РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 27.09.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5813 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.239 ГПК.
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК, кумулативно
евентуално съединен с осъдителни искове по чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от изп. директор Димитър Бориславов Бончев, чрез
процесуалния си представител твърди, че на 23.05.2018г. Н.И.В. е сключил с “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България Договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-15993296, съгласно който дружеството му предоставило кредит в
размер на 30000 лв. Страните се съгласили да
бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена
директно на застрахователния агент “Директ Сървисис” ЕАД със застрахователна
премия 13500 лв, разделена на 120 равни месечни погасителни вноски, включени в размера
на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към
договора. Погасителните вноски съставляват плащане на главницата по кредита,
заедно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и
обслужването му и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора и
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, при което договорната лихва
по кредита е уговорена между страните в размер на 26986.80 лв. Така,
общият размер на задължението възлиза на 56986.80 лв, която сума Н.И.В. се е
задължил да върне в срок до 05.06.2028г. на 120 равни месечни погасителни
вноски по 474.89 лв всяка, с падеж на първата вноска на 05.07.2018г., съгласно
погасителен план, съставляващ неразделна част от договора. Тъй като
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за плащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.11.2019г.,
съгласно чл.5 от условията към договора. На ответника е изпратено писмено
уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на посочения в договора
адрес с известие за доставяне. Съгласно условията към договора за кредит при
забава в плащанията на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи на кредитора обезщетение за забава, поради което на
ответника е начислена сума в общ размер 793.04 лв за периода от 03.11.2019г. до
12.03.2020г. На 14.03.2019г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
по силата на който вземането срещу Н.И.В., произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-15993296/23.05.2018г.
е прехвърлено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Ответникът писмено е
уведомен за извършената цесия. За събиране на вземането си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №2594/2020г.
на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено,
че Н.И.В. му дължи сумите 23991.23 лв
частично претендирана главница по договор за потребителски кредит №PLUS-15993296/23.05.2018г. за 87 бр. месечни погасителни вноски за
периода от 05.04.2021г. до 05.06.2028г., заедно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 793.04 лв
обезщетение за забава за периода от 03.11.2019г. до 12.03.2020г. В условията на
евентуалност при отхвърляне на иска по чл.422 ГПК моли Н.И.В. да бъде осъден да
заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите 23991.23 лв частично
претендирана главница по договор за потребителски кредит №PLUS-15993296/23.05.2018г. за 87 бр. месечни погасителни вноски за
периода от 05.04.2021г. до 05.06.2028г., заедно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане, 793.04 лв обезщетение за забава
за периода от 03.11.2019г. до 12.03.2020г. Претендира разноските по ч. гр. дело
№2594/2020г. на РРС, както и тези по настоящето исково производство.
Ответникът Н.И.В. не е подал писмен отговор на
исковата молба и не се явява в първото по делото заседание. Препис от исковата
молба с приложенията е връчен на ответника на 19.01.2021г. (л.54а). Призовка за
съдебното заседание му е връчена по реда на чл.44, ал.1, изр. последно ГПК (л.67-68).
С писмена молба
вх. №275433/08.09.2021г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Видно е от ч. гр.
дело №2594/2020г. на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №1088/06.07.2020г.
срещу Н.И.В. за сумите 23991.23
лв главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-15993296/23.05.2018г., заедно със законната лихва от 03.07.2020г.
до окончателното изплащане, 793.04 лв обезщетение за забава за периода от
03.11.2019г. до 12.03.2020г., както и за общо 545.70 лв разноски по делото. Заповедта
за изпълнение е връчена на ответника съгласно чл.47, ал.5 ГПК, поради което и
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил
иска в законоустановения едномесечен срок.
Ищецът е представил с исковата молба следните писмени
доказателства: Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15993296/23.05.2018г.
с приложения, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.
и Допълнително споразумение към него от 21.08.2017г. с потвърждения за сключена
цесия с приложения и пълномощни, уведомителни писма с известия за доставяне,
уведомление и разписка за връчването.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Формалните
предпоставки по чл.238, ал.1 ГПК са налице: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – чл.239, ал.1, т.1 ГПК.
Налице е и
материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение
по отношение на ответника, с което да уважи предявения иск по чл.422 ГПК.
Ответникът дължи на дружеството-ищец общо 545.70 лв
разноски по ч. гр. дело №2594/2020г. на РРС.
Ищецът е предявил в условия на евентуално съединение
искове с правно основание по чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД срещу
ответника, разглеждането на които е обусловено от неуважаването на главния иск.
Евентуално съединените искове се считат предявени под условие. В случая
условието, под което евентуалните искове са предявени, не се е сбъднало -
главният иск се уважава и с евентуалните искове съдът се счита десезиран.
Поради това съдът не се произнася по тях в решението си. В т. см. съдът
съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС по т.
гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ответникът следва да заплати на ищеца 1209.65 лв разноски по настоящото
дело. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определи юрисконсултското възнаграждение
на 200 лв.
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
съществуването на вземането на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Люлин“
10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, към Н.И.В. ***, ЕГН **********, за сумите 23991.23 лв частично
претендирана главница по Договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-15993296/23.05.2018г. за 87 бр. месечни погасителни вноски за периода от
05.04.2021г. до 05.06.2028г., заедно със законната лихва, считано от
03.07.2020г. до окончателното изплащане, 793.04 лв обезщетение за забава за
периода от 03.11.2019г. до 12.03.2020г.
ОСЪЖДА Н.И.В. да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД сумите 545.70 лв разноски по ч. гр. дело №2594/2020г. на Русенски
районен съд, както и 1209.65 лв разноски по делото.
Решението е окончателно.
Съдия: