№ 1293
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20221000501183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 266979 от 16.12.2021г., поправено с решение №261124 от 28.03.2022г.,
постановени по гр.д. №12886/2017г., Софийски градски съд, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД
„ЛЕВ ИНС” АД да заплати сумата 84 000 лв. на Ф. С. М., както и по 105 000 лв. на Ф. С. М.
в качеството на законен представител на Д. С. А. и на Д. А. Г., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08.01.2016г., на път I-
5, на км. 374+400, в землището на с. Първица, общ. Кирково, обл. Кърджали, причинено
виновно от З. А. И., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. №
*******, която на платно за движение с две пътни ленти, в посока от ГКПП „Маказа“ към
гр. Кърджали, нарушила правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала л.а.
с превишена скорост 108.12км/ч при разрешена 90км/ч, и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като
навлязла в лентата за насрещно движение, при което реализирала удар с насрещно
движещия се л.а. марка „Пежо 306“, peг. № *******, управляван от М. Ф. А., в който
пътувал като пътник С. С. А., и в условията на независимо съпричиняване с М. Ф. А., по
непредпазливост причинила смъртта на С. С. А., за което е постановена Присъда по НОХД
№ 183/2018 на Кърджалийския ОС, влязла в сила на 30.01.2020г., чиято отговорност била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД
„ЛЕВ ИНС” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001996423 валидна от 03.08.2015г.
до 13.08.2015г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 10.01.2016г. - датата
на деликта до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска на Ф. С. М. за сумата 36
000 лв., която е горница над присъдените 84 000лв. до определения размер от 120 000 лв.,
поради установеното съпричиняване, а за горницата от 130 000лв. до пълния предявен
размер от 250 000 лв., като неоснователен, както и исковете на Ф. С. М. в качеството на
законен представител на Д. С. А. и на Д. А. Г. за всеки за сумата 45000 лв., която е горница
над присъдените му 105 000 лв. до определения размер от 150 000 лв., поради установеното
1
съпричиняване, а за горницата от 200 000лв. до пълния предявен размер от 350 000лв., като
неоснователни, на основание, чл. 226, ал. 1 от КЗ /обн., ДВ., бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от
01.01.2016 г./, вр. § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. С
решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. Н. Д. и адв.
П. С. - САК, в качеството на представители на ищците сумата 7625 лв., представляваща
възнаграждение за защита от един адвокат с включен ДДС, определено по реда на чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата. С решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил Ф. С. М. – лично и в
качеството на законен представител на Д. С. А. и Д. А. Г. да заплатят на ЗД „ЛЕВ ИНС” АД
сумата 1505 лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски. С
решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД „ЛЕВ ИНС” АД да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 11 760 лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на исковете.
Производството пред САС е образувано по въззивна жалба на ищците и подадена в
срока по чл. 263, ал.2 ГПК насрещна въззивна жалба на ответника.
Въззивниците-ищци, чрез процесуалните им представители, обжалват решението в
отхвърлителните части, както следва: Ф. С. М. – в лично качество за сумата над 84 000 лв.
до сумата от 160 000лв., Ф. С. М., в качеството на законен представител на Д. С. А., за
сумата над 105 000лв. до сумата от 200 000 лв. и Д. А. Г. за сумата над 105 000лв. до сумата
от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите. В жалбата на ищците се релевират
възражения за неправилност и нарушение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Релевира се
възражение, че направеният от първата инстанция решаващ извод за доказаност на
възражението за съпричиняване е вътрешнопротиворечив и не почива на житейската и
правна логика. Излага се становище, че присъдените суми са занижени, в сравнение с
присъжданите в други сходни случаи. Прави се искане за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на разликата до претендираните размери.
Въззивникът-ответник, чрез процесуалния представител, обжалва решението в
осъдителните части, както следва: по отношение на Ф. С. М. – в лично качество за сумата
над 40 000 лв. до присъдените 84 000лв., по отношение на Ф. С. М., в качеството на законен
представител на Д. С. А., за сумата над 50 000 лв. до присъдените 105 000лв. и по
отношение на Д. А. Г. изцяло с доводи за неправилност, необоснованост и нарушение на чл.
52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД. Релевират се доводи, че определеното базово обезщетение е
завишено с оглед обществено - икономическите условия към датата на събитието и
поддържаните отношения между ищците и пострадалия, възрастта му, социалното
положение, а и присъжданите по сходни случаи обезщетения. В жалбата се поддържа, че
обезщетението, което следва да се определи по справедливост възлиза на 70 000 лв. за
ищцата – Ф. М. и 90 000лв. за ищеца Д. А., като същите следва да бъдат намалени с 50 % на
колкото възлиза приносът на пострадалия към вредоносния резултат, който поради
неизползването на колан (на което ответникът се е позовал в срока за отговор на исковата
молба) е изпаднал от колата и е получил травмата на главата, довела до леталния изход само
за него от пътуващите в автомобила.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците
е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на осъдения
от наказателния съд делинквент, за обезщетение за вреди от смъртта на С. С. А., с когото Ф.
С. М. е живяла на съпружески начала, по отношение на Д. С. А. обезщетение за вреди от
смъртта на неговия баща, по отношение на Д. А. Г. – обезщетение за вреди от смъртта на
лицето, което го е отгледало като родител, без да е налице осиновяване. Съдът е счел
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизползване на
обезопасителен колан, за доказано, като е определил 30 % съпричиняване от страна на
починалото лице.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си,
2
уредени в чл. 269 ГПК и съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело
№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо
в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за
частично неправилно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че в резултат на ПТП, настъпило на 08.01.2016г., е починал С.
А., че ответникът е застраховал гражданската отговорност на един от делинквентите,
причинил процесното ПТП. Причиняването на смъртта на пострадалия е установено със
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, по
въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, както и относно съставомерния резултат елемент от престъплението, присъда (чл. 300
ГПК; чл. 413, ал. 2 НПК). С влязлата в сила присъда на 30.01.2020г. на ОС - Кърджали по
НОХД № 183/2018г., изменена частично в частта по определеното наказание с решение на
AC-Пловдив по ВНОХД № 298/2019г., застрахованата при ответника З. А. И. е призната за
виновна в това, че на 08.01.2016г. на път I-5 на км. 374+400 в землището на с. Първица,
община Кирково, област Кърджали, при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ нарушила
правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 ЗдвП , като управлявала автомобила със
скорост от 108,12 - км/ч и чл. 16, ал.1 ЗДвП, като без да изпреварва или заобикаля друго
превозно средство, навлязла и се движела с управлявания от нея автомобил в лентата за
насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване с М. Ф. А. по
непредпазливост причинила смъртта на С. С. А.. На следващо място, не се спори, че ищците
– Ф. М. и Д. А. са претърпели вреди от смъртта на С. А., причинена и от застрахован при
ответника водач.
Спорът пред въззивната инстанция е относно размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и подкрепа, понесени
от първите двама ищци, чиято материално-правна легитимация като увредени лица е
призната от съда, но чийто извод относно дължимия размер на обезщетението по същество
се оспорва като необоснован, съотв. поддържа се неправилност на решението като резултат
от приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Спорен е и въпросът относно
доказаността на съпричиняването на вредоносния резултат и на колко евентуално се оценява
то, както и активната материално-правна легитимация на третия ищец – Д. Г..
От заключението на първоначалната комплексна експертиза, съдът приема за
установено, че към момента на ПТП С. С. А. е пътувал на задна, дясна седалка в л.а. марка
„Пежо 306“, peг. № *******, с водач М. Ф. А.. До С. А. на задната седалка са пътували и
първите двама ищци - Ф. М. и Д. А.. Ударът между л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
с peг. № ******* и л.а. марка „Пежо 306“, peг. № ******* е бил интензивен, с дясната част
на автомобилите. Дясната, задна врата на л.а. марка „Пежо 306“, peг. № ******* се е
откъснала в резултат на удара, в който момент поради явилите се центробежни сили тялото
на С. С. А. е напуснало автомобилното купе и е изпаднало на дясната крайпътна канавка до
предната дясна гума на л.а. марка „Пежо 306“, peг. № *******. От заключението на двете
комплексни съдебно-медицинска и автотехническа експертиза – първоначално и повторно е
установено, че С. А. е получил следните травматични увреждания от ПТП, от които е
настъпила смъртта му: тежка черепно-мозъчна травма, тежка гръдна травма, травма на
крайниците, кръвен застой на вътрешните органи. Пряка причина за смъртта е: остра
сърдечно-съдова недостатъчност, вследствие на претърпяната крайно тежка черепно-
мозъчна травма, което е довело до остро нарушение на важни жизнени центрове органи и
системи. Травмите на пострадалия са били получени от удари на твърди, тъпи и ръбести
предмети със значителна сила. Смъртта е била неминуема, въпреки проведеното спешно
3
болнично лечение.
Експертите от първоначалната комплексна експертиза, при проследяване механизма
на ПТП, правят извод, че черепно-мозъчната травма е получена от удара на главата на
починалия с рамката на задната дясна врата по време, когато тялото му е напускало
автомобилното купе, а гръдната травма и охлузванията по крайниците са получени при
приземяването и плъзгане на тялото му върху пътната настилка след изпадането върху нея.
Вещите лица сочат, че травматичните черепно-мозъчни увреждания и травматичните
увреждания на белите дробове, всяко едно поотделно може самостоятелно да причини
смъртен изход от травматичен шок. Излагат становище, че с оглед обстоятелството, че след
процесното ПТП тялото на С. С. М. е било намерено изпаднало извън автомобилното купе
на л. а. „Пежо 306“ и предвид установените по вид и тежест травматични увреждания,
намират, че към момента на процесната злополука пострадалият С. М. е пътувал на задната
дясна седалка без поставен обезопасителен колан. Сочат обаче, че като се има предвид
процесния механизъм на ПТП и установените при огледа деформации на л.а. “Пежо 306“ и
ако към момента на ПТП С. М. е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан, той
пак е щял да получи тежки телесни увреждания от удара нанесен откъм неговата страна и
деформацията настъпила в дясната задна врата на автомобила. Допълват, че при страничен
удар върху автомобилното купе, движенията на пътуващите се отклоняват винаги в посока
на нанесения удар. Обобщават, че при такива движения обезопасителните колани не са
ефективни, защото те не ограничават страничните движения на тялото, а главата при
всякакъв механизъм остава свободна за движение, без предпазният колан да оказва някакво
превантивно защитно действие върху нея. Правят извод, че при процесния механизъм на
удара между двете МПС, обезопасителният колан не е бил ефективен, за да предпази
пътуващия С. А. от получаването на травматичните увреждания в дясната част на главата, а
смъртта при пострадалия С. М. се дължи именно на тези травматични увреждания.
Според становището на експертите от повторната комплексна експертиза,
травматичните увреждания в областта на главата - счупване на черепа, започващо от
големия тилен отвор нагоре и напред и завършващо в теменната област в дясно, би могло да
бъде получено при удар в части от интериора на автомобила, разположени в дясно от
ищеца. Тоталното кръвонасядане на меките черепни обвивки и кръвоизлива по цялата
ширина на двете полукълба на мозъка са свързани с това счупване и се получават след него.
Размачкването на мозъчното вещество и охлузването на челото биха могли да бъдат
получени при удар в терена. Отокът на мозъка е последица от тези травми. Счупването на
ребрата бих могли да бъдат получени при удар в пътната настилка. Кръвонасяданията на
междуребрената мускулатура са последица от счупването на ребрата. Травматичните
увреждания на крайниците бих могли да бъдат получени при падането върху пътната
настилка. Експертите излагат становище, че при отклонение на тялото встрани при
страничен удар предпазният колан не може да ограничи движението му в посока встрани,
при което главата и дясната част на тялото под действие на инерционните и центробежни
сили, без движение и достигане до задната стена на предна седалка биха достигнали до
вътрешната страна на вратата в посоката на нанесения удар. Правят извод, че
обстоятелството, че пътникът на задна дясна седалка е намерен извън купето на автомобила
определя, че е изпаднал по време на ПТП и изключва да е бил с поставен предпазен колан.
Допълват, че съобразно механизма на ПТП - челен страничен удар за л.а. „Пежо“ и
регистрираните деформации по него, са възможни три момента на съприкосновение на
тялото на пътника за получаване на травматични увреждания: 1.удар на тялото, глава и
крайници по вътрешната страна на задната дясна врата /рамка и стъкло/ и средна дясна
колонка; 2.удари при преминаване през отвора на вратата; 3.удари по терена при
изпадането, вкл. и по бетонната стена на канавката. Обобщават, че при поставен предпазен
колан пострадалият би получил травми по главата, гърдите вдясно и крайниците, без да се
придвижи напред към предната дясна седалка и изпадне на терена с последващи
4
допълнителни травми.
В с.з. пред първата инстанция двете вещи лица дават категорично становище, че
главното увреждане на главата е довело до смъртта, като това увреждане е получено при
удари в лекия автомобил, а не в земята.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението, ведно с допълненията, направени
в о.с.з., както на първоначалната, така и на повторната КСМАТЕ, тъй като вещите лица са
отговорили обективно и изчерпателно на поставените въпроси и взаимно се допълват.
От показанията на св. А. А. А. съдът приема за установено, че свидетелката е съседка
на Ф. и се познават от 2007-2008г. Знае, че Ф. живеела 6 години с мъж на име С. А.. Имали
едно дете Д.. Ф. имала и едно голямо дете - Д.. Навсякъде били четиримата заедно. Когато
си идвали в България и когато ходели в Гърция заедно се движели, не се разделяли. С. А.
работел в Гърция, затова често ходели там, а като се връщали в България отивали у майката
на Ф.. Майка й била болна, на инсулин, затова понякога Ф. оставала в България, а С. в
Гърция. Приживе С. А. много добре се грижел за двете си деца. Работел за тях. Не ги делял,
дори изпращал Д. на училище. Заради тях наел квартира в България. Свидетелката била
заедно с Ф., когато й казали, че мъжът й е починал и трябва да прибере трупа му. Когато
чула това, Ф. станала много зле, започнала да вика, като повтаряла, че животът й е свършил,
мъжът й е умрял. Д. бил там. Погребението било в Гърция. Двамата братя на Ф., заедно с Ф.
го закарали до там. Към момента на свидетелските показания както децата, така и Ф.
продължават да мислят за С., а до Ф. няма друг мъж и тя продължава да е сама с децата си.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
По първия спорен между страните въпрос – относно активната легитимация на ищеца
Д. Г., за когото се твърди, че е дете, което починалият е отгледал: Не се спори, а и това се
установява от приложеното удостоверение за раждане, че починалият С. А. не е биологичен
баща на Д. Г., роден на ********г.
С ППВС № 5/24.11.1969 г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на
посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на
съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с
отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени
действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на
право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с
изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между
биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури
по осиновяване или установяване на произход.
От показанията на единствената разпитана по делото свидетелка, съдът приема за
установено, че майката на Д. и починалия С. А. фактически са съжителствали, считано от
2010 г. до датата на процесното застрахователно събитие. От свидетелските показания,
макар и дадени в резултат на преки впечатления, съдът не приема за установено, че между
С. А. и Д. Г. са били създадени връзка и чувства като между биологичен родител и дете.
Липсва конкретика в изложението на фактите относно съдържанието на отношенията между
двамата, а преобладават оценките относно същите: „много добре се грижел за двете си
деца“, „работел за тях“, „не ги делял“, „навсякъде били заедно“. Въз основа само на тези
общи и декларативни коментари, съдът не би могъл да приеме, че починалият С. А. е
отгледал Д. Г. като свое дете, осигурил му е семейна среда, любов и обгрижване, при което
между двамата с годините да е била изградена постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, аналогична на отношенията между биологичен родител и дете, заради съдържанието
на която въззивникът-ищец да търпи морални болки и страдания от смъртта на С. А.,
5
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията между най-близките.
Установеното от свидетелката, че С. А. „дори изпращал Д. на училище“ не води до обратен
извод. Свидетелката изразява своите епизодични впечатления, които обаче не могат да
удовлетворят изискванията за пълно и главно доказване на състояние на трайно създадена
връзка и чувства като между биологичен родител и дете. Връзката между починалия и
майката на жалбоподателя датира от момент, когато той е бил 9-10 годишен и е продължила
около 6 години, т.е. става въпрос за един непродължителен период, през който те са били
заедно. Не са събрани доказателства за конкретното съдържание на връзката между С. А. и
Д. Г., не е установено какви конкретни грижи е полагал починалият, не са изложени
конкретни впечатления от ежедневието на лицата, нито са изложени впечатления в какво
именно се изразява отглеждането и възпитаването на претендиращия обезщетение, нито са
изложени конкретни примери относно действителното съдържание на отношенията между
тях, липсва всякаква конкретика относно състоянието на това лице след смъртта на С. А.. С
оглед изложените съображения, настоящият въззивен състав намира за основателни
възраженията на жалбоподателя-ответник, че ищецът Д. Г. не е активно материално-правно
легитимиран да претендира обезщетение от смъртта на С. А..
По отношение претенцията на първите двама ищци: Ф. М. - лице, с което починалият
фактически е съжителствал и Д. А.-дете на починалия, настоящият съдебен състав приема
следното:
Съгласно ППВС № 4/1968г. размерът на обезщетенията за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както
и обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат. Не се спори, че починалият
и Ф. М. са живеели на съпружески начала, били са заедно и рядко са се разделяли. Съдът
съобрази и установеното обстоятелство, че по време на нещастния инцидент ищцата е
пътувала заедно с починалия и тяхното дете, като стресът, който е изживяла неминуемо е
бил огромен, а вестта за неговата смърт е довела до шок и до ужас, който ищцата е изразила
с думите, че „животът й без него е свършил“. Взе предвид, че починалият е бил почти на 53
години към деня на смъртта си, т.е. в активна работоспособна възраст, /въпреки че
възрастта, както на пострадалия, така и на преживелите, не съставлява самостоятелен
критерий за съдържанието на връзката между тях), грижел се е за нея и сина им. Отчете
степента на преживените от ищцата – Ф. М. негативни емоции, съобрази, че ищцата е
организирала пренасянето на трупа на С. А. до неговото родно място в Гърция, което
безспорно свидетелства за фактическата съпружеска връзка между двамата. Взе предвид и
установената скръб от загубата му, както и обстоятелството, че и към момента ищцата е без
мъжка опора в своя житейски път. От друга страна, съдът съобрази, че по делото не са
установени отношения, които да надхвърлят обичайните такива, не е установено в
конкретика каква е била тяхната емоционална и духовна връзка, техните общи планове и
осъществяването им, няма данни за общо съпреживяване на различни събития и т.н. Липсата
на доказателства в подобен смисъл следва да бъде отчетена при определяне размера на
обезщетението. С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че в конкретния
случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищцата
страдания по повод загубата на лицето, с което фактически е съжителствала, е в размер на
80 000 лв. В тази връзка намира за неоснователно възражението на жалбоподателката-ищца,
че определеното базово обезщетение е занижено.
По отношение размера на претендираното от Д. А. обезщетение-малолетен,
представляван от своята майка и законен представител, съдът съобрази, че към датата на
6
процесното събитие е бил на 3 години и половина, т.е. той завинаги е лишен от
възможността да опознае своя баща, да получава от него бащини съвети, подкрепа и
закрила. Смъртта на член от семейството винаги е тежък удар за останалите, като в случая
не са установени допълнителни утежняващи състоянието на ищеца обстоятелства, свързани
с неговата психика над обичайните такива. В този смисъл са неоснователни доводите на
жалбоподателя-ищец, целящи присъждане на по-висок размер на обезщетение. С оглед
приетото, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението
следва да бъде определен на 130 000 лв. Посоченото обезщетение е съобразено и с
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП, а като ориентир и
със съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, индиция за икономическите условия. С оглед приетото, доводите на
жалбоподателя-ответник, целящи намаляване на определеното обезщетение, са
неоснователни.
Определените обезщетения се дължат ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 10.01.2016г. (чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 223, ал. 2, изр. 1 и по арг. от чл. 227, т. 2
КЗ отм. вр. § 22 ПЗРКЗ) до окончателното плащане.
По възражението за съпричиняване:
Въззивният съд приема извод, че възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, релевирано от ответника, което е в спорния предмет и на въззивното
производство, е недоказано при условията на пълно доказване, поради което ответникът ще
следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването му. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В конкретния случай въззивният съд, за разлика от първостепенния съд, като изходи от
механизма на процесното ПТП и на получените травматични увреждания от страна на С. А.,
приема, че по делото не е установено безспорно, че смъртта на пострадалия е причинена
поради това, че същият с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане.
Конкретиката на случая налага извод, съобразно възприетите първоначално и повторно
заключение на комплексните АТЕ и СМЕ, че част от травматичните увреждания на
пострадалия са получени в купето на автомобила, като именно главното увреждане на
главата е довело до смъртта, а то е получено при удари във вътрешността на лекия
автомобил, а не при изпадане на тялото върху земята. Установи се по делото, че останалите
увреждания (тежка гръдна травма) могат да причинят смъртен изход от травматичен шок,
въпреки че при поставен колан тялото на пострадалия би се задържало към седалката и не
би изпаднало от автомобила. С оглед посоченото по-горе въззивният съд достига до извода,
че в разглежданата хипотеза не е доказан при изискуемото пълно доказване принос на
пострадалия в причинна връзка с вредоносния резултат поради неизползване на
обезопасителен колан, поради което на първите двама ищци-жалбоподатели следва да бъде
присъдена сумата съответно 80 000 лв. – за първата ищца и 130 000 лв. – за втория ищец,
като обезщетението не следва да бъде редуцирано, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения въззивният съд приема, че решението е частично
неправилно. Същото следва да бъде отменено в частта, в която ЗД „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено
да заплати разликата над 80 000 лв. до присъдените 84 000 лв. в полза на Ф. С. М., като за
сумата от 4000 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Решението следва да бъде
7
отменено и в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 105 000 лв. до
130 000 лв. по отношение на Д. С. А., представляван от своята майка и законен
представител, като с въззивното решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на
този ищец още 25 000лв., ведно със законната лихва. Решението следва да бъде отменено и в
частта, в която ЗД „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати на Д. А. Г. сумата от 105 000 лв.,
ведно със законната лихва, като с въззивното решение този иск следва да бъде отхвърлен.
Решението следва да бъде отменено и в частта, имаща характер на
определение за разноски, в която ЗД „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати на
адв. Д. и адв. С. разликата над сумата 5 445.85лв. /с ДДС/. Решението следва
да бъде отменено и в частта, в която ЗД „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СГС държавна такса над
размера на сумата от 8 400 лв. Ищците следва да бъдат осъдени, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, да заплатят на ответника още 132.32лв. – разноски
съобразно отхвърлената част от исковете.
По разноските в настоящата инстанция: Жалбоподателят-ответник
следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. и адв. С. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 6 489.47лв. /с ДДС/, на основание чл. 38, ал.2, вр.
с ал.1, т.2 ЗАдв. Жалбоподателите-ищци следва да бъдат осъдени, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплатят на жалбоподателя-ответник разноски
в размер на 2420.44 лв. Жалбоподателят-ответник следва да бъде осъден, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на САС държавна такса в
размер на 4200лв.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266979 от 16.12.2021г., поправено с решение № 261114
от 28.03.2022г., постановени по гр. д. № 12886/2017г. от Софийски градски
съд, I ГО, 4 състав, в частта, в която предявеният от Ф. С. М. иск е уважен над
размера от 80 000 лв. до размера от 84 000 лв., в частта, в която предявеният
от Д. С. А., представляван от своята майка и законен представител Ф. С. М. е
отхвърлен за разликата над 105 000 лв. до 130 000лв., в частта, в която
предявеният от Д. А. Г. иск е уважен за сумата от 105 000лв., както и в частта
за разноските над сумата 5445.85лв. /с ДДС/ - адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ, съответно над размера от 8400 лв. - държавна такса,
присъдена в тежест на ответника, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ф. С. М. против ЗД „Лев Инс“ АД за
сумата от 4000 лв. /разликата над 80 000 лв., присъдени от САС и 84 000 лв.,
присъдени от СГС/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08.01.2016г., на път I-5, на км.
8
374+400, в землището на с. Първица, общ. Кирково, обл. Кърджали,
причинено виновно от З. А. И., при управление на л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с peг. № *******, която на платно за движение с две пътни
ленти, в посока от ГКПП „Маказа“ към гр. Кърджали, нарушила правилата за
движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала л.а. с превишена скорост
108.12км/ч при разрешена 90км/ч, и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като навлязла в
лентата за насрещно движение, при което реализирала удар с насрещно
движещия се л.а. марка „Пежо 306“, peг. № *******, управляван от М. Ф. А.,
в който пътувал като пътник С. С. А., и в условията на независимо
съпричиняване с М. Ф. А., по непредпазливост причинила смъртта на С. С. А.,
за което е постановена Присъда по НОХД № 183/2018 на Кърджалийския ОС,
влязла в сила на 30.01.2020г., чиято отговорност била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „ЛЕВ
ИНС” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001996423 валидна от
03.08.2015г. до 13.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от
10.01.2016г. - датата на деликта до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. А. Г. против ЗД „Лев Инс“ АД за сумата от 105
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП настъпило на 08.01.2016г., на път I-5, на км. 374+400, в землището на с. Първица, общ.
Кирково, обл. Кърджали, причинено виновно от З. А. И., при управление на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *******, която на платно за движение с две пътни
ленти, в посока от ГКПП „Маказа“ към гр. Кърджали, нарушила правилата за движение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала л.а. с превишена скорост 108.12км/ч при разрешена
90км/ч, и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като навлязла в лентата за насрещно движение, при което
реализирала удар с насрещно движещия се л.а. марка „Пежо 306“, peг. № *******,
управляван от М. Ф. А., в който пътувал като пътник С. С. А., и в условията на независимо
съпричиняване с М. Ф. А., по непредпазливост причинила смъртта на С. С. А., за което е
постановена Присъда по НОХД № 183/2018 на Кърджалийския ОС, влязла в сила на
30.01.2020г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, със застрахователна полица №
BG/22/115001996423 валидна от 03.08.2015г. до 13.08.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 10.01.2016г. - датата на деликта до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД да заплати на Д. С. А., представляван от своята майка
и законен представител Ф. С. М. допълнително още 25 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на
08.01.2016г., на път I-5, на км. 374+400, в землището на с. Първица, общ. Кирково, обл.
Кърджали, причинено виновно от З. А. И., при управление на л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с peг. № *******, която на платно за движение с две пътни ленти, в посока
от ГКПП „Маказа“ към гр. Кърджали, нарушила правилата за движение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, като управлявала л.а. с превишена скорост 108.12км/ч при разрешена 90км/ч, и чл. 16,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, като навлязла в лентата за насрещно движение, при което реализирала удар
с насрещно движещия се л.а. марка „Пежо 306“, peг. № *******, управляван от М. Ф. А., в
който пътувал като пътник С. С. А., и в условията на независимо съпричиняване с М. Ф. А.,
по непредпазливост причинила смъртта на С. С. А., за което е постановена Присъда по
НОХД № 183/2018 на Кърджалийския ОС, влязла в сила на 30.01.2020г., чиято отговорност
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001996423 валидна от
03.08.2015г. до 13.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2016г. - датата на
9
деликта до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ф. С. М., ЕГН ********** - лично, и в качеството на законен
представител на Д. С. А., ЕГН ********** и, Д. А. Г., ЕГН **********, тримата със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис 1, адв. Н. Д. и адв. П.
С. - САК, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „Лев Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано от М. М.- Г., П. Д. и Г. Г. - изп.директори, още 132.32лв. - сторените в
производството пред СГС съдебни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266979 от 16.12.2021г., поправено с решение №
261114 от 28.03.2022г., постановени по гр. д. № 12886/2017г. от Софийски градски съд, I
ГО, 4 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс” АД ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Н. Д. и адв. П. С. – САК
сумата от 6489.47лв. /с ДДС/ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие пред САС, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Ф. С. М. - лично и в качеството на законен представител на Д. С. А. и Д.
А. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „Лев Инс” АД сумата от 2420.44лв. – разноски пред САС, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс” АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на САС, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 4200лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1-месечен срок от
връчването му на страните при наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10