Определение по дело №712/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по реда на чл. 694 от ТЗ по предявен иск от “. Д., Е. срещу “. 2., О. за признаване за установено вземането им в размер на 18 973 923, 21 лв. по шест броя договори за кредити: договор за кредит № 317/28.5.2007 г., договор за кредит № 425/24.4.2008 г., договор за кредит 212/10.8.2006 г., договор за кредит № 82/11.3.3005 г., договор за кредит № 171/12.11.2003 г. и договор за инвестиционен кредит № 353/4.9.2007 г., както и че вземанията им по два от тях: по договор за кредит № 317/28.5.2007 г. и № 425/24.4.2008 г. - са обезпечени с имущество от масата на несъстоятелността.

Видно е, че за ответното дружеството е открито производство по несъстоятелност с решение постановено на 1.10.2012 г. Банката в първоначалната искова молба сочи, че за вземанията по всички договори за кредит са се снабдили със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, но тъй като предявените вземания не са приети от синдика на “. 2., О. /н./, нито съдът по несъстоятелността е уважил направеното от тях възражение срещу списъка на неприетите вземания, предявяват настоящия иск по реда на чл. 694 ТЗ.

В отговор “. 2., О. прави възражение за недопустимост на настоящото производство на основание чл. 126 от ГПК с аргумента, че срещу заповедите за изпълнение са подали възражения, вследствие на което са образувани производства пред СГС по реда на чл. 422 от ГПК. Цитират и представят доказателства, от които се установява висящността на тези производства.

За установяване вземанията по издадена заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит № 317/28.5.2007 г. е образувано т.д. № 4179/11 на СГС по чл. 422 ГПК,

За установяване вземанията по издадена заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит № №425/24.4.2008 г. е видно, че е образувано т.д. № 489/13 на СГС по чл. 422 ГПК

За установяване вземанията по издадена заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит 212/10.8.2006 г. е образувано т.д. № 10723/11 на СГС по чл. 422 ГПК

За установяване вземанията по издадена заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит № 82/11.3.3005 г. е образувано т.д. № 12984/11 на СГС по чл. 422 ГПК

За установяване вземанията по издадена заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит № 171/12.11.2003 г. е образувано т.д. № 3950/11 на СГС по чл. 422 ГПК.

За установяване вземанията по издадена заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит № 353/4.9.2007 г. е образувано т.д. № 3191/10 на СГС по чл. 422 ГПК.

В ДИМ ищецът не изразява становище по направеното възражение.

При изложените от ищеца обстоятелства за установяване на вземанията им по договори за кредити, за които са се снабдили със заповеди за незабавно изпълнение, за което ответника не спори, но изтъква доказвайки, че поради възражения са образувани производства по чл. 422 ГПК, съдът счита, че на този етап възражението за недопустимост е основателно само спрямо сумите, касаещи установяване на размерите на главниците на договорите в настоящото производството по чл. 694 от ТЗ, доколкото техния размер съвпада или е по-малък от тези по заповедните производства като се съобрази, че кредитите в заповедните производства са се претендирали като предсрочно изискуеми.

Съдът счита, че след като за тези главници има образувани производства по реда на чл. 422 от ГПК, които не се прекратени, то по арг. от чл. 126, ал. 1 ГПК при висящност на съдебни производства е недопустимо да се образуват нови, които са със същия установителен характер спрямо същите вземания, предмет на образуваните заповедните производства, между същите страни, на същото основание. Недопустимо е висящност на две идентични дела, поради което при констатиране на този факт, по-късно заведеното дело, в случая това е производството по чл. 694 ТЗ се прекратява. За извода за частичното прекратяване на иска по чл. 694 ТЗ поради идентичност на делата по отношение на главниците съдът съобрази и последиците от решенията по двете производства. С нормата на чл. 637 ТЗ е уредено спирането, прекратяването и възобновяването на съдебното производство при откриване производство по несъстоятелност срещу длъжника. Възможността по чл. 637, ал. 3 ТЗ висящите производства към момента на обявяване на длъжника в несъстоятелност да продължат, ако предявеното вземане не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 – по т. 1на чл. 637, ал. 3 от ТЗ или по т. 2 ако макар и включено в списъка на приетите от синдика вземания, срещу него е направено възражение по чл. 692, ал. 3 от ТЗ и то не е уважено, според окръжният съд изключва възможността да се предявяват искове по чл. 694 от ТЗ за същите тези вземания. Обстоятелството, че вземанията на “. Д., Е. за главници по договорите, за които се е снабдила със заповеди по чл. 417 ГПК - не са включени от синдика в списъка на приетите вземания е основание по чл. 637, ал. 3 т. 1 от ТЗ за продължаване на образуваните производства по чл. 422 от ГПК за всяко от неприетите вземания, но вече с участието на синдика. Установителното действие на тези решения по изричната норма на чл. 637, ал. 4 от ТЗ по отношение на субективните предели се разпростира в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, какво идентично действие е предвидено с нормата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ и за решенията по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Следователно за ищците по възобновените производства при успешно провеждане на този иск се открива пътя на универсалното, а не за индивидуално принудително изпълнение на вземането. Идентични са последиците и възможностите за кредиторите по двата иска - по продължените на основание чл. 637, ал. ТЗ производства и по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, с което законодателят осигурява справедливо удовлетворяване на всички кредитори, каквато е и една от целите на производството по несъстоятелност.

Страните в производствата по чл. 422 ГПК са страни и по настоящото:Банка ДСК и “.”, 2005 О., като в производството по чл. 694 и по чл. 637, ал. 3 ТЗ непротиворечива и постоянна е практиката на ВКС, че синдикът не е страна, тъй като това се определя от страните по материалното правоотношение на предявеното вземане, в което правоотношение той не участва. Участието му по възобновените производства по чл. 637, ал. 3 ТЗ е основано на изричната разпоредба на чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ съобразно която синдикът участва в производството по делата на предприятието на длъжника / вж.определение № 120/26.1.2011 г. на ВКС т.д. № 854/2010 г./.

Основанието на висящите производства по чл. 422 ГПК съвпада с основанието по настоящото, тъй като самия ищец сочи, че по всички 6 бр. договори за кредити се е снабдил със заповеди по чл.417 от ГПК, с неизпълнението на задълженията, по които обосновава и установяването на вземанията, от което следва, че освен основанието и исканията им са идентични, в частите им, касаещи главиците. Наличието на висящ процес в различни съдилища между същите страни, на същото основание, за същото искане, сочи наличие на предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на по-късно заведеното дело, което по-късно заведено дело се явява образуваното по чл. 694 ТЗ. По изложените съображения ще следва настоящото производство да се прекрати, в частта за признаване за установено вземането на ищеца в размер на размер на 14 828 672,09 лв., представляващи общия размер на главниците по шест броя договори за кредити: договор за кредит № 317/28.5.2007 г. за установяване на гл.1 982 150, 22евро = 3 876 748,80 лв.; договор за кредит № 425/24.4.2008 г. – на гл.2 888 400,86 евро= 5 649 220,90лв.; договор за кредит 212/10.8.2006 г. – на гл. 2 791 117,19лв.; договор за кредит № 82/11.3.3005 г. за – на гл. 343 992,70 евро =672 791,24лв.; договор за кредит № 171/12.11.2003 г. – на гл. 348 599,87 лв./и договор за инвестиционен кредит № 353/4.9.2007 г. – на гл.761 994,40 евро=1 490 331,50лв. /данните са от ДИМ/.

По отношение претенцията за признаване на останалите вземания за лихви такси и разноски, произтичащи от тези договори и че вземанията по два от тях –по договорите за кредит под № 317/28.5.2007 г. и № 425/24.4.2008 г. - са обезпечени с имущество от масата на несъстоятелността, иска е допустим, тъй като на този етап не се установява да се предмет на висящо дело, поради което за тях производтвото по реда на чл. 694 от ТЗ не следва да се прекратява. Но поради обусловеността на тези вземания от изхода на търговските дела, образувани по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на главниците, то производството в непрекратената му част следва да се спре до приключването им на основание чл. 229, ал.1, т . 4 ГПК.

Предвид изхода на делото ищецът ще следва да плати държавна такса по прекратената част от производството в размер на 758 956,92 лв. Съобразно практиката на ВКС кредиторът, предявил установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ дължи заплащане на държавна такса и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. Изхожда се от правилото на чл. 694, ал. 2 от ТЗ за недължимост на държавната такса при предявяване на иска като при отхвърлянето му разноските са за сметка на ищеца и от липсата на правна възможност по ГПК за връщане на държавна такса при прекратяване на образувано производство при недопустимост на иска /вж.определение 22/25.1.2013 г. на ВКС по т.д. № 119/2012 г./.

Водим от изложеното и на основание чл. 126, ал. 1, чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, Окръжният съд

О п р е д е л и:

Прекратява образуваното т.д. 199 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Б., в частта за признаване за установено вземането на "Банска Д., Е. към “. 2.,О. в размер на 14 828 809 лв., представляващо общия размер на главниците по шест броя договори за кредити: договор за кредит № 317/28.5.2007 г., договор за кредит № 425/24.4.2008 г., договор за кредит 212/10.8.2006 г., договор за кредит № 82/11.3.3005 г., договор за кредит № 171/12.11.2003 г. и договор за инвестиционен кредит № 353/4.9.2007 г.

Спира производството в непрекратената му част за установяване на останалите вземания /без главниците/ на "Банска Д., Е. към “. 2.,О. по процесните договори и за установяване, че вземанията по два от тях - по договорите за кредит № 317/28.5.2007 г. и № 425/24.4.2008 г. - са обезпечени с имущество от масата на несъстоятелността, до приключването на т.д. № 4179/11г.; № 489/13 г; № 10723/11 г.; № 12984/11 г; № 3950/11г; № 3191/10 г. , всички висящи пред СГС.

Осъжда “. Д., Е., с ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд-Б. държавна такса в размер на 593 152,36 лв. –петстотин деветдесет и три хиляди сто петдесет и два лева и 36 ст.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

Председател: