№ 160
гр. С., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502770 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на ЗАД „ОЗК
застраховане“ АД срещу Решение № 36/04.02.2022г. по гр.д.№ 256/21 по
описа на Окръжен съд - Перник в частта, в които е уважен иска за
неимуществени вреди на М. К. М. над размера от 10 000лв.до 20 000лв., ведно
със законната лихва от 10.02.2021г. В жалбата си твърди, че неоснователно не
е прието, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, а такова е
доказано от събраните доказателства. Счита, че неправилно от събраните
доказателства е направен извод от първоинстанционният съд, че ищцата е
била с поставен предпазен колан. Счита, че са събрани доказателства за
обратното. Твърди се, че обезщетението е определено, като не е спазен
принципа на чл. 52 от ЗЗД за справедливост на обезщетението. Твърди, че
неправилно е определен и началният момента на забавата, като счита че
същият е от 26.04.2021г. след изтичане на срока по чл. 496 ал.1 от КЗ. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което
отхвърли иска над размера от 10 000лв. или да присъди обезщетение в
значително по-нисък размер.
1
В срок е постъпила и насрещна въззивна жалба от ищцата М. К. М., в
която се обжалва решението в отхвърлителната част и в частта за разноските.
Твърди се, че е нарушен принципа на чл. 52 от ЗЗД. С оглед това, че ищцата
преживяла психически изключително тежка травмата и това, че тя не го е
преодоляла и до момента следвало да бъде определено обезщетение в по-
висок размер, като бъде съобразена и икономическата конюнктура.
В откритото с.з. жалбоподателката - ищца, чрез представителя си по
пълномощие адв. Н. поддържа жалбата си. Оспорва жалбата на насрещната
страна. Претендира разноски по представен списък.
Жалбоподателят - ответник, редовно призован , чрез адв. А. поддържа
своята жалба и оспорва жалбата на другата страна. Претендира разноски, като
представя списък.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушани
заключения на вещи лица пред първата инстанция се установява следното от
фактическа страна:
На 26.11.2020 г. около 19:35 часа е настъпило произшествие в гр.
Перник на кръстовището на ул. „Юрий Гагарин", ул. „Освобождение" и ул.
„Урса" между л.а. Ауди А4 Авант" per. № *** и л.а. „Ауди А6" per. № ***.
Съгласно приложената схема на ПТП в протокол за ПТП, произшествието е
настъпило в лентата за движение в посока от кв. „Изток" към центъра на гр.
Перник в дясното платно на ул. „Юрий Гагарин" при движение в посока от
кв. „Изток" към центъра на гр. Перник. Лекият автомобил „Ауди А6" peг. №
***, с водач М. К. М. преди произшествието се е движил по ул. „Юрий
Гагарин" с посока на движение от центъра на гр. Перник към кв. „Изток" в
дясното платно за движение, като на кръстовището с ул. „Освобождение" е
извършвал ляв завой от крайна лява лента, в посока към кв. „Тева". Вещото
лице е дало заключение, че скоростта му на движение не може да бъде
определена.
Лекият автомобил „Ауди А4 Авант" peг. № *** с водач Х. А. Х. се е
движил в гр. Перник по ул. „Юрий Гагарин" с посока на движение от кв.
2
„Изток" към центъра на гр. Перник в дясното платно за движение, като
според вещото лице и неговата скорост на движение не може да бъде
определена. Автомобилът управляван от ищцата е преминавал през
кръстовището при зелен сигнал на светофарната уредба. Другият участник в
движението е следвало да изчака разрешаващ сигнал на светофара, като той е
преминал през кръстовището на забранителен светлинен сигнал.
Към момента на настъпване на произшествието светофарната уредба е
била изправна. При спазване на правилата за движение от участниците в него
произшествието е могло да бъде избегнато. В момента на произшествието л.а.
„Ауди А6" peг. № *** с водач М. К. М. се е движила правомерно по платното
за движение не е било възможно тя като водач да предвиди действията на
другите участници в движението.
Горната фактическа обстановка е установена от съвкупната преценка на
събраните гласни и писмени доказателства, както и изслушаната авто-
техническа експертиза, неоспорена от страните.
В резултат на ПТП и като участник – водач на единия от автомобилите,
ищцата получила следните телесни увреждания: кръвонасядане с размери 7/5
см. по предно-вътрешната повърхност на ляво коляно - контузия на коляното
/травма на коляното/; кръвонасядане с размери 8/3,5 см. в дясна тазобедрена
област към слабинната гънка, специфична от пристягане в резултат на
поставен предпазен /обезопасителен/ колан; кръвонасядане с размери 3/2 см.
по предната повърхност на дясно коляно по средата; кръвонасядане с размери
5/4 см. по дясната лопатка в долната трета; контузия на шията; контузия на
пръст (-ти) на дясна ръка; мозъчно сътресение, което е било с по - лек
характер - без загуба на съзнанието, изразяващо се в гадене, повръщане,
световъртеж, главоболие, намалена концентрация, ориентация и памет,
вегетативна симптоматика.
Видно от представения амбулаторен лист № 1047/30.11.2020г.( четири
дни след инцидента) за извършен преглед на ищцата от лекар –психиатър, на
ищцата е поставена диагноза постравматично стресово разстройство,
изразяващо се в безсъние, тревожно - депресивна симптоматика с фобия от
пътуване с автомобил и наптрапливи чести и ярки спомени за преживяното от
типа „проблясъци".
Не са събрани допълнителни доказателства за психичното състояние на
3
ищцата към момента.
За лечение на уврежданията била назначена обезболяваща,
успокоителна и невропротективна терапия, съответно от лекар - травматолог,
лекар - психиатър и лекар невролог.
В резултат на описаните травми ищцата е изпитвала силни болки за
първите 10 дни, като постепенно за период от около 20 - 30 дни те са
отзвучали. Към момента на изготвянето на съдебно-медицинските експертизи
не са налице последици от физическите травми, които да не са преодолени.
Към същия момент захватът на дясната ръка е възстановен напълно, както и
не е установен дефицит на коленните стави. При физическо претоварване
изпитвала болка в лява колянна става.
Не спорно между страните наличието на валидна застрахователна
полица BG/23/120001542016, по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите на лек автомобил „Ауди" А4, с рег. № ***, със срок на
действие от 08. 06. 2020г. до края на 07. 06. 2021г., действаща към деня на
процесното ПТП на 26. 11. 2020г.
Ищцата е отправила застрахователна писмена застрахователна
претенция към ответника да й бъде изплатено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от увреждането в размер на 26000лв. Във връзка с нея е
ответното дружество е изпратило писмо изх. № 99-9625 / 26. 01. 2021г., с
което е изискало представянето на документи и посочване на банкова сметка.
До момента не е заплатено обезщетение.
Въз основа на събраните писмени доказателства следва да бъде
направен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ.
Налице са елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, които ангажират пряката отговорност на застрахователя за вредите
претърпени от пострадалата, като пряка и непосредствена последица от
претърпените от нея увреждания.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно определен
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и от двете
страни в производството.
Настоящата инстанция намира, че при съобразяване на всички
4
обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди на ищцата следва да бъде определено обезщетение в
размер на 12 000лв. Този размер е съобразен с обстоятелството, че ищцата е
търпяла интензивни болки от нараняванията, но те са били за срок от около
10 дни, а в срок от един месец се е възстановила. Нараняванията не са били
тежки. Претърпяното мозъчно сътресение е било от лека степен без загуба на
съзнание. Лечението е било с медикаменти и не се е налагал престой в
болнично заведение. Към момента ищцата е напълно физически възстановена
от травмите, като няма да останат трайни последици от същите.
При определяне размера на обезщетението е преценено и
обстоятелството, че ищцата е преживяла значителен стрес, който й се е
отразил изключително негативно.
Съдът взема предвид обстоятелството, че ПТП е настъпило през 2020г.,
както и икономическия стандарт към датата на увреждането и към настоящия
момент.
От събраните доказателства не е доказано възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. От
заключението на автотехническата експертиза се установи, че ищцата не е
имала възможност и не е могла да предотврати последствията от удара, както
и че същата е била с поставен колан. От заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че тя има характерните охлузвания в
областта на слабините от колана, както и че ако е била без поставен колан е
щяла да има друг вид травми. Действително в заключението си вещото лице е
посочило, че няма обективни данни дали е била с колан, но имайки предвид
вида и характера на уврежданията й е дало заключение в смисъл, че тя е била
с поставен колан.
Неоснователно е оплакването във въззивна жалба относно началния
момент на определяне на дължимата законна лихва върху присъденото
обезщетение. Законната лихва за забава върху определените обезщетения,
следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната
претенция – 25.11.2021г. Ответникът, в качеството си на застраховател,
дължи обезщетение независимо, че за периода от предявяване на
застрахователната претенция (което има характер на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие) до дата на
5
която е следвало да се произнесе, застрахователят не е в забава по чл. 497, ал.
1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната
сума. За периода от датата на увреждането до датата на уведомяването му,
той не дължи лихвата за забава, тъй като отговорността му е ограничена от
чл. 429 ал.3 от КЗ.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съвпадат изцяло с тези
на ПОС, следва да бъде отменено решението в честта, в която е уважен иска
за сумата над 12 000лв. до 20 000лв., като бъде потвърдено в останалата част.
При този изход на производството следва да бъде отменено решението в
частта, в която е съден ответника да заплати държавна такса по сметка на
ПОС в размер над 480 лв. до 800лв. и на адвокат С. К. на основание чл. 38 от
ЗА сумата над 890л. до 1 130лв.
За първата инстанция на ответника следва да бъде присъдена
допълнително, съразмерно на отхвърлената част от иска сумата 1 113лв.
За настоящата инстанция на ответника се дължат разноски в размер на
1 355,20 лв., съразмерно на уважената част от жалбата.
На адвоката оказал безплатна адвокатска помощ на ищцата се дължи
възнаграждение в размер на 2000лв., съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 36/04.02.2022г. по гр.д.№ 256/21 по описа на
Окръжен съд - Перник в частта, в която е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане“
АД, с ЕИК 12126177, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света
С.“ № 7 да заплати на М. К. М., с ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. „***“, бл.
***, ет.***, ап.*** сумата над размера от 12 000 лв. до размера от 20 000лв.,
ведно със законните лихви за забава, считано от 10. 02. 2021г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
6
нея неимуществени вреди в резултат на ПТП на 26. 11. 2020г. като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. М., с ЕГН ********** срещу ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК 12126177 иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за размера над 12 000 лв. до 20 000лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 10.02.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТМЕНЯ Решение № 36/04.02.2022г. по гр.д.№ 256/21 по описа на
Окръжен съд - Перник в частта за разноските, в която е осъдено ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, с ЕИК 12126177 да заплати по сметка на Окръжен съд –
Перник кумата над 480лв. до 800лв. и на адвокат С. К. на основание чл. 38 от
ЗА сумата над 890л. до 1 130лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪДЖА М. К. М., с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, с ЕИК 12126177 сумата 1 113 лв. за първата инстанция и
сумата 1 355,20 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪДЖА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК 12126177 да заплати
на адвокат С. К. Н. – К. на основание чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно
процесуално представителство сумата 200лв. възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7