№ 26493
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110168941 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от * „Д. М.“, чрез адв. Д. М. за изменение на решение
№ 13578 от 09.07.2024 г. постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по описа на
СРС, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че по делото е предявен и разгледан осъдителен иск,
като съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е длъжен да
определи възнаграждение в не по – нисък от минималния размер за всеки иск.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Поддържа
се, че в производството по чл. 248 ГПК в полза на молителя се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, вместо присъдените
360 лв. с ДДС.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно.
Подадена е молба от „* за изменение на решение № 13578 от 09.07.2024 г.
постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
В молбата се твърди, че следвало да бъдат изследвани обстоятелствата за
наличието на чл. 38 от ЗА по отношение на страната.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Исканията по чл. 248 от ГПК са направени в рамките на
законоустановения срок от легитимирани страни, поради което се явяват
процесуално допустими.
С решение 13578 от 09.07.2024 г. постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по
описа на СРС, 39 състав е прогласен за нищожен по предявения от Д. Я. Д. ,
срещу „* иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, клаузата на чл.
11, ал. 2 за заплащане на неустойка по договор за потребителски кредит №
1
807271 от 31.01.2023 г., сключен между „* и Д. Я. Д., както и е осъден
ответникът „*, да заплати на Д. Я. Д., по предявения иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 145. 41 лв., представляваща недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит № 807271 от 31.01.2023 г.,
сключен между „* и Д. Я. Д., ведно със законната лихва от 18.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. С решението е осъден ответникът „*
да заплати на Д. Я. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
100 лв., представляваща разноски в исковото производство. Също така с
решението е осъден „*, да заплати на * „Д. М.“, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. Я.
Д. пред СРС.
По отношение на молбата на * „Д. М.“, то настоящият състав намира
същата за неоснователна. Настоящият състав намира, че в случая правилно е
определено с оглед изхода на спора дължимото възнаграждение. При
определяне размерите на адвокатските възнаграждения следва да се прави
разграничение дали са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко иска или са
предявени в условията на субективно съединяване искове от няколко ищци
срещу определен ответник. В настоящия случай е налице първата хипотеза,
поради което интересът върху който следва да се определи минималния
размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове –
в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по
описа на ВКС. Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г.
постановено по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от
13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се
възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да
се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по
отделно.
В случая с решението е присъдено в полза на процесуалния представител
на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 360 лева с ДДС. Касае се за
осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда.
Действително така посочената сума е в размер по-нисък от определения в чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото тълкуване с
решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в наредбата размери
на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир
при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за
съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по делото е в
малък размер, вида и количеството на извършената работа се изразява в
подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в
отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна
сложност. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства,
настоящият състав намира, че сумата 360 лв. с ДДС е адекватно
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред
настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
По отношение на молбата на „*, то настоящият състав намира същата за
неоснователна. Предвидени са три хипотези, при които адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат
право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки
и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът
2
да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия
адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за
съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са
посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА - да е оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т.
3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски - определение № 251 от 16.06.2022 г. по ч. т. д. № 838/2021 г. на I т. о.
на ВКС. Дори липсата на договор за правна помощ не е пречка за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал 2 ЗА, а достатъчно за уважаване на
искането за това е правната помощ по делото да е осъществена без данни за
уговорено в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА, изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като
безвъзмездна при липсата на данни, които да го опровергават и отговорност
на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК –
определение № 60255 от 05.07.2021 г. по ч. т. д. № 79/2021 г. на I т. о. на ВКС,
определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. № 532 по описа за 2022 г. на III
г. о. на ВКС и др. С оглед на гореизложеното не се дължи проверка за
обстоятелствата по чл. 38 ЗА. В случая по гр. д. 68941 2023 г. е представен
договори за правна защита и съдействие /л. 41 от делото /, сключен между Д.
Я. Динчев и Еднолично дружество „Д. М.“, в които договори е уговорено, че
услугите се предоставят безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Отделно
от изложеното и за пълнота, направените в подаденета молба твърдения
относно материалното положение на ищеца не следва да бъдат кредитирани,
доколкото исковата молба е подадена на 18.12.2023 г. , а изложените данни
касаят периода от 27.02.2023 г. до 31.05.2023 г., в който смисъл не
кореспондира с процесния период. Оттук и съдът намира, че на адв. М. се
дължат съразмерно разноски за оказаната безплатна правна помощ по
представената искова претенция.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 239268 от 23.07.2024 г. от *
„Д. М.“, чрез адв. Д. М.. за изменение на решение № 13578 от 09.07.2024 г.
постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 259977 от 13.08.2024 г. от „* ,
чрез адв. Х. М.. за изменение на решение № 13578 от 09.07.2024 г.
постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3