Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на девети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Ив.Велчева като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 294 по описа за 2019 година
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.256 от Административно процесуалния кодекс АПК).
Образувано е въз основа на жалба,
депозирана от Е.К.Н. *** против бездействие на директора на Националния
институт за недвижимо културно наследство по заявление с вх.№ 9400-4252/24.08.2018г.
с искане за промяна статут на недвижим имот, находящ се в с.Кюлевча. Оспорващият
твърди, че е собственик на имот ХVII – 213, кв.40 по плана на с.Кюлевча,
общ.Каспичан, обл.Шумен, съгласно нотариален акт №177, т.8, дело № 1423/2018г.
от 08.08.2018г., представляващ дворно място от 550 кв.м. и жилищна сграда. След
придобиване на имота установил, че прилежащата кирпичена жилищна сграда е
напълно разрушена, като са останали единствено каменните основи. Предприел
действия за издаване на разрешение за основен ремонт, при което установил, че
такова разрешение не може да му бъде издадено поради факта, че с писмо
№6768/10.12.1987г. прилежащата сграда е определена за паметник на културата.
На 24.08.2018г. подал заявление
до директора на НИНКН с искане за отписване от регистъра на паметниците на
културата на собствения му имот и сграда. Към заявлението били приложени снимки
от състоянието на имота в момента на придобиването му и констативен протокол на
комисия от община Каспичан.
По заявлението в НИНКН била
образувана преписка № 9400-4252/24.08.2018г.
Жалбоподателят сочи, че на 24.02.2019г. е
изтекъл предвиденият в Наредба Н-12 срок от 6 месеца, в който НИНКИ е трябвало
да се произнесе по подаденото заявление с искане за промяна на статута.
Предвид липсата на каквито и да е
действия по подаденото заявление на 30.04.2019г., чрез Системата за сигурно
електронно връчване на Държавна агенция «Електронно управление», Е.К.Н.
изпратил молба – заявление до директора на НИНКН да бъде извършено действието
«изготвяне на мотивирано становище за издаване на заповед собственият му имот
да бъде отписан от регистрите на недвижимите културни ценности и изпращането му
до Министъра на културата». Писмото е достигнало до неговия адресат на
08.05.2019г. При проведен разговор с деловодството на НИНКН жалбоподателят
установил, че по неговата молба – заявление все още няма никакво движение.
Въз основа на изложените
аргументи с
настоящата жалба Е.К.Н. моли съда да задължи ответната страна – директора на
НИНКН да изпълни задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.34, ал.4 от Наредба №
Н-12/21.11.2012г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на
статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, на достъпа
и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижими
културни ценности, приета от Министъра на културата (Наредба №
Н-12/21.11.2012г.).
В съдебно заседание оспорващият,
представляван от пълномощник и процесуален представител адв.С.П., заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на разноски
по делото.
Ответната страна –
директор на Националния институт за недвижимо културно наследство, в представени по делото писмени
становища рег.№ ДА-01-2610/13.09.2019г. и рег.№ ДА-01-2718/26.09.2019г. оспорва
жалба, като твърди, че не е налице подлежащ на оспорване акт, тъй като
изготвянето на заключителна оценка за декларирания обект е част от
производството по издаване на административния акт и не подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Наред с това сочи, че няма конкретен нормативно
регламентиран срок за завършване на процедурата по промяна на статут на НКЦ, с
оглед на което не е налице бездействие. По изложени в писмените становища
аргументи моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при
условията на евентуалност – отхвърлена като неоснователна.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Е.К.Н. е
собственик на недвижим имот - дворно
място с площ от 550 кв.м., ведно с построеното в него жилище, находящо се в
село Кюлевча, за което е отреден УПИ ХVII-213, кв.40 по плана на
същото село.
Съгласно данните от съхранявания
в НИНКН Национален регистър на недвижимите културни ценности, обект «къща с
кръчма на Г.В., УПИ ХVII-213, кв.40 в с.Кюлевча,
общ.Каспичан, обл.Шумен» съгласно чл.59, ал.4 от Закона за културното
наследство (ЗКН) притежава статут на декларирана единична архитектурно –
строителна недвижима културна ценност. Имотът попада в обхвата на територия с
културно – историческо наследство – II-ра
групова недвижима културна ценност в с.Кюлевча, декларирана с писмо
№6768/10.12.1987г. като групов архитектурно – строителен паметник.
Със заявление
вх.№ 9400-4252/24.08.2018г., отправено до Директора на НИНКН Е.К.Н. поискал да
бъде свален статутът на недвижим паметник на културата на собствения му имот и
сграда. В заявлението посочил, че е придобил имота през 2018г. в състоянието, в
което е и в момента – къщата се е разрушила като са останали само основите.
Към заявлението
приложил нотариален акт за собственост; скица на имота; заявление с искане за
промяна на статута от предишните собственици; служебна бележка от отдел ТСУ на
община Каспичан за направена проверка, установяваща, че сградата е напълно
разрушена; снимков материал, направен от заявителя на 20.08.2018г.
Предвид липсата на
произнасяне в шестмесечния срок от датата на подаване на заявлението, Е.К.Н. сезирал
Административен съд – Шумен с искане за отмяна на мълчалив отказ на директора
на НИНКН по заявление вх.№ 9400-4252/24.08.2018г.
С
определение от 10.04.2019г. по АД № 127/2019г. Шуменският административен съд
оставил жалбата без разглеждане и прекратил съдебното производство, като
изложил мотиви за липса на подлежащ на оспорване административен акт.
На 14.03.2019г. в деловодството
на Министерството на културата било входирано писмо вх. № 94-00-508/14.03.2019г.
на Н.Н., с което същият настоява министърът на културата да съдейства за
отписване на имота на неговия брат и доверител. Копие от писмо е препратено до
директора на НИНКН с писмо изх.№ 94-00-508/02.04.2019г.
На 30.04.2019г. чрез Системата за
сигурно електронно връчване на Държавна агенция «Електронно управление», Е.К.Н.
изпратил молба – заявление до директора на НИНКН да бъде извършено действието
«изготвяне на мотивирано становище за издаване на заповед собственият му имот
да бъде отписан от регистрите на недвижимите културни ценности и изпращането му
до Министъра на културата». Писмото е достигнало до неговия адресат на
08.05.2019г.
Приобщените по делото документи доказват твърденията на
оспорващия досежно наличието на подадено заявление по реда на чл.34, ал.2 от
Наредба № Н-12/21.11.2012г. за реда за идентифициране, деклариране,
предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни
ценности, на достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния
регистър на недвижими културни ценности, приета от Министъра на културата
(Наредба № Н-12/21.11.2012г.).
По делото не е постъпила
информация за предприети действия по заявлението на оспорващия.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените от страните и приети по делото писмени
доказателства. Същата по същество не се оспорва.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на разглеждане е
предявено искане от Е.К.Н. да се задължи ответника – Директора на НИНКН да
извърши определени фактически действия по задължения, произтичащи пряко от
нормативен акт, а именно да изготви мотивирано становище до министъра на
културата във връзка с подадено заявление за промяна статута на обект. Защитата
на засегнатите субекти срещу неоснователни бездействия на администрацията е
регламентирана в разпоредбата на чл.256 от АПК. Цитираната норма сочи, че бездействието
на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт,
може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за
оспорване на индивидуалните административни актове, а по силата на алинея
2 неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му. Разликата в двете хипотези е, че при първата задължението произтича пряко
от нормативен акт, като в този случай оспорването не е обвързано със срок, а
при втората административният орган следва да е сезиран с искане да извърши
фактически действия. Нормата не регламентира изрично кръга на активно
легитимираните лица, които имат процесуална възможност да оспорят пред съда бездействието
на административния орган, но предвид съдържащата се препратка към разпоредбите
за оспорване на индивидуални административни актове, за правото на оспорване на
неоснователно бездействие на административен орган ще намери приложение
разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК, съгласно която право на оспорване имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени, т.е. лицата, които имат личен и пряк правен интерес. В
случая оспорващият е подал заявление за промяна статута на обект и
претендираното бездействие на директора на НИНКН пряко засяга неговите права, с
оглед на което жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна.
Разгледано по същество
оспорването е основателно, предвид следните съображения:
В АПК липсва легална дефиниция на
понятието «бездействие». Същото може да се определи като «неизпълнение на
задължение» в случаите, когато е предвидено. Бездействие по смисъла на чл.256
от АПК ще е налице тогава, когато административен орган не е изпълнил задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт и това бездействие е довело до невъзможност
на други лица да изпълнят задълженията си към гражданите, от което са нарушени
или застрашени техни права, свободи или законни интереси.
В настоящия казус, със заявление
вх.№ 9400-4252/24.08.2018г., подадено до Директора на НИНКН, Е.К.Н. е поискал
да бъде свален статута на недвижим паметник на културата на притежаван от него
имот. Съгласно разпоредбата на
чл.34, ал.1 от Наредба № Н-12/21.11.2012г. (отм. ДВ бр.57/19.07.2019г.) промяна в статута на НКЦ се извършва по реда на
деклариране и предоставяне на статут. Физически и юридически лица могат да подадат заявление до
НИНКН за прекратяване на временен режим, за промяна или отнемане на статута на
НКЦ. Заявленията се разглеждат в срок до шест месеца (арг. чл.34, ал.4 от
Наредба № Н-12/21.11.2012г.).
По силата на чл.9, ал.1 от Наредбата
декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като НКЦ се извършва
със заповед на министъра на културата по предложение на директора на НИНКН,
изготвено въз основа на предварителна оценка по образец съгласно приложение №2.
Подзаконовите разпоредби са в съответствие със законовата уредба на процесните
обществени отношения. Нормата на чл.58,
ал.1 от Закона за културното наследство разписва, че декларирането на обекти,
които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, както и
отказът за деклариране, се извършва със заповед на министъра на културата или
оправомощен от него заместник-министър по предложение на директора на НИНКН,
въз основа на предварителната оценка по чл.57, ал.3 и ал.4. Предложението
включва предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазване
на тези обекти.
Анализът на гореизложените
разпоредби сочи, че предложението на директора на НИНКН е задължителна
предпоставка и част от сложния фактически състав по издаване на крайния акт –
заповед на министъра на културата. Съответно, бездействието на директора на
НИНКН, в сочения от жалбоподателя аспект, следва да се преценява с оглед наличието на негативни
последици за заявителя. В случая е
налице такова негативно засягане на права на оспорващия, тъй като липсата на
каквито и да е действия, предприети по подаденото заявление, препятстват
възможността за приключване на административната процедура. Предвид изложеното
съдът намира за основателно становището на жалбоподателя за наличие на
неоснователно бездействие на директора на НИНКН по подадено от него
заявление вх.№ 9400-4252/24.08.2018г. Следва да се има предвид обстоятелството,
че задължението на ответника да извърши претендираното фактическо действие
произтича пряко от нормативен акт, в съответствие с условието на законодателя,
заложено в текста на чл.256, ал.1 от АПК. Нормата на чл.34, ал.4 от Наредба № Н-12/21.11.2012г., изисква определено действие –
разглеждане на заявлението в 6-месечен срок, като за осъществяване на това
действие не е необходимо издаване на административен акт, тоест непосредствено
след запознаване с изложените факти, следва предприемане на конкретни действия,
разписани в нормативния акт, с оглед приключване висящността на административното
производство пред органа.
Съдът намира за
неоснователни доводите, наведени от страна на процесуалния представител на
ответника за недопустимост, а в условията на евентуалност – за неоснователност
на оспорването, аргументирани с твърдението за липса на задължение за директора
на НИНКН да се произнесе с изричен административен акт по чл.21, ал.1 от АПК,
както и че така отправеното заявление от г-н Н. не въвежда задължение за
директора на НИНКН да извърши или да се въздържи да извърши определено
действие. Действително предложението
на директора на НИНКН е част от производството по издаване на крайния акт –
заповед на министъра на културата и като такова не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В
този смисъл са и мотивите на съда, изложени в Определение от 10.04.2019г.,
постановено по АД № 127/2019г. по описа на ШАдмС. Това обаче не изключва
задължението на административния орган да извърши конкретните фактически
действия. Директорът на НИНКН е длъжен да обезпечи приключването на
административното производство, образувано с подаденото заявление, като
предприеме всички действия, свързани с изготвяне на предварителната оценка.
Обосновавайки становище за
неоснователност на оспорването, ответната страна твърди, че шестмесечният срок,
предвиден в чл.34, ал.4 от Наредба № Н-112/21.11.2012г. се отнася само до
разглеждане на заявлението, а не за извършване на цялата процедура по промяна статут
на деклариран обект и в този смисъл предвиденият срок е за разглеждане на
заявлението, а не е срок, в който директорът на НИНКН да следва да се произнесе
по искането. Така лансираната теза не се споделя от съда. От приложените към
делото писмени доказателства, се установява, че Е.К.Н. нееднократно е настоявал
пред административния орган за предприемане на дължимите действия във връзка с
подаденото от него заявление за промяна статута на обекта. С определение от
16.08.2019г. съдът изрично е указал на ответната страна да посочи наличието на предприети
действия във връзка с подаденото заявление. Въпреки това, по делото не са представени
каквито и да е доказателства, че заявлението е разгледано. Следва да се
отбележи, че «разглеждането» на заявление предполага запознаване с фактите,
изложени в същото и предприемане на последващите действия, предхождащи
изготвянето на мотивираното предложение. Добрата административна практика
изисква заявителя да бъде информиран за предприетите действия от страна на
административния орган, а такива не се установяват от данните по делото.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за липса на задължение за действие по
подаденото заявление, предвид последвалата отмяна на Наредба № Н-12/21.11.2012г.
В настоящото производство са приложими разпоредбите за оспорване на
индивидуални административни актове, поради което следва да се съобрази нормата
на чл.142, ал.1 от АПК. Същата указва, че съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая,
към датата на подаване на заявлението са действали правилата, регламентирани в
Наредба № Н-12/21.11.2012г. и в частност разпоредбата на чл.34, ал.4,
определяща срок, в който сезираният орган следва да предприеме необходимите
действия. След изтичане на срока е налице неоснователно бездействие за
изпълнение на задължение, произтичащо от тази норма. Доколкото Наредба №
Н-12/21.11.2012г. е била действащ нормативен акт и към датата на образуване на
съдебното производство, последвалата законодателна промяна не рефлектира върху
основателността на заявената претенция.
От всичко
изложеното дотук съдът приема, че оспореното неоснователно бездействие на
директора на НИНКН по задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.34, ал.4 от
Наредба № Н-12/21.11.2012г. е основателно и следва да бъде уважено. Оспорването
по реда на чл.256 от АПК по своята правна природа представлява осъдителен иск,
по който съдът може да осъди носителя на властническите правомощия -
административния орган да извърши действието, като определи срок за това или да
отхвърли искането. В конкретния случай, директорът на НИНКН следва да бъде
осъден да изпълни задължението си, произтичащо от чл.34, ал.4 от Наредба №
Н-12/21.11.2012г. (при отчитане на разпоредбата на §3 от ПЗР на Наредба №3 от
10.07.2019г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и
за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и
подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на
недвижимите културни ценности), като разгледа постъпилото заявление вх.№ 9400-4252/24.08.2018г. и в шестмесечен срок от
влизане в сила на настоящото съдебно решение предприеме действията по изготвяне
на предложение до
министъра на културата за издаване на административен акт, приключващ
образуваното административно производство.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК НИНКН следва да бъде осъден да заплати
претендираните от жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 лева,
съставляващи платена държавна такса.
Водим от горното и
на основание чл.256, ал.3 от АПК Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА директора на НИНКН, да изпълни задължението си, произтичащо от
чл.34, ал.4 от Наредба № Н-12/21.11.2012г. (при отчитане на разпоредбата на §3
от ПЗР на Наредба №3 от 10.07.2019г. за реда за идентифициране, деклариране,
предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни
ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен
регистър на недвижимите културни ценности), като в шестмесечен срок от влизане в
сила на настоящото съдебно решение разгледа заявление вх.№ 9400-4252/24.08.2018г., подадено от Е.К.Н. и предприеме действията по
изготвяне на предложение
до министъра на културата за издаване на административен акт, приключващ
образуваното административно производство.
ОСЪЖДА Националния институт за недвижимо културно наследство да заплати на Е.К.Н. с
ЕГН ********** *** сумата от 10 (десет)
лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: