Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 30.03.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5843 по описа на
СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „К.т.б.“ АД твърди,
че на 20.08.2008 г. между банката и ответника „Т.“ АД е сключен договор за банков
кредит, по който банката предоставила кредит в размер на 3 000 000 лева
при начисляване на ежедневна годишна лихва и други условия, уговорени с
договора. Посочва, че с допълнителни анекси под № 1 до № 4 ответникът е получил
допълнително кредит в съответния размер, като с тези анекси, както и с такива
под № 5 до № 9 са договаряни броя на ежемесечните вноски, както и кога се
дължат. Твърди, че с последния анекс № 9 от 24.10.2013 г. страните са се
съгласили главницата по кредита в размер на 1 500 000 лева да се
извърши на два броя ежемесечни равни погасителни вноски, считано от 25.07.2014
г. до 25.08.2014 г., всичките платими на 25-то число на съответния месец, в
размер по 750 000 лева всяка една от тях. Счита, че изискуемостта на
вземанията на банката е настъпила по силата на самия договор на 25.08.2014 г.
Твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
за дължима главница от ответника в размер на 264 450,70 лева,
представляваща текущия размер на задължението на „Т.“ АД към дата 20.03.2015
г., след съобразяване на извършени от ответника прихващания, които са в процес
на оспорване от банката, и сумата в размер на 21 162,56 лева мораторна
лихва за периода от 25.11.2014 г. до 25.02.2015 г. Посочва, че срещу издадената
заповед за изпълнение ответникът подал възражение. Предвид изложеното иска да
се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2015
г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски. С
допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията наведени в отговора на
исковата молба, като посочва, че същите са неверни и противоречат на изявления
на „Т.“ АД направени в други производства, водени между страните. Твърди, че
ответникът не е възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за
вземания на ищеца по другия договор за банков кредит от 15.10.2007 г.
Ответникът „Т.“ АД оспорва
исковете. Твърди, че ищецът не притежава претендираните с исковата молба
вземания, тъй като дружеството е погасило пълния размер на кредита чрез плащане
и прихващане със свои насрещни вземания към „К.т.б.“ АД. Счита, че банката
неправилно е осчетоводила погасяванията на вземанията по процесния договор за
кредит и по други два договора за кредит от 01.03.2006 г. и от 15.10.2007 г. и
в резултат на това неправилно води в счетоводството си, че „Т.“ АД дължи по
договора от 20.08.2008 г. сумата от 264 450,70 лева. Претендира разноски.
С допълнителен отговор поддържа всички възражения направени с отговора на
исковата молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са искове с правно основание чл. 422 ГПК
за наличие на вземания на ищеца срещу ответника „Т.“ АД, присъдени със заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на 06.04.2015 г. по ч.гр.д. № 15630/2015
г. по описа на СРС, 66 състав, въз основа на извлечение от банкова сметка ***,
сключен на 20.08.2008 г., последно изменен с Анекс № 9/24.10.2013 г.
От приетите по делото доказателства, а това не се
оспорва и от страните, съдът приема за установено, че на 20.08.2008 г. между
ищеца „К.т.б.“ АД, като кредитор и ответника „Т.“ АД, като кредитополучател е сключен
валиден договор за банков кредит в лева, по който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 3 000 000 лева, като средствата
са предназначени за оборотни средства – изкупуване на 2 000 тона грозде
„Мерло“ и „Каберне“, реколта 2008 г., и други разходи, свързани с обичайната
дейност на дружеството. Предвидено е, че средствата могат да се усвояват изцяло
или частично, при представяне от кредитополучателя на копия от издадени
фактури. Крайният срок за ползване /усвояване/ на кредита е 31.07.2009 г.,
съгласно т. 6 от договора. В т. 12 е уговорено, че при нарушаване на сроковете
за погасяване на вноските по главницата банката начислява върху просрочената
/дължима/ главница и събира от кредитополучателя освен договорената лихва и
наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. Крайният срок, в който
кредитополучателят следва да погаси задълженията си е до 25.08.2010 г., като
издължаването на главницата следва да се извърши чрез 12 броя равни месечни
погасителни вноски в размер на по 250 000 лева всяка една от тях /т. 18/.
Доказа се по делото, че сключеният между страните
договор за банков кредит от 20.08.2008 г. е изменян с подписани анекси, по
силата на които банката е предоставила допълнителен кредит на ответника, както и
страните са постигнали съгласие за начина на погасяване на главницата и в какъв
срок.
С последния Анекс № 9 от 24.10.2013 г. страните са
договорили погасяването на главницата по кредита в размер на
1 500 000 лева да се извърши на 2 бр. ежемесечни равни погасителни
вноски, считано от 25.07.2014 г. до 25.08.2014 г., всичките платими на 25-то
число на съответния месец, в размер по 750 000 лева всяка една от тях.
При съобразяване постигнатите договорки между страните
съдът намира, а това не е и спорно между страните, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е
23.03.2015 г., вземанията по договора за кредит, сключен на 20.08.2008 г. са
изискуеми.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установи, че
общият размер на усвоения кредитен лимит по процесния договор за кредит и
подписаните анекси е 6 726 322,01 лева. Сумата по договора за кредит
е отпусната като целеви овърдравт, като кредитът е усвояван от ответника при
спазване условията на договора от 20.08.2008 г. и анексите към него и в нито
един момент не е надвишен отпуснатия кредитен лимит от 6 000 000
лева. Следователно ищецът е изпълнил задълженията си по договора за кредит да
отпусне на заемателя паричната сума за определената цел и при уговорените между
страните условия и срок.
Не се доказа по делото ответникът да е изпълнил
задължението си да върне предоставената сума след изтичане на срока на договора.
Съдът намира за недоказана защитната теза на
ответника, че е погасил размерът на кредита чрез плащане и извършени
прихващания. От неоспорената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се
доказа, че претендираното вземане за главница в размер на 264 450,70 лева
е за дължима главница по Анекс № 9 в размер на 1 500 000 лева и след
съобразяване на извършени от банката прихващания с вземания към нея от „Т.“ АД.
По отношение извършените от ответника прихващания, посочени в отговора на
исковата молба, с входящи номера при ищеца № 11279/06.11.2014 г.; №
11580/11.11.2014 г.; № 11477/10.11.2014 г.; № 435/21.01.2015 г. и № 1188/05.03.2015
г., се установи, че по първите две, които се отнасят до няколко договора за
цесия, е осчетоводено частично изявлението за прихващане от страна на ищеца и
дължимата сума по кредита е намалена, а в останалата част същите не касаят процесния
договор за кредит. В подкрепа на това е и приетото заключение, съгласно което сумите
по заявлението за прихващане по първите две такива са осчетоводени по един и
същ начин както от ищеца, така и от дружеството „Т.“ АД. По отношение другите
три прихващания с входящи номера при „К.т.б.“ АД, както следва:
11477/10.11.2014 г.; 435/21.01.2015 г. и 1188/05.03.2015 г., не се спори между
страните, че с влязло в сила решение от 25.05.2016 г. по т.д. № 4561/2015 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-7 състав извършените прихващания са обявени за
недействителни на основание чл. 59, ал. 3 вр. с ал. 4 от Закона за банковата
несъстоятелност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ищеца на
активните вземания, придобити от ответника чрез договори за цесии, с пасивни
вземания по процесния договор за кредит. По този начин е формиран извод за
недействителност на компенсационните изявления, направени от „Т.“ Ад и тяхната
непротивопоставимост на „К.т.б.“ АД. Ето защо и с оглед на така ангажираните
доказателства съдът намира, че ответникът не доказа по делото да е погасил
дължимата главница нито чрез плащане, нито по друг начин.
Не се доказа по делото и второто възражение от
ответника за неправилно осчетоводяване на дължимите суми от „Т.“ АД по
процесния договор за кредит. Видно от приетата по делото експертиза, при
извършената от вещото лице проверка в счетоводството на дружеството ответник се
констатира пълно съвпадане на счетоводните записи по процесния договор за кредит
от 20.08.2008 г., извършени от „Т.“ АД с тези от ищеца „К.т.б.“ АД. По данни от
ответника по счетоводна сметка 152 Други заеми и дългове към 31.12.2015 г. се
води салдо/непогасено задължение на ответника към ищеца в размер на 264 450,70
лева, каквото е и при ищеца. Вещото лице дава заключение, че счетоводната
отчетност на търговските дружества по конкретния договор за кредит от
20.08.2008 г. е водена редовно и точно. Ето защо съдът намира за доказано, че
осчетоводяването е извършено съобразно уговореното между страните, за което
сочат счетоводните записвания и при двете страни.
Предвид изложеното и доколкото се доказа по делото от
приетата съдебно-счетоводна експертиза, че кредитът е усвоен така, както е
уговорен между страните с подписания договор и анексите към него, но ответникът
не е заплатил дължимата главница, са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на кредитополучателя. Размерът на незаплатената главница е този, претендиран
със заповедта за изпълнение в размер на 246 450,70 лева. Общият размер на
дължимите просрочени лихви, установен от вещото лице, върху дължимата главница
към 25.02.2015 г. е в размер на 21 162,56 лева. Следователно предявените
установителни искове по чл. 422 ГПК за сумата от 264 450,70 лева за главница
и за сумата от 21 162,56 лева за мораторна лихва за периода от 25.11.2014
г. до 25.02.2015 г. се явяват изцяло основателни и следва да се уважат.
С оглед
изхода на спора право на разноски има ищецът. Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да
съобрази и направените разноски в заповедното производство. В полза на Софийски
районен съд трябва да бъде присъдена сума в размер на 5 712,27 лева за
държавна такса, дължима за заповедното производство. В полза на Софийски
градски съд следва да се присъди сумата 5 712,27 лева за държавна такса за
исковото производство. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сума в
размер на 500 лева за депозит за вещо лице. Съдът намира за неоснователно искането
на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като в хода на
производството не са налице процесуални действия, извършени от юрисконсулт.
Всички действия са извършени от упълномощения адвокат, а присъствието на
юрисконсулт в залата няма характер на защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК,
поради което и не е налице основание в тежест на ответника да бъде възложено
юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „К.т.б.“ АД
/в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, с адрес: гр. С., ул. „********“ № 10,
срещу „Т.“ АД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, офис 2-3, че „Т.“ АД дължи на „К.т.б.“ АД сумата от 264 450,70 лева /двеста шестдесет и четири хиляди
четиристотин и петдесет леда и седемдесет стотинки/, представляваща дължима
главница по договор за банков кредит от 20.08.2008 г., последно изменен с Анекс
№ 9/24.10.2013 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 23.03.2015 г. до окончателно изплащане, както и сумата
от 21 162,56 лева /двадесет и една хиляди сто шестдесет и два лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2014
г. до 25.02.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, офис
2-3, да заплати на „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК: ********, с адрес: гр. С., ул. „********“ № 10, сума в размер на 500 лева /петстотин лева/, представляваща направени разноски в
исковото производство за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Т.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, офис
2-3, да заплати по смета на Софийски
районен съд сума в размер на 5 712,27
лева /пет хиляди седемстотин и дванадесет лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща дължима такса по ч.гр.д. № 15630/2015 г. по описа на СРС, 66
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Т.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, офис
2-3, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 5 712,27
лева /пет хиляди седемстотин и дванадесет лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща дължима такса за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: