РЕШЕНИЕ

 

№ 2046

 

град Пловдив, 12.11. 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесети октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:       

                                            

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело № 2238 по описа за 2020 год.  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано  по жалба на С.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № Ц2153-15-104 от 21.07.2020 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата с вх.№ Ц1012-15-164/09.07.2020 г. срещу Разпореждане №151-00-13675-1 от 17.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неоснователност на административните актове  и се иска тяхната отмяна от Съда.

Твърденията са, че административния орган е приложил материалния закон при  неправилно обсъждане на релевантните факти.

В  съдебно заседание – жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт С. намира същата за неоснователна, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради следното: 

Административното производство пред Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив е започнало по повод постъпило от С.Г., чрез Дирекция „Бюро по труда“ Пловдив, заявление - вх. № 6728 от 04.06.2020 г./л.27/, за отпускане на парично обезщетение за безработица поради прекратено правоотношение считано от 02.06.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ с "Пловдивски общински инспекторат" - Община Пловдив, като към заявлението си жалбоподателят е приложил копие на Заповед №8 от 02.06.2020 г. за прекратяване на трудово правоотношение.

Според материалноправните предпоставки визирани в чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО в Република България, или пенсия за старост в друга държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на ПОБ се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителите и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и ред, определени с акт на Министерския съвет.

В съответствие с разпоредбата на чл. 54в, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.

В хода на административното производство и във връзка с подаденото заявление вх. № 6728/04.06.2020 г., за отпускане на ПОБ, административният орган е извършил автоматичната проверка, представляваща проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 от КСО на НАП, Агенция по заетостта и НОИ, с цел установяване на съответствието на лицето - заявител с разпоредбата на чл. 54а от КСО за определяне на правото и размера на ПОБ, при което било установено следното:

От Регистъра на осигурените лица на НАП, в съответствие с чл. 54в, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 9 от КСО, за времето след 31.12.2001 г. (от 01.01.2002 г. до 02.06.2020 г.), за жалбоподателя Г. е изчислен общ осигурителен стаж от 14 години, 9 месеца и 9 работни дни, за който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица“ след 31.12.2001 г. и към момента на прекратяване на правоотношението. В тази насока между страните не се формира спор относно фактическите установявания.

При тези установени данни, с Разпореждане № 151-00-13675-1/17.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив /л.25/ на С.Д.Г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, е отпуснато ПОБ за периода от 02.06.2020 г. до 01.04.2021 г. (за 10 месеца) в размер на 35,75 лв. дневно.

В хода на административното обжалване Г. е твърдял, че при определяне на периода на отпуснатото му ПОБ следва да се зачете и периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., през който е бил служител в Министерство на вътрешните работи.

При разрешаване на правния спор следва да се съобрази  разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от КСО (в редакция към 01.01.2002 г.), според която задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и лицата по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията.

С направените изменения и допълнения в КЗОО от 1 януари 2002 г. (ДВ, бр. 1 от 2001 г.) в обхвата на задължителното държавно обществено осигуряване се включва и осигуряването за риска "безработица". Това означава, че осигурителните вноски за безработица ще се превеждат в приход на държавното обществено осигуряване и от тези средства ще се изплащат паричните обезщетения за безработица.

След влизането в сила на КЗОО - 1 януари 2000 г., на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове подлежат кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Това са офицерите и сержантите на кадрова военна служба. На задължително осигуряване подлежат и офицерите, сержантите и гражданските лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и лицата по § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията.

От 1 януари 2002 г. са в сила изменения и допълнения в Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване (ДВ, бр.1 от 2001 г.), касаещи внасянето на осигурителни вноски и изплащане на паричните обезщетения, като се създава  фонд "Безработица".

В обхвата на задължителното държавно обществено осигуряване се включва и рискът "безработица", като се създава към фондовете на ДОО фонд "Безработица". Във връзка с това в Кодекса за задължително обществено осигуряване думите "фонд "Професионална квалификация и безработица" навсякъде се заличават, тъй като такъв фонд вече няма. Държавното обществено осигуряване, освен задължителното осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, старост и смърт, и допълнително задължително пенсионно осигуряване, включва и осигуряване за риска "безработица".

Съгласно §84 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на КЗОО  вземанията и задълженията за изплащане на обезщетения и помощи за безработица и за надвнесени осигурителни вноски на фонд "Професионална квалификация и безработица" преминават към фонд "Безработица".  Във връзка с промяната на чл.1 от КЗОО в чл.11 се създава нова т.3, съгласно която лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, имат право на парични обезщетения за безработица.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на § 84, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КЗОО осигуряването за безработица на кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС на РБ), държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и лицата по § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията, е от 1 януари 2003 г.

От посочената норма и от събраните доказателства се установява, че за спорната 2002 година за С.Г. не се дължат вноски във фонд "Безработица"  и правилно от страна на администратвния орган не е зачетен за осигурителен стаж времето от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., през което същият е работил като служител в МВР

Представените доказателства от страна на жалбоподателя не обосноват извод различен от посочения по-горе.

Относно приложимия размер на дължимото обезщетение правилно и обосновано е прието, че изчисления общ осигурителен стаж след 31.12.2001 г., по време на който Г. е бил осигурен за безработица от 14 години, 9 месеца и 9 работни дни попада в хипотезата на чл. 54в, ал. 1 от КСО, ред 4-ти от таблицата, според който при осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31.12.2001 г. от 11 години и 1 ден до 15 години, т.е срока на изплащане на ПОБ е 10 месеца.

Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При посочения изход на спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

 

 Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172  от АПК, съдът

                            

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № Ц2153-15-104 от 21.07.2020 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата с вх.№ Ц1012-15-164/09.07.2020 г. срещу Разпореждане №151-00-13675-1 от 17.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  Пловдив.

ОСЪЖДА С.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  ТП на НОИ град Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

На основание чл.119, във връзка с чл.117, ал.2, б.“б“ от КСО Решението не подлежи на обжалване.