Определение по дело №490/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 февруари 2010 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20091200100490
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер

83

Година

07.07.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.08

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Николина Димитрова Пенкова

Веселина Анасанова Кашикова Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Светлозар Лазаров

като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело

номер

20065100600165

по описа за

2006

година

и да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 133/25.01.2006 г., постановена по НОХД № 850/2003 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Исмет Хасан Юсеин от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 26.02.2003 г. в гр.Мадрид, Испания, противозаконно отнел чуждо моторно – превозно средство – лек автомобил марка “Форд”, модел “Екскорт-Клиперкомби” с ДК № К 30 38 АК, собственост на Атанас Ников Димитров от гр.Кърджали, от владението на Илия Кирев Митрев от гр.Кърджали, без негово съгласие и с намерение да го ползва, за което и на основание чл.346, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, което на основание чл.46, б.”б” от ЗИН да изтърпи при първоначален „общ” режим.

На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение присъда №81/25.09.2002 г. по НОХД №359/2002 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с която на Исмет Хасан Юсеин е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца.

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” по делото, взета с протоколно определение от 15.06.2005 г. и задържан на 03.11.2005 г., изменена в парична гаранция в размер на 1000 лева с определение от 15.11.2005 г. по нохд №850/2003 г. на КРС.

С присъдата подсъдимият Исмет Хасан Юсеин е осъден да заплати на Атанас Ников Димитров от гр.Кърджали сумата от 2 573,76 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2004 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 300 лева, като е отхвърлен иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 4 985 лева, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден също да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 30.00 лева, както и 102,95 лева – държавна такса върху уважения граждански иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Исмет Хасан Юсеин, който чрез защитника си – адв.Пенчева, я обжалва като незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. Твърди се, че присъдата не кореспондирала със събраните по делото доказателства, от които не можело да се направи еднозначен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което бил предаден на съд. Фактическата обстановка възприета в мотивите на първоинстанционния съд следвала единствено показанията на пострадалия св.Илия Митрев и не била съобразена с останалите доказателства по делото. Така постановена присъдата почивала на предположения, а не на безспорни доказателства. Показанията на св.Митрев били изолирани и не кореспондирали с останалите доказателства по делото. В същото време обясненията на подсъдимия и показанията на св.Емине Халим били последователни, логични и непротиворечиви. Подсъдимият и свидетелката очаквали завръщането на св.Митрев, нямали намерение да го изоставят и противозаконно да отнемат автомобила с цел да го ползват. Двамата дълго обикаляли заведението, за да търсят св.Митрев, тъй като не са могли до останат дълго време на платения паркинг и едва късно вечерта на 27.02.2003 г. напуснали гр.Мадрид, след като не намерили св.Митрев и след като нямало къде да отседнат. Логични били и показанията на св.Митрев, в които той твърдял, че също е търсел подсъдимия и св.Емине Халим в продължение обаче само на около половин час /значително по-кратко време, от това, през което са го търсили подсъдимия и свидетелката – около 2-3 часа/ и след като не ги е намерил се е ядосал или изплашил, защото още на същата дата св.Митрев е заявил в полицията за отнемането на колата. От всички посочени доказателства не можело да се направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимият Исмет Юсеин е извършил престъплението, за което е обвинен, като не се установило той да е осъществил деянието от обективна страна. Моли на основание чл.332, т.2 във вр. с чл.334, ал.1, т.3 от НПК, въззивния съд да отмени изцяло присъдата на РС-Кърджали и да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия Исмет Юсеин, ведно с всички законни последици. Алтернативно моли, ако въззивната инстанция счете, че наличните доказателства са достатъчни за постановяването на осъдителна присъда, то на основание чл.332, т.3 във вр. с чл.335, ал.1, т.3 от НПК да бъде изменена първоинстанционната присъда като се намали наложеното на подс.Юсеин наказание по размер.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но се представлява от адв.Пенчева, която поддържа изцяло жалбата и моли същата да бъде уваженÓ.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като законосъобразна и обоснована.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните и относими към предмета на доказване доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. С оглед на всички събраните по делото доказателства, като във въззивното производство нови не са представени, се установява следната фактическа обстановка:

Св.Атанас Димитров имал брат, който живеел в Испания и който го бил помолил да изпрати св.Илия Митрев при него, за да поправи повредения му автомобил, тъй като така щяло да му излезе по-евтино. В тази връзка на 03.01.2003 г. св.Атанас Димитров упълномощил св.Илия Кирев Митрев от гр.Кърджали да ползва и управлява, както в страната, така и в чужбина притежаваното от него МПС – л.а. марка “Форд”, модел “Екскорт”, рег. № К 30 38 АК, рама № WF0NXXGCANMK23010, двигател № МК23010, жълт на цвят. На 20.02.2003 г. св.Митрев потеглил за Испания, като с него в колата пътували подсъдимият Исмет Юсеин, /който се познавал със св.Атанас Димитров/ и приятелката му св.Емине Халим, които имали намерение да останат в Испания да работят. На 22.02.2003 г. тримата пристигнали в Испания, като отседнали в гр.Валенсия при брата на св.Атанас Димитров – Владимир Ников Димитров, където св.Митрев поправил автомобила на последния. На 26.02.2003 г., с автомобила управляван от св.Илия Митрев тримата отишли в гр.Мадрид, където по първоначални намерения подсъдимия щял да остане за по-дълго време, а свидетелите Илия Митрев и Емине Халим планирали да отпътуват обратно за България. Отбили се в едно заведение, като св.Митрев оставил ключовете за автомобила на масата и отишъл до тоалетната в заведението, като колата била оставена на паркинга. Св.Митрев се забавил в тоалетната около 10 минути. След като се върнал на масата, където преди това били седнали, видял, че другите двама – подсъдимия и приятелката му ги нямало, като я нямало и колата. Св.Митрев изчакал в заведението около 2-3 часа да се върнат, но без резултат. Понеже собственика на заведението му казал, че трябва да напусне, той излязъл пред заведението, където чакал още около пет часа, но подсъдимият и свидетелката така и не се появили. Тъй като всичкият му багаж, парите и мобилния телефон били останали в автомобила, не знаел какво да прави и как да се придвижи, защото градът му бил непознат, а и не владеел испански. Случайно чул двама младежи да разговарят на български език и ги помолил за помощ. Те го упътили как да се срещне с други българи, които му помогнали да се обади на Владимир Димитров, който дошъл до Валенсия, за да го прибере. На следващия ден – 27.02.2003 г. двамата отишли в полицията в гр.Мадрид и съобщили за откраднатия автомобил. Междувременно подсъдимият и св.Халим се отправили с автомобила управляван от подс.Юсеин за Белгия, от където след няколкодневен престой отпътували за Германия. На 18.04.2003 г. в гр.Людвигзбург, Германия, автомобила управляван от подсъдимия бил спрян за проверка от немската полиция, тъй като същия бил обявен за издирване от испанските власти. Полицията разпоредила на подсъдимия да остави автомобила на охраняем паркинг, до връщането му на неговия собственик. Подс.Юсеин закупил от Германия друг автомобил и заедно със св.Халим се върнали в България.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.346, ал.1 от НК, както правилно е прието и от първоинстанционния съд.

Анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, извършен от първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция. Решаващия съд е обсъдил подробно и задълбочено всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил обосновани съображения защо възприема едни, а други отхвърля. Правилно, както е приел и първоинстанционния съд, не следва да се кредитират твърденията на подс.Юсеин и св.Халим в частта им, че двамата потеглили с автомобила, тъй като св.Халим трябвало да се преоблече и след като се върнали св.Митрев го нямало в заведението, изгубили се с него и въпреки, че го чакали дълго време, той не се появил. Понеже собственикът на паркинга им казал, че трябвало да го напуснат, те потеглили с колата и обикаляли около заведението, но така и не намерили св.Митрев. Тази версия, съдът правилно е приел за защитна, тъй като същата е нелогична и не кореспондира с другите събрани по делото доказателства. Напълно нелогично е обяснението за внезапното решение на двамата да потеглят с автомобила точно в момента, когато св.Митрев е бил в тоалетната, без преди това да го уведомят за намерението си и да поискат разрешението му да ползват автомобила. А в тази връзка напълно правдоподобни и логични са показанията на св.Илия Митрев, които съдът изцяло кредитира, а именно, че той се е забавил в тоалетната на заведението около десетина минути и след като излязъл подсъдимия и св.Халим ги нямало, като липсвал и автомобила, с който пътували и който единствено той бил упълномощен да ползва и управлява. Нелогични и неправдоподобни са и твърденията на подс.Юсеин, че той имал намерение да предвижи автомобила до България и да го предаде на собственика му св.Атанас Димитров. Това намерение не намира опора в действията му, тъй като той не е потеглил направо към България, нито е уведомил по телефона св.Димитров, а в продължение на почти два месеца е ползвал автомобила, като е престоял няколко дни в Белгия, а след това в Германия, където едва след като е бил спрян от германските власти и автомобила е бил отнет, като обявен за откраднат, се е обадил на св.Димитров. Факта, че автомобила е установен от германските власти и оставен на охраняем паркинг едва на 18.04.2003 г. се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства. Показанията на подс.Митрев освен, че са логични се подкрепят и от другите събрани по делото доказателства – показанията на св.Атанас Димитров и св.Руско Димтров, както и от събраните писмени доказателства. Във връзка с изложеното неоснователни се явяват доводите на жалбодателя за необоснованост на присъдата и противоречието й със събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че подс.Исмет Юсеин на 26.02.2003 г. в гр.Мадрид, Испания, противозаконно отнел чуждо моторно – превозно средство – лек автомобил марка “Форд”, модел “Екскорт-Клиперкомби” с ДК № К 30 38 АК, собственост на Атанас Ников Димитров от гр.Кърджали, от владението на Илия Кирев Митрев от гр.Кърджали, без негово съгласие и с намерение да го ползва. От обективна страна са осъществени признаците на престъплението по чл.346, ал.1 от НК, тъй като подс.Исмет Юсеин е отнел процесния автомобил от владението на св.Митрев, при което е прекъснал негово владение и е установил свое такова с намерение да ползва автомобила. Отнемането е противозаконно, тъй като е станало без съгласието на владелеца Илия Митрев. Подс.Юсеин е съзнавал, че няма право да ползва процесния автомобил, тъй като е нямал съгласието за това, нито на собственика Димитров, нито на владелеца Митрев, като това обстоятелство не се и отрича от подсъдимия.

При определяне вида и размера на наказанията първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на извършителя, като е приел като отегчаващи обстоятелства по делото обремененото съдебно минало на подсъдимия, и като смекчаващи такива – съдействието му на правораздавателните органи за разкриване на обективната истина по делото и цялостното му поведение и отношение към извършеното. От тази преценка съдът е направил извод за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават налагане на наказание под законовия минимум от една година “лишаване от свобода”, а именно 8 /осем месеца/. Този извод не се споделят от настоящата инстанция, тъй като липсват многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нещо повече дори посочените от решаващия съд като смекчаващи не са такива – цялостното поведение и отношение към извършеното, не може да се приеме като такова смекчаващо отговорността но подсъдимия обстоятелство, а напротив, подсъдимият не е изразил съжаление или разкаяние за извършеното, нито някаква самокритичност, подсъдимия не се е явявал на всички съдебни заседания /а и при призоваването му на досъдебното производство/, което е наложило промяна на мярката му за неотклонение в “задържане под стража”, което обстоятелство не може да се отчете като положително процесуално поведение. Съдът при определяне на наказанието не е отчел обществената опасност на конкретното деяние, която е значително по-висока от типичната за престъпленията по чл.346, ал.1 от НК, предвид, че отнемането на автомобила е извършено в чужбина и владелецът на същото е оставен в непознат за него град, където няма и познати, без каквито й да е средства и личен багаж, не знаещ официалния език в държавата, МПС е ползвано почти два месеца безпрепятствено от подс.Юсеин и само намесата на германските власти е преустановила по нататъшното му ползване от подсъдимия. Или преценката на всички обстоятелства относими към индивидуализацията на наказанието не водят до извода, че превес имат смекчаващите отговорността обстоятелства, а още по-малко, че са налице многобройни такива, които да обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Предвид обаче липсата на протест против така определеното по размер наказание, то настоящата въззивна инстанция няма правомощието да ревизира присъдата в тази й част. С оглед на изложеното се явява неоснователен довода на подсъдимия, че наложеното му наказание е явно несправедливо и като такова моли за намаляването му по размер. То е явно несправедливо, но не като завишено, а като занижено по размер, за което бяха изложени съображения. Режимът на изтърпяване на определеното с присъдата наказание, а именно “общ” е правилно определен, съобразно разпоредбата на чл.46, б.”б” от ЗИН. Правилно съдът на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал от определеното наказание времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”.

Описаното деяние подс.Юсеин е извършил в изпитателния срок по предходно осъждане на наказание “лишаване от свобода”, поради което правилно първоинстанционният съд е привел в изпълнение и отложеното с присъда №81/25.09.2002 г. постановена по НОХД №359/2002 г. по описа на Кърджалийския районен съд, наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години и пет месеца, като присъдата е влязла в законна сила на 10.10.2002 г. Съдът обаче е пропуснал да определи режимът на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание, поради което следва да направи това по реда на чл.306, ал.1, т.2 от НПК.

Предвид изхода на делото правилно са възложени на подсъдимия направените по делото разноски.

Присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована в гражданскоправната й част, предвид, че по делото са събрани безспорни доказателства за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди от собственика на процесния автомобил св.Атанас Ников Димитров. Събраните писмени и гласни доказателства установяват, че разноските направени от Димитров по прибирането на автомобила от Германия, престоят му там и заплащането на съответните такси и застраховки, възлизат в общ размер на 2573,76 лева, като решаващия съд подробно е обсъдил всеки един разход и не е необходимо да настоящата инстанция да ги преповтаря. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 4985 лева, гражданския иск правилно е отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 133/25.01.2006 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 850 по описа за 2003 г. на същия съд.

Ето защо и на основание чл.334, т.6 вр с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 133/25.01.2006 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 850 по описа за 2003 г. на същия съд..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.