Решение по дело №6468/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260774
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330206468
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 260774                             29.12.2020 година                       Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                           ХХІІ наказателен състав

На седемнадесети ноември                              две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: ИВАНКА ПИРОНКОВА

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 6468 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

 ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 454470-F494951 от 31.07.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „ЙО-92“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, „Хан Телериг“ № 3, ет.2, ап.11, представлявано от И.А.С., ЕГН **********,  на основание чл.185, ал.2, вр.чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „ЙО-92“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, „Хан Телериг“ № 3, ет.2, ап.11 представлявано от И.А.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

                                                 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /п./

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 454470-F494951 от 31.07.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „ЙО-92“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, „Хан Телериг“ № 3, ет.2, ап.11 представлявано от И.А.С., ЕГН **********,  на основание чл.185, ал.2, вр.чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят, „ЙО-92“ ЕООД, обжалва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения за маловажност на случая. В съдебно заседание, редовно призован, се  представлява от адв. Ш., която поддръжа жалбата.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител  юрк.К., моли съда да потвърди атакуваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „ЙО-92“ ЕООД за това, че при извършена оперативна проверка на 02.06.2019 г. в 12:50 часа на обект - магазин, находящ се в гр, Пловдив, бул. Източен 12А, стопанисван от фирма „ЙО 92" ЕООД с ЕИК ********* било констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл.3 от Наредба  Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм.ДВ, бр.80 от 2018 г./ на МФ е допуснал нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирал чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 121.22 лв.

На основание чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

Извършена била проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство DATECS DP-150, ИН на ФУ DT 554216, ИН на ФП 02554216. В хода на проверката била констатирана положителна разлика в размер на 121,22 лева, представляваща разлика между наличността по документи /дневен финансов отчет от ФУ/ в размер на 456,15 лв. в каса и фактическата наличност /в касата/ в размер на 577,37 лв. Наличното в проверявания обект фискалното устройство конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми.

Видно от дадените обяснения като възражение по установената разлика, сумата е била неизведена във фискалното устройство.

Извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

Нарушението е било констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП № 0023720 от 02.06.2019 г.

Горните констатаци били подведени от св. Х.В.К. под състава на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № F494951 от 25.06.2019г., съставен от Х.В.К. - инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя К., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на дружеството-жалбоподател „ЙО 92" ЕООД е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2472/2018 г. на Административен съд Пловдив; Решение № 2295/08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935/2018 г. на Административен съд Пловдив; Решение № 1973/08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2090/2018 г. на Административен съд Пловдив, и др/. Цитираните в НП съображения от страна на жалбоподателя за разминаване между касовата наличност и фактическата такава, а именно, че сумата е била неизведена във ФУ, не променя извода за наличие на извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото същата касае всяка една промяна в касовата наличност извън случаите на продажби. В случая на датата на нарушението констатираната касова разлика в размер на 121.22лв., представляваща парични средства, налични в повече в касата, не е била отразена чрез операция „служебно въведени“ суми, в монтираното в обекта фискално устройство, което е притежавало такава функционална възможност, като този факт не се оспорва и от самия жалбоподател. Тъй като обективно е била налице разлика между фактическата наличност на парични средства в проверения магазин и отразената във ФУ, правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството, което е задълженото от закона лице, за нарушение на императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Следва да се има предвид, че обществената опасност на горепосоченото нарушение се изразява в липсата на касова отчетност относно финансовото устройство, затрудняваща осъществяването на фискалния контрол, която степен на обществена опасност не следва от конкретния размер на касовата разлика, както и дали се касае за положителна или отрицателна касова разлика. В този смисъл и не би могло да се твърди, че липсват общественоопасни последици, нито колко тежки са последните, ако има такива. Също така житейската причина за касовата разлика не може да бъде обсъдена от съда, доколкото в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Не на последно място, обстоятелството, че дружеството не е извършило други нарушения е такова, което по-скоро следва да се съобрази при индивидуализацията на наказанието, но само по себе си не е достатъчно основание за приложение реда на чл.28 от ЗАНН. Действително, в АУАН и НП е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от законодателя при определяне наказуемостта на деянието.

Неизпълнението на установеното по закон задължение е довело до съставомерността на нарушението, поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност по реда на чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, като е взел предвид обстоятелството, че нарушението е на просто извършване и в резултат на осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства съдът намира, че АНО не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание, като е наложил имуществена санкция над предвидения в закона минимум, а именно 600 лв. В НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида и тежестта на деянието, същевременно е отразено, че нарушението е за първи път. По делото не са ангажирани доказателства за това дружеството да е било санкционирано за друго такова по Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Ето защо и доколкото в случая съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона минимум, счете, че същият следва да бъде редуциран до 500 лв., като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.

При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 454470-F494951 от 31.07.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „ЙО-92“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, „Хан Телериг“ № 3, ет.2, ап.11 представлявано от И.А.С., ЕГН **********,  на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, следва да бъде ИЗМЕНЕНО, като НАМАЛИ размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт, доколкото наказателното постановление не се отменя, а само се изменя. Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                     

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /п./

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.М.