдат подавани на свидетелите П.И. и Ю.Х..
Освен това тогава разследването е било насачено към документиране дейността на Й.А.
и разследване срещу А. и А. не е водено.
Показания на Ю.Х. и П.И., дадени досъдебното
производство, както в ГПУ Варна, така и пред наблюдаващия прокурор по делото,
са достоверни и следва да бъдат кредитирани, предвид това, че те си
кореспондират, и липсват каквито и да е доказателства, че показанията са били
манипулирани, такива данни по делото няма. Показанията от досъдебното
производство са правдиви и си кореспондират с фактите, установени чрез
останалите доказателствени средства по делото. Кореспондират с показанията на
свид А.Н. другите свидетели и писмените доказателства по делото.
Обстоятелствата, свързани с обвиненията срещу
подсъдимите М. А. и С.А. се установяват чрез показанията на свидетеля П.И. и Ю.Х.,
А.Н. и извършените разпознавания. В разпита си на ДП /т.2, л.64 от ДП/ свидетелят П.И. обяснява за
подс. М. А., че го знае като Латиф от гр.Камено, който има брат близнак. Сочи,
че подсъдимият А. е взел бебето, родено от св. Ю.Х., съответно му дал сумата от
1500 €. Свидетелят споделя, че жената на подсъдимия А., се казва Куту. При
повторния си разпит /т.2, л.69-70 от ДП/ свидетелят подробно разказва за двете
раждания на св. Ю.Х.. Първото се осъществило, когато са се намирали при подс. Р.Х.,
а второто – при подсъдимите М. А. и С.А.,
наричани от него Латиф и Куту. Свидетелят сочи, че подс. М. А. е брат на Юсеин
– Й.А. и Атанас А.. Свидетелят И. твърди, че А. и А. са взели детето заедно и
са го продали, след което са им дали пари. Същия ден подсъдимият Й.А. ги
закарал с лек автомобил до границата между Република България и Република
Гърция, където ги предал на свидетелите Т.К. и С.М.. При проведено разпознаване
/т.2 л.127 от ДП/ свидетелят П.И. е разпознал свидетеля А.С.Н.. За него И.
твърди, че е бил шофьор на автомобила, който ги е взел от с.Каменар и ги е
превозил до жилището на А. и А. в Република Гърция.
Показанията на свидетелката Ю.Х. са в същата насока.
Те кореспондират и се взаимно допълват с показанията на свидетеля П.И.. В
изложението си Х. също е посочила, че знае М. ***, на когото жена му се казва
Куту. Същият подсъдим има брат близнак, той и жена му са взели бебето и са го
продали, след което са дали на нея и П.И. сумата от 1500 €. При проведения
разпит /т.2, л.71 от ДП/ свидетелката Х. е разпознала по снимка подс. Й.А. и е
посочила за него, че е брат на подс. М. А., известен на нея като Латиф.
Посочила е, че двамата имат още един брат. Свидетелката разказва /т.2,
л.120-121 от ДП/, че двамата с П.И. са живеели в къщата на Латиф и Куту. В
същата къща имало още 4 бременни момичета. Когато дошло време за раждане, до
болницата ги закарал Й.А., брат на подс. М. А.. Свидетелката сочи, че роденото
дете взели подсъдимите А. и А., като й казали, че ще го дадат в дом. Х.
разказва също така, че прибирайки се в Република България до границата били превозени с
автомобил от подс. Й.А.. Свидетелката Ю.Х. е разпознала свидетеля А.С.Н. /т.2,
л.133 от ДП, фотоалбум л.116 от ДП/ като лицето, което ги е взело от с.Каменар
и ги е закарало до Република Гърция при подсъдимите А. и А..
Показанията на свидетелите П.И. и Ю.Х. кореспондират с
показанията на свидетеля А.С.Н. /т.2, л.77-78 от ДП/. Свидетелят Н. разпознава
подсъдимите М. А. и С.А.. Разпознава също така свидетелите П.И. и Ю.Х.. За
свидетелите П.И. и Ю.Х. обяснява, че те са ходили при подсъдимите А. и А., а
той лично ги е возил няколко пъти. А.Н. е категоричен, което е заявено и пред
съда, че е превозил П.И. и Ю.Х. до Гърция, че ги е оставил на някаква
бензиностанция. На досъдебното производство свидетелят е разпознал ва Й.А., А.
като Латиф, А. като Куту, потвърждава, че е превозвал лица от Каменар за Гърция,
по снимки разпознава П.И. и заявява, че
ги е превозвал заедно със съпругата му до Гърция, че мъж от Гърция поръчал
превоза като той е дал телефонен номер на И. и той е дал телефон за връзка с П.И.,
т.е. мъжът от Гърция е имал предварително връзка с П.И.. Свидетелят Н. твърди,
че телефонът, който му бил даден от Й. за връзка в П.И., се ползвал от брата на
П.И.. Тези обстоятелства кореспондират с приложените към делото писмени справки
от Граничните контролно-пропускателни пунктове.
Относно възраженията, че подсъдимите А. и А. не са
Латиф и Куту, посочени от Ю.Х. и П.И., по делото са налице многобройни
доказателства, че те са именно Латиф и Куту от Камено, известни на много лица
по различни поводи. Самият свидетел, посочен от тях – Т.Х., казва, че не знае
да има друг Латиф от Камено. Росанка Й. казва, че познава Куто и Латиф и не
знае в Камено да има други лица с тези имена. С.М. също твърди, че не познава
други лица в Камено с имена Латиф и Куто. Той казва, също и че е чувал, че
Латиф се занимавал с бебета, но дали е този Латиф - не знае. С.М. дава също
интересни показания за семейството на Латиф и Куту, като казва, че ги е виждал
в Гърция през 2008, 2009 и 2010 година и също дава една интересна връзка –
всички тези лица са от с.Каменар, където описва как играят футбол. Свидетелят С.М.
заявява, че Латиф, Бекир и А. се занимавали с продажба на бебета. Доколкото Й.А.
и А. А. са осъждани за подобно деяние за подобно деяние с влезли в сила
присъди, мисля, че това е факт, който няма нужда да бъде коментиран в момента. Й.Щ.
- Акъчо, потвърждава, че има роднини в Каменар и че през 2009г. е бил в селото,
казва също, че не познава други Латиф и Куту от Камено. Също така той казва
нещо много интересно, че Бекир и Латиф и виждал в Гърция, в Солун през
2008-2009 година, когато работели там. Х. и И. на 23.09.2009г. влизат в Гърция
именно с автомобил на С.М..
Съдът не приема за достоверни показанията на свидетелят
Т.Х., който първоначално заявява, че построил или пристроявал къща на
подсъдимите А. и А. в периода около 15.08 до началото на октомври месец в
годината, когато са обвиненията на подсъдимите. Впоследствие в резултат на
зададените му въпроси се оказа, че няма разписки, няма книжа, че не помни
улицата, на която строил къща, т.е. налице са основателни съмнения в
правдивостта на показанията му. Свидетелят посочи ул. „Оборище” в гр.Камено, на
която строил къща на подсъдимите, но не е това адреса на подсъдимите. В крайна сметка той заявява, че известно
време А. и А. били в Гърция, но не помни дали преди или след строежа, имало
период, в който не ги виждал.
Анализирайки описаните факти съдът стига до извода, че
през периода между 01.08.2009г. до 23.09.2009 г. и от 23.09.2009г. до
15.10.2009г. в Република Гърция подсъдимият М.А. А. и С.А.А. са мотивирали свидетелката Ю.Х. да
отиде при тях в жилището им в Гърция, където да роди дете, същото да бъде
предоставено за осиновяване, срещу което да получи парична сума. Организирали
транспортира от село Каменар до Република Гърция с автомобил Рено, с peг. № В****
КМ, превели я през границата страната през ГКПП „Кулата” на 01.09.2009г. Приели
я жилището си до дата на раждане на детето.
Продали детето и впоследствие дали на Х. парична сума сума.
Фактическата обстановка, отнасяща се за подсъдимия Й.А.,
се установява от показанията на свидетелите А.С., Чавдар Щ., Т.К., С.М.,
Росанка Й. и И.Й. и др.
и писмените документи по делото. Св. А.С. заявява в разпита си пред съда на 13.03.2015г. /л.9 от делото/, че познава
подс. Й.А.. Същият й обещал да даде 4500 € за продажба на бебето. Подс. А. е човекът,
който след проведен разговор по телефона, убедил нея и св. Чавдар Щ.
свидетелката С. да роди детето в Гърция, след което той ще намери семейство, на
което да го даде. Затова обещал сумата от 4500 евро. Подс. Й.А. организирал пътуването
на св. С. *** до Република Гърция. С. подробно обяснява как свидетелите Т.К. и С.М.
са ги взели с Чавдар Щ. с лек автомобил от гр. Средец и са ги превозили до
границата с Гърция. Там на гръцка територия С. се прехвърлила в автомобила на Й.А.,
а св. Чавдар Щ. се върнал обратно с автомобила на Т.К. обратно в България.
Подс. Й.А. я отвел в къщата, в която живеел, където тя престояла около десетина
дни преди раждането. На ***г. подс. А. я отвел в болница в гр. Лариса, където С.
родила дете от мъжки пол. На 12.04.2010г. С. била изписана от болницата и
отведена обратно от подс. А. в жилището му. В жилището си подсъдимият довел
гръцко семейство, което взело детето. Свидетелката също така добавя, че през
месец март в дома на Й.А. пристигнал и св. Чавдар Щ., който престоял там до
раждането на детето. След като подсъдимият предал детето на гръцкото семейство,
заявил, че не е получил никакви пари. На 01.06.2010г. Щ. и С. се завърнали в
България без детето и без да получат обещаните от Й.А. суми.
В същото съдебно заседание показания депозира и св.
Чавдар Щ.. Неговите показания напълно съответстват на св. С.. В същата
последователност Щ. разказва за проведените разговори с Й.А., който ги
мотивирал да вземат решение заедно със С. да предоставят роденото дете за
осиновяване срещу сумата от 4500 евро. Щ. свидетелства, че подсъдимият Й.А.
неколкократно е провеждал телефонни разговори с тях, като ги е убеждавал да
сторят това, като е гарантирал, че детето ще бъде дадено за осиновяване срещу
сумата от 4500 евро. Свидетелят сочи, че лицето, което е организирало транспорта
за него и С. е подсъдимият А.. Щ. описва свидетелите К. и М., които са ги
превозили с автомобил от гр. Средец до границата с Република Гърция, където С.
се качила в автомобила на подс. А., а Щ. се върнал обратно в България със
същите свидетели. Свидетелят също така изяснява, че преди раждането на детето
също е отишъл е Гърция в къщата на подс. А., където се намирала А.С.. Щ. видял
роденото от нея дете, видял също така и гръцкото семейство, което го взело за
осиновяване. Щ. също твърди, че не са получили никакви пари от подс. А..
Показанията на двамата свидетели кореспондират с
показанията на свидетеля Т.К. /т.2, л.13 от ДП/ и с показанията на С.М. /т.2, л.33-35
от ДП/. Свидетелят К. обяснява, че през февруари 2010 година е превозил с лекия
си автомобил „Рено“, с рег. № СН **** КК различни лица от България за Гърция. С
него се свързал свидетелят М.М.Д., който го помолил да го откара до Гърция и му
дал телефон на подсъдимия Й.А.. По телефона подс. А. му обещал 100 евро затова,
че ще превози хората до Гърция и му поръчал да мине през гр. Средец, от където
да вземе мъж и жена. Свидетелят потеглил от гр. Сливен заедно със свидетеля С.М.
и свидетеля М.М.Д. преминали през гр.Средец, където взели мъж и жена -
свидетелите А.С. и Чавдар Щ.. Пристигайки до гръцката граница свидетелят по
аналогичен начин обяснява срещата с подсъдимия Й.А.. Потвърждава, че
свидетелката А.С. и М.М.Д. се качили в
колата на подсъдимия, а той върнал обратно свидетеля Чавдар Щ.. При проведеното
разпознаване по снимки /т.2, л.14 от ДП/ свидетелят Т.к. е разпознал категорично
подс. Й.А. като лицето, което е взело св. С. с автомобила си на границата с
Република Гърция.
В същата насока и абсолютно идентични са показанията
на св. С.М.. Свидетелят потвърждава основните факти, че заедно с братовчед си Т.К.
са превозвали лица от гр. Средец до границата с Република Гърция, както и още
един мъж от гр. Сливен. Потвърждава, че свидетелят Чавдар Щ. се върнал обратно
с тях в България. Свидетелят също сочи, че на гръцка територия ги чакал мъж с мустаци,
който платил парите за транспорта на братовчед му К..
