Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-127 Година 2019, 14 ноември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на четиринадесети
октомври година две хиляди и
деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1246 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на А.П.Ч., роден в ЮАР, ЕГН **********, чрез адв.А.Ш. от
БАК, против решение № 1624 от 26.06.2019
г. по гр.д.3422/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлена молбата на въззивника за
допускане промяна на имената му от А.П.Ч. на Анжело Станков. Твърди се, че
обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото е установено
наличието на изискуемите по чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация
„важни обстоятелства“, които налагат исканата промяна на имената на въззивника,
а именно – че от раждането си въззивникът-молител живее в република ЮАР,
отглеждан е само от своята майка, по никакъв повод не е имал досег с баща си П.Ч.,
който „неправомерно“ се е вписал като баща в документите за раждане на
молителя. Твърди се, че след това вписване на П.Ч. като баща на молителя, името
на молителя е било променено от Анжело Станков на А.П.Ч.. На следващо място се
сочи, че по делото е установено, че въззивникът е известен сред близките си (по
майчина линия, тъй като не поддържа контакти с баща си и неговите роднини) с
имената Анжело Станков, а поради липсата на отношения на молителя с неговия
баща, имената А.П.Ч. са позорящи, обидни и накърняващи самочувствието на
молителя. Излагат се твърдения, че дори формално искането на молителя да не
отговаря на изискванията на ЗГР, съгласно чуждестранното право, такава промяна
в имената е допустима и възможна. Изложени са подробни съображения. Претендира се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на решение, с което молбата за промяна на имената на
молителя се уважава. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Не са ангажирани
нови доказателства.
Заинтересованите страни Община Бургас и
Бургаска районна прокуратура не са подали в законовия срок отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по молбата на въззивника А.П.Ч., роден
в ЮАР, живущ понастоящем в ЮАР, чрез адв.Андреа Ш., БАК, за допускане промяна
на имената му на Анжело Станков. Изложени са твърдения, че при раждането си на ***
г. в гр.Йоханесбург, ЮАР, неговата майка Станислава Евтимова Станкова, която не
е имала сключен граждански брак с
биологичния му баща, е кръстила молителя с имената Анжело Станков, а в акта му
за раждане е било посочено, че бащата е неизвестен. Ищецът твърди, че 7-8
месеца след раждането му, биологичният баща, без съгласието на неговата майка,
се е вписал като негов баща и изискал да бъде променено името му като бъде
вписано неговото име - Ч.. Твърди, че въз основа на издадения от болницата
серитификат, представен на властите в ЮАР, името на ищеца е било променено на Анжело
Ч. и му е издаден акт за раждане на чуждестранно дете без южноафрикански номер.
Сочи, че няколко години по-късно майка му Станислава Станкова, след като е
придобила статут на постоянно пребиваваща в ЮАР, въз основа на издадените от
болницата документи го е регистрирала пред властите в ЮАР, и му е бил издаден
акт за раждане с ЕГН и паспорт, като същевременно имената му в Република
България са променени на А. Станиславов Станков. Твърди, че преди три години,
биологичният му баща, без негово знание и съгласие, сменил имената му отново на
А. Пламенов Ч. в България и Анжело Ч. в ЮАР. Твърди, че единственото име, с
което е познат в обществото, своите близки, роднини и приятели, е името Анжело
Станков, като всички удостоверения, сертификати от завършени курсове, които са
издавани по време на обучението му са с това име. На същото име, според
молителя е открита банковата му сметка и регистриран при личния си лекар. На
следващо място твърди, че не желае да носи името А.П.Ч., тъй като няма връзка с
човека, който се представя за негов биологичен баща, и чиито имена за молителя
са позорящи, обидни и носенето им накърнява самочувствието му.
Молбата
е с правно основание чл.19 от Закона за гражданската регистрация, приложим на
основание чл.4,ал.1, т.2 от КМЧП и чл.5, ал.1 от КМЧП.
Заинтересованата страна Община
Бургас не е изразила становище по молбата.
Представителят на Бургаската
районна прокуратура е изразил становище за основателност на молбата.
С обжалваното решение БРС е
отхвърлил молбата като неоснователна и недоказана. Изложил е съображения, че на
първо място молителят следва да има три имена – собствено, бащино и фамилно, а
предвид наличието на установен произход от бащата, съгласно чл.12, ал.1, чл.13
и чл.14 от ЗГР, бащиното и фамилното име на молителя следва да са собственото и
фамилното или бащиното име на бащата, и няма възможност това да е фамилното име
на майката.
При извършената проверка по реда
на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Първоинстанционният съд е
установил фактическата обстановка правилно и съобразно представените
доказателства.
Страните не спорят, а се
установява и от представените доказателства, че молителят е роден в ЮАР на ***
г. от майка Станислава Евтимова Станкова. В съставения от Община Бургас Акт за
раждане № 118 от 01.04.2001 г., молителят е записан като А.П.Ч. с ЕГН **********,
роден в ЮАР от майка Станислава Евтимова Станкова и баща П. Рангелов Ч.. Видно
от представения като доказателство Сертификат за раждане, издаден от властите в
ЮАР на 26.02.2007 г. молителят, е посочен с дата на раждане *** г, с имена
Анжело Станков, а относно произхода е посочена само майка Станислава Евтимова
Станкова. По делото е представен и друг сертификат за раждане (№ 20181958727),
в който молителят е индивидуализиран с имената Анжело Ч., са посочени двама
родители - майка Станислава Станкова и баща П.Ч..
По делото са представени редица
документи, издадени в ЮАР, в които молителят е посочен с имената Анжело Станков
(Angelo Stankov) – 2 паспорта на молителя, издадени на 21.06.2008 г. и на 27.03.2014 г.
удостоверение от 20.11.2018 г. от Основно училище „Брайънстън“ Гаутенг, ЮАР,
Справки за оценки от 20.03.2008 г., 13.07.2010 г. и 22.06.2011 г. издадени от
Основно училище „Брайънстън“; удостоверение и академична справка от Колеж
Крофърд - Лъунхил от 2018 г., удостоверения за постигнати успехи и спечелени
награди, издадени от същия колеж; удостоверения за завършени курсове, на
последно място – удостоверение за открита банкова сметка, ***.
Изводът който следва от така
събраните доказателства е, че молителят, живеещ в ЮАР, действително е известен
сред близките и познатите си, както и в обществото, с имената Анжело Станков.
Молителят е с българско
гражданство и по делото няма данни, дали има двойно гражданство.
С оглед разпоредбата на чл.4,
ал.1, т.2 от КМЧП и на чл.5, ал.1 от КМЧП, настоящият състав намира, че
българският съд е компетентен да се произнесе по искането на въззивника за
промяна на имената му.
С оглед разпоредбата на чл.53,
ал.1, вр.чл.48, ал.2 от КМЧП, съдът приема, че искането за промяна на имената
на въззивника следва да се уреди по правилата на Закона за гражданската
регистрация.
Действително, ЕСПЧ приема, че държавите
разполагат с широка дискресия да регулират условията, при които едно лице може
да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни
обществени интереси. Във всеки конкретен случай, следва да се постигне баланс
между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнати
достатъчни и адекватни аргументи (относно сигурността и надеждността на
гражданските регистри), за да бъде отказана смяна на името.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗГР, името на български гражданин, роден на територията на
Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части
на името се вписват в акта за раждане. Съгласно чл.9, ал.2 от ЗГР, при
съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на
Република България, бащиното му име, когато липсва в преписа по чл.72, ал.1, се вписва в акта, ако това е
писмено заявено от родителите на лицето или друг законен представител, т.е. по
аргумент от чл.9, ал.2 от ЗГР законът допуска когато лицето е родено извън
България, то да бъде вписано в акта си за раждане само с две имена – лично и
фамилно, без посочване на бащино име.
В настоящия случай обаче не сме в
хипотезата на искане за съставяне на акт за раждане на лице, родено в чужбина,
тъй като такъв акт за раждане вече е бил съставен (Акт за раждане № 118 от
01.04.2001 г.) и в него молителят е записан с изискуемите по закон (чл.9 от
ЗГР) три имена. Налице е хипотезата на искане за допускане на промяна в имената
на лицето, като тази промяна включва както промяна на личното и фамилното му
име (от А. на Анжело и от Ч. на Станков), така и заличаване на вписаното в акта
му за раждане бащино име.
По въпроса "Допустимо ли е чрез промяна на името
по реда на чл.19 от ЗГР български гражданин, роден в
България, да бъде записан с име в отклонение на императивната разпоредба на чл.9 от същия
закон?", е налице произнасяне по
реда на чл.290 от ГПК с Решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 25/2009 г., IV г.о.,
ГК. Като е изложил съображения, че промяната на имената се допуска по
изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието
на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно, ВКС е приел, че "промяната на
име" представлява "смяна, замяна" на името, изменяне на
образуваното по силата на закона име на лицето, съобразно предвидения за това
начин на неговото образуване, поради което искането за отпадане на бащиното име
на молителя не представлява искане за промяна на името по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, респ.не представлява "важно обстоятелство" по смисъла на
визираната разпоредба. Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР може да се
обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на
посочената правна норма (в случая – касателно исканата промяна на личното и
фамилното име на молителя). ВКС изрично е посочил, че нормата на чл.9, ал.1 от ЗГР е
императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона, поради което
съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, т.е. съдът
не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на
посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл.9, ал.1 от същия
закон.
Макар по делото да няма данни за това, без
значение би било ако молителят е с двойно гражданство, тъй като българският
закон не предвижда специална процедура относно именуването на такива лица.
В случая това означава, че според настоящия съдебен
състав, той не може по реда на чл.19 от ЗГР да допусне заличаване на вписаното
в акта за раждане на молителя бащино име.
Промяната на имената се допуска по изключение и
не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни
предпоставки, които законът е уредил изчерпателно./Решение № 936 от 15.10.2008
г. на ВКС по гр.д.№ 536/2008 г., III г. о./. От изброените от молителя причини
за искането му за промяна на имената, съдът намира за основателни тези,
свързани с обстоятелството, че молителят е известен сред близките и познатите
си с имената „Анжело Станков“, а не с имената си, вписани в съставения му акт
за раждане. Молителят обаче
е поискал (изрично) промяна на трите му имена, а не на трите имена или на тези,
за които това е допустимо и възможно, ето защо съдът не може да допусне промяна
само в личното, или само в личното и във фамилното име на въззивника.
По изложените съображения, съдът намира молбата за
промявана имената на въззивника за неоснователна.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции и при
споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав
препраща на основание чл.272 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Мотивират от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1624 от 26.06.2019 г. по гр.д.3422/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.