Р
Е Ш Е Н И Е
№
14.09.2020г.,
Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на първи
септември две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря: Дарина
Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.№353 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.2 ал.1 от ЗАЗ- за заплащане на
неизпълнено задължение по договор за аренда на земеделска земя.
Ищецът Д.Г.Б. твърди
в искова молба, че на 20.09.2010г. дала за ползване собствените си земеделски
земи- ниви, в землището на с.***, на ответника „***за срок от 8 години, като
сключила с него Договор за аренда на земеделска земя. Този Договор не бил
сключен в предвидената в ЗАЗ форма, а именно с нотариална заверка на подписите,
поради което можел да се приравни на договор за наем, с уговорени срок и цена
от 90кг зърно на декар, които трябвало да се заплащат в пари в брой или
равностойността им в земеделска продукция до края на м.ноември на стопанската
година. В случай, че съда не приемел, че договора може да се приравни на
договор за наем, то за стопанската година 2014-2015г. ответника ползвал
земеделските земи без правно основание, като дължал сумата, с която се бил
обогатил до размера на обедняването на ищеца, представляваща неполучен от него
наем за тази стопанска година. Поддържа, че от сключване на въпросния договор
ответника редовно изплащал на ищеца дължимия наем/рента, с изключение за
стопанската 2014-2015г. за която дължал сумата от 1750,63 лева. Видно от
представения Договор за аренда на земеделска земя №02/29.12.2015г., с
нотариална заверка на подписите, ищецът предоставила на ответника, в качеството
му на арендатор 4бр.свои ниви в землището на с.***, община Опан, за ползване в
срок от 8 стопански години,считано от 01.10.2015г. до 30.09.2023г. В замяна
арендатора се задължил да предава в натура 120кг пшеница, ечемик и др. за декар
от масивите с полски култури, като това трябвало да става най –късно до 30-ти
ноември за съответната стопанска година. Въпросната рента можело да бъде
изплащана и в пари по средна пазарна цена на пшеницата или ечемика в региона за
съответната година. Страните постигнали договорка равностойността на дължимата
в натура рента да бъде 0,26 лева на килограм пшеница, което означавало, че за
един декар се дължат 31,20 лева. Предоставените под аренда земеделски земи били
с площ общо 56,11 дка, поради което паричната равностойност на рентата била в
размер на 1750,63 лева. Поддържа, че до момента ответникът не бил заплатил
рента за стопанската 2017-2018г. в размер на 1750,63 лева, като след 30-и
ноември 2018г. изпаднал в забава. По същия начин арендаторът не изплатил
дължимата рента и за стопанската 2018-2019г. на стойност 1750,63 лева, което
трябвало да направи до 30.11.2019г. Предвид това, за ищеца възникнало основание
да развали на основание чл.28 от ЗАЗ едностранно договора за аренда, поради
забава в плащането на рентата повече от 3 месеца след уговорения срок. С
нотариална покана от 13.01.2020г., изпратена до ответното дружество, ищеца
едностранно развалил договора за аренда, като това обстоятелство било вписано в
Служба по вписванията при РС-Стара Загора. Предвид изложеното, иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1750,63
лева неплатена рента/наем за стопанската 2014-2015г. за предоставените за
ползване земеделски земи от 56,11 дка,
ведно с обезщетение за забава за периода от 01.12.2015г. до 16.03.2020г. в
размер на 762,63 лева, както и със законната лихва върху главницата, считано от
17.03.2020г. до окончателното изплащане;
Сумата от 1750,63 лева, неплатена рента за стопанската 2017-2018г. за
предоставените за ползване земеделски земи от 56,11 дка, ведно с обезщетение за
забава за периода от 01.12.2018г. до 16.03.2020г. в размер на 229,52 лева,
както и законна лихва върху главницата считано от 17.03.2019г. до окончателното
плащане на сумата; Сумата от 1750,63 лева, неплатена рента за стопанската
2018-2019г. за предоставените за ползване земеделски земи от 56,11 дка, ведно с
обезщетение за забава за периода от 01.12.2019г. до 16.03.2020г. в размер на
52,03 лева, както и законна лихва върху главницата считано от 17.03.2019г. до
окончателното плащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът „***не депозира отговор на
исковата молба. Същият се счита за редовно уведомен за предявения иск, съгласно
разпоредбата на чл.50 ал.2 от ГПК, доколкото изпратените му призовки и
съобщения до неговото седалище и адрес на управление не са връчени поради това,
че фирмата е напуснала адреса, а от извършените справки в Търговския регистър е
установено, че там не са вписани ново седалище и адрес на управление. Редовно
призован не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото съдебно
заседание. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и
като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на
съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, не е
направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при
наличие на направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът не мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките
по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., както и искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства- заверени преписи от Договор за аренда на
земеделска земя от 20.09.2010г. и Договор за аренда на земеделска земя
№02/29.12.2015г. с нотариална заверка на подписите на страните, нотариална
покана до ответника, извлечение от електронен калкулатор за изчисляване на
лихва за забава, УАС на ответника, както и от показанията на разпитания по
делото свидетел ***.
Предвид изложеното,
съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради
което следва да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло
предявения от ищеца иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски
по настоящото дело –360,09 лева- държавна такса за предявените искове и 894
лева- адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от
управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Б.,
с ЕГН **********,***, сумата от 1750,63 лева /хиляда седемстотин и петдесет
лева и шестдесет и три стотинки/ неплатена рента за стопанската 2014-2015г. за
предоставените за ползване земеделски земи
от 56,11 дка, ведно с обезщетение за забава за периода от 01.12.2015г.
до 16.03.2020г. в размер на 762,63 лева /седемстотин шестдесет и два лева и
шестдесет и три стотинки/; Сумата от 1750,63 лева /хиляда седемстотин и
петдесет лева и шестдесет и три стотинки/, неплатена рента за стопанската
2017-2018г. за предоставените за ползване земеделски земи от 56,11 дка, ведно с
обезщетение за забава за периода от 01.12.2018г. до 16.03.2020г. в размер на
229,52 лева /двеста двадесет и девет лева и петдесет и две стотинки/; Сумата от
1750,63 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева и шестдесет и три стотинки/,
неплатена рента за стопанската 2018-2019г. за предоставените за ползване
земеделски земи от 56,11 дка, ведно с обезщетение за забава за периода от
01.12.2019г. до 16.03.2020г. в размер на 52,03 лева /петдесет и два лева и три
стотинки/, както и законна лихва върху общо дължимата главница считано от
17.03.2019г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Б., с ЕГН **********,***,
направените по делото деловодни разноски в размер на 1254,09 лева /хиляда
двеста петдесет и четири лева и девет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: