Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 16.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 19557 описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск
от В.Н.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес: ***1, срещу „Застрахователно
акционерно дружество Армеец" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от М***, с правно основание чл. 439 ал.2 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е
издадена Заповед № 11477 от 10.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 20.03.2012 г.
издадени по ч.гр.д. № 19482 по описа за 2010 на Варненски районен съд, 19-ти
състав,
а именно следните суми: 4 346,35 лева, представляваща неизплатен остатък от
вземането на заявителя по сключено с длъжника споразумение от 16.06.2010 г. в
общ размер на 4846,35 лева, уреждащо доброволно изпълнение на регресното право на застрахователя за причинени от длъжника
щети по лек автомобил „Ауди А6 Авант"
***, собственост на „Болкан" ООД, формирано като сбор от вноски от втора с
падеж 15.07.2010 г. /частиччно до размер 100 лв./ до
тринадесета включително, ведно със законната от 09.12.2010 г. до окончателсното изплащане на вземането, както и сторените
разноски по делото в размер на 86,93 лева държавна такса и 200,39 лева юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 09.12.2010 г. срещу ищеца
е инициирано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК в резултат на
което е образувано ч. гр. дело № 19 482 по описа за 2010 г. на Варненски
районен съд, XIX състав.
По
същото са издадени Заповед № 11477 от 10.12.2010 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист
издадени по ч. гр. дело № 19482 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд,
XIX състав, като В.Н.Ч. Е ОСЪДЕН да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец" АД сумата от 4 346,35 лева, представляваща неизплатен
остатък от вземането на заявителя по сключено с длъжника споразумение от
16.06.2010 г. в общ размер на 4 846,35 лева, уреждащо доброволно изпълнение на регресното право на застрахователя за причинени от длъжника
щети по лек автомобил „Ауди А6 Авант"
***, собственост на „Болкан" ООД, формирано като сбот
от вноски от втора с падеж 15.07.2010 г. /частиччно
до размер 100 лв./ до тринадесета включително, ведно със законната от
09.12.2010 г. до окончателсното изплащане на
вземането, както и сторените разноски по делото в размер на 86,93 лева държавна
такса и 200,39 лева юрисконсултско възнаграждение.
По
молба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД и с разпореждане
на съдебния изпълнител от 11.05.2012 г. е образувано изпълнително дело №
20127880400452 по описа за 2012 г. на ЧСИ Мирослав Колев с район на действие
Софийски градски съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в
Република България с per. № 788, адрес на кантора:
гр. София, ул. „*** " № 24, ет. 1
По
изпълнителното дело не са предприемани каквито и да било изпълнителни действия.
Ищецът
счита, че на 11.05.2014 г. същото е прекратено по силата на закона в хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съгласно
TP № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Въз
основа на горното счита, че възможността на ответното дружество да събере чрез
принудително изпълнение вземането си е погасена по давност на 11.05.2017 г. в
хипотезата на чл. 110 от ЗЗД.
Молят
за произнасяне в този смисъл по реда на чл. 439 ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК НЕ е постъпил писмен отговор от
ответника.
В
съдебно заседание ищецът поддържа иска
си и моли за уважаването му.
За ответника не се явява представител. С писмена молба
преди с.з. ответника възразява по допустимостта на производството поради липса
на правен интерес, а в условията на евентуалност счита, че искът е
неоснователен.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Предявен по делото е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Съгласно чл. 439 ал. 1 и 2 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Такова обстоятелство, настъпило
след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, е твърдяното изтичане на давностния
срок за вземането, по което е издаден изпълнителния лист.
Съгласно Определение №513/24.11.2016г. по ч.т.д. №
1660/2016г. ба ВКС, I ТО, е допустим отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК, независимо от липсата
на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на
предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо
трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не
биха били заявени, обаче, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в
хода на същото би могъл да предяви иска си.
Въз основа
на непротиворечивата практика на ВКС в този смисъл искът се явява допустим,
налице е правен интерес от предявяването му и същият следва да бъде разгледан
по същество.
Не са налице конкретни възражения по същество от страна
на ответника.
Давността за вземането по издадена Заповед № 11477 от
10.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 от ГПК и изпълнителен лист от 20.03.2012 г. издадени по ч.гр.д. № 19482 по
описа за 2010 на Варненски районен съд, 19-ти състав, в случая е петгодишна по
чл. 110 от ЗЗД, доколкото вземането представлява регресното
право на застрахователя да получи от деликвента
обезщетението, заплатено от него на увреденото лице за причинените от деликвента вреди при ПТП – в случая щети по лек автомобил
„Ауди А6 Авант" ***,
т.е. не се включва в хипотезите на чл. 111 от ЗЗД. Същата започва да тече от
влизане в сила на заповедта за изпълнение, и се прекъсва на основание чл. 116,
б. “в” ЗЗД с предприемането на действия за принудително изпълнение.
Съгласно т. 10 от ТР 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, при
тълкуване на посочената разпоредба на чл. 116, б. “в” ЗЗД е посочено, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
От приложената по настоящото дело пълна преписка на и.д.
№ 20127880400452 на ЧСИ Мирослав Колчев Колев с район на действие Софийски
градски съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република
България с per. № 788, се установява, че единственото
предприето по и.д. № 20127880400452 изпълнително действие е налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Н. Ч.
от работодателя „Булминерал“
ООД, на 11.06.2012г.
Съгласно чл. 507 ал. 3 от ГПК, от деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията
на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. Съгласно сочената разпоредба,
запорът се счита наложен от датата на получаване на запорното
съобщение от лицето, до което е адресирано същото. Доколкото от материалите по
и.д. №20127880400452 на ЧСИ Мирослав Колчев Колев се
установява, че към датата 11.06.2012г., на която е получено запорното
съобщение на ЧСИ Колев от работодателя „Булминерал“
ООД, длъжникът В.Н.Ч. все още се е намирал в трудови правоотношения с „Булминерал“ ООД /съгласно писмото от „Булминерал“
ООД до ЧСИ, ТПО на длъжника са прекратени, считано от 17.07.2012г./, то следва
да се приеме, че е предприето надлежно изпълнително действие, което прекъсва
давността по чл. 116, б. “в” ЗЗД на датата 11.06.2012г.
След датата 11.06.2012г. обаче няма събрани суми от
работодателя „Булминерал“ ООД /поради последващо прекратяване на ТПО с длъжника и изплащане на
суми в негова полза, а не в полза на ЧСИ, както би следвало/, липсват и други
предприети изпълнителни действия.
Поради това
погасителната давност за вземането, започнала да тече от 12.06.2012г. е изтекла
на 12.06.2017г. От датата 12.06.2017г. вземането по издадения в полза на
ответника ИЛ от 20.03.2012г., е погасено по давност. Поради това искът по чл.
439 от ГПК, предявен на 29.12.2017г., т.е. след изтичане на давностния
срок, се явява доказан по основание.
Съдът
за пълнота следва да посочи, че институтът на перемпцията
/прекратяването на изпълнителния процес/ не следва да бъде сместван с института на погасителната давността за
вземането. Това са различни институти на правото, подчиняват се на различни
предпоставки на закона /чл. 110 и сл. от ЗЗД и чл. 433 от ГПК/ и съответно перемпцията няма отношение при преценката за настъпила
погасителна давност за вземането.
Разликата в институтите е подчертана и в т. 10 от ТР 2/2013г.
на ВКС, ОСГТК, където се посочва, че „Прекратяването на
изпълнителното производство
става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането
на последното по време валидно
изпълнително действие” /но
не е изтекла поради разликата в сроковете/.
Погасителния ефект на давността обаче обхваща само
несъбраните от длъжника след изтичане на давностния
срок вземания. Всичко, събрано от ЧСИ в срок до погасяване на вземането по
давност, е валидно събрано по реда на държавната принуда и се следва да взискателя.
В конкретния случай обаче, няма нито твърдения, нито
доказателства по и.д. и.д. №20127880400452 на ЧСИ Мирослав Колчев Колев да са
събрани някакви суми, поради което искът се явява основателен и по размер.
Предвид изхода от спора и
направеното искане от ищеца за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в размер на 787,35лв., представляваща
д.т. за производството и адвокатско възнаграждение, съобразно приетия списък по
чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че длъжникът по изпълнението В.Н.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес: ***1 НЕ ДЪЛЖИ НА взискателя „Застрахователно акционерно
дружество Армеец" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от М***, сумите, за които е издадена Заповед № 11477 от 10.12.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 от ГПК
и изпълнителен лист от 20.03.2012 г. издадени по ч.гр.д. № 19482 по описа за
2010 на Варненски районен съд, 19-ти състав, а именно следните суми: 4 346,35 лева, представляваща неизплатен остатък от вземането на
заявителя по сключено с длъжника споразумение от 16.06.2010 г. в общ размер на
4846,35 лева, уреждащо доброволно изпълнение на регресното право
на застрахователя за причинени от
длъжника щети по лек автомобил
„Ауди А6 Авант" ***, собственост на „Болкан" ООД, формирано като сбор от вноски
от втора с падеж 15.07.2010 г. /частиччно до размер 100 лв./
до тринадесета включително, ведно със законната от
09.12.2010 г. до окончателсното
изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото в размер
на 86,93 лева държавна такса и 200,39 лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването на вземанията по давност, на
основание чл. 439 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М***, ДА ЗАПЛАТИ на
В.Н.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес: ***1, сумата от 787,35лв. /седемстотин осемдесет и седем лева и 35ст./, представляваща сторени
разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно
с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: