РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 23.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
КАН дело № 312 описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Нур
Трейд 2017“ ЕООД със седалище гр. Сеново, представлявано от С.С. в чрез
пълномощника адвокат Й.Д., против Решение № 595/27.07.2020 г. по АНД № 2129/2019
г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 41/2019 г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – Русе (ОБДХ – Русе) за наложено на
касатора административно наказание «имуществена санкция» в размер на 2 000
лв., на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за храните (отм.) за извършено
нарушение на чл. 12, ал. 1 от същия закон.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в решението на районния съд са
изложени бланкетни и необосновани изводи, позоваващи се на обстоятелства изцяло
обслужващи тезата на наказващия орган. Възразява се, че е нарушено правото на
защита на наказаното лице предвид начина на описване на извършеното нарушение,
който не съответства на съдържанието на приложената правна норма, както и че не
е определена конкретната нарушена такава, чрез посочване на съответната точка
от сочената за нарушена алинея на чл. 12 от ЗХ (отм.). Сочи се също така, че
оспореното пред въззивния съд наказателно постановление е издадено от лице,
което не притежава компетентност за това към датата, посочена като дата на
издаване в НП. Фактически възраженията, поддържани от касационния жалбоподател
са тези, развити и пред въззивната инстанция.
Претендира се отмяна на решението на
РРС и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да
бъде отменено.
Касационният ответник – ОБДХ – Русе,
чрез процесуалния си представител, входа на делото по същество и в депозирано
писмено становище по касационната жалба, поддържа тезата за нейната
неоснователност, поради което моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила, както и на касационният ответник да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Съдът е обсъдил наведените
от наказаното лице възражения и след като ги е отхвърлил като неоснователни е приел,
че административното нарушение, за което касаторът е санкциониран, е надлежно
установено, доказано и правилно квалифицирано. Съдът е изложил и изрични
мотиви, че процесният случай не се явява маловажен такъв по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Тези изводи дали основание на въззивния съд да потвърди оспореното
пред него наказателно постановление.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно, като изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2
от АПК, мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършено
нарушение и законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
В допълнение настоящият съд намира за
нужно да посочи, че издаването на наказателно постановление, като санкционен
акт става с подписването му от издателя, като е без правно значение моментът, в
който е станало изписването на този акт. По тази причина правилно, при липса на
опровергаващи доказателства, районният съд е приел, че в настоящия случай
наказателното постановление е издадено в периода 10-11.10.2019 г., когато
функциите на директор на ОБДХ – Русе са били изпълнявани от лицето Галена
Георгиева. Обстоятелството, че в текста на наказателното постановление е
вписана датата 08.10.2019 г. не удостоверява, че подписването е извършено на
тази дата, а с оглед вписването в самия текст на наказателното постановление това сочи, че изписването на НП е станало на
тази дата, което както вече се посочи е ирелевантно обстоятелство. Дори и да се
приеме, че в конкретния случай в издаденото наказателно постановление липсва
посочване на дата на издаването му (10-ти или 11-ти октомври 2019 г.), то това
не съставлява съществено процесуално нарушение предвид факта, че тази дата е от
значение за преценка относно спазването на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
който срок в настоящия случай безспорно не е изтекъл.
На следващо място, настоящата
инстанция намира за нужно да подчертае, че изводът на въззивния съд за правилно
квалифициране на конкретното административно нарушение е напълно обоснован от
доказателствата по делото. От фактическа страна безспорно е установено, че се
касае за обекти – магазин и кафе-бар, които извършват дейност (функционират,
според използвания от АНО термин) без да разполагат с надлежно разрешително за
това по реда на ЗХ. Действително нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.) определя
като административнонаказуеми деянията „произвеждане“ и „търгуване“, но в
конкретния случай с оглед вида на обекти, за които е установено, че липсва
издадено разрешение по ЗХ, а именно търговски такива, терминът „функционират“
безспорно обозначава извършване на търговия, т.е. търгуват. При това положение
касационният съд намира, че не е налице разминаване в изпълнителното деяние,
описано в НП от фактическа и правна страна.
От своя страна приложената санкционна
норма на чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.) определя като административно наказание
производството или търговията с храни в обект, нерегистриран по този закон.
Правилно е прието, както от АНО, така и от въззивния съд, че съставът на това
административно нарушение кореспондира със позитивната норма на чл. 12, ал. 1
от ЗХ (отм.), която в основния текст на алинеята урежда изискване производство
и търговия с храни в страната да се извършва само в обекти, регистрирани по
реда на закона. В съдържащите се в тази алинея точки и букви са уредени
изискванията, на които следва да отговарят обектите, в които ще се извършва
производство или продажба на храни, за да получат разрешение за тази си
дейност. Доколкото в конкретния случай липсва въобще издадено разрешение по
закона, изпълнението на всяко от посочените в точките и буквите към чл. 12, ал.
1 от ЗХ (отм.) изискване е напълно ирелевантно. Правилно АНО се е позовал на
основния текст на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.), който е относим
за случая.
Касационният съд намира за
неоснователно и възражението на касатора, че наказващият орган е следвало да
посочи какъв е срока за регистрация и неговия характер, както и да прецени дали
и по какви причини наказаното лице го е пропуснало. Както вече се посочи, по
силата на чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.) търговията с храни може да се извършва
единствено в обект, притежаващ разрешение, издадено по реда на закона, т.е.
касаторът е бил длъжен да се снабди с такова разрешение преди започване на
дейността си. При това положение въпросът, така както е поставен от касационния
жалбоподател, за това в какъв срок е следвало да се извърши регистрацията, е
напълно неотносим.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед на това и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН искането на касационния ответник за присъждане на разноски в
настоящото производство се явява основателно. Съгласно чл. 65, ал. 5 от ЗАНН
във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 80 лв., за заплащането на
които, следва да бъде осъден касаторът.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 595/27.07.2020
г. по АНД № 2129/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 41/2019 г. на
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе.
ОСЪЖДА „Нур Трейд 2017“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Сеново, общ. Ветово, ул. „Трети март“ № 66,
представлявано от управителя С.Н.С., ЕИК *********, да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните гр. Русе , ул. „Марица“ № 3, сумата от 80,00
(осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.