№ 129
гр. София, 15.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20241800500929 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 146 от 11.07.2024 г., постановено по гр. дело № 197/2024 г.
по описа на Районен съд - Ихтиман, постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ищеца, са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София” ЕАД против В. Ж. К. искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4 885.38 лева, представляваща главница
- стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.
04.2022 г., сумата от 877.31 лева, представляваща мораторна лихва върху тази
главница за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., сумата от 56.21 лв.,
представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение за
периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г. и сумата от 11.95 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., както и законната
лихва върху главницата за периода от 30.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1055/2023 г. по описа на Районен съд - Ихтиман. Със същото
решение „Топлофикация София” ЕАД е осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на В. Ж. К. сумата от 520.00 лв., представляваща разноски сторени в
исковото производство, както и на адв. Ч. сумата в размер на 180.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ в заповедното производство.
Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София" ЕАД с доводи
за необоснованост и неправилност и с искане бъде отменено, а вместо него –
1
постановен нов акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат
уважени. Ищецът счита за неправилен фактическия извод на районния съд кое
е лицето, страна по облигационното отношение с „Топлофикация София"
ЕАД. При безспорно установеното качество на собственик на ответника,
ищецът счита, че именно той е участник в правната връзка помежду им. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете уважени. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата В. Ж. К., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК изразява
становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД
не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и неправилно, тъй като е допуснато нарушение на
императивна правна норма.
Според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Спорен на етапа на въззивното производството е въпросът кой е страна в
процесното договорно правооотношение – собственикът или ползвателя на
топлоснабдения имот.
Настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), "клиенти" на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена
в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
2
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР
№ 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Съобразно становището на
ВКС изразено в посоченото ТР № 2 от 17.05.2018 г., "изброяването в нормата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови
нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно“. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС „собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й“. В тълкувателното решение е
посочено още, че Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
Следователно, съгласно посочените норми и тълкуването на закона
дадено от ВКС, страна по договора за доставка на топлинна енергия и
потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или
физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване
или лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление
до доставчика.
От данните по делото е видно, че с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 30, том ХХХХХIV, дело № 9469 от 1990 г. на нотариус Ч.
Бележкова - 1 нотариус при Софийска нотариален служба към Втори районен
съд – София, по силата на който на 11.12.1990г. ответникът В. Ж. К. и неговата
съпруга Е. К. К.а продават на Е. Н. К.а /майка на В. К./ недвижим имот –
апартамент № 85, находящ се в град София, кв. „Априлски“ /Зона Б-5/, бл. 9,
етаж 2, състоящ се от стая, дневна, кухня и други сервизни помещения с площ
от 74,44 кв.м. заедно с избено помещение № 7 с площ 4,90 кв.м., който
апартамент бил придобит по време на брака от съпругата Е. К. К.а,
представляващ съпружеска имуществена общност.
От представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 191,
том LLLLVII, дело № 40738 от 1997 г. на нотариус Валери Манчев - Първи
нотариус при Софийски районен съд, се установява, че на 04.12.1997 г. В. Ж.
К. закупува от своята майка Е. Я. К.а 4/6 идеални части и от своя брат К. Ж. К.
3
1/6 идеална част от апартамент № 85, находящ се в град София, ж.к. „Зона Б-
5“, бл. 9, ет. 2, заедно с избено помещение № 7 с площ 4.90 кв.м. за сумата от
100 000 лв.
По делото пред въззивния съд е прието удостоверение за наследници на
Ж. К. П., от което е видно, че неговите наследници са съпругата му Е. Я. К.а,
В. Ж. К. и К. Ж. К.. В удостоверението за наследници е посочено, че Ж. К. П. е
починал на 22.06.1994 г.
От посочените разпоредителни сделки става ясно, че през 1990 г. В. Ж.
К. и неговата съпруга са прехвърлили на Е. Ж.а К.а собствеността върху
топлоснабдения имот, който тя е придобила в режим на СИО със съпруга си
Ж. К. П.. В последствие последният е починал, като е оставил за свои
наследници - Е. Я. К.а, В. Ж. К. и К. Ж. К.. Така с неговата смърт Е. Я. К.а е
станала собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а синовете му са станали
собственици на по 1/6 ид.ч. В последствие през 1997 г. Е. Ж.а К.а и К. Ж. К.
прехвърлят на ответника В. Ж. К., собствените си ид.ч. от имота, съответно
4/6 и 1/6. От изложеното следва, че В. Ж. К. е придобил собствеността по
отношение на 5/6 от топлоснабдения имот по силата на разпоредителната
сделка, а останалата 1/6 по наследяване от баща си Ж. К. П.. Обстоятелството
дали последният е придобил ид.ч. от имота в режим на СИО или не е
ирелевантно по отношение на преценката на съда за наличието или липсата на
облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника, който се
установява да е собственик на имота. Това би имало значение единствено по
отношение на обстоятелството дали последния ще отговоря сам за
задълженията за топлинна енергия или солидарно със своята съпруга.
Настоящият състав намира за неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че в случая ползвател на процесния топлоснабден
имот била Е. К. К.а, за която е приел, че има данни да е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия и която имала качеството на
„клиент“. Както беше посочено за да има качеството „клиент“ третото
ползващо лице, то по делото следва да се докаже, че е налице договор между
него и топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
случая от събраните по делото доказателства не се установява такава
индивидуална партида да е открита за Е. К. К.а. Неоснователни се явяват
доводите на въззиваемия, че в списъка на етажната собственост била вписана
единствено Е. К. К.а, както и че фактурите били издадени на нейно име,
доколкото както бе посочено и по-горе, фактическото ползване на имота не е
обуславящо за ангажиране на отговорността й. По делото не се установява да
е открита индивидуална партида на името на Е. К. К.а, за която се твърди да е
ползвател на имота, доколкото не е представено заявление за откриване на
такава до доставчика. Обстоятелството, че фактурите са издавани на нейно
име, както и че последната е списъка на етажната собственост не обуславят
извод в обратна посока. Тези обстоятелства се дължат на факта, че последната
е била собственик на имота в предходен момент, а именно преди продажбата
му през 1990 г. Съобразно съдебната практика така например Определение №
4
549 от 06.02.2025 г. по гр. д. № 1966/2024 г., III г.о. на ВКС „старият
собственик, респективно титулярът на ограничено вещно право на ползване
на топлоснабден имот, на когото е била доставяна енергия за собствени
битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода след
изгубването на правото на собственост, респективно на ограниченото
вещно право на ползване, с изключение на случаите при които между него в
качеството му на ползвател на имота на договорно основание и крайния
доставчик е сключен договор за продажба на топлинна енергия за същия
имот.“. Доколкото по настоящото дело не са доказани горепосочените
обстоятелства, че Е. К. К.а, след придобиване на правото на собственост върху
имота от В. Ж. К. през 1997 г. е придобила качеството на ползвател на имота
със съгласието на новия собственик и че е сключила договор за продажба с
доставчика, въззиваемия ответник следва да отговаря за доставената до имота
топлинна енергия, в качеството му на собственик на имота.
Налага се извод, че между него и ищеца е валидно възникнал договор за
продажба на ТЕ, по който са възникнали процесните вземания. Той следва да
отговоря за цената на ползваната в имота топлинна енергия и стойността на
услугата „дялово разпределение“, като относно последната възраженията на
ответника са неоснователни.
Закона за енергетиката урежда цената на услугата „Дялово
разпределение“ като част от съдържанието на договора по чл. 139в между
топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топло-
преносното предприятие) извършването на услугата дяловото разпределение.
Това следва при сравнителен анализ на уредбата по чл. 139, ал. 1 ЗЕ вр. с чл.
139в ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на закона още от 2006 г. тази
цена вече не подлежи на договаряне с потребителите – липсва като
съдържание на договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в договора между
топло-преносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топло-
преносното предприятие) извършването на дяловото разпределение и се
предвижда, че топло-преносното предприятие е платеца на тази сума.
Съгласно влезлите в сила ОУ на ищеца от 2016 г.-приложими за процесния
период потребителите възстановяват на топлопреносното дружество
стойността на тази услуга. Касае се за законово установен механизъм за
опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топло-
преносното предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в
интерес на потребителя (чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ),
той следва да я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ
на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По този механизъм
се спестява на потребителя необходимостта от отделни действия за
изпълнение на задължението за плащане към самия търговец по чл. 139б ЗЕ.
По делото е представен протокол от проведено ОС на етажните собственици
за избор на третото лице-помагач – „ПМУ Инженеринг“ ООД за сключване на
договор за извършване на услугата „индивидуално разпределение на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“, като е сключен
договор между ЕС, където се намира процесния имот и третото лице-помагач.
5
Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от потребителя е да е
извършена такава услуга. Претендираната от ответника сума за дялово
разпределение се установява от представените фактури, като размерът и
основанието за начисляването й не се оспорват от ответника. По делото не се
твърди и не се установи плащане на така установеното задължение на
ответника за цена на топлинна енергия и цена на услугата дялово
разпределение за процесния период. По изложените съображения исковата
претенция за главница се явява основателна.
Както бе посочено ответникът не оспорва доставката на ТЕ до имота и
размера на исковете.
От друга страна обаче е релевирано своевременно възражение за
погасителна давност, което е частично основателно.
Процесният период за цената на ТЕ е от м.05.2019 г. до м. 04.2022 г
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е
прието, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. „в“, пр. второ
и трето ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-
годишният срок на погасителна давност. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 30.08.2023 г., следователно от този момент
настъпва и материално правната последица от предявяването на иска -
прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. „б“, пр. първо ЗЗД. Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността е започнала да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Месечните прогнозни вземания са самостоятелни и са срочни-вземането
за всеки месец е дължимо в срок от 45 дни от изтичане на месеца, за който се
отнася. Следователно вземането за м.05.2019 г. е изискуемо от 15.07.2019 г. и
давност би изтекла на 15.07.2022 г., като следва да се съобрази и спирането на
давността по чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.),
съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Поради това на
основание разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до
отмяна на извънредното положение. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр (обн.
ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за
преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван в
6
ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата. Следователно
тригодишният давностен срок за вземанията е спрял да тече през периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. или за 69 дни. Срокът е продължил да тече от
21.05.2020 г. и в случая за вземането за м. 05. 2019 г. е изтекъл 23.09.2022 г. -
преди заявлението по чл. 410, което прекъсва давността съгласно чл. 422
ГПК и което е от 30.08.2023 г. Същото е положението за вземанията: за м. 06.
2019 г. (давност изтекла на 23.10.2022); за м. 07. 2019 г. (давност изтекла на
23.11.2022 г.); м. 08. 2019 г. (давност изтекла на 23.12.2022 г.); за м. 09. 2019 г.
(давност изтекла 23.01.2023 г.); м.10.2019 г. (давност изтекла 23.02.2023 г.); за
м. 11. 2019 г. (давност изтекла на 23.03.2023 г.); за м. 12. 2019 г. (давност
изтекла 23.04.2023 г.); за м. 01. 2020 г. (давност изтекла 23.05.2023 г.); за м.
02.2020 г. (давност изтекла 23.06.2023 г.; за м. 03. 2020 г. (давност изтекла на
23.07.2023 г.) и м.04.2020 г. (давност изтекла на 23.08.2023 г.).
Остават непогасени по давност месечните задължения на ответника за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. в общ размер на 4 388.07 лв.
Съгласно съобщението към фактура /л.26 от гр.д. № 197/2024 г. по описа
на Районен съд – Ихтиман/ стойността на месечните задължения за периода
м.05.2019 г. – м.04.2020 г. /по прогнозни данни/ възлиза на 497.31 лв., което се
установява и посредством допуснатата в настоящото производство съдебно –
техническа експертиза, което съдът кредитира с доверие. Тази сума е погасена
по давност.
Видно от изравнителните сметки за периода м.05.2019г. - м.04.2020 г.
реалното потребление е по-голямо от месечните прогнозни стойности.
Стойността на изравнителното вземане за целия имот е 253.23 лв. Това
изравнително вземане е изискуемо с изтичане на 45 дневен срок от издаване
на изравнителната фактура (в случая на 31.07.2020 г.) или от 15.09.2020 г. и не
е погасено по давност.
Останалите вземания за цена на ТЕ (от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.) над
сумата от 497.31 лв. до претендираните 4885.38 лв. не са погасени по давност.
По претенцията по чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за
забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна
енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл.
32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45
дневният срок за изпадане на длъжника в забава тече от издаването на
фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
7
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за първия
отчетен период м. 05. 2019 г. - м. 04. 2020 г. е издадена на 31.07.2020 г., и 45
дневния срок е изтекъл на 15.09.2020 г. Или ответната страна е изпаднала в
забава на 15.09.2020 г. С оглед това основателен е и искът за заплащане на
мораторна лихва върху главницата от 4388.07 лв. за периода 15.09.2020 г. –
21.08.2023 г. до предявения размер от 877.31 лв.
Върху вземането за цена на услугата „дялово разпределение“
обезщетение за забава не се дължи тъй като вземането е безсрочно (в ОУ на
ищеца няма срок за плащане на тази цена), а няма и покана за плащане,
съответно няма забава. В тази част и за сумата от 11.95 лв. искът също следва
да бъде отхвърлен.
Останалите предпоставки на съдебно предявеното вземане не се
оспорват от ответника – конкретно липсват релевирани материални
възражения досежно обема на доставената в имота топлинна енергия и начина
на определяне на нейната стойност. Обстоятелството дали ответникът реално
е ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик или
вещен ползвател на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за
потребител. При това той остава такъв дори и да прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на етажната собственост. Съдържанието на договора за
доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ, доколкото не
се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Исковете срещу В. Ж. К. са основателни за посочените суми, а
решението на Районен съд - Ихтиман, с което са отхвърлени следва да се
отмени и исковете уважат до тези размери. В останалата отхвърлителна част
решението следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да
заплати на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА на адв. Д. Ч. сумата над 15.72 лв.
до присъдените 180 лв., разноски за оказана безплатна правна защита в
заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да
заплати на В. Ж. К., ЕГН: ********** сумата над 45.42 лв. до присъдените
520.00 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
При този изход на спора на въззивника следва да се присъдят сторените
по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от
8
исковете, в това число разноските в заповедното производство – 166.62 лева –
за държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение, които съразмерно се
равняват на 152.07 лв.; разноските в първоинстанцинното производство –
228.79 лв. – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
които съразмерно се равняват на 300.07 лв. и разноските във въззивното
производство – 114.40 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, които съразмерно се равняват на 195.67 лв.
На въззиваемия В. Ж. К. следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК – заплатен
депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 250.00 лв., който съразмерно с
отхвърлената част от исковете се равнява на 21.83 лв.
На следващо място на адв. Д. Ч. следва да бъде заплатено адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът определя в
размер на 200.00 лв., като съобразно отхвърлената част от исковете
последното възлиза на 17.47 лв.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и предви д цената на предявените
искове настоящото решение е окончателно.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 146 от 11.07.2024 г., постановено по гр. дело №
197/2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Ж. К., ЕГН:
********** искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумите: 4388.07 лв. - цена на топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. доставена в имот в град София,
1303, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 9, ет. 2, ап. 85; 56.21 лв.-цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода м.07.2020г. до м.04.2022г.; 877.31 лв.-обезщетение
за забава за периода 15.09.2020г. до 21.08.2023г върху главницата за цена на
топлинна енергия и в частта, в която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена
да заплати на В. Ж. К., ЕГН: ********** на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над
45.42 лв. разноски, както и в частта, в която „Топлофикация София“ ЕАД е
осъдена да заплати на адв. Д. Ч. на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата
над 15.72 лв. адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********, срещу В. Ж. К., ЕГН: **********, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответникът В. Ж. К. дължи на ищеца следните суми: 4388.07 лв. - цена на
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г.доставена в имот в град
София, 1303, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 9, ет. 2, ап. 85, ведно със законната лихва от
30.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; 56.21 лв.-цена на
услугата „дялово разпределение“ за периода м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно
със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането;
877.31 лв.-обезщетение за забава за периода 15.09.2020г. до 21.08.2023г върху
9
главницата за цена на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1055/2023 г.
по описа на РС- Ихтиман.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 146 от 11.07.2024 г., постановено по гр.
дело № 197/2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман в останалата част.
ОСЪЖДА В. Ж. К., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********, разноските в производството по ч.гр.д. №
1055/2023 г. по описа на РС- Ихтиман в размер на 152.07 лв.; разноските в
първоинстанцинното производство в общ размер от 300.07 лв.; както и
разноските във въззивното производство в общ размер на 195.67 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
В. Ж. К., ЕГН: ********** на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 21.83 лв.,
разноски сторени във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА на адв. Д. Ч. – САК, с
адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 19 сумата от 17.47 лв., адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие във
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД - „ПМУ Инженеринг“ ООД.
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10