№ 1409
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.ХА
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110117551 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„**********************“ АД против Е. С. Д. искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗДза признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата 4 464,06
лева - главница по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта ************************** и предоставяне на кредитен
лимит/22.09.2017 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 506,53 лева - мораторна лихва за период от
01.12.2021 г. до 31.05.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение №
19128 от 05.07.2022 г. по ч. гр. дело № 28824/2022 г. по описа на СРС, 66
състав. Претендира разноски. В исковата молба се сочи, че по силата на
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
************************** и предоставяне на кредитен лимит/ 22.09.2017
г. между ищеца и ответника на последния е предоставена кредитна карта, като
ответникът се задължил да връща изтеглените суми на падежа. Исковата
молба е надлежно връчена за отговор на ответника лично и не е постъпил
отговор. Възражението не е мотивирано.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
1
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи общо в размер на 229,15 лв.,
включващи заплатена държавна такса за исковото производство в размер на
129,15 лв., както и 100 лв. юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78,
ал.8 ГПК.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, възлизащи в размер на 149,41 лв. - включващи заплатена
държавна такса и юрк. възнаграждение.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. С. Д. ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
**********************“ АД с ЕИК ************************, сумата 4
464,06 лева - главница по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта ************************** и предоставяне на кредитен
2
лимит/22.09.2017 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 506,53 лева - мораторна лихва за период от
01.12.2021 г. до 31.05.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение №
19128 от 05.07.2022 г. по ч. гр. дело № 28824/2022 г. по описа на СРС, 66
състав.
ОСЪЖДА Е. С. Д. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
**********************“ АД с ЕИК ************************, разноски в
исковото производство в размер на 229,15 лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 149,41 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3