№ 2678
гр. Бургас, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20232120104213 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „МАНДРА”“, ЕИК ****, представлявана
от председателя В. А. С. (за краткост Кооперацията), срещу Българската държава, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за приемане за установено, че ищецът е собственик по силата на упражнявано в периода от
01.06.1996 г. до предявяването на исковата молба недобросъвестно владение върху:
1. недвижим имот от 8370 кв. метра – стопански двор, при граници на същия по
КККР на с. К.: от север - ****, изток - **** и ****, юг - **** и ****, запад - ****,
представляващ ограден стопански двор с построена в него сграда, собственост на ищеца,
паркинг и бетонова площадка. Имотът представлява реална част от ПИ **** (6978 кв.м. от
същия) и ПИ **** (1392 кв.м. от същия) по КККР на с. К. (повдигнати в цвят върху скиците
на л. 60 и 61 от делото);
2. недвижим имот от 7139 кв.метра – стопански двор, при граници на същия по
КККР на с. К.: север - североизток - ****, **** и ****, изток - **** и ****, юг - ****, **** ,
запад - ****, представляващ ограден стопански двор с построени в него 8 сгради
собственост на ищеца, паркинг и бетонова площадка. Имотът представлява реална част от
ПИ **** (5716 кв.м. от същия) и ПИ **** (1423 кв.м. от същия) по КККР на с. К.
(повдигнати в цвят върху скиците на л. 57 и 58 от делото).
Ищецът твърди, че осъществява непрекъсната фактическа власт върху процесните
имоти с намерение да ги свои, което манифестира спрямо всички, считано от 01.06.1996 г. до
момента. Фактическата власт осъществява с поставянето на ограда, поправяне и
заздравяване на съществуващата такава и поставянето на охрана на имотите, недопускаща
трети лица до тях без позволение. Сочи, че в КККР същите са нанесени като държавна
собственост, което обуславя правния му интерес от завеждане на настоящите искове.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
министърът на земеделието и храните, като представляващ Българската държава в
настоящото производство, твърди, че исковете са неоснователни, защото процесните имоти
1
са част от Държавния поземлен фонд и като такива не могат да бъдат придобити по давност,
както и че в конкретния случай по делото са недоказани и самите елементи от фактическия
състав на придобивната давност. Предвид това се моли за отхвърляне на исковите
претенции, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и
моли съда да ги уважи.
В съдебно заседание процесуалният представител на Българската държава моли съда
да отхвърли исковете и да присъди на страната юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Според показанията на свидетелите Х. Г. Ч., Д. Т. П. и П. С. Г. стопанският двор,
който владее Кооперацията, се със състои от две части (условно северна и южна), които се
намират в края на с. К., от двете страни на пътя за с. Т.. И двете части са оградени от
Кооперацията, като и на двете има портали и пазачи, т.е. не може да се влиза свободно.
Кооперацията владее тези имоти от 1993 г. необезпокоявано.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
северната част (северният имот) с площ от 8384 кв.м. е разположен върху поземлени имоти с
идентификатори **** и ****, като ги засяга по следния начин: от поземлен имот с
идентификатор **** - 1398 кв.м. и от поземлен имот с идентификатор **** - 6986 кв.м.
Южната част (южният имот) с площ от 7166 кв.м. е разположен върху поземлени имоти с
идентификатори ****, ****, **** (и трите имота в заключението с грешно посочена втора
цифра от номера) и ****, като ги засяга по следния начин: от поземлен имот с
идентификатор **** - 662 кв.м., от поземлен имот с идентификатор **** - 650 кв.м., от
поземлен имот с идентификатор **** - 5749 кв.м. и от поземлен имот с идентификатор ****
- 105 кв.м. Имотите се намират в стопанския двор и се използват за селскостопанска дейност
– складове, работилници, гаражи, кантар и др.
На 07.09.1999 г. е съставен акт за частна държавна собственост № 938 за имот №
101008 (терен от 0,402 дка), който се намира в с. К., стопански двор имот № 101008, като
границите на имота са в стопански двор на с. К.. Като правно основание е посочен чл.68,
ал.2 от ЗДС, според който се актуват сградите, които се намират извън границите на
населените места и селищните образувания, включително и сградите в държавния горски
фонд, заедно с прилежащите им терени. Имотът е предоставен за стопанисване на
Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа.
На 07.09.1999 г. е съставен акт за частна държавна собственост № **** за имот №
**** (терен от 6,800 дка), който се намира в с. К., стопански двор имот № ****, като
границите на имота са в стопански двор на с. К.. Като правно основание е посочен чл.68,
ал.2 от ЗДС. Имотът е предоставен за стопанисване на Министерство на земеделието, горите
и аграрната реформа.
На 19.09.2022 г. е съставен акт за частна държавна собственост № **** за поземлен
имот с идентификатор **** с площ 9439 кв.м. по КККР на с. К., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – за животновъдна ферма, категория на
земята – 3, с местонахождение на имота с. К., номер по предходен план ****, местност
„К.Ю.“, при граници на имота – ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, 5**** Имотът е
предоставен за управление на Министерство на земеделието. Имотът представлява свободен
(незастроен) имот в стопански двор на организация по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като правно
основание за съставянето на акта е посочен чл.2, ал.3, вр. чл.68, ал.1 и чл.71 от ЗДС, чл.27,
ал.11 от ЗСПЗЗ, вр. пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
На 05.10.2022 г. е съставен акт за частна държавна собственост № **** за поземлен
имот с идентификатор **** с площ 5840 кв.м. по КККР на с. К., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за стопански двор, с
местонахождение на имота с. К., номер по предходен план ****, местност „К.Ю.“, при
граници на имота – ****, **** и ****. Имотът е предоставен за управление на
2
Министерство на земеделието. Като правно основание за съставянето на акта е посочен чл.2,
ал.3, вр. чл.68, ал.1 от ЗДС, чл.27, ал.11 от ЗСПЗЗ, вр. чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. Този имот
представлява прилежащ терен към сгради с идентификатори: ****.1 – собственост на ДПФ;
****.2, ****.3, ****.4, ****.5, ****.6 и ****.7 – собственост на Кооперацията.
На 16.11.2022 г. е съставен акт за частна държавна собственост № **** за поземлен
имот с идентификатор **** с площ 11 833 кв.м. по КККР на с. К., с трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за стопански двор, с
местонахождение на имота с. К., номер по предходен план 101011, местност „К.Ю.“, при
граници на имота – поземлени имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****, ****.
Имотът е предоставен за управление на Министерство на земеделието и е отразено, че е част
от Държавен поземлен фонд. Като правно основание за съставянето на акта е посочен чл.2,
ал.3, вр. чл.68 и чл.71 от ЗДС, чл.27, ал.11 от ЗСПЗЗ, вр. чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ.
На 23.10.2003 г. Кооперацията подава до Областна дирекция „Земеделие и гори“
молба да й бъде разрешено да закупи прилежаща площ към стопански сгради (складове и
кантар), съставляващи имоти ****, ****, ****, **** по картата на възстановената
собственост на землище с. К., Община К.. На 10.01.2006 г. Областна дирекция „Земеделие и
гори“ – Бургас издава удостоверение до банкова институция, че Кооперацията е в процедура
по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ за придобиването на собственост върху имоти № **** с площ 7,000
дка и № **** с площ 5,840 дка по картата на възстановената собственост на с. К.,
представляващи прилежащи площи към собствените им сгради и съоръжения.
В скица на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К., е отразено, че
имотът е част от Държавен поземлен фонд.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, гласни доказателства
(показанията на свидетелите Х. Г. Ч., Д. Т. П. и П. С. Г.) и от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза.
По отношение на заключението на вещото лице се налага следното уточнение:
Според показанията на свидетеля Ч. „сградите са на кооперацията“. Следователно
ищецът ползва и селскостопанска сграда с идентификатор ****.1 по КККР на с. К., която
попада в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К.. Видно от скицата на
поземления имот (л.39 от делото), че сградата е във формата на буквата „П“ и е изградена на
част от западната и на източната граница и на цялата северна граница на поземления имот.
Следователно Кооперацията владее почти цялата площ на този поземлен имот, с изключение
на няколко квадратни метра, които са в югоизточния му край.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание 124 от ГПК.
По въпроса дали поземлен имот с идентификатор **** и поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на с. К. са част от Държавен поземлен фонд (ДПФ):
Според разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ земите от държавния поземлен фонд не
могат да се придобиват по давност. Следователно, ако се установи, че тези имоти са част от
ДПФ, то части от тях не могат да се придобият по давност и исковете в тези части следва да
бъдат отхвърлени. Според чл.47, ал.1, изр.2 от ППЗСПЗ държавният поземлен фонд обхваща
земеделските земи – държавна собственост, включително и такива, които са застроени или
представляват прилежащи площи към стопански сгради.
По смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за
земеделско производство и: не се намират в границите на урбанизираните територии; не са
включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански
предприятия, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са
заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други
съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива
3
съоръжения. В ДПФ следователно се включват земи, които и понастоящем служат за
земеделско производство. Земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи
към тях на организациите по § 12 и § 29 ПЗР ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско
ползване и не подлежат на възстановяване, съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ са държавна
собственост, но не се включват в ДПФ. Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с.
К. е застроен със селскостопанска сграда и се намира в урбанизирана територия, поради
което не представлява земеделска земя и не е част от ДПФ. Извън горното, от заключението
на вещото лице се установява, че имотът се ползва за склад, за съхранение на машини, т.е. не
за земеделско производство.
Няма спор, че поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К. е незает със
сгради. Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския
фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват
решения по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези решения имат конститутивен
характер. По делото няма доказателства да е постановено такова решение досежно поземлен
имот с идентификатор **** по КККР на с. К.. За земите, които нямат земеделски характер,
такава процедура не се провежда. Когато вследствие на изграждането на стопанския двор
земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско ползване (според
вещото лице С. теренът е с твърда настилка – камъни, пръст и пясък), е налице извършване
на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на
собствеността и собственикът има право на обезщетение по този текст на закона. Поради
това тези земи се считат за държавна собственост съгласно чл. 10б, ал. 5 (предишна ал. 4)
ЗСПЗЗ – аргумент от Решение № 151 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2018 г., I г. о.
Съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ за тези земи се издават актове за държавна собственост
(актуват се от областния управител), като актът за държавна собственост подлежи на
вписване. С оглед на това правото на собственост на държавата върху земеделски земи,
включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, които не
подлежат на възстановяване, тъй като макар и да не са заети от сгради и съоръжения на
организациите по § 12 и 29 ПЗРЗСПЗЗ, са негодни за земеделско ползване, произтича по
силата на закона ("ex lege"). Следва изрично да се посочи, че акт за частна държавна
собственост № ****/16.11.2022 г. е издаден на основание чл.27, ал.11 от ЗСПЗЗ, т.е.
Държавата приема, че имотът не е застроен и е негоден за земеделско ползване.
Предвид изложеното двата посочени имота не са част от ДПФ и те (или части от тях)
могат да се придобиват по давност.
По въпроса за придобиване на земи, частна държавна собственост, по давност:
Според чл.7, ал.3 от ЗДС имотите и вещите - частна държавна собственост могат да се
придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността,
доколкото в този закон не е предвидено друго.
Според разпоредбата на чл.86 от ЗС не може да се придобие по давност вещ, която е
публична държавна или общинска собственост. По аргумент за противното вещ, която е
частна държавна собственост, може да се придобие по давност. Не съществува пречка
лицата, които са придобили собствеността върху сгради и/или съоръжения от имуществото
на организациите по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият по давност правото на
собственост върху застроените и нормативно определените прилежащи площи към сградите
и/или съоръженията – аргумент от Определение № 42 от 7.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
612/2022 г., I г. о.
За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва
да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на
31.05.2006 г. Според пар.1, ал.1 от ЗДЗС давността за придобиване на имоти – частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за
придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено
правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции
4
в системата на предучилищното и училищното образование. Мораториумът върху
придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна и частна общинска
собственост, е въведен за първи път със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1
юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца. С § 3 ЗР на ЗИД на Закона за държавната
собственост (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) срокът е удължен за втори път с 1 година - до 31
декември 2007 г. С § 1 ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) е удължен
за трети път с още една година – до 31 декември 2008 г. Четвъртото удължаване е въведено
със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и е със срок до 31 декември 2011 г. Петото удължаване е
въведено със ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), като срокът е
удължен до 31 декември 2014 г. Със ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014
г.) срокът е удължен за шести път, като е предвидено да изтече на 31 декември 2017 г.
Последното до този момент и седмо по ред удължаване на забраната за придобиването по
давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, е до 31.12.2022 г. С § 2 ЗР на
ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е
обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. -
§ 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на
давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., обн. ДВ бр.18/04.03.2022 г.,
Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗД на
ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията. Изрично е посочил, че с
обявяването й за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, а съгласно
чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от
момента на влизане на решението му в сила (три дни след обнародването му – чл. 151, ал. 2,
изр. 2 КРБ). Със същото решение разпоредбата на § 2 ЗР на ЗИЗС е обявена за
противоконституционна, като противоречаща на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от
Конституцията, тъй като засяга вече придобити права – в случая правото на собственост,
основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност.
В решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ е прието, че спрямо
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага. С оглед на това настоящият съд не следва да
приложи противоконституционната норма на § 2 ЗР на ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния
съд (чл. 14, ал. 5 ЗКС), от горното следва, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и
20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна собственост не
е текла по силата на установения от законодателя мораториум, като същата започва да тече с
влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. – в този смисъл
Решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о.
За времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде зачетен.
С оглед горното по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от
01.06.1996 г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла
в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност – в този смисъл Решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3194/2021 г., I г. о.
Ето защо следва да се приеме, че още през 2018 г. частите от имотите са придобити от
Кооперацията по давност.
По въпроса за действията, с които Кооперацията манифестира владение:
Както е прието в решение № 88/27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС,
при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на
заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в
5
рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68,
ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата
власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на
установяване на тази фактическа власт (така в решение № 144 от 2.12.2014 г. по гр. д. №
1650/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС). Ирелевантно в този смисъл е дали владелецът съзнава кой е
действителният собственик на имота, стига да е установено наличието на елементите на
фактическия състав на владението, съгласно чл. 68 ЗС, и приложението на презумцията по
чл. 69 ЗС.
Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност,
защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик
няма възможност (поради неведение) да се брани (решение № 145/14.06.2011 г., постановено
по гр. д. № 627/2010 г. на І г. о. на ВКС). Но когато упражняването на фактическа власт е
явно и се демонстрира по начин всяко лице да има възможността да го възприеме чрез
поставяне на ограда (показанията на тримата свидетели), наличие на охрана (показания на
тримата свидетели), паркиране на селскостопанска техника (така свидетелят Ч.), изграждане
на бетонна площадка (така свидетелят Г.), Държавата има възможността да възприеме
осъществяването на това владение и да прекъсне течението на придобивната давност – в
този смисъл Решение № 180 от 20.03.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1173/2023 г.
Както ВКС приема в своята практика, в хипотеза, при която се завладява чужд имот,
не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а
единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин,
така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно. Когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на основание (т. нар. завладяване), каквото се
твърди от ищеца, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. За
придобиването на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде демонстрирана
промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване
на фактическата власт тя има характер на владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане
(решение № 2/11.04.2019 г. по гр. д. № 1117/2018 г. на ІІ г. о. на ВКС и посочените в него
решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 31 от
8.02.2016 г. по гр. д. № 4539/2015 г. на І г. о. на ВКС).
По въпроса налице ли е отказ от придобивна давност от страна на
Кооперацията:
Колкото и време да е продължило владението, то не води до придобиване на правото
на собственост до момента, в който владелецът не се позове на придобивната давност. За да
има действие позоваването обаче, владението не следва да е прекъснато, нито владелецът да
се е отказал от изтеклата придобивна давност. Доколкото до момента на позоваването
вещното право не се счита придобито, то и отказът от придобивна давност не съставлява
отказ от вещно право и за него е неприложим редът по чл. 100 ЗС. Отказът от изтекла
придобивна давност се извършва с конклудентни действия, като владелецът не се позове на
придобивната давност при предявен срещу него иск за собственост до момента на влизане в
сила на решението за уважаване на този иск или като след изтичане на давностния срок
сключи с лицето, което се легитимира като собственик на имота, договор за придобиване на
правата му. Посоченото не важи, ако владелецът сключи договор с лицето, легитимиращо се
като собственик, преди изтичане на давностния срок, тъй като в този случай още липсва
основание за позоваване на давността и изявената воля да се придобие на деривативно
основание не може да се разглежда като отказ от изтекла давност – изцяло в този смисъл
Решение № **** от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 504/2022 г., I г. о.
Съзнанието на владелеца, че преди изтичане на придобивния давностен срок не може
да стане собственик и изразената от същия воля да придобие собствеността в момент,
предхождащ изтичане на давностния срок на производно основание /сделка/, не изключва
анимуса му да продължи да свои вещта и да упражнява фактическа власт върху нея като
върху своя и за себе си. За да се прекъсне придобивна давност на основание чл. 116, б. "а"
6
ЗЗД, следва упражняващият фактическа власт върху вещта да признае, че не е имал
намерение за своене, тоест, че е бил държател, а не владелец на същата – в този смисъл
Решение № **** от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6873/2014 г., I г. о.
Ето защо обстоятелство, че Кооперацията е подала заявление за закупуване на имоти
№ ****, ****, ****, **** по КВС на землището на с. К. през 2003 г., не представлява отказ
от изтекла придобивна давност, защото към същия момент давността не е изтекла. По
делото, както и в приетите в производството писмени доказателства, не се съдържа
„признание“ на Кооперацията, че е държател на частите от имотите, които са държавна
собственост. Няма и доказателства за сключена придобивна сделка за „претендираните“
части от имотите, предмет на настоящото дело.
На последно място, обстоятелството, че за имотите е съставен акт за частна държавна
собственост е без правно значение, тъй като снабдяването на собственика с акт за правата му
не отстранява фактическата власт на владелеца, нито води до прекъсване на придобивната
давност съгласно чл. 116 ЗЗД, към който препраща чл. 84 ЗС – аргумент от Решение № 45 от
16.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6533/2014 г., II г. о.
Предвид изложеното исковете са доказани по основание. Досежно владените от
Кооперацията части от имотите съдът следва да се позове на заключението на вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза, като съобрази и уточнението на владените
части, направено от Кооперацията с исковата молба, и свидетелските показания.
Досежно северната част (северният имот), Кооперацията според заключението владее
8384 кв.м., но се претендират 8370 кв.м., като искът следва да бъде уважен за този размер.
Според вещото лице разликата в площта е в границите на допустимата точност. Тук се
налага следното уточнение:
Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К. е с правилна правоъгълна
форма (скица на имота – л.39 от делото), като Кооперацията владее почти цялата негова
площ, с изключение на 13 кв.м., които са в югоизточния му край, като това следва да намери
отражение в съдебното решение. В този смисъл, досежно част от източната граница на
владяната част от този поземлен имот съдът приема, че границата съвпада с границата на
поземления имот, като от гранична точка 51 до гранична точка 53 от комбинирана скица –
приложение 2 от заключение на вещото лице същата е права линия в зелен цвят.
Досежно южната част (южният имот), Кооперацията според заключението владее
7166 кв.м. Според експерта фактическата власт обхваща реална част и от поземлени имоти с
идентификатори **** (650 кв.м.) и **** (105 кв.м.) по КККР на с. К., които са публична
държавна собственост и не могат да се придобиват по давност. Това се съзнава от
Кооперацията и тя твърди още в исковата молба, че не претендира тези части. В доклада по
делото също не се посочва, че се претендират тези части, а напротив – претендираните от
Кооперацията части са повдигнати в цвят върху скиците на л. 57 и 58 от делото.
Ето защо искът следва да бъде уважен само за 6411 кв.м. и отхвърлен за разликата до
7139 кв.м. Уважената част е формирана от реална част от 662 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., и реална част от 5749 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор **** по КККР на с. К., Община К.. Видно е, че Кооперацията не
претендира никаква реална част от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К..
По въпроса за разноските:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски, но нито една от тях
не е представила списък по чл.80 от ГПК. Кооперацията е направила разноски за държавна
такса за исковете (448,97 лева), такса за съдебни удостоверения (10 лева) и за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в размер общо от 1030
лева. По делото са налице доказателства, че процесуалният представител на ищеца е издал
фактура № 13/30.12.2022 г., с получател Кооперацията, за сумата от 5000 лева за „правни
услуги и завеждане на дело“ (л.6 от делото). Сумата е изплатена с платежно нареждане на
06.07.2023 г. (л.5 от делото), т.е. преди завеждане на делото на 13.07.2023 г. При липса на
други уточнения, следва да се приеме, че половината от сумата е платена за „правни услуги“,
7
а останалата половина – за „завеждане на делото“. Липсва възражение от ответника, че
заплатеното възнаграждение не се отнася до настоящото производство, а до друго, а и
липсват данни за такова друго производство. Ето защо с оглед уважената част от
претенциите ищецът има право на разноски в размер на 3792,20 лева.
