Р Е Ш Е Н И Е № 260229
гр. С.,
13.11. 2020 година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри
граждански състав в публично съдебно заседание на девети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 2426/2020
г. на СлРС , за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 128 т.2 от КТ и цена на иска 1777,33 лева.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и
ответното дружество имало сключен трудов договор № 58 от 09.01.2020 г., на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, във връзка с чл.70 КТ на длъжност „шофьор на
товарен автомобил“ с код по НКПД 83322006, като е уговорено месечно
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за Република България от
610 лева. По силата на тези разпоредби, трудовото му правоотношение било със
срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя.
Съгласно Кодекса на труда, със сключения между
страните договор били породени права и задължения и като работник ищецът Д. се
задължавал да предоставя работна сила на ответното дружество като международен
шофьор с месечно възнаграждение от 610 лева. Между страните имало постигната
уговорка преди започване на работа, с която ответното дружество определя
размера на командировъчните пари за времето на изпълнение на международните
рейсове от 54 евро за осъществяване на международен транспорт.
Сочи се, че ищецът Х.Д. е изпълнявал съвестно
задълженията си, не бил наказван, нямал закъснения, нито отсъствия от работа,
като винаги е подхождал изключително сериозно и професионално.
От датата на подписване на трудовия договор,
ищецът е започнал да изпълнява трудовите си функции като шофьор на товарен
автомобил изпълняващ международни рейсове, с основно направление цяла Западна
Европа и Скандинавието, като точките на товарене и разтоварване са били в почти
всички логистични центрове в Западна Европа.
Постигната била договореност между страните за
започване на работа от ищеца Д. в ответното дружество с параметри описани
по-горе, като начална дата за започване на работа била 10.01.2020 г. От тази
дата до 02.04.2020 г. ищецът Х.Д. не е спирал да полага работна сила за
ответното дружество „.Дис Транс“ ЕООД, като съвестно е изпълнявал всички
възложени курсове, които били част от неговите задължения, като служител. Още в
самото начало на трудовите и професионалните отношения, страните са установили
колко точно ще бъде месечното заплащане за полагането на работна сила, размера
на командировъчните средства – 54 евро на дневна база, начинът на изплащане,
както и въпросите касаещи служебните плащания за гориво, винетни такси,
магистрални такси и всички други останали необходими за регламентираното и
навременно извършване на транспортната услуга предоставяна от ответника,
посредством работната сила на ищеца Д.. Многократно от страна на ищеца са
подавани сигнали за ненавременно заплащане на такси за гориво в срок, както и
липсата на банкови преводи на месечната заплата за отминалия отработен месец
януари в едно с дължимите му за този период на
От страна на Х.Д. е направен опит да получи
отговор, кога ще получи дължимото му, защото ситуацията с пандемията от „COVID
Многократни били телефонните разговори между
управителя на „ДИС ТРАНС“ ЕООД и ответника Х.Д., в които ответното дружество е
обещавало да изплати дължимите суми за заплати и командировки на ищеца, но към
настояща дата единственото плащане, което е извършено към ищеца от страна на
ответника било за сумата от 100 лева преведена по банковата сметка на ищеца на
27.01.2020 г. с основание - „Командировка“, без да е посочен период за който се
заплаща.
Ищецът е изпълнявал по време на пандемичната
обстановка в крайно рисковите западно европейски региони без протест всички
международни рейсове възложени от неговият работодател, като лично е
проверявал, оформял и предавал всички необходими документи за превозваните от
него товари, като това е представлявало реална опасност от заразяване с „корона
вирус“. След последният си международен рейс, като се е завърнал в Република
България, в гаража на ответника е предал товарният автомобил, с който е
извършвал трудовите си дейности (с per. № СН 9095 КА) и е заявил, че желае да
прекрати трудовите си взаимоотношения с ответника „Дис Транс“ ЕООД, защото не
му е заплатено нито едно месечно възнаграждение за периода от уговорените и
изработени с личен труд и дължими командировъчни пари, съгласно установеният
размер от закона. Твърди се, че крайно грубо е било отношението на ответника и
неговите представители, които са заявили, че на ищеца не се дължи нищо и той
няма да получи дължимото, без да посочват конкретни причини или нарушения на
трудовата дисциплина определяща липсата на заплащане дължимото.
След тези „уточнения“, ищецът Х.Д. е уведомил
ответника в настоящото производство, че желае да прекрати трудовите си
правоотношения съгласно чл.71, ал.1 от КТ считано от 04.02.2020 г., както и че
следва да му бъде оформена и върната трудовата книжка. Работодателят не е
възразил, като е казал на ищеца, че ще оформи документите и ще заплати дължимото
в максимален срок от 7 дни. Това към настояща дата не било извършено и не била
заплатена нито една сума, както от заплатата, така и от командировъчните пари.
Всички последващи опити от страна на ищеца да
получи информация за датата на заплащане на възнагражденията били напълно без
резултатни. Многократните опити да се свърже по телефона са останали без
отговор.
Няколко дни след завръщането му в България и
предходният му разговор с ръководството на ответното дружество, отново направил
опит да се свърже с тях, за да постигнат консенсус относно договорните им
отношения, касаещи прекратяването на трудов договор с № 58 от 09.01.2020 г.,
сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, във връзка с чл.70 КТ на длъжност
„шофьор товарен автомобил“ с код по НКПД 83322006, за да бъде прекратен на
основание чл.71, ал.1 от КТ считано от 04.02.2020 г. в срока на изпитване.
Отново е имало обещание за това, но разплащане, оформяне и връщане на трудовата
книжка на ищеца не е имало.
Към настоящият момент ищецът не бил уведомен
за обстоятелствата касаещи прекратяването на трудовото му правотношение с
ответното дружество „Дис Транс“.
За периода 10.01.2020 г. - 04.02.2020 г.,
ищецът е пътувал по маршрути в Германия, Литва, Словения, Белгия, Нидерландия и
Швеция, като за тези пътувания не му е заплатен допълнителен или извънреден
труд, както и командировъчни пари, съгласно постигнатата договорка.
Единствената сума за този период, която той е получил били описаните по-горе в
размер на 100 лева с основание - „командировка“, без отразен период.
Сочи се, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
Заплата за месец януари
Командировъчни за периода от 10.01.2020 г. до
30.02.2020 г., равняващи се на 540 евро, равняващи се на 1056,13 лева.
Заплата за месец февруари в размер на 81,32
лева;
Командировъчни за периода: от 01.02.2020 г. до
04.02.2020 г. - равняващи се на 108 евро, равняващи се на 211,22 лева, като
общият дължим размер на задължението на ответника за работна заплата и
командировъчни пари е 1877,33 лева.
След приспадане на изплатената сума на
27.01.2020 г. в размер на 100 лева, общият размер на дължимото от ответника
спрямо ищеца задължение се равнява на 1777,33 лева.
Предвид изложеното се
моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди осъдите ответното
дружество „ДИС ТРАНС” ЕООД,
представлявано от управителя Я.Д. да заплати на ищеца Х.Д.Д., сумата от
1777,33 лева /хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и 33 ст./, включващи :
1. Заплата за месец януари
ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане.
Претендират
се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника и не е
изразено становище.
Ищецът
редовно призован, се явява лично в с.з. и чрез процесуален представител
поддържа исковата молба с изложените в нея претенции и моли съда да постанови
неприсъствено решение.
Ответното дружество, редовно призовано не се представлява
в с.з. В дадения едномесечен срок негов представител не е депозирал отговор, не
е представил доказателства и не е
поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът
не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се явява в с.з., без да е поискал разглеждането на делото
да стане в негово отсъствие.
Съгл. чл. 239 от ГПК на страните са указани последиците
от не представяне на отговор и неявяване в с.з. Искът е вероятно основателен с
оглед представените с исковата молба доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 750 лева
адв. възнаграждение и да заплати по сметка на СлРС д.т. върх цената на исковете
в размер на 100 лева.
Решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ОСЪЖДА „ДИС
ТРАНС” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Стефан
Серткостов” № 3А, партер, представлявано от управителя Я.Г.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Д. с ЕГН ********** *** чрез адв. М.С. ***, със съдебен адрес ***,
кантора № 3, сумата от 1777,33 лева
/хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и 33 ст./, включващи : 1. Заплата
за месец януари
ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 06.08.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ДИС ТРАНС” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Стефан
Серткостов” № 3А, партер, представлявано от управителя Я.Г.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Д.
с ЕГН ********** *** чрез адв. М.С. ***, със съдебен адрес ***, кантора № 3 направените
в производството разноски в размер на 750 лева.
ОСЪЖДА ДИС
ТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Стефан Серткостов” № 3А, партер, представлявано от управителя Я.Г.Д. да
заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: