О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Лом, 17.07.2020 г.

 

Ломски районен съд, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 419 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Положителен установителен  иск по  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД;

 

Предявени са обективно съединени искове от ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от управителя Е.А.,  срещу Р.М.Д., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът е сключил Договор за издаване на кредитна карта с ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД,  по силата на който, при действието на ОУ на дружеството е получила кредитна карта „Транскарт“, която е използвала и е генерирала непогасен дълг.

На 13.02.2014 год. между първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за продажба  на вземания, като длъжника бил уведомен за прехвърлянето съобразно изискванията на чл. 99 ЗЗД.

Със Споразумение от 23.05.2014 год., сключено между страните, е договорен погасителен план, като ответницата изрично е признала съществуването на задължението. Крайният срок за погасяване на задължението, договорен между ответницата и ищеца/цесионер бил 30.05.2016 год.

След подписването на това споразумение ответницата не е направила нито една погасителна вноска към ищеца.

По заявление по чл. 410 ГПК от ответника, по ч.гр.д. № 3291/2017 год. на ЛРС била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, като тя  се възползвала от правото си на възражение.

              Иска се: да бъде признато от съда за установено между страните, съществуването на вземането – главница в размер на 1821,80 лв., което ищецът има срещу ответника, ведно  със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозирането в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /27.10.2017 год./, до окончателното изплащане на задъжението.

Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото производство. 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ОТВЕТНИКА.

Ответникът, чрез пълномощника си, адв. М.С.,*** оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че в заявлението по чл. 410 ГПК, а също и в исковата молба се твърди, че задължението на ответницата е възникнало по силата на договор за издаване на кредитна карта, сключен с Транскарт файненшъл сървисис ЕАД гр. София, по силата на който тя твърди, че е получила кредитна карта с лимит 700 лв.

Този договор не е представен. Още повече, твърди се, че е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като посочената дата на сключването му предхожда предоставянето на цедента правото да извършва банкова дейност.

По силата на договор за цесия от 13.02.2014 год., който също не е представен, вземането било прехвърлено на ищеца.

Така не се установява нито качеството на кредитор за ищеца, нито размерът на задължението и как е формирано то.

Въвежда и възражение за погасяване на претенцията по давност.

Твърди, че до момента – нито по исковото, нито по заповедното производство е представен договорът за цесия, нито доказателства за извършено потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което и цесията няма действие спрямо ответницата.

За това моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

И двете страни претендират разноски.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. № 3291/2017 год. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 02.01.2018 г. в полза на настоящия ищец, ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК *********, гр. София,  срещу Р.М.Д., ЕГН **********,***, за сумата от 1 821,80 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.10.2017 год./ до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Посочено е в Заповедта, че задължението произтича от Договор за издаване на кредитна карта, сключен с ТД ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИС ЕАД, по силата на който на длъжника-ответник е предоставена кредитна карта, чрез разходване на средства от която е генериран непогасен дълг.

Посочено е също, че на 13.02.2014 год. е сключен Договор за цесия между ищеца и ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД, за което на длъжника е съобщено и със Споразумение от 23.05.2014 год. тя е признала съществуването на задължението, като се е съгласила да го изплати при условията, договорени в него. Въпреки това плащане не е последвало.

Съобщението, ведно с издадената Заповед по чл. 410 ГПК от 02.01.2018 год. по ч.гр.д. № 3291/2017 год. на ЛРС е  връчено на длъжника на 03.01.2018 год., чрез пълнолетно лице, живеещо на постоянния адрес установен по делото – майката П.П.Д., а на 05.01.2018 год. – лично, на настоящия й адрес. На 19.01.2018 год., тя е депозирала възражение по чл. 414 ГПК.

Заповедният съд, като е приел, че възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с Разпореждане от 26.01.2018 год. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Съобщението е получено от представител на ищцовото дружество на 09.02.2018 год. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК /на 06.03.2018 год./.

Настоящият съдебен състав приема, че първото връчване е редовно, поради което и срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК (ред., действаща преди изменението с ДВ, бр. 100/2019 год.) е изтекъл на 17.01.2018 год., сряда, работен ден.

За спазването на преклузивния срок съдът следи служебно по всяко време на делото, като преценката му е самостоятелна и не е обусловена от преценката на заповедния съд.

Настоящият съдебен състав приема, че възражението на длъжника срещу Заповедта за изпълнение е подадено след изтичането на двуседмичния срок за това, поради което Заповедта е влязла в сила и за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и производството поделото следва да бъде прекратено. При наличието на редовно връчване на заповедта на постоянния адрес на длъжника, няма основание чрез повторно й връчване да се предоставя нов срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Тъй като в случая е постановено определение за приключване на устните състезания и ход  по същество по чл. 149, ал. 2 ГПК, то следва същото да бъде отменено на осн. чл. 253 ГПК.

Относно разноските:

Съгл. чл. 81 ГПК, съдът дължи произнасяне и по отношение разпределяне между страните отговорността за разноските – поискани и направени в настоящото производство.

В случая и двете страни претендират разноски. Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 36,44 лв. – довнесена държавна такса, които му се дължат от ответника.

В случая ответникът не може да се ползва от чл. 78, ал. 4 ГПК, независимо, че делото се прекратява, тъй като прекратяването не е поради причина на ищеца, а напротив – поради подаване на възражение след законния срок – т.е., ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и предвиденото в чл. 78, ал. 2 ГПК изключение от общото правило за възлагане на разноските също не намира приложение.

На следващо място, тъй като липсата/просрочването на възражението има като последица влизане в сила на Заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3291/2017 год. на ЛРС, то следва, че оттеглянето на възражението има сходни последици с уважаването на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което и отново на ответника не се дължат разноски по исковото производство.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  протоколното си определение от 30.05.2019 год., с което е обявено съдебното дирене за приключило.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 419/2018 год., поради недопустимост на предявените искове – поради липса на правен интерес, доколкото Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.01.2018 год. по ч.гр.д. № 3291/2017 год. на ЛРС е влязла в сила.

 

ОСЪЖДА Р.М.Д., ЕГН **********,*** да заплати на ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК *********, гр. София сумата от 36,44 лв. (тридесет и четири лева, 44 ст.), представляваща разноски пред първата инстанция по настоящото производство.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: