Р Е Ш
Е Н И Е
№ 665/21.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№430/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството
е по реда на чл.211 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във
вр. с чл.145 и сл. От Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Н.В. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат А., срещу Заповед №Л-228/06.08.2018г. на
Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ Плевен, с която на
основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от шест месеца. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа искането
за неговата отмяна, като се излагат доводи, че е издаден от некомпетентен орган
при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. В съдебно
заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат А. поддържа жалбата си и моли да бъде отменен
оспорения административен акт при доводи, които излага в писмени защита, като
претендира и присъждане на разноски по делото.
С постъпил
по делото писмен отговор, ответника, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна,
като по делото е постъпило и писмено становище от административния орган, който
излага доводи за отхвърляне на жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №Л-228/06.08.2018г. на Началника на Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ Плевен, с която на основание чл.194, ал.2,
т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР на
оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест
месеца. Административният орган е приел в мотивите на оспорения административен
акт, че в качеството си на постови в Арест Монтана за периода 22,00 часа до
00,00 часа на 05.06.2018г., от 02.00 часа до 04.00.часа на 05.06.2018г. и от
06.00 часа до 08.00 часа на 05.06.2018г. на 05.06.2018г. не е изпълнил
служебните си задължения, да извърши наблюдение на задържаните лица, като постови
на Пост №1 в ареста. В мотивите на оспорения административен акт е прието, че
описаното представлява неизпълнение на служебните задължения по смисъла на
чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, което е мотивирало административния орган да наложи дисциплинарно
наказание „порицание” за срок от шест месеца.
От фактическа страна се
установява следното:
Със Заповед №Л-174/20.06.2018г.
на Началник Областна служба „Изпълнение на наказанието“ Плевен (л.22,23 по
делото) Директора на ОД на МВР Монтана (л.21 по делото) е назначена комисия на
която е разпоредено да се извърши проверка за изпълнението на служебните
задължения на оспорващия в периода 21,00 часа на 04.06.2018г.-07,10 часа на
05.06.2018г. Видно от Обяснения вх.№1272/28.06.2018г. (л.24 по делото),
оспорващия е дал обяснения пред комисията, като в хода на проверката с искане
рег.№1304/02.07.2018г. (л.25 по делото), оспорващия е поискал и събиране на
допълнителни доказателства. Назначената комисия е събрала писмени доказателства
свързани с извършваната проверка, като въз основа на тях и събраните сведения и
обяснения е изготвена Писмена справка рег.№1380/10.07.2018г. (л.26-28 по
делото), с която оспорващия е запознат на 10.07.2018г. С оспорената Заповед №Л-228/06.08.2018г.
на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ Плевен, на
основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР, на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от шест месеца.
Административния акт е връчен на оспорващия на 16.08.2018г., което се
установява от личния подпис положен върху него (л.31 по делото), тоест жалбата
с вх.№1636/30.08.2018г. е подадена в рамките на законоустановения срок и е
процесуално допустима.
От така описаната фактическа обстановка,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
Неоснователно оспорващият
подържа, че оспорения административен акт е нищожен поради липса на
компетентност на издателя му. Съгласно разпоредбата на чл.16а, ал.2, т.5 ЗИНЗС,
Началника на ОСИН има компетентност разрешава отпуски и командирова служители от областната служба в
страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т.
1 от този закон и
налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството
на вътрешните работи
и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда. От Заповед №Л-4962/08.12.2016г.
на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (л.264 по
делото) се установява, че оспорващия е преназначен на като „Надзирател I-ва степен“ в РСИН-Монтана, към
ОСИН Плевен, като по отношение на него е наложено дисциплинарно наказание
порицание по смисъла на чл.197, ал.1, т.3 ЗМВР, което налага извода, че
компетентен орган е наложил дисциплинарно наказание по отношение на оспорващия.
