Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Велико Търново, 01.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 10.03.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ Й.,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1856/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Ц.К. ***, представляван по пълномощие от адв. Б. Г., против Наказателно постановление № 19-0319-000594 от 27.09.2019 г. на Началника на РУ Полски Тръмбеш към ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушения на чл. 25, ал. 1, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в”, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а”, чл. 100, ал. 1, т. 2, чл. 150 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /Закона за движение по пътищата/ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, чл. 175, ал. 1, т. 5, чл. 175, ал. 1, т. 5, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3, чл. 177, ал. 1, т. 2 и чл. 175, ал. 3, пр. 2 от с.з. са му наложени административни наказания съответно глоба в размер на 200 лева, глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, глоба в размер на 10 лева, глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 555 /бл. № 0690623/ от 03.09.2019 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на РУ Полски Тръмбеш констатирали нарушения на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в”, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а”, чл. 100, ал. 1, т. 2, чл. 150 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, извършени от жалбоподателя К. и изразяващи се в това, че на посочената в акта дата – 03.09.2019 г., около 15:55 часа, в с. Павел, по ул. „Трета”, до № 51, в посока център, управлявал мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 750”, син на цвят, с рег. № ВТ 03 02 К, собственост на друго лице, като при потегляне не се съобразил с намиращият се от лявата му страна лек автомобил с рег. № ВТ 83 03 ВВ и го блъснал, с което причинил ПТП с материални щети. Напуснал мястото на ПТП-то без да установи щетите и уведоми съответната служба за контрол на МВР. Същият бил установен след около 10 минути в местност до село Павел. След извършената му проверка се установило, че не притежава свидетелство за управления на МПС – неправоспособен водач, не носел СРМПС част ІІ на МПС и мотоциклетът, който бил регистриран, не бил с регистрационна табела, поставена на определеното за това място /липсвала/.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Такива не са последвали и в законоустановения тридневен срок.
Въз
основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушенията под санкционните разпоредби на чл.
179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, чл. 175, ал. 1, т. 5, чл. 175, ал. 1, т.
5, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3, чл. 177, ал. 1, т. 2 и чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни
наказания съответно глоба в размер на 200 лева, глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, глоба в
размер на 10 лева, глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Към преписката не са приложени
доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ
органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП, но същата е служебно известна на
съда.
Разпитаните по делото
полицейски служители потвърждават по един категоричен начин направените с АУАН
констатации.
От показанията на свидетеля К.
- брат на жалбоподателя, се установява, че последният е завършил само първи
клас и е с ниска степен на образованост.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които са извършени нарушенията – място, време, както и съставомерните признаци на самите нарушения, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение. Правилна е правната квалификация на нарушенията, поради което не се констатират и нарушения на материалния закон.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва правния извод, че с деянията си жалбоподателят К. е осъществил съставите на визираните по-горе нарушения, за които правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му.
Определените наказания са индивидуализирани в предвидените от закона твърди и клонящи към минимума размери, поради което липсват основния за намаляването им. Съобразени са както санкционните норма, така и общото правило на чл. 27 от ЗАНН и проведената индивидуализация на наказанията, досежно вида и размера на наложените санкции.
От друга страна е очевадно, че осъществяването в условията на реална съвкупност на състава на шест отделни нарушения от ЗДвП не е в състояние да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН за което и да е от тях. Това показва по един безспорен на начин, че жалбоподателя е личност отнасяща се с висока степен на пренебрежителност към установените от закона правила за поведение. В този смисъл допуснатите нарушения не могат да бъдат преценени като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, още повече, че в случая липсват каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства, които да определят конкретните деяния като отличаващи се с маловажност.
От субективна страна нарушенията са извършени умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал наличието на всички елементи от обективния им състав и въпреки това е предприел управлението на моторното превозно средство, осъществявайки съставите на визираните по-горе административни нарушения. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла пряко се извеждат от неговите обективни действия и поведение, в това число и опитът му да избяга и да се укрие от полицейските служители.
При това, в хода на съдебното производство не се събраха доказателства поставящи под съмнения вменяемостта на лицето и способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и такива същият да е с ограничена дееспособност и поради някакво страдание да е бил поставен под пълно или ограничено запрещение, към датата на извършване на деянията. Не се установиха фактически обстоятелства свързани със здравословното състояние на жалбоподателя и изключващи вината, поради състояние на невменяемост по смисъла на чл. 33 от НК, вр. чл. 84 и чл. 26 от ЗАНН. От тук и основание да не носи административнонаказателна отговорност за деянията си. Степента на образованост сама по себе си неизключва вменяемостта. Липсват каквито и да било доказателства, че към релевантния момент на осъществяване на процесните деяния жалбоподателят е бил в невъзможност да разбира свойството или значението на извършеното и да ръководи постъпките си - юридическия критерий на невменяемостта, нито да е било диагностицирано някакво здравословно страдание, обуславящо невъзможност за мисловни процеси, което евентуално би съответствало на медицинския критерий - разстройство на съзнанието, ограничаващо дееспособността на лицето. Поради това, съдът прие, че жалбоподателят е бил в състояние на вменяемост към датата на нарушението, в този смисъл и годен субект на административнонаказателна отговорност, съгласно чл. 26 от ЗАНН.
Като окончателен са налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0319-000594 от 27.09.2019 г. на Началника на РУ Полски Тръмбеш към ОДМВР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя И.Ц.К., с ЕГН **********,***, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, чл. 175, ал. 1, т. 5, чл. 175, ал. 1, т. 5, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3, чл. 177, ал. 1, т. 2 и чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 200 лева, глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, глоба в размер на 10 лева, глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: