№ 43
гр. Разград , 01.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско
дело № 20213300500026 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, редовно призован, не се явява, за него адв.Ч.
ЗА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, редовно призована, не се явява, за нея адв.М..
Адв.Ч.: Да се даде ход на делото.
Адв.М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото: С Решение № 260043/15.ХІ.2020г по гр. д. № 155 по описа му за
2019г., ИРС е отхвърлил иска, предявен на осн. чл.232 ЗЗД във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД от Б.
Н. Г. срещу С. С. Д., за осъждането й със сумата от 1 361,88лв., представляваща дължимо му
се наемно/арендно плащане за ползване на 11.349дка зем. земи за стопанските 2016/2017 и
2017/2018 години ведно със законна лихва, считано от дата на иска до окончателното й
изплащане.
Недоволен от така постановеното решение, ищецът обжалва същото като
необосновано и незаконосъобразно. На посочените основания моли за отменяването му и за
решаване на спора по същество с уважаване на иска на предявеното му основание и в пълен
размер.
1
В законоустановения й предоставен им от съда срок, насрещната по жалбата страна
се е възползвала от правото си на отговор. Оспорва жабата като неоснователна и моли за
потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен
съдебен акт.
Адв.Ч.: Поддържаме жалбата, нямаме доказателствени искания.
Адв.М.: Поддържаме отговора, нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Ч.: Ние сме изложили конкретни съображения във въззивната жалба свързани с
неправилността на обжалваното решение. Поначало по делото няма спор по установените
факти, от които произтича материалното право на ищеца, сега жалбоподател. Първо няма
спор, че е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти. Второ няма спор, че
през процесните две стопански години те са ползвани от страна на ответницата като
земеделски производител, направено е признание от нея в първото по делото заседание,
представено е и заключение на вещото лице. На трето място, абсолютно безпротиворечиво е
установено, че за ползването на тези земи ответницата не е плащала нито парично, нито в
натура, нито нищо на ищеца, тука също има ССЕ, която безспорно е установила тези факти.
Въз основа на всичко това ние сме направили искане като на няколко места сме посочили, че
става въпрос за неоснователно обогатяване, тъй като ответницата е ползвала земеделски
земи, без да има правно основание за това и претендираме обезщетение, което е в размер на
пазарното арендно плащане Тук сме посочили седем, осем решения на ВКС.
За да отхвърли иска, съдът е приел, че се касае за договорно основание и от това
произтича претенцията ни, тъй като няма договор иначе в друго дело да си предявим, но не
можем на договорно основание да претендираме исковата сума. Даже и в пледоариите
процесуалния представител на ответницата е заявил следното. Иска се присъждане на
договорно основание независимо, че се пледира неоснователно обогатяване. Думата
договорно основание не сме я употребявали абсолютно никъде. В исковата молба абсолютно
добросъвестно сме посочили двата договора, които са дали основание, това, за да докажем
ползването от страна на ответницата как е ползвала двете ниви и изрично сме казали в
исковата молба тези договори са неистински, те не са подписани от нас, нашият подпис е
подправен от страна на ответницата и всичко това е установено по делото. Съдът обаче
казва че не сме оспорили тези договори. Никъде в исковата молба, нито в обстоятелствената
част сме посочили факти и обстоятелства, че вземането ни произтича от договор. Нито в
заявения петитум на съда му е известно, че когато вземането произтича от фактура, договор
се пише да се присъди сумата еди коя си, която представлява неизпълнение задължение по
2
договор за еди какво си. Няма такова позоваване нито в исковата молба, нито в петитума,
нито в пледоариите, нито в обсъждането. На едно единствено място е сериозно обсъждано,
това е доклада на съда. Съда, обаче не може да изменя нито заявения петитум, нито
заявените факти, от които произтича материалното право и поради това, това е неправилно
очертан предмет на доказване и на установяване, но то не е свързано със служебно начало,
което да дава възможност на съда, той да въвежда факти и обстоятелства. Тука за правно
основание изобщо не обсъждаме и никъде не сме казали, че чл.79 и сл. Да се приложи, но
правното основание всъщност е малко неотносим въпрос към тази неправилност на
решението, което обсъждам. Основната неправилност е, че с доклада съдът не може
служебно да въвежда фактическо основание, което ищеца не е посочил. И тъй като обема на
търсената защита е ползване без основание, защото, когато някой ползва въз основа на
неистински договор, това е без основание, той дължи възмездяване, което съобразно
съдебната практика е в размер на пазарното арендно плащане, което сме установили по
делото. Аз това обсъждах до сега, че доклада не може да замества исковата молба.
Адв.М.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба на насрещната страна като
неоснователна по съображения изложени накратко в отговора на същата, който сме
депозирали пред вас. Действително съдебният състав на първостепенния съд е изготвил не
само доклад по делото, но е изготвил определение по чл.140, което е връчил на страните.
Въззивникът беше представляван надлежно в хода на делото и във всяко едно съдебно
заседание имаше процесуален представител. Както в първото по делото заседание,
насрещната страна не направи никакви оспорвания и възражения относно изготвения доклад
по делото. В никакъв случай от съдържанието на исковата молба не може да се изведе извод
за търсене на отговорност на извън договорно основание от ответницата. И в тази връзка
считам, че правилно, законосъобразно и обосновано първостепенния съд е приел, че
предявената искова претенция е неоснователна и недоказана. Не е налице съществено
процесуално нарушение, порок във волята на съда или каквото и да било друго нарушение
на процесуални правила, на материален закон при постановяване на атакувания съдебен акт.
Според нас са налице само и единствено процесуални пропускания. Моля ви да потвърдите
решението на първостепенния съд. Не претендираме за разноски пред настоящата
инстанция.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 13:56 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3