Показанията на четиримата свидетели кореспондират с
приложената по делото справка за задгранични пътувания на български граждани,
намираща се на л.38 от т.2 от ДП, от която е видно, че на 26.02.2010г. в 02:00
часа Т.М.К., М.М.Д., С.М.М., Чавдар Анков Стоянов и А. Звездова Асенова са
преминали границата с Гърция на ГКПП Капитан Петко войвода с лек автомобил
марка „Рено“, с рег. № СН **** КК.
Кореспондиращи са и показанията на свидетелите Росанка
Й. и И.Й., чиито показания от досъдебното производство бяха прочетени по реда
на чл.281 от НПК. Свидетелите категорично заяват, че тези показания са
абсолютно верни и вярно е записано това, което е казано. Допълнително в
показанията си пред съда Росанка Й. сочи, че А.С. и Чавдар Щ. са работили при подс.
А..
Извършената съдебномедицинска експертиза на А.С. е
посочила, че същата е раждала по естествен път. Й.А. е бил разпознат освен от С.
и Щ., а също така от Т.К. и С.М., които са разпознали А. и като лицето
заплатило превоза до Република Гърция. К. е разпознал Чавдар Щ..
Гласните доказателства кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства: т.8, л.3-55 от ДП, като акт за раждане - кръщение №
1132, том В, година 2010г., издаден от Окръг Тесалия, Област Лариса, Община
Ларисеон, Отдел по гражданско състояние, peг. № 287, с дата на деклариране
13.04.2010г. и с посочена дата на раждане ***г. на дете от мъжки пол в т.8, л.3-6 от ДП.
От анализа на доказателствата следва фактическият
извод, че през периода между 01.02.2010г. до 09.04.2010г. подс.Й.А. е мотивирал
свидетелката А.С. да отиде при него в къщата му в Гърция, където да роди дете,
същото да бъде предоставено за осиновяване, срещу което да получи парична сума.
Подсъдимият организирал транспортирането на свидетелката от гр.Средец до
Република Гърция, включително превеждането през границата на двете държави.
Транспортирал лично с личен автомобил свидетелката С. до жилището, в което
живеел и я приел в това жилище до датата на раждане на детето.
Подсъдимият Р.А.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъплението по чл.159а, ал.3, вр. ал.1 /ДВ
бр.75/2006г./, от НК, като в
периода от 26.06.2008г. до 04.07.2008г., в Република Гърция, в жилище на
неустановено място в района на град Лариса, набрал отделно лице - бременната жена
Ю.Г.Х., ЕГН **********, и го приел в жилището с цел продажба на детето,
независимо от съгласието му.
От
обективна страна подсъдимият Х. осъществил изпълнителното
деяние на престъплението. Той е набрал и приел в жилището си бременната жена Ю.Г.Х.. Той е уговарял и склонявал Х. да роди детето за
да бъде продадено в Гърция. Приел е свидетелката в жилището с тази цел.
Престъплението
е извършено от подсъдимия Х. при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал всички
обстоятелства от обективната страна на престъплението и е действал съзнателно за
постигане на престъпния резултат. Подсъдимият е действал със специалната цел –
продажба на роденото дете.
Подсъдимият
М.А. А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението чл.159г, предл.”първо”, вр. чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.159а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26,
ал.1, ал.2 и ал.3 от НК, като при продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив, като извършител в съучастие със
С.А.А., също действала като извършител: - в периода от 01.08.2009г. до
23.09.2009г., в село Каменар, общ. Варна, обл. Варна, и на неустановени места на
територията на Република Гърция, набрал отделно лице - бременната жена Ю.Г.Х.,***
до неустановено място в Република Гърция с автомобил Рено, с peг. № В**** КМ,
превел го през границата на Република България с Република Гърция през ГКПП
Кулата на 01.09.2009г., и го приел в жилище на неустановено място в Република
Гърция, с цел продажба на детето, независимо от съгласието му; в периода от
23.09.2009г. до 15.10.2009г. в жилище на неустановено място на територията на
Република Гърция, приел отделно лице - бременната жена Ю.Г.Х., с цел продажба
на детето.
Подсъдимата
С.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл.159б, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, ал.2 и
ал.3 от НК като при продължавано
престъпление, като извършител в съучастие с М.А. А. също действал като
извършител: - в периода от 01.08.2009 г. до 23.09.2009 г., в село Каменар, общ.
Варна, обл. Варна, и на неустановени места на територията на Република Гърция,
набрала отделно лице - бременната жена Ю.Г.Х.,*** до неустановено място в
Република Гърция с автомобил Рено, с peг. № В**** КМ, превела го през границата
на Република България с Република Гърция през ГКПП Кулата на 01.09.2009г., и го
приела в жилище на неустановено място в Република Гърция, с цел продажба на
детето, независимо от съгласието му; в периода от 23.09.2009г. до 15.10.2009г.
в жилище на неустановено място на територията на Р. Гърция, приела отделно лице
- бременната жена Ю.Г.Х., с цел продажба на детето, независимо от съгласието му.
От
обективна страна подсъдимите М.А. А. и С.А.А. осъществили изпълнителното деяние
на престъплението. Те са набрали, транспортирали от село Каменар до
неустановено място в Република Гърция с автомобил Рено, с peг. № В**** КМ,
превели през границата на страната през ГКПП Кулата на 01.09.2009г. и приел в
жилището си бременната жена Ю.Г.Х.. Те уговаряли
и склонявали Х. да роди детето за да бъде продадено в Гърция. Организирали
транспортирането и превеждането през границата на свидетелката, като наели за
това свидетеля А.Н., който я превозил с автомобил Рено, с peг. № В**** КМ. Приели
свидетелката в жилището си с тази цел.
Подсъдимият
А. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив. С Определение за
одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 245/2006 г. на ОС - Бургас, в
сила от 28.11.2006 г., за извършени в периода месец май 2004 г. - месец
декември 2005 г. престъпления по чл. 321 от НК, по чл. 159в, вр. чл. 29 от НК и
по чл. 182а от НК на подсъдимия М.А. А. било наложено общо ефективно наказание
1 година лишаване от свобода. М. А. изтърпял това наказание на 06.02.2007 г.
Предвид осъждането по НОХД № 245/2006 г. на БОС настоящата престъпна деятелност
на М. А. е осъществена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.
1, б. „а” от НК.
Престъплението
е извършено при условията на продължавано престъпление, визирано в чл.26 ал. 1
от НК - двете деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление – трафик на хора, са извършени от подсъдимите през непродължителен
период от време - 01.08.2009г. до 15.10.2009г. при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
Престъплението
е извършено от подсъдими при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК. Подсъдимите е съзнавал всички обстоятелства от обективната страна
на престъплението и е действали съзнателно за постигане на престъпния резултат.
Подсъдимите е действали със специалната цел – продажба на роденото дете.
Престъплението
е извършено в съучастие между подсъдимите А. и А..Между съучастниците М.А. А. и
С.А. е съществувал общ умисъл за осъществяване на намисленото престъпление,
което се установява от разпределението на ролите помежду им. А. е организирал
набирането, транспортирането и превеждането през границата на свидетелката Х..
Те са действали съвместно при приемането на пострадалата на пострадалата и
продажбата на детето. Всеки от съучастниците е съзнавал, че извършва действия
за постигането на общия престъпен резултат – осъществят трафик на свидетелката Х.
с цел продажба на детето й.
Подсъдимият Й.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл.159г, предл.”първо”, вр. чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.159а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК, като в периода от
01.02.2010г. до 09.04.2010г., в град Средец, Република България, и на
неустановени места на територията на Република Гърция, при условията на опасен
рецидив, набрал отделно лице - бременната жена А.П.С.,*** до неустановено място
в Република Гърция с автомобил Рено, с peг. № СН **** КК, превел го през границата на Република
България с Република Гърция през ГКПП Капитан Петко войвода на 26.02.2010г.,
транспортирал го на територията на Република Гърция с неустановен автомобил и
го приел в жилище на неустановено място в Република Гърция, с цел продажба на
детето, независимо от съгласието му.
От
обективна страна подсъдимият А. осъществил
изпълнителното деяние на престъплението. Той е набрал, транспортирал от град
Средец до Република Гърция с автомобил Рено, с peг. № СН **** КК, превел през границата на страната
през ГКПП Капитан Петко войвода на 26.02.2010г., транспортирал на територията
на Република Гърция и приел в жилището си бременната жена А.П.С.. Той е уговарял и склонявал С. да роди детето за
да бъде продадено в Гърция. Приел е свидетелката в жилището с тази цел.
Подсъдимият А. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив. С Определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД №
245/2006 г. на ОС - Бургас, в сила от 28.11.2006 г., за извършени в периода
месец май 2004 г. - месец декември 2005 г. престъпления по чл. 159в, вр. чл. 29
от НК и по чл. 182а от НК на Й. А. било наложено общо ефективно наказание 1
година и 3 месеца лишаване от свобода. Това наказание изтърпял на 04.05.2007 г.
Предвид осъждането по НОХД № 245/2006 г. на БОС настоящото деяние е извършено
от Й. А. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
Престъплението
е извършено от подсъдимия А. при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е
съзнавал всички обстоятелства от обективната страна на престъплението и е
действал съзнателно за постигане на престъпния резултат. Подсъдимият е действал
със специалната цел – продажба на роденото дете.
Съдът
определи за подсъдимия Р.А.Х. наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/
години, както и наказание глоба в размер на 15000,00 /петнадесет хиляди/ лева. Отложи
на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от 5 /пет/ години. За подсъдимия Р.Х., с оглед принципа за
прилагане на по-благоприятния закон, съдът приложи редакцията на НК от бр. 75
от 2010г. като наказуемостта към момента на деянието е от 3 до 10 години и
глоба от 5 хиляди до 15 хиляди лева. За подсъдимия Х. следва де се отчете, че
към момента на извършване на престъплението е бил реабилитиран. По делото
специално са събирани доказателства за настъпилата реабилитация. Отегчаващо
обстоятелство е, че престъпната деятелност е въвеждане на Ю.Х. в заблуждение
чрез използване на състояние на зависимост. Съдът взе предвид обстоятелството,
че деятелността на подс. Х. е отдалечена от настоящия момент с около 9 години. Отговорността
не е реализирана в един дълъг период от време и това намаля нейната ефективност.
В този смисъл следва да бъде наложено наказание към минимума. Към настоящият
момент подсъдимият работи в Германия. Съдът отчита, че е налице процес на
превъзпитание предвид поведението на подсъдими я- работи и няма данни от 2008
година да е извършвал друго престъпление. Съдът счете, че целите на наказанието
могат да се постигнат с института на условното осъждане. С цел постигане на
целите по чл.36 от НК съдът наложи максималната глоба предвидена в закона.
Прилагането на чл.66 от НК съдът намери, че следва да се компенсира с
максималното имуществено наказание.
Съдът определи наказанията подсъдимите А. и А. при превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът наложи на подсъдимия М.А. А. наказание
лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ години, както и наказание глоба в
размер на 50000,00 /петдесет хиляди/ лева. Определи на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.”а” от ЗИНЗС първоначален строг режим на наложеното наказание лишаване
от свобода в размер на десет години.
На С.А.А. наложи наказание лишаване от свобода
за срок от 6 /шест/ години, както и наказание глоба в размер на 30000,00
/тридесет хиляди/ лева. Определи на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС
първоначален строг режим на наложеното наказание лишаване от свобода в размер
на шест години. При индивидуализация на тяхната отговорност следва да бъде
отчетено следното:
Преди настоящото
престъпление М.А. А. вече е изтърпял
ефективно наказание лишаване от свобода за извършен при условията на опасен рецидив
трафик на хора, което обаче е дало целения от закона ефект. С Определение за
одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 245/2006 г. на ОС - Бургас, в
сила от 28.11.2006 г., за извършени в периода месец май 2004 г. - месец
декември 2005 г. престъпления по чл. 321 от НК, по чл. 159в, вр. чл. 29 от НК и
по чл. 182а от НК на М.А. А. било наложено общо ефективно наказание 1 година
лишаване от свобода. М. А. изтърпял това наказание на 06.02.2007 г. Престъплението
срещу Ю.Х. е осъществена чрез въвеждане на Ю.Х. в заблуждение срещу обещаване
на облаги. След това престъпление е осъден по НОХД № 4885/2012 г. на БРС, по
което за деяние по чл. 191, ал. 2 от НК му било наложено наказание пробация.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства не са установени.
А. също е била осъждана
двукратно за трафик на хора. С Определение за одобряване на споразумение за
решаване на НОХД № 245/2006 г. на ОС - Бургас, в сила от 28.11.2006 г., за
извършени в периода месец май 2004 г. - месец декември 2005 г. престъпления по
чл. 321 от НК, по чл. 159в, вр. чл. 29 от НК и по чл. 182а от НК на С.А. било
наложено общо наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години.
С Определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 730/2008 г.
на PC -Бургас, в сила от 10.05.2008 г., за извършени в периода месец януари
2006 г. -месец март 2006 г. престъпления по чл. 159в, вр. чл. 29 от НК на С.А. било
наложено общо наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 4 години,
а и общо наказание по това дело и по НОХД № 245/2006 г. на БОС, а именно
наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 4 години. Настоящото
престъпление е извършено в изпитателния срок на условното осъждане. Престъпната
дейност е била осъществена чрез въвеждане на Ю.Х. в заблуждение срещу обещаване
на облаги. Има и осъждане след настоящото престъпление. С.А. била осъдена и по НОХД №
4885/2012 г. на БРС, по което за деяние по чл. 191, ал. 2 от НК й било наложено
наказание пробация. Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства не са
установени в хода на разследването, нито в хода на съдебното следствие.
За престъплението
извършено от подсъдимият А. предвидено наказание от 5 до 15 г. лишаване от
свобода и от 20 хиляди до 100 хиляди лева глоба. Съдът счита, че справедливо и
съответно на закона и обществената опасност на подсъдимия е наказание около
средния размер, а именно - 10 години лишаване от свобода и глоба в размер на 50
хиляди лева. Наказанието следва да бъде търпяно при строг режим, с оглед
разпоредбите на ЗИНЗС.
По отношение на
обвинението срещу А., наказанието е от 5 до 12 години лишаване от свобода и
глоба в размер от 20 хиляди до 50 хиляди лева. Съдът счита, че справедливо и
съответно на закона и обществената опасност
и личността на подсъдимата е наказание около средния размер, а именно - наказание
6 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим и глоба в
размер на 30 хиляди лева.
Съдът наложи на
подсъдимия Й.А.А. наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ години,
както и наказание глоба в размер на 50000,00 /петдесет хиляди/ лева. Определи на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС първоначален строг режим на
наложеното наказание лишаване от свобода в размер на десет години.
Й.А.А. е многократно
осъждан. Подсъдимият е осъждан по НОХД № 94/1984 г. на PC - Карнобат (за деяние
по чл. 261, вр. чл. 63 от НК), НОХД № 213/1986 г. на PC - Бургас (за деяние по
чл. 191 от НК), НОХД № 71/1987 г. на PC - Бургас (за деяния по чл. 262 от НК и
по чл. 252 от НК), НОХД № 334/1987 г. на PC - Бургас (за деяние по чл. 183 от НК), НОХД № 114/1990 г. на PC - Варна (за деяние по чл. 381 от НК), НОХД №
271/1992 г. на PC - Бургас (за деяние по чл. 253 от НК), НОХД № 9/1996 г. на ВС
- Сливен (за деяние по чл. 381 от НК), НОХД № 133/1996 г. на ВС - Сливен (за
деяние по чл. 196 от НК), НОХД № 124/1999 г. на PC - Девин (за деяние по чл.
279 от НК), НОХД № 696/1999 г. на PC - Г. Делчев (за деяние по чл. 279 от НК),
НОХД № 770/2001 г. на PC - Петрич (за деяние по чл. 279 от НК), НОХД № 560/2002
г. на PC - Бургас (за деяние по чл. 343в от НК), и по НОХД № 245/2006 г. на ОС
- Бургас (за деяния по чл. 159в, вр. чл. 29 от НК и по чл. 182а от НК). По
посочените дела подсъдимият изтърпявал и ефективни наказания лишаване от
свобода в различни периоди от време.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на Й.А. като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие
съдебното минало, което е обременено, без осъжданията, които обуславят
квалификацията на деянието му като опасен рецидив. Обстоятелство, че той и друг
път е осъждан за трафик на хора, изтърпявал е няколко пъти наказание лишаване
от свобода, които, обаче, не са оказали нужния поправителен и превъзпитателен
ефект. Престъпната деятелност е осъществена чрез въвеждана на С. в заблуждение,
чрез използване на състояние на зависимост, чрез обещаване на облаги . Не се
установиха нито на съдебната фаза, нито на досъдебната фаза някакви смекчаващи
вината обстоятелства.
За подсъдимите съдът
отчете и следните отегчаващи обстоятелства. Пострадалите от престъпните
действия на подсъдимите са хора в неравностойно социално положение. Пострадалите
са живеели изключително бедно. Подсъдимите са се възползвали от това състояние
за да мотивират пострадалите да продадат децата си.
Предвид на това, че престъпленията, извършени
от подсъдимите са извършени в чужбина, създават негативно отношение към
Република България.
Поведението на
подсъдимите се отличава с изключителна наглост и безчовечност. Те са мотивирали
изпаднали в крайна бедност майки да продават децата си в чужбина.
Съдът счита, че тези
наказания най-добре ще изпълнят целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК,
а именно: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и
добрите нрави, 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Подсъдимите
са извършили поредица от действия, които изразяват упоритост при
осъществяването на намисленото престъпление. Престъпленията в които са обвинени
се нуждаят от предварителна подготовка и съобразяване на много обстоятелства.
Следователно деянията им не са еднократен акт, а резултат на упорито
преследване на престъпен резултат. Т.е у подсъдимите е налице утвърден начин на
мислене, насочен към незаконно и неморално придобиване на парични средства. За
това за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите е необходимо по- дълъг
срок да бъдат лишени от свобода. Съдът намира, че този срок ще е достатъчен за
превъзпитаването на подсъдимите. Заедно с това размерът на наказанието ще
въздейства предупредително на подсъдимите и ще им отнеме възможността да вършат
други престъпления. Определеният срок на наказанията лишаване от свобода ще
предупреди подсъдимите, че евентуално ново извършване на престъпление ще има
същите неблагоприятни последици за тях. Видът и размерът на наказанията ще
изпълнят и генералната превенция. Известно е, че се извършват такива
престъпления. Осъждането на подсъдимите на тежки наказания ще въздейства
предупредително върху онези граждани, които възнамеряват да извършват подобни
престъпления.
Накрая
съдът се занима и с въпроса за разноските по делото. Осъди подсъдимия Й.А.А. да
заплати в полза на ОД на МВР гр. Бургас, сумата от 1071,66 /хиляда седемдесет и
един лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща направените по
делото разноски в хода на досъдебното производство, както и държавна такса в
размер на 5,00 /пет/ лева по сметка на Районен съд Бургас за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Осъди подсъдимия Й.А.А.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Бургас, сумата от 1244,50 /хиляда двеста четиридесет и четири лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща направените по делото разноски в хода на
съдебното производство за превод на документи за съдебни поръчки до Република
Гърция и разходи за свидетели, както и държавна такса в размер на 5,00 /пет/
лева по сметка на Районен съд Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъди подсъдимия М.А. А.
да заплати в полза на ОД на МВР гр. Бургас, сумата от 1071,66 /хиляда
седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство, както и
държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева по сметка на Районен съд Бургас за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъди подсъдимия М.А. А.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Бургас, сумата от 16,13 /шестнадесет лева и тринадесет стотинки/ лева,
представляваща направените по делото разноски в хода на съдебното производство
разходи за свидетели, както и държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева по
сметка на Районен съд Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъди подсъдимата С.А.А.
да заплати в полза на ОД на МВР гр. Бургас, сумата от 1071,66 /хиляда
седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство, както и
държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева по сметка на Районен съд Бургас за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъди подсъдимата С.А.А.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Бургас, сумата от 16,13 /шестнадесет лева и тринадесет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски в хода на съдебното производство
разходи за свидетели, както и държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева по
сметка на Районен съд Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъди подсъдимия Р.А.Х. да заплати в полза на ОД на МВР гр. Бургас,
сумата от 1071,66 /хиляда седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/
лева, представляваща направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство, както и държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева по сметка на
Районен съд Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.
Постанови вещественото
доказателство по делото – СИМ-карта с номер 990860280214, намираща се в плик на
л.74, папка 7 от досъдебното производство, да остане приложено по делото.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.К.