Ответникът също има право на разноски в размер на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя за справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед
отхвърлената част от иска страната има право на разноски в размер на 9,40 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Българската държава, представлявана от
министър на земеделието и храните, че Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „МАНДРА”“, ЕИК ****, е собственик по давност на 8370
(осем хиляди триста и седемдесет) кв.м., включващи реална част от поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., и реална част от поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., с граници на признатата площ, както
следва:
от запад – поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., която
граница се простира от гранична точка 43 до гранична точка 48 (линия с черен цвят), които
гранични точки и линия са посочени в комбинирана скица, приложение № 2, неразделна част
от заключение на вещото лице С. по съдебно-техническа експертиза и от настоящото
решение;
от север – поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., която
граница се простира от гранична точка 48 до гранична точка 50 (линия с черен цвят), които
гранични точки и линия са посочени в комбинирана скица, приложение № 2, неразделна част
от заключение на вещото лице С. по съдебно-техническа експертиза и от настоящото
решение;
от изток – поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., и
поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., която граница се
простира от гранична точка 50 до гранична точка 51 (линия с черен цвят), от гранична точка
51 до гранична точка 53 (линия в зелен цвят), от гранична точка 53 до гранична точка 54
(линия в черен цвят) и от гранична точка 54 до гранична точка 26 (линия в черен цвят),
които гранични точки и линии са посочени в комбинирана скица, приложение № 2,
неразделна част от заключение на вещото лице С. по съдебно-техническа експертиза и от
настоящото решение;
от юг – поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., и
поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., която граница се
простира от гранична точка 26 до гранична точка 43 (линия в черен цвят), които гранични
точки и линии са посочени в комбинирана скица, приложение № 2, неразделна част от
заключение на вещото лице С. по съдебно-техническа експертиза и от настоящото решение.
ПРИЕМА за установено по отношение на Българската държава, представлявана от
министър на земеделието и храните, че Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „МАНДРА”“, ЕИК ****, е собственик по давност на 6411
(шест хиляди четиристотин и единадесет) кв.м., представляващи реална част от 662 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., с граници на тази част –
от север граница, обозначена с черен цвят в комбинирана скица, приложение № 2,
неразделна част от заключение на вещото лице С. по съдебно-техническа експертиза и от
настоящото решение, от запад – поземлен имот с идентификатор **** (граница със зелен
цвят от същата скица), от изток – поземлен имот с идентификатор **** (граница със зелен
8
цвят от същата скица) и от юг – останалата част от поземлен имот с идентификатор **** по
КККР на с. К., Община К., която граница е обозначена с черен цвят в комбинирана скица,
приложение № 2, неразделна част от заключение на вещото лице С. по съдебно-техническа
експертиза и от настоящото решение, и реална част от 5749 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на с. К., Община К., с граници на тази част – от север
граница, обозначена с черен цвят в комбинирана скица, приложение № 2, неразделна част от
заключение на вещото лице С. по съдебно-техническа експертиза и от настоящото решение,
от запад – поземлен имот с идентификатор ****, от юг - поземлен имот с идентификатор
**** и поземлен имот с идентификатор ****, и от изток – поземлен имот с идентификатор
****, като западната, южната и източната граница са в зелен цвят в комбинирана скица,
приложение № 2, неразделна част от заключение на вещото лице С. по съдебно-техническа
експертиза и от настоящото решение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатите
6411 кв.м. до претендираните 7139 кв.м.
ОСЪЖДА Българската държава, представлявана от министър на земеделието и
храните, да заплати на Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „МАНДРА”“, ЕИК ****, сумата от 3792,20 лева (три хиляди седемстотин
деветдесет и два лева и двадесет стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „МАНДРА”“, ЕИК ****, да заплати на Българската държава, представлявана от
министър на земеделието и храните, сумата от 9,40 лева (девет лева и четиридесет
стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9