РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Велико Търново,21.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. 247 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на *** Ж.Д. в качеството й на пълномощник на Т.П.Д. *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1275-000206/07.04.2020
г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с която
на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП на Д. е наложена принудителна
административна мярка/ПАМ/ – временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) за срок от един месец. Жалбоподателят счита, че
оспорваната заповед е формално и материално незаконосъобразна. Възразява, че не
е допуснато соченото нарушение, тъй като е навлязъл в забранения път от черен
път, поради което въобще не е възприел забранителния знак. Моли съда да отмени
обжалваната заповед. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, не се
явява и не се представлява. Не взема становище
по същество, но с писмото, придружаващо административната преписка, прави
възражение за прекомерност на претендираните от оспорващия разноските и моли те
да бъдат намалени.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 06.04.2020г. в 17:50 часа в Община – Велико Търново, на път трети клас
№551: Дебелец – Плаково – Средни колиби – Елена, жалбоподателят управлявал
товарен автомобил „Фолксваген амарок“ в посока към с. Плаково, като навлиза и
се движи в зоната на действие на пътен знак В2 при въведена временна забрана за
движение със Заповед №РД-11-ВТ-19/26.03.2020 г. на директора на ОПУ – Велико
Търново. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и е
установено с АУАН №GА122800/06.04.2020 г. Съгласно АУАН и на
основание чл. 22 от ЗАНН е съставена процесната Заповед
№20-1275-000206/07.04.2020 г. от ВПД началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Велико Търново. С нея на Д. е наложена ПАМ – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача за срок от един месец. Заповедта
е връчена на Д. на 07.04.2020г., което се установява от попълнената разписка.
Жалбата, задвижила настоящото производство, е подадена директно в
Административен съд – Велико Търново чрез куриер на 21.04.2020г., което се
установява от приложеното известие.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на
оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Съгласно
Заповед №366з-2141/27.07.2017г. на директора на ОД но МВР – Велико Търново началникът
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново е оправомощен да
издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Следователно оспорената заповед е издадена от административен орган с
териториална и материална компетентност.
Индивидуалният административен акт е
издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити
по чл. 59, ал. 2 от АПК. При излагане на фактическите и правни основания за
издаването на заповедта административният орган се е позовал на фактическата
обстановка, приета за установена със съставения АУАН №GА122800/06.04.2020г.,
като е възпроизвел направените в него констатации. Тоест, описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла на чл. 59, т. 4,
пр. 1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. По този
начин оспорената заповед отговаря на изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП да е
мотивирана, като включва посочване на установените факти и правните основания
за издаването й, които са в пълна кореспонденция помежду си. При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК
административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да
докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени
предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от представените
по делото писмени доказателства.
По смисъла
на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от категорията на
преустановителните ПАМ. За лице, което, при управление на моторно превозно
средство, навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство при въведена временна забрана за движение извън населените места, по
смисъла на чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ – за срок от един месец. Предпоставка за издаването
на заповед с правно основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП за временно
отнемане СУМПС е извършено от водача административно нарушение по чл. 6, т. 1
от ЗДвП. Нарушението на водача се установява с акт за административно
нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената
тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН, е
на жалбоподателя.
По делото не
се спори и жалбоподателят не възразява, че при управление на моторно превозно
средство е навлязъл в пътен участък след знак, забраняващ влизането на пътното
превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените
места и нарушението му е констатирано там. Горното намира потвърждение и в показанията
на свидетеля Д. – баща на жалбоподателя. От разпита става ясно, че на
06.04.2020 г. свидетелят е пътувал в управлявания от сина си пикап от с.
Присово за с. Плаково, когато автомобилът е бил спрян от полицаи на пътя гр.
Дебелец – с. Плаково. Спорът е по фактите и касае обстоятелството дали водачът
се е включил в забранения път след поставения знак В2, поради което не е
възприел забраната. В този смисъл са посочените свидетелски показания.
Свидетелят твърди, че са пътували по черен път от с. Присово, покрай
свинарниците на гр. Дебелец и оттам за с. Плаково, като на черния път не е
имало никакви знаци, табели и маркировка. Съдът намира показания за
неубедителни. Дори да се приеме, че свидетелят не дава неверни показания в
полза на оспорващия, то липсват други непротиворечиви доказателства, че Д. се е
движел по черен път и е навлязъл в забранения участък именно след пътния знак.
Следователно няма с какво да бъдат съпоставени свидетелските показания, за да
може съдът да извърши адекватна преценка за достоверността им. Освен това
гласните доказателствени средства не са годни да удостоверят въобще
съществуването и трасето на подобен земен път. Всъщност самият свидетел не
споменава нищо относно местоположението на пътя и къде точно автомобилът се е
включил в движението по път с настилка. Дори да се приеме, че такъв черен път
съществува и че жалбоподателят действително се е движел по него (което
остава недоказано по делото), от логическа и
житейска гледна точка предприетият обход по черен път от с. Присово, покрай
свинарниците на гр. Дебелец към с. Плаково остава необясним. Той е обиколен и
неудобен в сравнение с директното придвижване по асфалтовия третокласен път
№551. В условията на пандемия в национален план бяха предприети
противоепидемични мерки за намаляване разпространението на Covid-19,
сред които е въведената временна забрана за движение на пътни превозни средства
по републиканските пътища. Такава е и мярката, въведена със Заповед
№РД-11-ВТ-19/26.03.2020 г. на директора на ОПУ – Велико Търново, с която е
забранено движението на всички пътни превозни средства по Републикански път III-551
„Дебел – Средни колиби – Елена“ в участъка при км 9+200 в двете посоки от
26.03.2020 г. до подобряване на епидемиологичната обстановка. Тези мерки бяха
масово и публично оповестени и надлежно сигнализирани. Използването на
черния път, а не на пътя с настилка, поставя резонния въпрос дали не е целено
именно заобикаляне на забранителния пътен знак.
В настоящото
производство жалбоподателят не съумя да удостовери твърденията си, че не е
възприел забранителния знак В2, тъй като се е включил в движението след
местонахождението на знака, идвайки по черен път. Независимо
от свидетелските показания претендираните факти и обстоятелства остават
недоказани, а единственото заявено оплакване – неоснователно. Като не е оборена
доказателствената тежест на съставения АУАН, съдът приема за безспорни фактите,
че на посочената дата и час Д. е управлявал товарен автомобил извън населено
място, като е навлязъл и се е движел в зоната на действие на пътен знак В2, при
въведена временна забрана за движение. Съдът основава изводите си за
законосъобразност на оспорената заповед именно на необорената доказателствена
сила на редовно съставения АУАН, пълната му кореспонденция с останалите писмени
доказателства по делото, събрани редовно в производството пред административния
орган, които предвид чл. 171, ал. 1, пр. първо от АПК имат сила и пред съда. Оспорващият
в качеството си на участник в движението е бил длъжен да спазва правилата за
движение по пътищата и в частност забраната, въведена с пътен знак В2 „Забранено
е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“, сигнализиращ процесния
участък.
При наличие
на посочените фактически основания за издаването на акта, законосъобразно е наложена
принудителната административна мярка, която е с период на действие в
предвидения от закона срок. Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и
направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.
Ответникът
не претендира разноски и съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – Велико Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на Т.П.Д. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-1275-000206/07.04.2020 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: