Р
Е Ш Е
Н И Е № 1049
гр. Пловдив 29.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, гражданско въззивно отделение в публичното заседание на двадесет и
шести август две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Пламен Чакалов
Членове: Иван Анастасов
Христо
Иванов
при
секретаря П. Георгиева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 1695
по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е
решение №2403/10.06.2019г. на Пловдивския районен
съд, ІV-ти бр. с. постановено по гр. д. №15126/18г., с което се ИЗМЕНЯТ ПОСТАНОВЕНИТЕ с Определение с което е одобрена постигната между страните
спогодба от 07.06.2016 г. по гр. д. №
1076 по описа за 2016г. на Пловдивски Районен съд, IIІ бр.с. мерки относно местоживеенето на
детето Т. Б. М., ЕГН ********** и режима на лични отношения между детето Т. Б. М., ЕГН ********** и
неговия баща Б.М.Ц., ЕГН **********, както следва:
ИЗМЕНЯ
местоживеенето на малолетното дете Т. Б. М., ЕГН ********** от
определеното такова в град П., ул.”***, като
ОПРЕДЕЛЯ същото при майката Е. С.М., ЕГН ********** на адреса на
майката в Германия;
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения между бащата Б.М.Ц., ЕГН ********** и детето Т. Б. М., ЕГН **********, както
следва:
30 дни по време на всяка лятна
ваканция на детето,
които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката;
шест дни през Коледните празници всяка четна година, считано от 10.00 часа на първия
ден от
Коледната ваканция до 17.00 часа на
шестия ден от нея;
шест дни през Новогодишните празници на всяка нечетна година, считано от
10.00 часа на 30 декември
на съответната
нечетна година до 17.00 часа на 05
януари на
следващата четна година;
първите шест дни през Великденската/пролетна ваканция всяка
нечетна година,
считано от 10.00 часа на първия ден до
17.00 часа на шестия ден;
РАЗРЕШАВА детето
Т. Б. М., ЕГН **********,
да пътува извън пределите на Република България до страните членки на Европейския съюз и Великобритания и обратно, придружавано от своята майка и законен представител Е. С.М., ЕГН ********** или от изрично
упълномощено от нея трето лице, неограничен брой пъти и за неопределен
период от време на всяко от пътуванията, за срок от пет години, считано от влизане на настоящето решение в сила, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата
Б.М.Ц., ЕГН ********** и се допуска предварително изпълнение на
решението относно заместване
на съгласието на бащата за пътуванията на детето в чужбина, на основание чл. 127а, ал. 4 от СК.
Жалбоподателят Б.М.Ц. моли съда да отмени решението
на районния съд и постанови друго, с което отмени решението, като в хода на
устните състезания пред въззивния съд процесуалният представител на въззивника
уточнява, че иска съда да разреши определен брой пътувания на детето за
определен срок извън страната, за да може контактите между баща и син да са по
– чести.
Въззиваемата страна Е. С. М., чрез адв. К. счита
жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно и моли съда
да го потвръди.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от приложеното удостоверение за
раждане се установява, че страните по делото са родители на роденото на ***г.
дете Т. Б. М., като с определение по гр.
д. № 1076/16г. на ІІІ чл. с. на ПдРС е одобрена спогодба между тях, по силата
на която упражняването на родителските права се предоставя на майката Е. С. Н.
(по настоящем М.), а на бащата е определен режим на лични отношения с детето,
който следва да заплаща и издръжка в размер на 150лв. месечно.
За да иска изменение на местоживеенето на детето,
режима на личните отношения между бащата и детето, както и да се разреши на
детето на пътува извън пределите на Република България без съгласието на
бащата, а също така и да се допусне предварително изпълнение на решението в
тази част ищцата Е.М. изтъква обстоятелството, че през месец юни 2018г. е
сключила граждански брак с И. М., който работи и живее в Германия, където смята
на пребивава и тя заедно с детето си.
По делото е представен акта за граждански брак Между
Е. и И. М.. От представените удостоверения, издадени от съответните органи в
Германия, преведени на български език, се установява, че И. М. е адресно
регистриран в Германия, назначен е на безсрочен трудов договор с годишно
трудово възнаграждение от 52 000 евро. Представен е и договор за наем на
жилище за неопределено време, в който е посочено, че наемател е и Е.М.. От
показанията на свидетелката Т. М. се установява, че И. М. е заминал за
Германия, но съпругата му Е. и детето ще заминат след като получат разрешението
по реда на чл. 127а, ал.2 от СК. Тази свидетелка установява още и това, че И. М.
е подготвил е представил необходимите документи за постъпването на детето в
детска градина в Германия.
Така установената фактическа обстановка всъщност не
се оспорва от страните и тя обосновава изменение на обстоятелствата по смисъла
на нормата на чл. 59, ал.9 от СК, което налага да се промени местоживеенето на
детето, при родителя, който упражнява родителските права, понеже е установено
съществено и трайно изменение на обстоятелствата, при които е определено
първоначалното местоживеене ***.
Във въззивната жалба основното оплакване е, съдът не
е отчел силната емоционална привързаност между бащата и детето.
Вярно, че от събраните доказателства – съдебно –
психологическата експертиза, показанията на свидетелката Н. И. и отчасти от
социалния доклад се установява, че е налице силна привързаност между бащата и
сина, но
-стр.3 от решение по в. гр. д.№1695/19г. на ПдОС-
това
обстоятелство е относимо най – вече при преценка за родителските качества при
определяне на родителя, на който ще се предостави упражняването на родителските
права, но настоящия спор не е с такъв предмет. Ето защо емоционалната
привързаност няма пряко отношение към установеното изменение на
обстоятелствата, при които е определено първоначалното местоживеене не детето.
Още едно основание за изменение на местоживеенето на
детето е и това, че по делото се налице доказателства – показанията на
свидетелката М. и признанието на
жалбоподателя, от които се установява, че в Германия детето има собствена стая,
обзаведена по съответния подходящ начин за дете на петгодишна възраст.
Преместването на детето да живее в Германия не е в
негова вреда, защото вече се посочи, че то ще бъде в много добри битови условия
и грижи, понеже освен майка му нейният съпруг също е изградил отлична
емоционална връзка с него, което ще допринесе за по – лесното му адаптиране към
новата среда. Тук следва да се има предвид и заключението на психологическата
експертиза – т. 6 и т.7 , където експертът сочи, че детето Т. лесно се
приспособява към нова обстановка и нови хора и в съзнанието му няма определени
страхове, свързани с промяна на местоживеенето му. Обстоятелството, че към
настоящия момент майката няма осигурена работа в Германия не е основание да се
откаже промяна на местоживеенето на детето, тъй като установените по – горе
обстоятелства са достатъчни, за да обосноват промяната в местоживеенето на
детето. От друга страна едва след трайното си установяване в Германия Е.М. ще
може да започне работа.
Ето защо искът по чл. 59, ал.9 СК и основателен и
следва се уважи.
Основателността
на този иск обосновава промяна и в режима на лични отношения между детето и
бащата. Предвид обстоятелството, че двамата ще живеят в различни държави и
силната емоционална привързаност между тях съдът намира, че възможния при тези
обстоятелства режим на срещи е този, определен с решението на районния съд, а
именно: 30
дни по време на всяка лятна
ваканция на детето,
които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката; шест
дни през Коледните празници всяка четна година, считано от 10.00 часа на първия
ден от
Коледната ваканция до 17.00 часа на
шестия ден от нея; шест дни през Новогодишните празници на
всяка нечетна година, считано от 10.00 часа на 30 декември на
съответната нечетна година до 17.00 часа на 05
януари на
следващата четна година; първите
шест дни през Великденската/пролетна ваканция всяка нечетна година, считано от 10.00 часа на първия
ден до 17.00 часа на шестия
ден.
Само за
пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че твърдението на жалбоподателя за
създаване пречки от страна на майката при осъществяване на лични контакти между
бащата и сина не може да се преодолее с по – интензивен режим на срещи между
тях, защото по – честия режим на лични контакти няма да има за последица
безпрепятственото провеждане на срещите между бащата и сина му.
Изложеното дотук и липсата на
съгласие от страна на бащата за пътуването на детето в чужбина налага да се
даде разрешение на детето на пътува в страните от Европейския съюз и
Великобритания, без да е необходимо съгласието на бащата Б.Ц. за срок от пет години
от влизане на решението в сила, който срок е достатъчен с оглед възможността Е.М.
да се установи трайно в чужбина.
Основателно е и искането за допускане на предварително изпълнение на
решението в частта относно заместване на съгласието на бащата за пътуването на
детето в чужбина, защото така детето по – рано ще започне да свиква с новата
обстановка.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете, като е
определил посочения по – горе режим на лични отношения между бащата и детето
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №2403/10.06.2019г. на
Пловдивския районен съд, ІV-ти бр. с. постановено по гр. д.
№15126/18г.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.