№ 636
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20231100600997 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249,ал.3 от НПК.
Образувано е по частен въззивен протест от прокурор при СРП срещу
определение от 02.02.2023г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106
състав, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.№ 5488/2022г. по описа на
СРС в частта, с която отменена мярката за неотклонение „задържане под стража“
спрямо подсъдимия А. П. Й. .
Във въззивния частен протест се твърди, че атакуваното определение в
посочената част е незаконосъобразно, тъй като е неправилно и се прави искане за
неговото изменение. Прокурорът поддържа в тази насока, че е налице опасност от
укриване тай като обвиняемият не пребивава на територията на Р. България, а на адрес
във ФРГ, не е фактически задържан и липсват данни за трайна установеност на този
адрес. Поради изложеното и прокурорът намира, че определението на СРС следва да
бъде отменено като на подсъдимия Й. бъде потвърдена мярка за неотклонение „
задържане под стража“.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното
определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт,
с който обв. А. Й. е предаден на съд за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от
НК, извършено в периода 27.08.2010г. – 29.09.2010г. Въз основа на внесения в СРС на
29.04.2022г. обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 5488/2022г. по описа на СРС, 106
с-в.
1
В проведеното разпоредително заседание по делото на 02.02.2023г. СРС е
насрочил делото за разглеждане по общия ред на 02.03.23г., като по искане на
упълномощения защитник на подс. Й. е отменил взетата спрямо подсъдимия
„задържане под стража“, считайки, че подсъдимият е с установена по делото
самоличност, телефонен номер и адрес на територията на ФРГ, налично е редовно
призоваване за датите на съдебните заседания, отсъствието му не би попречило за
разкриване на обективната истина по делото, а взетата мярка за неотклонение, освен че
не е изпълнена поради отказа на съдебните власти на ФРГ да го предадат на
българските такива, е непропорционална и е израз на ненужна репресия.
Въззивният съд прецени, че определението на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 106 състав, постановено в разпоредителното заседание по
н.о.х.д.№ 5488/2022г.по описа на СРС от 02.02.2023г. в обжалваната му част е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Марката за неотклонение „ задържане под стража“ на подс. Й. е взета с
определение на съда от 18.12.2018г., като и понастоящем не е изпълнена, тъй като по
издадена от българския съд ЕЗА е постановен отказ на германските съдебни власти да
предадат исканото лице с аргументи, че инкриминираното посегателство е от тяхна
компетентност и че е изтекла предвидената в националното законодателство давност за
наказателно преследване. От друга страна по делото е несъмнено установен адрес ( и
телефон) на подс. Й. на територията на ФРГ, от който същият е редовно призоваван,
същият по настоящото производство се представлява от упълномощен от него
защитник и първостепенния съд е преценил, че разглеждането на делото в отсъствие на
подсъдимия не би затруднило разкриването на обективната истина по делото.
При тези факти с процесуално значение е законосъобразна констатацията на
СРС, НО, 106 с-в, че продължаване съществуването на мярката за неотклонение „
задържане под стража“ спрямо предаденото на съд лице се явява без процесуална
стойност и е израз на ненужна и непропорционална репресия. Както е установено Й.
пребивава на известен адрес на територията на ФРГ и опита да бъде предаден на
българските съдебни власти е останал неуспешен, същият е решил да не упражни ( към
момента) правото си на лично участие в съдебното производство, но се представлява от
упълномощен от него защитник, поради което и опасност от неговото укриване не
може да бъде изведена в противовес с твърденията на прокурора. В този смисъл
съществуването на мярката за неотклонение „ задържане под стража“ ( а и каквато и да
било друга мярка за неотклонение) се явява напълно безпредметно, тъй като не би
осигурила целите, визирани в чл. 57 от НПК поради факта, че не може да бъде
изпълнена. От друга страна действието й ( особено с оглед отдалечеността на
инкриминирания период) действително е непропорционално с обществения и личен
интерес на предаденото на съд лице и се явява единствено ненужна репресия спрямо
2
българския гражданин.
В този смисъл въззивния частен протест е неоснователен и като такъв следва да
бъде оставен без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски
градски съд, НО, ХІV в.с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, поставено в разпоредително заседание от
02.02.2023г.на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав по н.о.х.д.№
5488/2022г. по описа на СРС В ЧАСТТА по чл.248, ал.1, т.6 от НПК, с която е
отменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ на подсъдимия А. П. Й..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3