№ 11857
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско
дело № 20241110108343 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ЗАД „А...“ АД, с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С..., представлявано от изпълнителните му
директори М И и К В, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с пр. осн. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за дължима от ответника С... сумата от 712,00
лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 05.09.2019 г. в гр. София, в ж.к. „Славия“, на бул. „...“, на локалното
платно, в посока на движение от бул. „А...“ към бул. „Н...“, до ..., включващо и
ликвидационни разноски в размер на 10 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2023 г. до окончателното изпълнение, и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за признаване за дължима от ответника С... сумата от 232,03 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
12.12.2020 г. до 12.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 04.01.2024 г. по ч.гр.д. № 68505/ 23 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
Ищецът излага, че на 05.09.2019 г. в гр. София, при управление на МПС с марка и
модел „Ауди А8“, с peг. № СВ 2112 КА, в ж.к. „Славия“, на бул. „...“, на локалното платно, в
посока на движение от бул. „А...“, към бул. „Н...“, до ..., водачът на автомобила попада в
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – изровени павета при
трамвайни релси, вследствие на което е реализирано ПТП и са нанесени повреди на лекия
автомобил. Излага, че за описаното по-горе МПС е сключена застраховка „Каско” на МПС
при ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0442599/
27.12.2018 г., валидна към момента на събитието. При ищеца е заведена щета №
10019030123486/ 05.09.2019 г. и след извършена оценка, в полза на собственика е изплатено
1
застрахователно обезщетение в размер на 702,00 лв. Ищецът счита, че с изплащането на
застрахователното обезщетение за него е възникнало регресно вземане срещу С....
Обосновава правния си интерес от установителен иск с постъпилото възражение от
длъжника срещу заповедта. Отправеното искане е да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 712,00 лева, представляваща регресно вземане,
придобито след изплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения
автомобил, вследствие на ПТП, настъпило на 05.09.2019 г., с включени ликвидационни
разноски по определянето му в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й
изплащане, както и сумата от 232,03 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава
върху цитираната главница за периода 12.12.2020 г. до 12.12.2023 г. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът С... оспорва иска по основание и размер. Не оспорва валидността на
застрахователното правоотношение по застраховка „Автокаско“, както и че е изплатено
обезщетение в размера, посочен в исковата молба. Оспорва факта на настъпване на щетите
по увредения автомобил като следствие от попадане в необезопасено препятствие на
пътното платно, както и на наличието на такова. Оспорва размера на платеното обезщетение
като твърди да е завишен. Изразява становище за допуснато съпричиняване на вредите от
страна на водача на автомобила във връзка с настъпилото произшествие, доколкото същият
е бил длъжен съобрази особеностите на пътната обстановка и да се движи със съобразена
скорост. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необхоД. да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
С полица № 0306Х0442599 от 27.12.2018 г. за лек автомобил с марка и модел „Ауди
А8“, с peг. № СВ 2112 КА, между ищцовото дружество и „Велмерто“ ЕООД е сключена
застраховка „Каско и злополука” със срок на застрахователно покритие от 29.12.2018 г. до
28.12.2019 г. при застрахователна сума 83000 лева. Приложени са и общи условия по тази
застраховка на ищеца, видно от които покрит застрахователен риск са всички частични
увреждания по автомобила в резултат от пътнотранспортно произшествие, в частност
попадане в дупка на пътното платно /вж. раздел III, т.8.3. от ОУ на застрахователя/.
Видно от Уведомление – Декларация за щета, на 05.09.2019 г. в гр.София, при
2
движение по локалното платно на бул. „Цар Борис III“, преди ..., лек автомобил с марка и
модел „Ауди А8“, с peг. № СВ 2112 КА, попада в необозначени дупки при релси на пътното
платно. Лекият автомобил е управляван от Д. С.. В уведомлението са отразени видимите
щети по автомобила, изразяващи се в увреждания по предна и задна леви гуми.
Представен е протокол за ПТП № 1714653 от 05.09.2019 г., от който се установява, че
на същата дата застрахованият от ищеца автомобил, при движение в гр. София, по бул. „...“,
в локалното платно, в посока на движение от бул. „А...“ към бул. „Н...“, до ... в ж.к.
„Славия“, реализира ПТП, попадайки в необезопасени дупки /изрязани павета/ и трамвайни
релси на платното за движение. В протокола е посочено, че видимите щети по автомобила
са по левите гуми. Протоколът е съставен след посещение на мястото на ПТП, поради което
и удостоверява с обвързваща доказателствена сила лично възприетите от съставителя му
факти за наличието на несигнализирани дупки на пътя и видимите щети по автомобила.
По делото е разпитан призованият свидетел Д. Д. С., който посочва, че е управлявал
застрахования от ищеца автомобил, като пътувайки в гр. София, по бул. „...“, в локалното
платно, преминал през надигнати релси, които не видял, тъй като не били обозначени, като
щетите били по гумите. Свидетелят съобщава, че се е движел в рамките на предвидените за
този път ограничения в скоростта.
За застрахователното събитие при ищеца-застраховател е образувана преписка по щета
въз основа на горепосоченото искане за уреждане на претенция по застраховка за
настъпване на застрахователното събитие от 05.09.2019 г.
От опис на претенцията, доклад по щета и оценка на застрахователя на база
фактурирания ремонт от сервиза, отстранил щетите по автомобила, се установява, че след
оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил застрахователят - ищец по делото е
определил застрахователно обезщетение от 702 лв., което, съгласно представеното преводно
нареждане от 27.12.2019 г., е изплатено на собственика на увредения автомобил.
Според заключението на автотехническата експертиза, обезщетените от застрахователя
вреди са настъпили в причинна връзка с попадането на автомобила в дупка, като стойността
им по средни пазарни цени е в размер на 1005,62 лв.
От изложеното, съдът приема, че по делото се установява сключен договор за
имуществено застраховане за увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие
на който е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение последният е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
3
обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и
чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност/ дупка на пътното платно с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването
й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.
Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвиД. препятствие по смисъла
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да
може да спре.
Според заключението на съдебно-автотехническата стойността на ремонто-
възстановителните дейности за в размер на 1005,62 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане от 702,00 лв. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 702,00 лв. заедно с вземане
за ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв. /съдът приема, че сумата от 10,00 лв.,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ/, или общо за сумата 712,00
лева. Искът следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. В
4
случая ищецът е отправил покана до длъжника, която е получена на 13.01.2020 г. /л. 26 от
делото/, след която дата ответникът е изпаднал в забава.
За периода от 12.12.2020 г. до 12.12.2023 г. /исковия период/ размерът на мораторната
лихва върху предявената главница е в размер на 232,03 лв. /съдът извършва изчисленията
чрез лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва на портала за електронни услуги на
НАП/. Доколкото искът е предявен за сума в размер на 232,03 лева, същият се явява изцяло
основателен.
По разноските :
Ищецът претендира разноски в размер от 470,00 лева – 100 лв. възнаграждение за
процесуален представител, 50 лв. държавна такса 300 лв. депозит по допуснатата САТЕ и 20
лв. депозит за свидетел. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца
следва да бъдат присъдени претендираните разноски.
Съдът следва да се произнесе и относно дължимостта на разноски за заповедното
производство, като с оглед изхода на делото, такива се следват на ищеца в размер на 100,00
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
от „ЗАД А...“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С..., срещу
С..., ЕИК: ..., с адрес гр. София, ул. „М..., искове, че ответникът дължи на ищеца на правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД сумата 712,00 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане
„Каско” за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.09.2019 г. в гр. София, в ж.к.
„Славия“, на бул. „...“, на локалното платно, в посока на движение от бул. „А...“ към бул.
„Н...“, до ..., на общински път, с включени обичайни разноски по определянето му в размер
на 10,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /13.12.2023 г./ до окончателното изплащане на главницата, както и на правно
основание чл. 86 ЗЗД сумата 232,03 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава
върху главницата за периода от 12.12.2020 г. до 12.12.2023 г.
ОСЪЖДА С..., ЕИК: ..., с адрес гр. София, ул. „М..., ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД А...“ АД,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С..., сумата от 470,00 лева,
представляваща направените в производството съдебно – деловодни разноски, както и
сумата от 100,00 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6