№ 793/18.12.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ касационен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
||
|
При секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
||
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|||
|
|
||||
к.а.н. дело
№ 1105 по
описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на ОД на МВР
гр. Пловдив, подадена чрез Г. Б. – ст. юрисконсулт срещу Решение №
1035/12.06.2023 г., постановено по а.н.дело № 5845/2022 г. по описа на Районен съд
гр. Пловдив.
С обжалваното решение е отменен Електронен фиш
серия К № 3545214 от 31.03.2020 г. на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на П.Н.К.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и
потвърден издадения електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на ответната страна.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Ответникът – П.Н.К.,
редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище
вх. № 10540/12.12.2023 г., с което моли съда да остави в сила решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на Районен съд - Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено
в сила.
Административен съд - Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените
в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна
по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да отмени обжалвания ЕФ, Районен съд - Пловдив
е приел следното от фактическа страна:
На 31.03.2020 г. в 9:36 часа в гр. Стамболийски,
ул. „Тракия“ № 16 при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50
km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, е установено, че МПС с peг. № *** се движело с установена наказуема
скорост 62 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 12 км/час. Скоростта
била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС) - мобилна
радарна система TFR1-M с № 530. Системата отчела движение със скорост от 65
км/ч, т.е. превишение на скоростта от 15 км/ч, но от това превишение били
извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км/ч, което е
в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 12 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ,
който бил редовно връчен на жалбоподателя. В срок жалбоподателят е упражнил и
правото си на жалба пред административен съд.
Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз
основа на събраните по делото писмени доказателства. След като ги е обсъдил поотделно
и в съвкупност и е извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността
и правилността на атакувания ЕФ районният съд го е отменил като е приел, че същият
е незаконосъобразно издаден. В мотивите на съдебния акт е казано, че е налице
нарушение на чл. 39, ал. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН. Като второ основание за отмяна
е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи
по какъв начин е извършено насочването на техническото средство, съответно дали
са спазени техническите изисквания на съответност на лъча на измерване с
посоката на лентата, в която ще се извърши измерването. Съдът е приел, че видно
от приложената снимка не може да се прецени в пълнота мястото на измерване.
Като последно основание за отмяна съдът е посочил, че служителят В. Х.,
съставил протокола за използване на АТСС № 333р-4299/31.03.2020 г. не фигурира
като лице преминало инструкция за работа с TFR1-M 530.
Предвид на тези съображения районният съд е
отменил обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
Касационната инстанция намира за неправилни
изводите на районния съд поради следното:
На първо място що се касае до развитите доводи
за приложение на чл. 34 и чл. 39 от ЗАНН в случаи от вида на процесния,
настоящият състав намира, следното: според разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
В нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН няма посочен
необжалваем минимум. Разпоредбата урежда ред за налагането на глоби на
местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в
присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба
от 10 до 50 лв. с фиш, който не е електронен такъв и която глоба, независимо от
определения размер в диапазона от 10 до 50 лв. е необжалваема, но само в
случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата. Съответно, за да настъпи
необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се постигне съгласие между
нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба, в
хипотезата на маловажен случай. Необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по
принцип да се оспорва определен размер на глоба не се съдържа в нормата.
От друга страна, необжалваемостта, по смисъла на
чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на
административнонаказателното производство, тъй като с издаването на фиш се
постига ефектът на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на
настъпване на необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва
възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече
и санкционирано с фиш административно нарушение. В този смисъл разпоредбата на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа логически пропуск, защото понятие „необжалваем“ в
ал. 2, към която препраща тази алинея, няма. Предвид това се установява
наличието на законодателен пропуск в нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН при
наличието на термина „необжалваем минимум“, тъй като се създава неяснота по
отношение на глобите от 10 лв. или до 50 лв. и защо същите да представляват
необжалваем минимум, след като не е изключена възможността да се оспорва и този
размер административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред
за налагането им. Несъгласието на нарушителя по своята същност се приравнява на
обжалване на констатираното от контролния орган нарушение, което налага и
провеждането на процедурата по съставянето на АУАН и въз основа на установените
факти и изложените аргументи на двете страни - актосъставителя и нарушителя,
наказващият орган да вземе решение за издаването на наказателно постановление
или прекратяване на административнонаказателната преписка.
За правилното тълкуване и прилагане на
законовите разпоредби, следва да се вземе предвид и действащата към момента на
приемане на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН (доп.,
бр. 10 от 2011 г.), според която „не подлежат на обжалване наказателните
постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10
лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на
стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди
на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго“. Ето защо и
предвид семантичното тълкуване на думата „необжалваем“ - нещо, което не подлежи
на обжалване, очевидно става въпрос за необжалваем минимум на глоба в размер на
10 лв. При така съществуващата към 2011 г. нормативна уредба, и при
систематично и историческо тълкуване на ЗАНН се предполага извода, че с
разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН (към момента на приемането ѝ) е
въведено ограничение за издаване на електронен фиш за глоби в размер до 10 лв.
Липсва друга разпоредба в ЗАНН, която да борави с понятието „необжалваем
минимум“. Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е отменена през 2012 г. и от
тогава не е налице въведена законова забрана за обжалване на наказателно
постановление или електронен фиш, независимо от размера на наложената санкция.
В исторически план, към момента на приемане на
разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН (Закон за изменение и допълнение на ЗДвП
(ЗИДЗДвП), обнародван ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г. ), освен че е действала
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, са приети и разпоредбата на чл. 189, ал.
4 и ал. 13 (досегашна, ал. 5) от ЗДвП, като според ал. 13 не подлежат на
обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена
глоба до 50 лв. включително. Нормата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП е обявена за
противоконституционна с Решение № 1 на Конституционния съд (КС) на Република
България (РБ) от 01.03.2022 г. (ДВ, бр. 20 от 09.03.2012 г. ), но предвид
нейното съдържание, се налага извод, че „необжалваем минимум“ според
законодателя всъщност са глобите с размер до 50 лв., до какъвто размер могат да
се санкционират маловажните нарушения по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН с фиш.
Това обаче не означава, че поради разписаното в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с
електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв., най-малкото, защото и
според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на
чл. 189, ал. 13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се
урежда и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв.,
респективно законодателят не е изключвал никога тази възможност. С разпоредбата
на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва и
възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., включително и за
глоби в размер на 10 лв.
Така, независимо че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
който въвежда института на електронния фиш е приет едновременно с чл. 39, ал. 4
от ЗАНН, то приемането в същото време и на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП изключва
възможността разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл, че
издаването на електронен фиш не е предвидено за нарушения, за които
санкционирането на нарушителя е с глоба в размер до 50 лв. Обратното не може да
се заключи и при тълкуването на чл. 85а от ЗАНН, според който, доколкото в този
закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на ЗДвП. Тази разпоредба също е приета със ЗИДЗДвП (ДВ,
бр. 10 от 01.02.2011 г. ), т.е. едновременно с посочените по-горе разпоредби и
също трябва да се тълкува едновременно с тях. С чл. 85а от ЗАНН се препраща към
специален закон при липсата на правила в общия закон, което е така и по
правило, съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА). Освен това съгласно чл.
189, ал. 14 (предишна, ал. 6) от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на ЗАНН.
В допълнение, фактът че чл. 39, ал. 2, във
връзка с ал. 4, от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с
електронен фиш следва и от обстоятелството, че разпоредбата на ал. 2 включва
хипотезите на маловажен случай без да препраща към друга норма и друг закон,
поради което се имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
в ЗДвП има самостоятелно легално определение за „маловажно нарушение“ (§ 6, т.
32 от ДР на ЗДвП).
Неоснователен се явява и вторият
довод за отмяна на обжалвания ЕФ. С приложения по делото Протокол за използване
на АТСС с рег. № 333р-4299/31.03.2020 г. – приложение към чл. 10, ал. 1 и ал. 3
от Наредбата, се установява времето на работа и местонахождението на уреда. Протоколът
има нормативно установеното съдържание в образец - приложение към чл. 10, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата, включително данни за дигитална снимка, представена по
делото. Посоченият протокол е официален свидетелстващ документ, който не е
оспорен от нарушителя, ползва се с материална доказателствена сила и удостоверените
с него обстоятелства следва да се приемат за доказани, включително разположението
на уреда. Що се отнася до мястото на нарушението, точна информация се съдържа в
изготвения клип и същата се потвърждава при съпоставка с данните в съставения протокол,
които сочат на изводи и за това, че деянието е установено в участък, попадащ в обхвата
на действие на разположеното на пътя АТСС. Ирелевантни за казуса са показателите,
съобразно които административният орган е определил мястото за контрол с АТСС и
как е планирано използването им. Касае се за упражняване на правомощия в обхвата
на оперативната самостоятелност на специализираната администрация, а дали същите
са приложени според правилата на чл. 6, ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредбата е без
значение за законосъобразността на издадения ЕФ. Годността на използваното в случая
средство за контрол се доказва от събраните писмени доказателствени средства - Удостоверение
№ 10.02.4835/24.02.2010 г. на БИМ и Протокол от проверка № 7.33.20/18.09.2020 г.
на БИМ.
Не на последно място, настоящата
касационна инстанция намира, че неправилно районният съд е приел, че служителят
В. Х., съставил протокола за използване на АТСС, не е бил преминал първоначално
обучение за работа с АТСС, тъй като не фигурира като лице преминало инструкция
за работа. На лист 26 от делото на районния съд е представен протокол за
запознаване на служители на РУ – Стамболийски от 23.02.2021 г., в който
поименно са посочени служителите запознати с техническото описание и инструкция
за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M, като под т. 3 е посочен именно мл. инспектор В. И. Х..
Предвид на това, съдът намира изводите на първоинстанционния съд в тази им част
за неправилни и незаконосъобразни.
Ето защо направените оплаквания в
касационната жалба, съдът намира за основателни, поради което решението на
Районен съд гр. Пловдив следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се потвърди изцяло обжалваният електронен фиш.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане от касатора за присъждане на разноски, съдът намира, че ответникът
по касация следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер
на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата
касационна инстанция.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
1035/12.06.2023 г., постановено по а.н.дело № 5845/2022 г. по описа на Районен съд
гр. Пловдив, като вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш
серия К № 3545214 от 31.03.2020 г. на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на П.Н.К.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание – глоба в размер
на 50 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР
гр. Пловдив, направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.