№ 129
гр. Свиленград, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100064 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, иска от съда да осъди
ответника И. К. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ************, да му заплати
дължими суми по сключен между страните Договор за потребителски кредит №
40019842127 от 07.09.2023г., а именно: 277,85 лв. – главница, 56,24 лв. – неплатено
договорно възнаграждение за периода 25.01.2024г. – 25.07.2024г., 130,92 лв. –
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“, 215,58 лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, за които суми било отхвърлено заявлението му за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с разпореждане по частно гр. дело № 721/2024г. по
описа на Районен съд – Свиленград.
Ищецът твърди, че на 07.09.2023г. сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № 40019842127, съгласно който се задължил, в качеството си на кредитор, да му
предостави, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 600,00 лв., срещу
задължение за връщането му за срок от 11 месеца, на вноски в размер на 65,09 лв. всяка, с
падеж на последната вноска 25.07.2024г., при годишен лихвен процент 40,90 % и годишен
процент на разходите (ГПР) 48,11%. При сключването на договора ответникът бил запознат
с Общите условия (ОУ) на „Профи Кредит България” ЕООД, за което положил подписа си
под договора и под ОУ. Ответникът поел задължение и по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, за които дължал възнаграждение, съответно
240,00 лв. и 360,00 лв., които суми също била дължими на 11 месечни вноски, в размер на
54,55 лв. всяка една. Ответникът направил плащания по договора за кредит в общ размер на
680,00 лв., но изпаднал в забава на 25.01.2024г. (падежа на първата неплатена вноска).
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника за заплащане на дължимите по договора суми, в това число на тези,
предмет на исковите му претенции, но заявлението му било частично отхвърлено с
разпореждане по ч.гр.дело № 721/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград – по
1
отношение на процесните вземания.
Ищецът посочва още, че към момента на подаване на исковата молба в съда
ответникът е направил плащания по договора за кредит в общ размер на 680,00 лв., като
уточнява кат те са прихванати от вземанията му.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата, доводите и възраженията на страните, прие от фактическа и правна
страна следното:
От приложеното частно гр. дело № 721/2024г. по описа на Районен съд -Свиленград
се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата 121,44 лв. –
главница по Договор за потребителски кредит № 40019842127 от 07.09.2023г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 27.08.2024г. до изплащане на
вземането, както и за сумата 7,56 лв. - разноски по делото. С Разпореждане № 1881 от
10.09.2024г., постановено по същото дело, е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит
България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. К. К. за
заплащане на следните дължими суми по Договор за потребителски кредит № 40019842127
от 07.09.2023г., а именно: 277,85 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 27.08.2024г. до изплащане на вземането, 56,24 лв. – неплатено
договорно възнаграждение за периода 25.01.2024г. – 25.07.2024г., 151,28 лв. –
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“, 229,08 лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, 30,00 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането, 69,15 лв. – лихва за забава за периода 26.01.2024г. – 25.07.2024г., 9,87 лв. –
мораторна лихва за периода 25.07.2024г. – 26.08.2024г. С разпореждането е указано на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които
заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК. Разпореждането е влязло в сила
на 07.10.2024г.
Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е подадена чрез
ССЕВ на 21.01.2025г., т.е. след изтичане на 1-месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК (изтекъл
на 07.11.2024г.). Следователно, предявените осъдителните искове са допустими, но ищецът
не може да се ползва от държавната такса, платена в заповедното производство и исковете се
считат за предявени не от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а от подаването на
исковата молба.
С исковата молба е представен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № 40019842127, сключен на 07.09.2023г. между „Профи Кредит България” ЕООД,
като кредитор, и И. К. К., като кредитополучател, по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 600,00 лева, срещу
задължение за връщането му за срок от 11 месеца, на месечни погасителни вноски, в размер
на 65,09 лева всяка, в това число с уговорената лихва. Уговорен е годишен лихвен процент
40,90% и годишен процент на разходите (ГПР) 48,11%. Към договора е приложен
погасителен план, в който са посочени дължимите вноски и падежните дати, в т.ч. крайната
падежна дата – 25.07.2024г. Видно от погасителния план, общият размер на погасителната
вноска от 119,64 лв. е образуван като сбор от „размер на вноската по кредита“ - 65,09 лв. и
„размер на вноската по закупена допълнителна/и услуга/и“ - 54,55 лв.
В т.V от договора за кредит е уговорена възможност за предоставяне на
допълнителни услуги, от които: 1/. Услуга „Фаст“, изразяваща се в право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; и 2/. Услуга „Флекси“, изразяваща се
във възможност за промяна на погасителния план на потребителския кредит. Видно от т.VI
от договора, възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е 240,00 лева, а
възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Флекси“ е 360,00 лева, като размерът
2
на вноската по закупените допълнителни услуги е дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита.
Безспорно, процесният договор представлява договор за потребителски кредит,
уреден в разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, съгласно чл.9, ал.1 от
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл.24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143 -
148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
В процесния случай, ответникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП е дадена изрична
дефиниция на неравноправна клауза в договор с потребител: Неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такъв е характерът на
поетото задължение за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с
които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора - чл.143, ал.2,
т.10 от ЗЗП. В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за
неравноправието им, по силата на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Съдът достигна до този извод, тъй като това възнаграждение води до скрито
оскъпяване на кредита, като следва да се заплати сума, значително надвишаваща стойността
на кредита. Същата съставлява сигурна печалба за кредитора, която би увеличила
стойността на договора, без да е налице насрещна престация от последния. Поради това,
съдът намира, че потребителят не би приел тези клаузи, ако е знаел, че ще следва да заплати
още веднъж стойността на кредита. От това следва, че основната цел на тези уговорки е да
доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Ето
защо и предвид създаденото значително неравновесие между правата на потребителя и
поетите задължения, съдът приема, че клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги се явява неравноправна, поради което следва да бъде прието,
че е нищожна.
Отделно от това, възнаграждението за пакета допълнителни услуги е уговорено да се
дължи от кредитополучателя само за възможността за предоставяне на тези услуги, т. е. без
значение е дали някоя от тези услуги ще бъде реално предоставена и ползвана по време на
действието на сключения между страните договор. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договаряне изискват потребителят да заплати такса за реално ползване на
определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Не може да се игнорира и факта,
че с част от изброените допълнителни услуги на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да
инициира предоговаряне срока на падежа на договора или плащане на вноските, или
свободата да се договаря отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като
едната страна – потребителят заплаща правото да договаря с другата страна – кредитора, за
изменение параметрите на сключения договор. И заради това уговорката за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се явява недействителна.
По изложените съображения, съдът намира, че за ответника не е възникнало
задължение да заплати претендираните от ищеца вземания за възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради което предявените искове за тези вземания
следва да се отхвърлят.
Съдът намира за неоснователни и предявените искове за заплащане на сумата 277,85
лв. – главница и сумата 56,24 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода
25.01.2024г. – 25.07.2024г., претендирани като дължими по процесния договор за кредит.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а
съгласно т. 10 от същата разпоредба - годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Договорът за кредит формално отговаря на тези изисквания, доколкото в него е налице
посочване на годишен лихвен процент - 40,90%, годишен процент на разходите - 48,11% и
обща сума, дължима от потребителя - 1315,89 лв. В същото време, кредиторът прибавя
сумите по допълнителните услуги „Фаст“ – 240,00 лв. и „Флекси“ – 360,00 лв., които още
при сключването на договора се разсрочват на 11 равни части, автоматично прибавени към
месечните погасителни вноски и формиращи общия им размер, подлежащ на заплащане от
кредитополучателя. С тези суми на практика задължението на кредитополучателя се
увеличава значително, като се прикрива предварително уговорено задължение на
потребителя, освен договорната главница по заема и произтичащите от нея лихви, да
заплати допълнителна сума. За кредитополучателя допълнителното плащане представлява
предварително заложени, но скрити разходи по кредита, а за кредитора - скрита печалба над
размера на договорената възнаградителна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В договора
за кредит е посочен размер на ГПР - 48,11%, но не е посочено как прибавянето на
допълнителните разходи за услуги „Фаст“ и „Флекси“ се отразява на общия размер на ГПР.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР не позволява да се проверят
индивидуалните му компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Ако към посочените в договора разходи за договорна
лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителните суми за „Фаст“ и „Флекси“ - то
общият размер на ГПР значително ще надхвърли максималния допустимия размер, визиран
в чл. 19 ал. 4 ЗПК - пет пъти законната лихва. С непосочването в договора за потребителски
кредит на действителния размер на ГПР, потребителят се поставя в неравностойно
положение, тъй като той на практика няма ясна и достъпна информация за това, как и с
колко се увеличава кредита, и в тази връзка не може да получи информирано решение дали
да го сключи.
С оглед изложеното следва да се приеме, че след като в договора за кредит не се
съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита, той не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК води до
неговата недействителност. Имайки предвид последиците на тази недействителност,
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на
главницата.
В случая се твърди, че кредитополучателят е направил плащания в общ размер на
680,00 лв., което е повече от „чиста стойност“ по кредита, по смисъла на чл.23 от ЗПК, в
размер на 600,00 лв. Ето защо, искът за заплащане на сумата 277,85 лв. – главница по
договора се явява неоснователен.
Предвид недействителността на договора, посочената в него дата на предсрочна
изискуемост на вземането не удостоверява настъпването на падеж на задължението за
връщане на чистата стойност на кредита по чл.3 от ЗПК. Затова и претенцията за мораторна
лихва следва да се отхвърли като неоснователна, доколкото не се установява ответникът да е
поставен в забава.
4
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу И.
К. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ************, искове за заплащане на
дължими суми по сключен между страните Договор за потребителски кредит №
40019842127 от 07.09.2023г., а именно: 277,85 лв. – главница, 56,24 лв. – неплатено
договорно възнаграждение за периода 25.01.2024г. – 25.07.2024г., 130,92 лв. –
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“, 215,58 лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, за които суми е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, с разпореждане по частно гр. дело № 721/2024г. по описа на
Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5