Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.06.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
седемнадесети април година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х.а - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12123
описа за 2015 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, при условията на субективно пасивно съединяване.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н.Ж.Й. по
предявен срещу М.НА О.на Р.Б.иО.„Х.“ иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата, в размер на 150 000 лв., по повод смъртта на майка й К.Г.Н.обезщетение за претърпени неимуществени вреди
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на събитието 6.2.2012
г. до окончателното й изплащане, както и сума, в размер на 150 000 лв. по повод
смъртта на баща й Ж.Н.Х.като обезщетение за претърпени неимуществени вреди
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на събитието 6.2.2012
г. до окончателното изплащане. Претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение. В случай, че се прецени, че ответниците не отговарят солидарно,
ищцата посочва М.НА О.на Р.Б.като предпочитан ответник, аО.Х., като евентуален
такъв. Моли да се постанови решение, с което да бъде осъден предпочитаният
ответник. Ако се прецени, че исковете срещу него са неоснователни, да се осъди евентуалния
ответник да изплати на ищцата претендираните по-горе суми.
В исковата молба се твърди, че на 6
февруари 2012 г. вО.Х., областХ., поради скъсване на язовирната стена на язовир
„И.” са наводнени землищата на с. И. и с. Б.. Образувалата се огромна няколко
метрова приливна вълна вследствие на скъсаната язовирна стена, за изключително
кратко време е заляла големи територии в областта. Водата от язовира е
разрушила редица жилища, включително моста след язовир “И.” и е наводнила
абсолютно всички постройки в региона. Посочва се, че в пряка причинно
следствена връзка с така настъпилото събитие са починали 11 човека, жители на
селата Б., Б. и И. и са причинени имуществени вреди за милиони левове. Заявява
се, че двама от починалите при тази трагедия са и наследодателите на ищцата, а
именно К.Г.Н., ЕГН: ********** и Ж.Н.Х., ЕГН: **********. Починалите са
родители - майка и баща на ищцата Н.Ж.Й., ЕГН: **********.
Навеждат се твърдения, че двамата
съпрузи са били в двора на къщата си в с. Б., находяща се на ул. „*******,
когато съседи ги видели навън малко преди ледената вода да потопи селото.
Придошлата вода ги е отнесла през оградата на съседния двор. К.Н.и Ж. Х. не
били открити в собствената си къща и били последните, които се намирали в
неизвестност от всички 852 жители на село Б.. След няколко дневно издирване от
спасителни екипи и щателно обхождане на целия параметър на с. Б. и околностите,
включително и със спасителни кучета - двамата съпрузи още не били открити.
Навеждат се твърдения, че водите ги били завлекли на 300 метра на далеч от дома
им - телата им най - накрая са намерени в храсти, край сграда в покрайнините на
с. Б. - затрупани сред останките от разрушените къщи на селото и сняг.
Твърди, че във връзка с мащабното
бедствие почти веднага на място е пристигнал еврокомисарят по бедствията и
авариите и заедно с премиера и президента на Р.Б.са се запознали с нанесените
огромни разрушения, а 8-ми февруари е обявен за ден на национален траур.
Сочи, че във връзка с настъпилото
събитие е налице висящо наказателно производство образувано като ДП № 17 по
описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.Х. за 2012 г., пр.
пр. № 114 по описа на Районна прокуратура Х., водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 335, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Понастоящем, на основание постановление на главният прокурор досъдебното
производство се води от Районна прокуратура Пловдив.
Навеждат се твърдения, че 2/3 от язовира ведно с цялата язовирната стена попада в имот предоставен
надлежно с нарочен акт за ползване единствено и само от Министерството на
отбраната, което го ползва повече от 50 години без прекъсване, а останалата
част от язовира попада в имот актуван като публична общинска собственост наО.Х..
Сочи се, че ищцата осъзнава и страда
от факта, че завинаги е лишена от пълноценното и щастливо семейство, което
преди събитието е имала, от моралната, родителска опора - опората на баща и
майка, незаменимата подкрепа в живота на всеки човек, която пострадалите лица
са давали, както и, че болките и страданията от загубата на толкова близки,
най- близките за нея хора, ще търпи винаги. Посочва, че и до настоящия момент,
ищцата страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня и все
по - силно чувство на тревожност. Преди настъпилото събитие, Н.Й. е била
жизнена и контактна, радвала се е на спокоен живот, на срещи с близки и
приятели, а в момента е затворена и отчуждена.
Ответникът М.НА О.оспорва предявения
иск. Ответникът М.НА О.оспорва предявения иск. Твърди, че язовир И. не попада в
имота, актуван с акт за публична държавна собственост и предоставен за ползване
на Министерството. В АДС било записано, че имотът представлява друга територия
с нестопанско предназначение, като в издадената скица било посочено, че съседни
на имота са имоти с №№ 000526 и 000527 – язовир със собственикО.Х.. Според
Закона за водите, язовирът представлявал водностопанска система, която не
включва поземлени имоти. Язовир И. от своя страна бил сериозно хидротехническо
съоръжение с помпена станция, преливник, отвеждащ канал и множество напоителни
канали. Законът за водите определял и дейностите по опазване, използване и
възстановяване на водите, каквито функции Министерството на отбраната не
упражнявало. Язовирът не попадал в рамките на учебен полигон Корен и не бил
заведен в баланса на М.НА О.. С влизане в сила на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, язовирът като водно съоръжение,
обслужващо общината и невключено в уставния фонд на търговски дружества,
станало собственост наО.Х.. През 2009 год., по повод искане от Областния
управител наХ. да се уточни собствеността върху язовира, Министерството на
отбраната отговорило, че язовирът не му е предоставен за управление, че
министерството не е изграждало хидромелиоративно съоръжение в границите на
учебен полигон Корен и че язовирът не е заведен в баланса на министерството.
Министерството изрично заявило, че не възразява собственика на съоръжениетоО.Х.
да предприеме действия за отстраняване на допуснатата грешка в картата на
възстановената собственост. Според ответника от създаването си до наводнението
язовирът се ползвал от местното население по предназначение за напояване. Първоначално той се ползвал от
аграрно-промишлени комплекси, а впоследствие от земеделски кооперации и частни
лица. Министерството на отбраната не ползвало язовира по неговото
предназначение, нито упражнявало фактическа власт върху него. Ответникът
оспорва вредите, предмет на разглеждане в настоящото дело, да са резултат от
действия или бездействия на лица, на които министерството да е възлагало
работа. Искането е да бъде отхвърлен искът спрямо Министерството на отбраната,
като му бъдат присъдени направените разноски.
ОтветникътО.Х. оспорва предявения иск. Счита, че поради
наличието на спор и неяснота относно собствеността на язовира, областният
управител осъществявал организацията и техническата експлоатация на
съоръжението, до влизането в сила на съдебното решение или до установяване на
собствеността. Твърди, че липсва противоправност в действията наО.Х., тъй като
кметът на общината правил многократни опити да инициира поправка в язовирната
стена. Изготвен бил и авариен план, в който била отразена опасността от
скъсване на язовирната стена. Общината организирала и проверки през 2009 год. и
2011 год., като резултатите били отразени в констативни актове. Кметът на
общината поискал и становище относно възможностите общината да отстрани
констатираните проблеми в язовирната стена, но правна и финансова възможност за
това не съществувала. Общината изпратила копие от доклад относно техническото
състояние на язовира на Областния управител и на Областна дирекция земеделие в
гр.Хасково, като поискала съдействие във връзка с констатираното пропадане на
язовирната стена. Ответникът твърди, че от 1961 год. язовирът се ползвал от М.НА
О.и общината нямала никакво отношение към неговата експлоатация и поддръжка. По-голямата
част от язовира не била част от актувания като общински имот, а част от полигон
Корен, в това число и язовирната стена с височина 19 метра. От водената
кореспонденция между институциите ставало ясно, че началникът на Генералния щаб
на сухопътни войски уведомил областния управител наХ., че язовирът се намирал в
очертанията на полигона и се ползвал от подразделенията за обучение. Водена била и кореспонденция относно
установена евентуална грешка в картата на възстановената собственост и
неправилно уточняване на координатите на учебния полигон, която обаче не довела
до конкретно заснемане и уточняване на частта от язовира, попадаща във военния
полигон. Ответникът счита, че с акта за държавна собственост безспорно се
установява, че имотът е предоставен на М.НА О., като въпреки това Общината е
положила максимални усилия да предотврати бедствието. Ответникът оспорва
наводнението да е причинено от скъсване на язовирната стена и да е настъпило
внезапно и бързо. Наводнението настъпило в рамките на 20-30 минути, през което
време населението от с.Б. било евакуирано. В периода на покачването на водите
на река Б.ска заместник кмета наО.Х. бил на място и наблюдавал развитието на
ситуацията, заедно с кмета на с.Б. и други хора. Те предупреждавали хората да
се евакуират и да се изтеглят от опасната зона или да се качват по високите
етажи на къщите си. Като счита, че липсва основание да отговаря за вредите от
наводнението, като счита, че са били предприети всички мерки за предотвратяване
на трагедията, ответникътО.Х. моли искът спрямо него да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, преценявайки
доводите но страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа следното:
От събраните по делото доказателства
се установи, че К.Г.Н.и Ж.Н.Х.са родители на Н.Ж.Й.. Двамата са починали на 10.02.2012
год. в с.Б.. /л.13-л.16
от делото/.
С Акт за общинска собственост № 250
от 28.03.2000 год., съставен на основание параграф 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като
публична общинска собственост е актуван язовир Ешмеджика с площ от 28.621 дка,
представляващ имот № 000527 в землището на с.И., при граници имоти 529 –
пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и № 468 – дере,О.Х.; имот №
020 – пасище, мера,О.Х.; имот № 002 – складов терен на М.НА О.. /л.30 от делото/.
С Акт за държавна собственост № 0567 от 23.04.2003
год., като публична държавна собственост е актуван незастроен поземлен имот в
землището на с.И.,О.Х., с площ от 2 610 573 кв.м., част от учебен полигон,
представляващ поземлен имот № 000002, по скица № Ф00110/17.4.2003 год. на ОбС
Земеделие и гори гр.Х. при граници: север – землищна граница на с.Остър камък;
изток – поземлени имоти № 501001, № 501002 – широколистна гора, № 000026, №
000028, № 000223 – полски път, № 00495 – вътрешна река, № 000530 – пасище,
мера; юг – поземлени имоти № 000020, № 000529, № 000528 – пасище, мера, №
000007 – широколистна гора, № 000527, № 000526 – язовир; запад – землищни
граници на с.Е. и с. Остър камък, имоти на М.НА О.. В АДС е отбелязано, че от
21.07.1961 год. имотът е предоставен за управление на Министерството на
отбраната, на основание Постановление № 148 на МС от посочената дата./л.25-26 от делото/
На 01.06.2004 год. Началникът на
Генералния щаб на сухопътни войски е изпратил до началника на Генералния щаб на
българската армия становище с рег. № Ж100, в което е заявил, че границите на
полигон Корен са определени през 2002 год.от комисия, съставена от
представители на МО и Поземлената комисия на Х. и при провеждане на ученията и
бойните стрелби, се ползвала само територията, в определените граници. В
становището е изразено несъгласие за преместване на границите на полигона, като
в частта относно язовир И. е отбелязано, че язовирът се използва от
подразделенията за обучение по подводно кормуване и десантиране и че,
независимо, че язовирът се намира в очертанията на полигона, той се ползвал от
местното население. Отбелязано е, че с водните запаси на язовира се разпореждаО.Х.
и МО няма отношение към тях. /л.31-32 от
делото/.
На 08.01.2009 год. Областният
управител на областХ. е изпратил писмо до М.НА О.и доО.Х., с искане за
информация дали собствеността върху язовир И. принадлежи на МО; каква процедура
следва да се приеме, в случай, че язовирът не принадлежи на МО и какво
отношение е взела ТД Гражданска защита в аварийните планове. Писмото е
изпратено по повод констатиран от Агенция по рибарство и аквакултури, силен теч
от стената на язовира. /л.149 от делото/
С писмо изх. № ОХ-02-9 от 19.01.2009 год., кметът наО.Х.
е уведомил Областния управител на областХ., че от становището от 01.06.2004
год. на Началника на ГЩ на сухопътни войски ставало ясно, че язовирът се
намирал в очертанията на полигон Корен и се използва от подразделенията; че е
съставен акт за общинска собственост и не са изяснени отношения на съсобственост
с МО и чеО.Х. провежда системно наблюдение на състоянието на язовирната стена и
преливника, а потенциалната опасност от наводнение/скъсване на язовирната стена
е залегнала в плана за защита на населението при бедствия. Приложен е одобрен
от кмета на общината авариен план, съгласуван с Началника на ОУ Пожарна
безопасност и защита на населението, в който е констатирана възможност от
скъсване на язовирната стена при обилни валежи, силно снеготопене или
земетресение./л.27 от делото/.
Министерството на отбраната от своя
страна е отговорило на писмото Областния управител от 8/1/2009 год. със свое
писмо от 2/2/2009 год., в което е отбелязано, че имотът, ползван от
министерството за учебен център Корен и актуван с акт са публична държавна собственост,
не включва язовир И., който бил граничен имот на ползвания от министерството.
Отговорено е, че МО не е изграждало подобно съоръжение и такова не е заведено в
баланса. Посочено е, че е допусната грешка в картата на възстановената
собственост, за поправянето на която МО не възразява да бъдат предприети
действия от собственика на язовираО.Х../л. 35 от делото/.
След този отговор, областният
управител на областХ. е информирало кметът наО.Х. за отговора на МО и е поискал
информация в срок до 24/2/2009 год. какви действия са предприети за поправяне
на грешката в картата на възстановената собственост. /л. 36 от
делото/.
Отстраняването на фактическата
грешка в картата на възстановената собственост е поискано от кмета наО.Х. с
писмо изх. № ОХ – 17-270 от 6/4/2009 год., адресирано до Общинска служба „Земеделие
и гори” гр.Х.. В писмото изрично е отразено, че имот № 527 с площ от 28, 621 дка е собствен наО.Х.,
актуван е като публична общинска собственост и че не е предоставян за ползване
и управление на МО. /л.37 от делото/
В отговор до кмета наО.Х. от 22.04.2009
год., Началникът на ОС Земеделие и гори гр.Х. е заявил, че координатите на
терена на корпусен военен полигон Корен били съгласувани с МО и не можело да се
приеме, че в картата на възстановената собственост на землище с.И. е допусната
фактическа грешка, а МО следвало да изключи частта от язовир И. попадаща във
военния полигон и да я предостави наО.Х.. Отговорено е, че актът за общинска
собственост ще бъде отразен в картата на възстановената собственост. /л.38 от делото/.
С писмо вх. № 2550 от 19/11/2010
год. кметът наО.Х. е поискал съдействие от Областния управител на областХ. във
връзка с констатирано пропадане на стената на язовир И., констатирано на 12.11.2010
год. В писмото е отбелязано, че поради неизяснен статут на собствеността,
язовирът не се стопанисвал от никой и опасността от скъсване на стената е
повече от реална. Изпратени са документи относно собствеността и доклад за
техническото състояние на язовира. Докладът, изготвен от инж.Г. Т.П.констатира
недостатъци, деформации и пропадане на язовирната стена, които към момента на
огледа не били критични, предложени са конкретни ремонтни работи, които да
бъдат предприети. Приложен е и констативният протокол от 12/11/2010 год.,
съставен по сигнал на жителите на с.И.. /л.155
от делото/.
Във връзка с това писмо, областният
управител на областХ. е поискал от министъра на отбраната да предприеме
незабавни мерки за отстраняване на констатираните пробойни и за привеждане на
язовира в нормално експлоатационно състояние. Писмото е изпратено до МО, тъй
като областният управител констатирал при справка в ОД Земеделие, че язовирната
стена попада в имот № 000002, актуван като държавен и част от корпусен учебен
център на МО./л.41 от
делото/.
В отговор на това писмо, с писмо
рег. № 08-00-6 от 9/12/2010 год. министърът на отбраната е уведомил областния
управител, че министерството не е изграждало съоръжението и язовирът не му е
предоставен за управление, респективно не е заведен в баланса на
министерството./л.64 от
делото/
На 14/11/2011 год. кметът наО.Х. е
докладвал на областния управител на област Х. са пропадане на язовирната стена
на язовир И. и опасност от разрушаването й, като е отбелязано, че язовирът се
стопанисва от МО. В писмо на кмета наО.Х. до областния управител от 16/12/2011
год. е съобщено отново за опасността от разрушаване на язовирната стена, като
изрично е отбелязано, че е неустановена собствеността върху язовира междуО.Х. и
МО. /л.153-154 от делото/.
Представени са и писмени
доказателства, от които се установява, че към 1970 год. в Хасковски окръг са определени
отговорници за предотвратяване на наводненията, като за язовир И. е бил
определен конкретен отговорник и създадена аварийна група. В списък на
язовирите в район Х. е отбелязано, че язовир И. е заведен на ТКЗС И. към 1971
год. Язовирът е отбелязан и в списък на язовири, стопанисвани от АПК, като
стопанисван от АПК Х. юг. През 1991 год. е направен разделителен протокол за
отделяне на ТКЗС с.И. от АПК Х., като от самия протокол и приложения към него
баланс, не е ясно дали язовир И. е бил предмет на разделянето – същият не е
описан и в справка № 1 на преоценените хидромелиоративни обекти. На 1/9/1994
год. ликвидационния съвет на Земеделска кооперация „3-ти Март“, с.И., е взела
решение да предложи на търг обекти, сред които и „язовир“. На проведения търг
за спечелил обекта „язовир“ е обявен Д.С.С.и Петър Г.. С договор от 3/10/1994
год. Председателя на ликвидационния съвет е продал на посочените две лица
комплекс „язовира“ с.И., заедно с останалите обекти, посочени в списък.
Вещото лице д-р А.М. по приетата СМЕ,
сочи в заключението си, че К.Н.на 65г. и Ж.Х. на 67 г. са починали от удавяне,
което се намира в пряка причинно-следствена връзка с наводнението от язовир И..
В о.с.з. на 28.03.2017 г. вещото лице посочва, че липсват следи от насилие. По
отношение на други заболявания експертът не е изследвал, защото морфологичната
картина е описана в аутопсионния протокол- смърт от удавяне. Заявява, че труповете
са намерени малко по-късно от момента на инцидента, има и белези за престой във
вода и влажна среда.
От заключението на приетата по
делото съдебно–техническа експертиза с
вещо лице инж. Г.Г. се установява, че причината за скъсването на яз. стена на
яз. И. на 06.02.12 г. е преливане на водни маси през стената от формирала се
висока водна вълна след интензивни дъждове, снеготопене и ледоход и
невъзможност предварително да се отвори спирателния кран на основния
изпускател, заради повреда. Инж. Г. посочва, че към момента на събитието, а и
поне една година преди това, техническото състояние на язовира е било
„предаварийно“ по смисъла на Наредба 13/29.01.2004 г. „За условията и реда за
осъществяване на техническата експлоатация на яз. стени и съоръженията към
тях”. Вещото лице посочва, че няма данни за осъществяване на текуща или
инцидентна техническа поддръжка на язовира. Не е било възможно предотвратяване
на наводнението на с. Б. за наличното време след скъсването на яз. стена.
В о.с.з. на 22.11.2016 г. вещото лице инж. Г. посочва,
че е можело да се предотврати скъсването на язовирната стена, ако съоръжението се
е експлоатирало правилно и е имало назначен човек, който да се грижи за тази
работа, с експлоатацията на съоръженията, въобще на целия хидровъзел. Експертът
посочва, че не е правил оглед, а за техническото състояние на яз. „И.“ преди
инцидента съдил по кореспонденцията, която е приложена в материалите по делото
- междуО.и областен управител, между кметове, в доклади на технически лица,
които са посещавали и тези неща са изброени в т. 2 от заключението в
констатациите и съображенията.
В допълнителното заключение по допусната техническа
експертиза, вещото лице инж. Г. посочва, че се определя приблизителното
разстояние между яз. И. и с. Б. от 13 км. до западните подстъпи на селото и 14
км. до центъра на селото, определено по талвега (линия, маркираща най-дълбоката
част на речното дъно) на р. Б.ска. Вещото лице сочи, че измерено по права
въздушна линия, разстоянието от язовира до центъра на селото е 8 км. Разликата
в надморските височини на селото и дъното на яз. И. е около 75 м. Това означава
около 6 промили среден наклон на речното дъно (6 м. на всеки 1000 м.), но по
първите 8-9 км след язовира, наклонът е по-голям - около 8 промили. Вещото лице
заявява, че хидравличният наклон на речното дъно е един от факторите, влияещи
на скоростта на протичане на водните маси. При скъсването на язовирната стена,
което е станало внезапно, а не постепенно, се е образувала приливна вълна,
чиито фронт е бил висок 20 м. и широк около 50-60 м. Вълната се е придвижила до
западните части (подстъпи) на селото за 10 - 15 мин. - първите километри със
скорост 10 м/сек., последните 4 - с по-малка скорост. При движението „върхът“ и
се притъпил до 2 м. височина и ширина около 20 - 30 м. Пояснява още, че приливната
вълна навлязла внезапно в западните подстъпи на селото и след около 3 мин. от
навлизането и най-ниско разположените части - дворове и улици са се наводнили. Вещото лице твърди, че не се е наводнило
цялото село, а най-ниските части в близост до реката от двете и страни. Вещото
лице сочи, че местоположението на процесния двор с жилищна постройка на ул. „*******се
намира на около 75 м. от реката. Предполагаемата надморска височина, до която е
достигнало нивото на водата в имота е 82,50 - 83 м., т.е. на около 9 м. над
надморската височина на дъното на реката в този участък и на около 2 м. над
нивото на прилежащите улици. Експертът сочи, че жилищната постройка не се е
разрушила, но дворът и сградата са се наводнили.
В о.с.з. 28.03.2017 г. вещото лице посочва, че не може
да уточни колко вода се е изляло от язовира. Вълната се е придвижила до
западните части на селото за 10-15 минути. Наклонът има значение, дължината и
горе-долу със 60 км/ч. се е движела водата. Местността е силно пресечена с
най-различни ширини. Залесена е с храсти, гора. Ако има гора би откъснала
дървета. Участъкът е много дълъг и не може да го обходи. Пояснява, че е обходил
само в близост до стената. По т.4 това означава, че след 10-15 мин. вълната е
достигнала до западния край на селото и за около 3 минути е стигнала до
източния край на селото. Сочи, че разстоянието от язовира до къщите е 13 км. Не
намерил ясни данни докъде е стигнала височината на водата до постройката, тъй
като е правен лек ремонт и не можал да разбера. Сочи още, че около 2 м е
навлязла в западните подстъпи водата след нейното притъпяване на върха й така
се е движела почти през цялото село до към източния му край. Внезапно е станало
това за няколко минути. И в самото село 3-4 мин. са почти внезапно наводнение с
двуметрова вода. Скоростта на тази двуметрова вълна е 10 км/ч. и за няколко
минути селото се е наводнило. Обемът на водата е повлиял на нейната скорост.
Преливало е през стената и през преливника. Тези стени не допускат преливане
през тях.
По делото е допусната тройна-съдебно
техническа експертиза изготвена от в.л. инж. Е.И., инж. К.Д. и инж. Г.Г.. Вещите
лица посочват, че съгласно топографска карта /1981 г./ на района М 1:25 000
измереното разстояние по устието на реката от язовирната стена на язовир „И."
до моста на село Б. е 14,70 км. Експертите посочват, че няма по-категорично
доказателство /наличие на данни/ за образуване на висока вълна /т.нар. приливна
вълна/ от самата причина за катастрофалното наводнение в село Б. - същото е
настъпило вследствие на скъсване /разрушаване/ на язовирна стена на язовир „И.".
Река Б.ска /чрез нейния приток река „Азмак дере"/ свързва язовир „И." със село Б., като при скъсване на
язовирната стена се е образувала висока вълна, която при своето придвижване по
руслото на реката е достигнала село Б., водата се движила с висока скорост и
течението е носило значителни количества влачени и плаващи скални и дървесни
материали, като тези кално-каменни потоци са предизвикали запушване и
подприщване на моста на селото. Вещите лица посочват в заключението, че създадената
преграда е причина за „хидравличен скок" на водното течение и е последвало
катастрофалното наводнение на с. Б.. Тъй като различните части на селото са с
различен релеф, височината на водата, причинена от наводнението е различна,
като най-засегнати са участъците в близост до реката с по-ниска надморска
височина и там височината на водата е била около 2,50 м. Вещите лица сочат още,
че наводнението е настъпило за по-малко от половин час, като почти веднага след
достигане на водата от разрушения язовир „И." в селото, са били наводнени
имотите, находящи се в близост до Б.ска река. Посочват, че къщата на починалите
родители на ищцата се намира на около 80 м от реката. При извършения външен
оглед не се установили наличие на видими дефекти по постройката. Височината на
водата при дома на починалите е била около 2 м.
В о.с.з. на 07.11.2017 г. вещите
лица поясняват, че в в действителност къщата се намира на ул. „*******и е на
около 80 м от реката. Тя е първата след главната улица перпендикулярна на
речното корито и е посочена в приложената цветна схема. Къщата е с обикновена
ограда, мрежа. По къщата няма следи. На съседна къща видяли видима следа от
достигнато водно ниво. Вещото лице инж. И. заявява, че е три пъти е посетила с.Б..
Къщата се намира в непосредствена близост до моста на с. Б., който фактически е
създал отприщването на приливната вълна, която е придошла и затова се е
получило такова голямо наводнение в този район, което достига до 2 м. Отприщва
и се създава т.нар. хидравличен скок. Селото се наводнява изведнъж. Близките до
реката къщи се наводняват в рамките на максимално десетина минути. Инж. И.
заявява, че действието се развило сутринта, в 8.20 ч., след като цяла нощ е
имало проливен дъжд. Вещото лице инж. Е.И., сочи, че този язовир е бил описан в
списъка на потенциално опасните язовири. Този списък се изготвя от Басейнова
дирекция към МОСВ. Заявява още,че този списък е съществувал към момента на
събитието. Освен това, те казват, че не само е представлявала опасност за село Б.,
но и за главния път И.-Х..
По делото е изслушана СИЕ, изготвена от в.л. Е.С.. Експертът
посочва, че съгласно представения от МО отговор, се установява, че в Баланса на
М.НА О.от 2008 г. до момента, не се водят на отчет водни басейни, в т. ч.
полигон „Корен“ вО.Х.. В отговора на втория ответник –О.Х. се установява, че в Счетоводните баланси и Инвентарните книги за дълготрайните активи наО.Х.
за посочения период от 1962 до 2012 г. не се е водил язовир „И.“. В архива на
общината не се съхраняват счетоводни документи за толкова стар период. Държавен
архив гр.Х. на 10 годишен период до 2000 г. всички счетоводни документи, които
са с постоянен срок на съхранение за взети от държавния архив, а такива с
по-кратък срок на съхранение съгласно ЗСч.
Свидетелката
Т.А.Г.заявява, че познава покойните повече от 15 години. Сестра й щяла да става
снаха в тяхното семейство, Г. - братът на Н., и сестра й не се оженили, но те
останали близки приятели. Научила от сутрешните новини за трагедията февруари
2012 г. Обадила се на Г., брат на Н.. Той бил вече на магистралата и пътувал
към селото. Поддържали връзка по телефона. Много дълго време ги търсели К.и Ж..
През това време Н. била в Пирот, където живее. Присъствала на погребението. Отишли
до с. Б. с много приятели, видяли мястото, къщата, било много тягостно. К.и Ж.били
в затворени ковчези. Били ужасно разстроени, а самата Н. била като в ступор, била
на много силни лекарства. Свидетелката сочи, че многократно е била на гости при
тях, били много близки, живеели много добре. Н. била много често на гости при
майка си и баща си. Засичала я многократно на маси, носила се сръбска храна,
сладкиши. Живеели заедно. К.и Ж.гостували зимно време при семейството на Н. в
Пирот, отгледали са децата й. Свидетелката посочва още, че покойниците
изтеглили кредит, част от който бил за закупуване на къща в Пирот от Н. и
съпругът й. Помогнали й да си купи къща. Заявява, че е Н. помагала на брат й Г.
след смъртта на родителите им К.и Ж.. Посочва, че ищцата и Н. и до днес страда
за родителите си, споменава ги много често и идва в България за панахидите.
Свидетелят Г.Ж.Г.– заместник-кмет наО.Х.
към 2012 год. заявява следното: Той бил на моста, на река Б.ска, докато започнала
да прелива водата през дигата. Изчакал една възрастна жена и едно момче, които качили
в колата. Тръгнал след колата и водата започнала постепенно да залива
страничните улици, които са перпендикулярни на главната улица. Почти пеша
стигнал до края и след него улиците вече били пълни с вода, но преливна вълна той
не видял. Постепенно се заливали улиците. Започнало е да прелива през дигата
най - напред, като най-вероятно е започнало през дясната дига, защото сутринта
рано имало наводнение и най напред е започнало от десния бряг, защото там е по
- нисък брега. Най - напред преляла през дигите, защото той вървял след колата
и виждал как страничните улици се запълвали с водата. Обадили му се, че приижда
силна вода по реката и затова бил там. Докато излязал до края на селото, който
край е на по - високо място водата придошла, за по - малко от половин час.
Максималното ниво на водата, нямало спрямо какво да го измери. Селото е в котловина
и на изхода за Х., защото там е най - високо почти до края на селото имало
вода. Язовира се намира на границите със селата Остър камък, И., Е.. На
военният полигон се намира. От село Б. е на доста разстояние. Ходил след
събитието и половината стена на язовир И. била скъсана, а другата стояла. Точно
като излязъл накрая и водата влязла в селото дошъл кметът наО.Х. и му наредил
да отиде в Х., а той останал там, и ръководил спасителните операции. Свидетелят
посочва, че докато бил там няколко
момчета извадили един възрастен мъж, който бил доста тежък и много трудно го носили.
Прибрал се в града, тъй като Х. също бил наводнен. Наложило се да трупат пясък
пред архива на съда. Всичко било под негово ръководство. Дигите на река Х.йска
преливали по същия начин. Докато бил в с. Б. видял, че пристигнали лодки.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно-медицинската
и съдебно-техническата експертиза, приети от съда.
Правни
изводи, въз основа на приетите за установени факти:
По правната квалификация: Твърденията в исковата молба
дават основание искът да се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди
от неправомерни деяния (действия или бездействия) на лица, на които е възложено
извършването на някаква работа. С оглед заявените факти и обстоятелства относно
причините за настъпване на вредите - инцидент, настъпил от скъсана язовирна
стена, който не е резултат от природно бедствие, претенцията е за вреди от
неизпълнение на законово задължение, а не от неупражнен контрол от страна на
собственика на дадена вещ. За да бъде квалифицирана претенцията като искане за
обезщетяване на вреди, настъпили от вещ, то тези вреди трябва да са последица
от свойствата и недостатъците на самата вещ. Твърденията за наличие на виновно
човешко поведение, дават основание на съда да квалифицира претенцията по чл.49
от ЗЗД.
Фактическият
състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД включва следните
елементи: неправомерно деяние, от лице или лица, на които е възложено
извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена
връзка от него са настъпили вредоносни последици. Настъпването на фактите,
съставляващи фактическият състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД се доказва по
категоричен начин в настоящото производство, като всеки един от посочените
елементи ще бъде разгледан от съда поотделно. Преди това обаче, съдът дължи да
изследва основния спорен въпрос по делото - кое лице носи отговорност за поддържане
на водното съоръжение, респективно за обезщетяване на вредите, настъпили от
наводнението в с.Б., предизвикано от скъсването на язовирната стена на язовир И..
Язовир И. представлява водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, съгласно легалната дефиниция на такъв вид обект, дадена в параграф 1
ал.1 т.94 от Закона за водите, приет през 1999 год. Водностопанските системи и
съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в
имуществото на търговски дружества и на язовирите по списък, приложен към
Закона за водите (в който списък язовир И. не е посочен), представляват
публична общинска собственост–вж. чл.19 ал.1 т.4 от Закона за водите.
Създадената със специалния Закон за водите правна уредба относно
принадлежността на правото на собственост върху водностопанските системи и
съоръжения (язовири), съответства на и не променя предшестващата правната
уредба на собствеността върху водни обекти, създадена с общите Закон за
местното самоуправление и администрация от 1995 год. и Закон за Общинската
собственост от 1996 год. В параграф 7 ал.1 т.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация е предвидено, че, с влизането в сила на
закона, в собственост на общините преминават язовири, езера и др. от местно
значение, ако не са включени в капитала, уставния фонд или заведени в баланса
на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество (ал.2). В чл.2
ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост е предвидено, че общинска
собственост са имотите, предоставени в собственост на общината със закон. При така създадената правна уредба
е очевидна целта на законодателя – да предостави в собственост на общините местните
водни обекти, което улеснява поддържането им и предоставя ползите от тях на
населението на съответната община. В съответствие с тази правна уредба, съдът
приема, че собственик на язовир И. е общината, на чиято територия се намира
язовирът, тоестО.Х.. Правото на собственост на общината върху този воден обект
е възникнало ex lege, с влизане в сила на Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Това е и основанието, на което
общината е съставила в своя полза Акт за публична общинска собственост №
00250/28.3.2000 год. и като правопораждащ правото й факт, в него е посочен
параграф 7 т.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Актът за публична общинска собственост удостоверява възникването на правото на
собственост и легитимираО.Х. като собственик на имот № 000527 с площ от 28.621
дка в землището на с.И., с посочен начин на тройно ползване – язовир Ешмеджика
(известен още като язовир И.). Липсват доказателства, които да оборват констатациите
в Акта за публична общинска собственост. Такива доказателства биха били
документи, удостоверяващи възникване на право на собственост в полза на друго
лице, преди влизането в сила на Закона за местното самоуправление и местната
администрация или наличие на някои от изключенията по цитирания закон, когато
водният обект не би могъл да бъде придобит от общината – например, ако той е
държавна собственост или е включен в капитала на дружество с държавно имущество
или пък, ако е бил частна собственост./В
този см.Решение №1429/08.06.2018г. по гр.д.№377/2018г. на САС, ГО, 12 състав /
Не се доказва язовир И. да е бил държавна собственост
към момента на влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, нито да е включен в капитала или уставния фонд на дружество с
държавно имущество или да са били налице друг пречки за актуването на язовира
като общинска собственост. Твърдението на ищеца, че именно язовирът е актуван с
Акт за публична държавна собственост № 0567 е недоказано. С цитирания Акт за
публична държавна собственост е актуван поземлен имот № 000002 по картата на
възстановената собственост в землището на с.И., с посочен начин на трайно
ползване – друга територия с нестопанско значение. В скицата, съпровождаща Акта
за публична държавна собственост имотът не е отразен като воден обект. А в Акта
за държавна собственост язовирът е посочен като граница на актувания като
държавен имот. Не би могло да се приеме твърдението на ищеца, че поземлен имот
№ 000002 представлява реална част от язовир И., тъй като това би означавало, че
Държавата иО.Х. са притежавали в съсобственост имота, върху който е разположен
язовирът. По делото няма данни за
възникване на съсобственост между Държавата и общината, а подобна съсобственост
би противоречала на целта на Закона за общинската собственост и Закона за
държавната собственост да се разграничат двата вида публична собственост, като
ясно се определят обектите, съставляващи държавна и обектите, съставляващи
общинска собственост. Нещо повече, съсобственост върху имот, върху който се
намира водно съоръжение е възможна, съгласно чл.27 от Закона за водите. Законът
обаче не допуска делба на водния обект, чрез обособяване на реални части от
него, които принадлежат на отделни собственици – чл.28 от Закона за водите.
Това означава, че реално поделяне на язовира между държавата и общината, ако е
била допусната такава съсобственост, би противоречала на закона. Преценката на
събраните по делото доказателства в контекста на съществуващата правна
регламентация относно собствеността върху водните обекти, сочи на извод, че
язовир И. съставлява част от имота, актуван с Акт за публична общинска
собственост, а не част от имота, актуван с Акт за публична държавна
собственост, като двата имота са съседни. Не се доказва язовирът да е бил
предоставен за ползване на МО, доколкото липсва учредителен акт в този смисъл,
изходящ от лицето, разполагащо с право да учреди ползване – общината.
Действително, в писмо от Началника на Генералния щаб на сухопътните войски, се
съдържат данни за фактическо използване на язовира за военни нужди към 2004
год.. Това фактическо положение обаче не може да послужи като основание да се
приеме, че министерството е носител на ограничено вещно право на ползване или
облигационно право да ползва имота за нуждите си. Фактическото използване на
язовира от министерството, ако такова действително е било налице, е създало
отношения между министерството и собственика на язовира, които не са предмет на
настоящото производство и не променят изводите относно собствеността върху
имота. Съдът не възприема тезата на ищеца, че продължилото фактическо ползване
на язовира от МО е имало за последица придобиване на ограниченото право на
ползване от страна на министерството. С приемане на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, имотът е придобил статут на публична
общинска собственост. Забраната за придобиване по давност на вещи, които са
публична общинска собственост (чл.86 от ЗС) касае както правото на собственост,
така и ограниченото вещно право на ползване.
По делото не се доказва язовирът да е бил прехвърлен
на частно лице преди влизане в сила на Закона за местното самоуправление и
местната администрация, по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Представени са доказателства, че имотът е бил
заведен в баланса на ТКЗС И., а впоследствие е бил стопанисван от АПК Х.. Не се
доказва обаче по какъв начин имотът е преминал от ТКЗС в полза на АПК –
еднозначни доказателства в този смисъл не се съдържат в представения по делото
разделителен протокол. През 1994 год. обект, наречен „язовир“ и язовирен
комплекс И. е продаден от ликвидационния съвет на Земеделска кооперация „Трети
март“ на две физически лица. Предвид липсата на доказателства по какъв начин
язовирът е бил разпределен на земеделската кооперация,съдът приема, че
Кооперацията е разполагала с правото да се разпореди с имота. Дори и да се
приеме, че язовирът е разпределен на кооперацията и че е налице идентичност на
язовир И. с продадения комплекс, договорът за продажба не е произвел действие,
поради неспазване на процедурата за провеждане на търга – по делото не се
доказва да е взето решение на ликвидационния съвет на кооперацията, в
съответствие с изискванията на действалата към този момент Наредба за търговете
(към която препраща чл.43 от ППЗСПЗЗ), което съдържа изискуемата информация, не
се доказва спазване на изискването по чл.48 ал.9 от ППЗСПЗЗ за разгласяване на
търга и провеждането му в определен срок, след разгласяването, както Наредбата
за търговете изисква; не се доказва заплащане на цената от спечелилите търга.
При това положение, съдът приема, че проведеният търг е бил нищожен по смисъла
на параграф 11 ал.2 от ПЗР, като липсват данни да са били налице условията на
параграф 30 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ за запазване валидността на сделката,
сключена, след провеждането на търга. Така, следва да се приеме, че към момента
на влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, имотът не е бил прехвърлен валидно на трето лице, поради което и
актуването му като публична общинска собственост е било направено в
съответствие със закона.
По изложените дотук съображения, настоящият съд
приема, че язовир И. представлява публична общинска собственост и част от
активите наО.Х., както и че върху язовира не е било учредено вещно или
облигационно (концесия за водоползване) право на ползване.
Предвид приетото от съда, главният иск за солидарно
осъждане на М.НА О.и наО.Х. за обезщетяване на вредите от наводнението в с.Б.
следва да бъде отхвърлен, тъй като липсват основания за възникване на
отговорност на Министерството, респективно не е възникнала солидарна
отговорност между двамата посочени от ищеца ответници. По същите съображения
следва да бъде отхвърлен и искът срещу предпочитания ответник – М.НА О.. Съдът
следва да разгледа евентуално съединения иск, предявен срещуО.Х., която, по
изложените по-горе съображения представлява лицето, което притежава пасивна
материално-правна легитимация да отговаря за вредите от наводнението.
Поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на
водностопанската система, като сбор от обекти по смисъла на параграф 1 ал.1
т.94 от Закона за водите, се осъществява от няколко правни субекта: от
собственика на системата или от лицето, което упражнява право на ползване върху
нея – чл.139 ал.1 от Закона за водите. Както вече беше отбелязано, върху язовир
И. не е било учредявано право на ползване. Фактически ползватели на
съоръжението могат също да участват в разходите за поддръжката му, но този
въпрос е ирелевантен към предмета на настоящото производство, доколкото той би
рефлектирал върху създаване на облигационни правоотношения между собственика и
фактическия ползвател, ако има такъв, но няма отношение към правопораждащите
факти, обуславящи възникването на отговорността за обезщетяването на вредите,
търсени в това производство. Законът за водите предвижда в чл.139б, че при спор
за собственост на язовир, областният управител осъществява организацията и
техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение. В
настоящия случай, като се вземе предвид кореспонденцията междуО.Х., МО и
Областния управител на областХ., може да се направи извод, че е бил създаден
отрицателен спор за собственост междуО.Х. и М.НА О., тъй като всяка от двете
институции е отричала своето право върху имота и е сочила другата институция
като собственик. При този спор за собственост, законът е вменил в задължение на
областния управител да извършва дейностите по чл.137 и чл.138 от Закона за
водите, в какъвто смисъл следва да се разбира задължението на областния
управител да осъществява организацията и техническата експлоатация на язовира.
Отговорността на Областния управител обаче не изключва отговорността на
действителния собственик на съоръжението, а двете институции отговарят
солидарно за причинените вреди. Законът дава възможност на пострадалия да
насочи иска си към всеки един от извършителите на деликта, поради което и съдът
приема, че отговорността на действителния собственик не е изключена, в случаите
на съпричиняване. В случая, отговорността следва да бъде понесена отО.Х.. Това
е институцията, която с бездействието си е допуснала настъпването на
наводнението, в резултат на което е била причинена смъртта на родителите на
ищеца.
Бездействието на служителите на ответнатаО.е
противоправно, тъй като противоречи на задълженията за действие, които законът
вменява на собственика на язовира във връзка с неговата поддръжка. Поддръжката
на водното съоръжение цели предпазване от вредното въздействие на водата (в
това число и от наводнение – чл.137 ал.1 от Закона за водите) и може да бъде оперативна и постоянна. От
дефинирането на двете понятия оперативна и постоянна защита и с оглед
представените по делото доказателства, съдът приема, че ответнатаО.е изпълнила
задължението си, да осигури т.нар. оперативна защита, като е приела и
съгласувала с компетентния орган (МВР) авариен план за действие. Такъв план е
бил приет отО.Х. и съгласуван с компетентния орган. С това обаче е приключило
единствено изпълнение на задълженията по съставяне на нужната документация.
Създаването на документи, в изпълнение
на закона обаче не е в състояние да предотврати настъпването на такава тежка
катастрофа, каквато е настъпила при скъсването на язовирната стена на язовир И..
Затова и законът създава задължение за осъществяване на постоянна защита от
вредното въздействие на водите, при която предвижда и конкретни практически
мерки, които следва да бъдат взети „за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните
наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от
наводнения, и ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието техническо
състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация“ – чл.138 ал.1 т.7 от
Закона за водите. Множество конкретни превантивни действия и действия при
опасност или при настъпване на бедствия са предвидени да бъдат извършвани на
общинско ниво и в Закона за защита при бедствия. Условията, редът и
изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях от своя страна е било регулирано в
действалата до 2016 год. Наредба № 13 от 29/1/2004 год. за условията и реда за
осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към
тях, в която са предвидени конкретни по вид и срокове за извършване работи по
контрол и текущ ремонт на посочените съоръжения. Всички тези действия са
насочени към предотвратяване на бедствията или ограничаване на вредите, в
случай на настъпването им и осигуряване на адекватна защита на пострадалите. В
настоящия случай, служители на ответнатаО.са нарушили задълженията си да
действат за осигуряване на постоянната защита на населението, живеещо на
територията на общината. По делото са събрани множество доказателства,
установяващи, че тежкото състояние на язовир И. и в частност на язовирната
стена, е било известно на общината няколко години преди настъпване на
трагедията. Още през 2009 год. различни комисии, включващи представители наО.Х.
са наблюдавали и оценявали състоянието на язовирната стена. Доказва се и
назначаването на технически експертизи, които от своя страна са набелязвали
мерки за предотвратяване на евентуални катастрофа (вж.доклад на инж.Пеев,
приложен към кореспонденцията между общината и Областния управител). През 2010
год. и няколко месеца преди инцидента, по назначена от общината проверка отново
са констатирани запушване на преливника, нередности в работа на изпускателя на
язовира, пропадане на язовирната стена, деформация в короната на язовирната
стена. От водената кореспонденция между институциите – Община, М.НА О.,
Областен управител, става ясно, че служители на общината са били наясно със
съществуващата опасност от разрушаване на язовирната стена. Всичко обаче е било
документирано единствено на хартия и не са били предприети никакви мерки за
предотвратяване на бедствието. Нещо повече, от изслушаната по делото техническа
експертиза се доказва безспорно, че скъсването на язовирната стена е последица
от липсата на каквато и да било техническа експлоатация на язовирната стена и
липсата на поддръжка за период от около 10 години. Съдът счита, че допуснатото
от ответникаО.Х. документиране на техническите неизправности на язовирната
стена, без предприемането на каквито и да било конкретни технически дейности по
отстраняване на тези неизправности, представлява противоправно деяние, за което
посоченият ответник носи отговорност. Бездействието на служители на ответнатаО.е
продължило и след фактическото настъпване на наводнението, което е било
непредотвратимо, след скъсването на язовирната стена. От показанията на
свидетеля Генов – заместник кмет на общината по това време, съдът стига до
извод, че служителите на общината единствено са регистрирали/наблюдавали
настъпващото бедствие. Предприетите мерки за евакуация на населението с
настъпване на наводнението са били неадекватни на създадената ситуация
(„предупредихме хората, които бяха на място“, „предупреждавахме хората на двата
бряга“, „викахме към хората или със знаци им показвахме да излизат от къщите“).
Не се установява общината да е осигурила практическото приложение на нито една
от предвидените в аварийния си план мерки, нито пък да е обезпечила прилагането
на мерките, предвидени в Закона за защита от бедствия. Настоящият съд определя
действията на служителите на общината, след настъпване на бедствието като
хаотични, неадекватни на създалата се опасност и неосигуряващи изпълнението на
възложените със закон функции на общинската администрация. Ето защо Общината
следва да отговаря за вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на
задължението й да осигури безопасността, живота и здравето на живеещите на
нейната територия.
Доколкото отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна,
изследване на вината на Общината за настъпване на трагедията не се налага.
Вината на конкретните служители на общината, допринесли с бездействието си да
настъпят вредоносните последици, се предполага – чл.45 ал.2 от ЗЗД.
От наводнението в с.Б. и в пряка причинно-следствена
връзка с него е настъпила смъртта на родителите на ищеца. Заключението на
съдебно-медицинската експертиза установява еднозначно, че родителите на ищеца
са починали от удавяне със сладководна вода. Същият факт се установява и от
неоспорените протоколи от аутопсията на мъжа и жената. За причинената от
удавяне смърт свидетелства в показанията си и свидетелката Томислава Г..
Едновременната загуба на двамата му родители, се е отразила по изключително
тежък негативен начин върху психиката на ищцата. Ищцата Н.Й., макар и живееща самостоятелно,
била силно привързана към родителите
си. Отношенията им били на взаимна обич, разбирателство и подкрепа – тези
сведения се съдържат в показанията на свидетелката Г.. Ищцата била в ступор на
погребението на родителите им, под действието на успокоителни лекарства.
До момента свидетелката
виждала как болката на ищцата не затихвала, всеки път като се заговорели тя я виждала
много разстроена и натъжена. Съдът
определя негативната промяна в емоционалното състояние на ищцата, преживените
тежки моменти от внезапната, нелепа
смърт на родителите и, откриването на обезобразените тела след няколкодневно претърсване, за
неимуществени вреди, чието обезщетяване се дължи от ответникаО.Х., като
институцията, която носи пасивната материално-правна отговорност да възстанови
всички вреди от наводнението в с.Б..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи
по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма,
която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира
от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд
справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на
обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който
изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението,
което трагичното събитие е оставило в живота на ищеца, претърпяната от него
загуба – в един ден, в резултат от трагичен инцидент загиват и двамата и
родители. На следващо място, при определяне на обезщетението, съдът взема
предвид необратимия характер на вредата – едновременна загуба на двамата
родители, която няма как да бъде поправена и положението не би могло да се
възстанови такова, каквото е било преди трагедията. Установи се, че между К.и Ж.и дъщеря им е съществувала силна връзка, независимо, че пострадалите са съответно на
65г. и 67г., а ищцата е самостоятелна със
свое семейство. Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите
му не съставлява самостоятелен критерии за съдържанието на връзката между тях.
Връзката родител-дете няма само едно измерение и най –силна проява при низходящи в детска възраст. Морална
подкрепа, приятелство, емоционална близост и пр. могат да обогатят тази връзка
и след израстването на децата. /В този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС
по т.д. 458/2012г. първо т.о. ТК, постановено в производство по чл.290 ГПК. За
силната на връзка на ищцата с нейните родители, сочат показанията на св.Г., от
които се установява, че родителите К.и Ж.взели кредит за подкрепят дъщеря си в
закупуването на жилище, те помогнали в отглеждането на децата и, посещава я в гр.Пирот,
Сърбия, където е семейството и. Ищцата от своя страна също ги подкрепяла,
посещавала често и им носела сръбски продукти.
Специално място в преценката на съда заема и разбирането, че човешкият
живот е висша ценност и неговото опазване следва да е основен приоритет на
всеки един правен субект, особено много – приоритет на институциите, които по
закон са натоварени с това задължение.
При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо
на справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай, обезщетение
би била претендираната от ищцата сума от 240 000 лева или по 120 000 лева за всеки един от двамата му родители. За тази сума субективно
съединените претенции са основателни,
като за разликата до пълния предявен
размер от 300000лв. /по 150 000 лв. за всеки от родителите/, следва да бъдат
отхвърлени.
Върху присъдените обезщетения ответнатаО.дължи и лихва
за забава от датата на деликта – 06/2/2012 год.
По отговорността за разноски:
Ищцата е освободен от задължение за заплащане на
държавна такса и разноски по делото. Ето защо и на основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникътО.Х. следва да заплати в полза на Софийски Градски съд държавна такса
и разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 9600 лева
държавна такса.
При този изход на спора и на основание чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата ответникътО.Х. следва да заплати на процесуалния
представител на ищеца, предоставил правна помощ безплатно, адвокатско
възнаграждение в размер на 9 432 лева.
Предвид отхвърлянето на иска срещу М.НА О., ищецът
следва да заплати на този ответник, на основание чл.78 ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 300 лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от Н.Ж.Й. ЕГН **********,
съдебен адрес ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Д. за солидарно осъждане
на М.НА О., с адрес гр.София, ул.“************иО.Х., БУЛСТАД ******, с адрес
гр.Х. 6450, пл.********, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от смъртта на Ж.Н.Х.– баща на ищцата и К.Г.Н.– майка на ищцата,
загинали при наводнението на с.Б. на 6/2/2012 год. при скъсване на стената на
язовир И., в размер на сумата 300 000 лева (по 150 000 лева за всеки загинал
родител).
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от Н.Ж.Й. ЕГН **********,
съдебен адрес ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Д. срещу М.НА О., с адрес
гр.София, ул.“**************, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от смъртта на Ж.Н.Х.– баща на ищцата и К.Г.Н.–
майка на ищцата, загинали при наводнението на с.Б. на 6/2/2012 год. при
скъсване на стената на язовир И., в размер на сумата 300 000 лева (по 150 000
лева за всеки загинал родител).
ОСЪЖДАО.Х., БУЛСТАД ******, с адрес гр.Х. 6450,
пл.********, да заплати на Н.Ж.Й. ЕГН **********, съдебен адрес ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Д., на основание
чл.49 от ЗЗД, сумата 120 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на Ж.Н.Х.–
баща на ищцата и сумата 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на К.Г.Н.– майка на ищцата, двамата загинали при наводнението на с.Б. на
6/2/2012 год. при скъсване на стената на язовир И., заедно със законната лихва
от 06/2/2012 год. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от присъдения до пълния предявен размер от 300000лв. /по 150 000 лв. за всеки
загинал родител./
ОСЪЖДА Н.Ж.Й. ЕГН ********** да заплати на М.НА О., с адрес
гр.София, ул.“**************, на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДАО.Х., БУЛСТАД ******, с адрес гр.Х. 6450,
пл.******** да заплати на адвокат Н.Н.Д.,
ШАК с адрес ***-ти полуетаж, офис № 4, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата 9 432
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДАО.Х.,
БУЛСТАД ******, с адрес гр.Х. 6450, пл.******** да заплати в полза на Софийски Градски съд, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК сумата 9600 лева – държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Съдия :