Настоящият съдебен състав счита,
че в случая от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин, че оспорващия е извършил описаното дисциплинарно нарушение. С оглед
изясняване на делото от фактическа страна, като свидетели по делото бяха
допуснати В. В*** – служител на РСИН-Монтана, който е бил на смяна с оспорващия
на 04.06-05.06.2018г., С*** С*** – служител на РСИН-Монтана, който е била на
смяна с оспорващия на 04.06-05.06.2018г. и Р.Г. – задържан с арест Монтана на
04.06-05.06.2018г., като съдът кредитира показанията на тези свидетели като
ясни, категорични и безпротиворечиви. Свидетеля Р.Г., който е задържан в арест
Монтана на 04.06.05.06.2018г., изяснява, че по време на престоя му на
посочените дати е имало движение на постовия, който е на смяна, като във всички
случай той е реагирал при необходимост от предоставяне на лекарства, зареждане
на батерии за телевизор и други. Показанията на този свидетел, който не е
обвързан с колегиални отношения с оспорващия, дават яснота, че през релевантния
за делото период от оспорващия е извършвана надлежна постова дейност на пост
№1. Свидетелите В. В*** и С*** С*** изясняват факти и обстоятелства свързани с
носенето на службата в арест Монтана, като от техните показания може да се
направи безпротиворечив извод, че както те така и оспорващия са извършвали
рутинно изпълнение на служебните си задължения на 04.06-05.06.2018г., което е
отразено и в приетата по делото книга за сдаване и приемане на дежурствата от
дежурните по арест.
Следва да се отбележи, че по
делото липсват доказателства, който по какъвто и да е начин да установяват
описаното в административния акт дисциплинарно нарушение, като събраните по
делото доказателства говорят по-скоро, че в случая преди налагане на
дисциплинарното наказание не са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая. В тази връзка, съдът, счита за необходимо да посочи, че от
свидетелските показания на свидетеля П.П., които се кредитиран, като
безпротиворечиви и дадени под страх от наказателна отговорност, се установява,
че назначената комисия, която е следвало да извърши проверка по случая, е
действала формално и не е изяснила релевантни факти от значение за воденото
дисциплинарно производство. Свидетеля П.П. изрично заявява в ОСЗ на
15.11.2018г., че комисията е прегледала на бърз ход записи от камери, които не
бяха допуснати като доказателство по делото, тъй като липсва данни за начина на
събирането на информацията на тях, което предвид липсата на събиране на каквито
и да е други доказателства, който да установяват извършеното дисциплинарно
нарушение, води до извода, че в случая не е извършена надлежна проверка, а
формално и безкритично са събрани данни, които не могат да обосноват безспорен
извод за извършеното дисциплинарно нарушение. Следва да се отбележи, че
комисията, която е била назначена за да извърши проверка, не е счела за
необходимо да се ангажира със събиране на доказателства извън преглед на запис
от камери, който както се изясни по делото не е извършен по надлежния ред и не
може да се разглежда като годно доказателство, което да установи извършено ли е
описаното дисциплинарно нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че от
съществено значение е бил въпроса дали на оспорващия и на другите служители осъществяващи
постова дейност в РСИН-Монтана е била издадена устна заповед да не извършват в
тъмната част на деня действия по постова дейност, които да притесняват
задържаните лица, но комисията не е счела за необходимо да изясни този въпрос,
който е от значение за това дали на оспорващия и на служителите осъществяващи
постова дейност е следвало да се наложи дисциплинарно наказание.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на
съдебното производство, съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал.1 АПК, ответника, чрез юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на
наказанието“ гр.София, следва
да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия претендираните разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева, съгласно списък с разноските на л.267 по делото, който се следват като разноски за адвокатско възнаграждение платено на адвокат А. в размер на 500 (петстотин),
които са платени по силата на Договор за процесуално представителство, защита и
съдействие (л.268-270 по делото), както и 10 (десет) лева внесена държавна
такса за образуване на делото.
Съобразно гореизложеното, настоящия
съдебен състав намира, че оспорената Заповед №Л-228/06.08.2018г.
на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ Плевен, с която на
основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от шест месеца е незаконосъобразна и следва да бъде обявена за нищожна, а на оспорващия да
се присъдят разноски по воденото съдебно производство, предвид, което на
основание чл.172, ал.2 АПК и чл.143, ал.1 АПК, І-ви състав на Административен
съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №Л-228/06.08.2018г.
на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ Плевен, с която на
основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР на В.Н.В. *** II-ра категория при ОСИН Плевен е
наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.
ОСЪЖАДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“ гр.София да заплати на В.Н.В. ***, разноски по
воденото съдебно производство в размер на 510 (петстотин и десет) лева
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: