Определение по дело №484/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                    гр. Кюстендил 29.09.2020 г.  

 

                                                    В   и м е т о   н а   н а р о д а

 

    Кюстендилският окръжен съд в открито заседание на двадесет и девети септември  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

При секретаря Галина Кирилова  и с участието на прокурора от КнОП  КАМЕЛИЯ СТЕФАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Цекова ЧНД №  484/2020 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид:

        Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК. Образувано е по МОЛБА за УПО на лишения от свобода К.И.М., ЕГН**********, получена с Писмо вх. №  260561/21.09.2020 г. Към молбата са приложени: Становище на директора на затвора по молбата за УПО,  доклад от ИСДВР относно молбата за УПО, План на присъдата,  Скрининг  за риск от вреди, досието на осъдения и справка за актуалния остатък от наказанието.

       Представителят на пенитенциарното заведение ю.к. Граховска изрази становище за неоснователност на молбата по изложените в становището  и развити в о.с.з. съображения за   липса и на  достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по см.на чл.70 НК за УПО по отношение на л.св. М..          

        Прокурорът изрази становище за неуважаване на  молбата за УПО по същите съображения.

        Л.св. К.М. заяви, че още с изтърпяното задържане във Великобритания са изпълнени целите на присъдата, че е експулсиран в България, а не екстрадиран, осъзнал е вината си и че съдът трябва да изпълни нормите на европейските нормативни документи и да го освободи условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието ЛС.

       Като последна дума  поиска да се уважи молбата му за УПО.

      С така изпратената до съда молба чрез началника на затвора е изпълнено изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и доп. ред.ДВ бр.13/2017 г./, молбата изхожда от надлежно легитимирано за подаването й лице  и ще се разгледа по същество.

       След обсъждане на всички налични доказателства по делото в съответствие с разпоредбата на чл.  439 а НПК  съдът и след преценяване на доводите на страните, намери молбата за неоснователна, като прие следното от фактическа и правна страна: 

К.И.М. е постъпил в Затвора гр. София на 16.10.2015г.  от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия на основание Постановление № 6198/2015  г. от 30.09.2015 г. на Върховна касационна прокуратура на Р България, отдел „Международен" (задържан  на 07.01.2011г.). Преведен е в затвора гр. Бобов дол на 14.02.2017г.

 Понастоящем изтърпява  наказание,   наложено   с   Протоколно № 2110 от 22.06.2016г. по НЧД № 4369/2015г. на Софийски с което се приема на осн. чл. 457, ал. З от НПК за № Т20100395  от 07.01.2011г. на Кралския съд на Кралство Великобритания и Северна Ирландия, осъден на 20 години лишаване от свобода, за престъпление по чл. 170, ал. 2, б. „б" от Закона за управление на митата и акцизите от 1979 г. и чл. З, ал.1 от Закона за употреба на наркотични вещества от 1971 г. на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за деяние, извършено около 06.05.2010 г., съответстващо на престъпление по чл. 242, ал.2, предп. 1, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК на Р България, като на осн. чл. 457, ал. 4, изр. 1 от НПК се намалява наказанието на 15 /петнадесет/ години лишаване от при първоначален „строг" режим.

        На осн. чл. 457, ал. 5 от НПК е приспаднато времето, през което е търпял наказанието ,лишаване от свобода", считано от 07.01.2011 г. до влизане в сила на определението, както и предварителното му задържане за период от 245 дни, считано от 07.05.2010 г.

На осн. чл. 41, ал.З от НК е приспаднато и времето, през което е л. св. М. е полагал труд  и се е обучавал при изпълнение на наложеното му наказание "лишаване от свобода", считано от 10.03.2014г. до 21.03.2014г. и от 24.03.2014г. до 12.10.2015г.

      С Решение № 539 от 21.12.2016г. по ВЧНД № 1129/2016г. на Софийски апелативен съд,влязло в сила на 21.12.2016г., е изменено Протоколно определение № 2110 от 22.06.2016г. по НЧД № 4369/2015г. на Софийски градски съд, като престъплението е преквалифицирано като такова по чл. 242, ал.4, вр. ал.2, пр.1, алт.1, вр. чл.20, ал.2 от българския НК, а наложеното наказание от Кралския съд на Кентьрбъри, обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия в размер на 20 години лишаване от свобода е постановено в решението да се изтърпи изцяло.

Влязло в законна сила на 21.12.2016г.

Със Заповед № 549/15.08.2019г. на Началника на затвора режимът му е заменен от първоначален „строг" на „общ" режим/

Начало на наказанието : 07.01.2011г.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е в ниските стойности - 21 точки, с дефицитна зона „отношение към правонарушението" - отрича отговорността за собственото си криминално поведение, смята процес и наложеното му наказание за несправедливи. Вследствие с извършваната корекционна дейност с л.св. М., рискът от рецидив поетапно е снижен до 19 точки и остава в ниските стойности. Рискът   от   вреди   е   определен   като   среден,   предвид  тежестта   на правонарушение и вредните последици от него.

         По време на престоя си в затвора Бобов дол не е наказван и е награждаван. Назначен е на работа като „отговорник вещеви склад" със Заповед № 64/16.06.2017 г. и  продължава да работи на същата длъжност и към настоящия момент.

Промени са отбелязани в зоните „начин на живот и обкръжение“ и „отношение към правонарушението“.

В зоната „начин на живот и обкръжение“ не се наблюдава безразсъдно поведение, но е налице прибързаност във вземането на самостоятелни решения, изразила се в подаване на редица молби за промяна в правния статус –напр.замяна на режим и показва желание той да бъде водещ при реализиране на заложеното в плана на присъдата.

В зоната „отношение към правонарушението“ омаловажава извършеното и все още не осъзнава причинената на обществото вреда и оправдава криминалното си поведение, с преекспониране на причините, провокирали извършването на престъплението – като единствена възможност да защити семейството си.

В Плана на присъдата, приет на 4.03.2020 г., в зоната“ „отношение към правонарушението“ са набелязани 2 цели: формиране на законосъобразно поведение и дистанциране от субкултурата. Като една от крайните цели в плана с продължителност 1 година е записано, че предстои подготовка за наблюдение на риска от вреди спрямо обществото чрез предложения на  ИСДВР за награда“домашен отпуск“.

За 3-годишния му престой в затвора има общо 5 награждавания – 4 с „удължено свиждане“ и  1 – с “извънредна хранителна пратка“.

Към днешна дата остатъкът от наказанието ЛС е в размер на 7 години 9 месеца 11 дни. Фактически л.св.М. е изтърпял 9 години 8 месеца 22 дни, отделно – 8 месеца от предварителното му задържане и от работа – 1 година 9 месеца 27 дни.

      Към днешна дата остатъкът от наказанието ЛС е в размер на 7 години 9 месеца 11 дни.

      От така установеното от фактическа страна  се налагат следните правни изводи: За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

   По отношение на л.св. М.  първата предпоставка формално е налице, като към фактическото изтърпяване от 9 години 8 месеца 22 дни се прибавят 8 месеца от предварителното му задържане. Останалите 1 година 9 месеца 27 дни са от работа. Или – общият сбор на изтърпяното наказание е 12 години 2 месеца 19 дни от наложеното му наказание за престъплението, приравнено на такова по българския НК по чл.242 ал.4 НК.

  Но не е налице втората предпоставка за УПО по чл.70 ал.1 т.1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл.439 а НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на престоя в пенитенциарното заведение въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са описани в горното изложение и поведението на л.св. М. по време на изтърпяване на наказанието, констатираните дефицитни зони и набелязаните цели и задачи в плана от 4.03.2020 г. за преодоляването им, риска от рецидив и вреди,  счита, че няма как да се приеме наличие на  достатъчно  доказателства за поправянето му по см. на чл.70 ал.1 т.1 НК.

  Въпреки липса на наказания и наличие на награждавания , снижаване на риска от рецидив от 21 т. на 19 т. и констатираните положителни промени в дефицитните зони съдът намира, че все още не са налице  достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по см. на чл.70 ал.1 т.1 НК, защото: Доброто поведение и спазване на реда в пенитенциарното заведение е задължение, а не привилегия за осъдените, даваща основание и създаваща задължение за УПО, в каквато насока пледира пред съда М.. Награждаванията и упражняваната трудова дейност без забележки са безспорна индиция за положителна промяна на осъдения.  Награждаването му за доброто поведение отразява адекватната реакция на затворническата администрация и положителната оценка от нея на поведението му. Заради това и режимът му е бил заменен от „строг“ на“общ“ .

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в затвора в гр. Бобов дол л.св. М. е преведен на 14.02.2017 г., т.е. това са само малко повече от 3 години до настоящия момент.  Според съда това е твърде кратък срок на фона на 20-годишната му присъда, за да бъде направен извода за настъпило в достатъчна степен поправяне на осъдения.

Така констатираните положителни промени в личността на л.св. според съда все още не са достатъчно основание за неговото УПО поради няколко причини. На първо място, това е големият неизтърпян остатък от наказанието му от близо 8 години – с точност 7 години 9 месеца 11 дни. Съобразявайки този остатък с тежестта на извършеното престъпление – контрабанда на кокаин 27,2 кг с чистота 100%, извършено около 6.05.2010 г. и наложеното му наказание там от 20 години“лишаване от свобода“ с размера на неизтърпения остатък от него, който е повече от 1/3 от това наказание, би означавало практически пререшаване на присъдата с чувствителното й намаляване в случай на допускане на УПО.

Спрямо л.св.М., въпреки че това е единственото му осъждане,предвид и големия остатък от изтърпяваното от него наказание „лишаване от свобода" от близо 8 години, следва да се приложи прогресивната пенитенциарна система на плавно преминаване от по-строги към по-облекчени условия на надзор и охрана с цел намаляване на риска от рецидив, както и да  продължи работата по неизпълнените цели и задачи, заложени в плана на присъдата на л. св. М. за преодоляване. С оглед реализирането на целите на личната превенция спрямо М. тя не е изпълнена в цялост - наскоро е заменен режимът от строг в общ режим, като следващата стъпка е преместване в ЗООТ и наблюдение на поведението на осъденото лице в условията на облекчен режим и охрана за изпълнение на визираните в чл.36 НК цели на наложеното наказание.

       Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание чл.440, ал.1 и 2 НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл. 70, ал. 1 НК

         

                   О П Р Е Д Е Л И:

    

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода К.И.М., ЕГН**********, за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание”лишаване от свобода” за срок от  20 години при строг режим с наложено   с   Протоколно № 2110 от 22.06.2016г. по НЧД № 4369/2015г. на Софийски с което се приема на осн. чл. 457, ал. З от НПК за № Т20100395  от 07.01.2011г. на Кралския съд на Кралство Великобритания и Северна Ирландия, осъден на 20 години лишаване от свобода, за престъпление по чл. 170, ал. 2, б. „б" от Закона за управление на митата и акцизите от 1979 г. и чл. З, ал.1 от Закона за употреба на наркотични вещества от 1971 г. на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за деяние, извършено около 06.05.2010 г., съответстващо на престъпление по чл. 242, ал.4, предл. 1, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК на Р България , с размер на неизтърпения  остатък към днешна дата  от 7 години 9 месеца 11 дни.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на глава ХХІІ НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред САС.

 ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на  администрацията на затвора, както и лично на осъденото лице К.И.М..

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: